Колкото по-високи барикади строите, толкова по-силни ставаме ние!
Тези, които разбират механизма на биологичната резистентност (устойчивост) в областта на биологията, изобщо не могат да проумеят мисълта на Сенека в „За милосърдието“ за обратните ефекти от наказанието. Той пише:
Повтарящото се наказание смазва омразата на малцина, но възпламенява омразата на всички… както дърветата, след като са окастрени, избуяват в безброен клонак.
Революциите се хранят с репресии, главите им растат все по-бързо, след като няколко от тях буквално биват отрязани с убийствата на няколко протестиращи. Има една ирландска революционна песен, която обобщава този ефект:
Колкото по-високи барикади строите, толкова по-силни ставаме ние.
В определен момент тълпите се променят, заслепени от гняв и ярост, подклаждани от героизма на неколцината, желаещи да жертват живота си за каузата (макар че те самите не го възприемат като жертва) и жадни за привилегията да станат мъченици.
Опитите да се потушат политическите движения и бунтове с използването на груба сила, вместо да се манипулират, да се отговори на исканията им или да се намерят по-хитри уловки са глупашка постъпка.
Едно от най-устойчивите неща, които ще откриете извън икономиката, е определен вид упорита любов (или омраза), която свръхкомпенсира пречки като разстояние, семейни дрязги и всеки съзнателен опит да бъде задушена.
Литературата изобилства от герои, хванати в капана на убийствена страст, привидно против волята им. В “По следите на изгубеното време“ на Пруст, Суан, изискан евреин, търговец на произведения на изкуството, се влюбва в Одет, светска дама с леко поведение, наполовина или може би само четвърт проститутка; тя се държи отвратително с него.
Загадьчното й държание подклажда обсебеността му, кара го да се унижава, за да получи малко повече време с нея за награда.
Не се отлепя от нея, следва я при срещите й с други мъже, като се крие по стълбищата, а това разбира се, я кара да му се изплъзва още повече.
Или да вземем полуавтобиографичния роман на Дино Будзати „Любов“, историята на мъж на средна възраст от Милано, който се влюбва, случайно, разбира се, в танцьорка от Ла Скала, която заработва допълнително като проститутка.
Естествено тя се държи лошо с него, експлоатира го, възползва се от него, измъква му пари – и колкото по-зле се отнася тя с него, толкова повече той търпи, за да задоволи изгарящия го копнеж за няколко мига с нея.
Изводът: Както и мъчителната любов, някои мисли са толкова коварни, че човек само ги подхранва, докато се опитва да се отърве от тях и така ги превръща в маниакални идеи.
Психолозите са показали иронията при контрола на тези упорити мисли:
Колкото повече енергия влагате да контролирате идеите си и това за какво мислите, в толкова по-голяма степен идеите ви започват да контролират вас самите. – Насим Талеб
Вижте още по темата и:
