Христо🎧 + Аудио вариант за абонати
В своята книга "Сънищата на Айнщайн" Алън Лайтман описва виденията, сънищата и мечтите, които може би е имал великият физик, докато е работел като патентен чиновник в Швейцария през 1905 г.
Книгата е повече философия, отколкото физика.
Тя по-скоро е колекция от мисловни експерименти, свързани с концепцията за времето.
И докато всеки от описаните хипнотични сценарии е дълъг само няколко страници, всички те осигуряват огромно количество храна за размисъл.
Размисъл, но не за всеки...
- Ами ако знаехте кога ще свърши времето?
- Ако можехте да спрете времето за момент, кой момент бихте избрали?
- Ами ако нямаше причина и следствие от вашите действия?
- Ами ако нямаше минало? Ако нямаше бъдеще?
Тези въпроси целят едно: Да ни провокират да разберем дали прекарваме разумно времето си на тази земя!
Държим се като смъртни във всичко, от което се страхуваме, и като безсмъртни във всичко, което желаем. - Сенека
В един от сънищата на Алберт Айнщайн хората живеят вечно.
В този утопичен свят той разделя безсмъртното население на "Сегашници" и "Късници":
Със своя безкраен живот Сегашниците се стремели да правят всичко, което можели да си представят.
Всеки от тях щял да бъде адвокат, писател, зидар, счетоводител, художник, лекар, фермер и т.н. Сегашниците постоянно четели книги, изучавали нови занаяти и езици.
За да опитат безкрайностите на живота те започвали рано и винаги действали бързо.
Късниците никога не бързали да започнат да учат, да прочетат Волтер или Нютон, да търсят повишение в работата, да се влюбят, да отгледат семейство и т.н. За всички тези неща те си имали безкраен период от време. Защо да бързат? В безкрайния период от време, рано или късно всичко щяло да се осъществи.
Така всички неща можели да почакат.
Познахте ли себе си или тези около вас в тези две контрастни описания? Постоянно виждаме хора, които се държат сякаш ще живеят вечно.
Погребваме нашата смъртност под руините на задачите, които имаме да вършим или се самоубеждаваме, че ще имаме време да живеем живота, който искаме малко "по-късно". Нищо ново.
Преди повече от 2000 години Сенека пише:
Константин
