Ако искаш да следваш мечтата си, трябва да кажеш НЕ на всички алтернативи!

Нашите мозъци са като надуваема топка пълна с пчели, в която стотици противоречиви импулси ни тласкат в различни посоки. Ние никога не искаме да правим само едно нещо. Винаги искаме да вършим по сто неща едновременно - искаме всичко.

Искаме да тренираме, да учим испански и накрая да ни остане време за пица. Нашите желания са безброй независими агенти, които работят, за да насочат надуваемата топка (живота ни) единствено в своята собствена егоистична посока.

И както обикновено се получава - от толкова много бутане наляво, надясно, напред и настрани, надуваемата топката се оказва в застой - контролирана повече от "терена" на който се търкаля, отколкото от волята на това, което е вътре в нея.

как да постигна целите си

Това е начина, по който повечето хора живеят живота си.

Постоянно се чувстваме в конфликт със себе си и с желанията си.

Никога не разполагаме с достатъчно време, за да направим всичко, което е в надуваемата ни топка, колкото и продуктивни списъци със задачи да си правим. И това, което се случва с нас е по-силно от способността ни да се борим с него.

Време е да поправим това. Да започваме...

  • 40
  •  
  •  
  • Потенциалът на всеки от нас е безграничен, но нали свише на хората е е дадено право на избор, в повечето случаи го разпиляваме най-безоговорно. Отлагаме, намираме си удобни оправдания, въобще сме много изобретателни щом въпроса опре да измъкване, дори когато става дума за собствените ни цели и живот. Човек трудно се изръчва сам да свърши нещо, казвам го и от собствен опит. Понякога обстоятелствата ни принуждават, но да чакаме все някой или нещо да ни буди от летаргията и да ни бута по пътя на собственото ти щастие, е утопия и самозаблуда. Ала голяма част от нас чакат нещо да се случи, да спечелят от лотария и да си оправят живота, да дойде някой на власт и да им оправи живота, чакат… Други път търсят-идеалната комбинация, вълшебното хапче, търсят… А животът ти е тук и сега, в този малък отрязък време, в който усещаме, че сърцето ни бие, че вдишваме и издишваме. Това е всичко, над което имаме контрол, времето, с което разполагаме , за да вземем решение, за да направим нещо.

    Чух един мъдър човек да казва “ Животът ни е времето, което използваме правилно. Когато пропиляваме безотговорно едното, съкращаваме другото. Вие сами решавате дали да позволите някой да ограбва времето и да съкращава живота ви. И внимавайте, този крадец може да сте и самите вие!“

    И аз чях от търсачите, накупих куп тренинги по саморазвитие, по планиране, по рационализиране на времето, разходите , задачите.. и все тая, дисковете с тренинги се трупаха, а аз си боксувах и псувах.

    Докато се случи онова, което не искаме да постига нито нас, нито близките ни, но то е неизбежно, всички сме гости на тази Земя, идваме и си отиваме. Загубих татко. И времето все едно спря… Позволих на чувството за загуба да ме блокира до степен на себеотричане. Не ми се живееше. Чувството на вина ме задушаваше, с татко си имахме своите различия. Като по-малката дъщеря, очаквали са момче, аз се превърнах в на татко момчето. Трябваша да съм най-добрата, трябваше да се справям с всичко, не трябваше да хленча, за сълзи пък да не говорим, сестра ми ревеше ,като че я деряха, аз не гъквах. За петдесет години единици са хората, видели ме за плача. Без него все едно изгубих себе си.

    Събудих се, когато за няколко мига едва не изгубих и майка. Осъзнах, че времето неумолимо тече и че няма повече варианти за отлагане и оправдания. Майка стана приоритет номер едно, вече е на осемдесет и е сама в къщата на село. Разбирам я, че не иска да се мести никъде, там е свикнала, там е минал животът й, там е мястото й, както самата тя казва. Най-трудно ми беше с приоритет номер две, и че е време това да сам самата аз. Трите ми деца отдавна пораснаха, дойдоха и две внучета, просто нямам с какво да се оправдавам. И нещата полека, лека започнаха да си идват по местата. Обичам да помагам, обожавам децата, имам знания и умения, с които мога и съм полезна на хората около себе си. следващата крачка е да оптимизирам нещата, да ги систематизирам и да ги направя достъпни за повече хора. Простичко е, когато знаем какво правим, защо го правим и най-вече да правим това, без което душата ни не може. А когато сме в задънена улица и не знаем накъде, да помолим за помощ по-знаещите и по-мъдрите. Изход има винаги, както и протегната ръка. „Искайте и ще ви се даде“ , помолете за помощ и напътствия, ще ги получите, бъдете уверени в това. Ако вратата е затворена, не се съмнявайте, някъде е оставен отворен прозорец, важно е да сте с открито сърце и ще го видите!

  • Благодаря ти Христо за полезната статия! Според мен много от хората не знаят всъщност какво искат. С тези външни източници за „манипулация на мозъци“ няма и как да бъде другояче. Аз много харесвам всичките ти публикации и статии, защото научавам нещо ново всеки път. Смятам, че ще е полезна дори и за деца. Това няма как да го научат в училище, нали? Продължавай и знай, че променяш света към по-добро бъдеще! 🙂

  • Статията на пръв поглед е полезна, НО за да можеш да постигнеш голямата цел трябва да преминеш през хиляди малки уроци.

    Да речем, че голямата цел е да си направиш онлайн магазин. Преди да стигнеш до това трябва да минеш през куп други – да си научиш законите, да си избереш ниша с голямо търсене, да си намериш от къде ще зареждаш, да си изчислиш разходи/доходи за да не фалираш, да си намериш кадърен счетоводител, да се научиш да продаваш, маркетинг, платформи за онлайн магазина, СЕО, реклами….. Целта е една, но не можеш да си съсредоточиш ума върху едно нещо.

    Наскоро получих доста ценен съвет от колегата – Управител по отношение на организация на времето ми, който е свързан точно със статията. „Важно е да избереш приоритетните задачи и да ги свършиш първи.“ Но това далеч не означава да вършиш само едно нещо, а по-скоро: по-малко от важните задачи, но всеки ден. 🙂

  • Всъщност едната посока е свързна с много пчели. Човек трябва да е научил и да учи още много неща, които не са съвсем пряко свързани с посоката. Та когато „падне ябълката върху главата му“, да не издрънчи на кухо, а да събуди една от точките на натъпканите вътре плътно идеи, знания и умения.

  • Тя и баба ми казваше,че 2 неща наведнъж да не захвщам

  • Много полезна статия, браво!

  • Страхотна статия, много вярна 🙂 благодаря 🙂

  • Големите умове дълбаят в една посока.

  • 🔘 За Нас

    🔘 За Реклама


    🔘 Общи условия

    🔘 Права за ползване

    🔘 Privacy Policy

    🔘 Cookies

    🔘 Решаване на спорове


    LIFEHACK е медия за бизнес и личностно развитие, в която се публикува качествено съдържание по теми като дигитален маркетинг, онлайн бизнес, лидерство, предприемачество, мениджмънт, психология и продуктивност.


    Facebook

    📩 office@lifehack.bg

    >