Ако Чарли Мънгър беше жив, щеше да ти каже: AI не е подобрение. AI е капан… И ако наблюдаваш повишаване на производителността в основната си дейност, вече губиш. Парадокс, нали?
Повече, по-бързо, по-евтино, по-добро…
ChatGPT, Midjourney, Claude, Synthesia…
Правиш нещата 10x по-бързо.
Всички ти пляскат.
Само че:
- Клиентът очаква по-ниска цена (нали ти е „по-лесно“ сега?)
- Конкурентът го прави по същия начин (нали и той има AI?)
- Стойността ти се изпарява (ако всеки може да го направи, защо да си ТИ? Защо по дяволите си ценен?)
Никой не говори за тъмната страна на тази надпревара.
Никой не ти казва, че подобрението в основната ти услуга чрез AI може да е еднопосочен билет за сметището на фалиралите бизнеси.
Преди години Чарли Мънгър сподели история, която ме втрещи…
Един ден, когато бяхме в текстилния бизнес, дойдоха едни хора при Уорън (Бъфет) и казаха: „Изобретиха нов тъкачен стан. Върши два пъти повече работа.“ А Уорън отвърна: „Надявам се това да не проработи. Иначе ще затворя фабриката.“
Той знаеше, че огромното увеличение на производителността, което щеше да дойде от една по-добра машина, щеше да отиде в полза на купувачите на текстил (по-евтина продукция). Никаква облага нямаше да дойде при нас като собственици.
И не става дума за това, че машините не бяха по-добри. Просто икономиите няма да отидат при вас.
Намаляването на разходите минава през всички нива. Но ползата от намаляването на разходите не отива при човека, който купува оборудването. Това е толкова проста идея. Толкова елементарна. И все пак тя толкова често се забравя.
Сега разбираш ли какво се случва при вграждането на нова технология?
Същото, на което сме свидетели с изкуствения интелект в момента.
AI е новият тъкачен стан…
ChatGPT ти помага да „копаеш“ по-бързо, но…
Да не се окаже само че… копаеш собствения си гроб. ☠️
Най-вероятно сега не виждаш така нещата…
Ако работиш в сферата на онлайн търговията, образованието, услугите или дигиталните продукти, може би се радваш, защото:
- съкращаваш време,
- съкращаваш екипи,
- правиш повече с по-малко
- креативността хвърчи
Но точно тук е капанът, за който не подозираш:
Колкото по-евтина става продукцията, толкова по-ниска става стойността на крайния продукт. А ти си в средата, стискаш клавиатурата и се чудиш защо маржа ти се свива.
Да! Звучи толкова нелогично, но е толкова фундаментално…
Изобщо замислял ли си се какво означава това в контекста на цялото ти въодушевление колко много и яка работа ще вършиш с AI?
Бизнесите, които толкова много се вълнуват от краткосрочното повишаване на производителността, са тези, които губят дългосрочно конкурентно предимство.
Това е парадоксът на повишаването на производителността чрез AI.
Кой печели от новата технология?
Представи си следния сценарии…
Работиш в сферата на ресторантьорството и управляваш изключително популярно заведение, разположено на първокласно място.
Успехът ти привлича тълпите. Всяка вечер масите са пълни.
Но когато идва време да подновиш договора си за наем, наемодателят иска огромно увеличение. Изведнъж самото пространство, което е помогнало за изграждането на твоята марка, се оказва капан (така става като градиш бизнеса си върху земята на някой друг).
Твоят успех започва да захранва не теб, а някой друг.
Имаш две възможности:
Да се съгласиш с по-високия наем или да откупиш земята.
Ако решиш да направиш второто, вече си в бизнеса с недвижими имоти.
Трябва да обмислиш дали предимството на местоположението оправдава кредита, който ще плащаш за него.
И дали не е по-добре да намериш алтернативно, по-евтино местоположение и да възстановиш марката си там.
Това сполетя Netflix и Spotify:
🍿 Netflix
Първо купуват чуждо съдържание.
После студията им вдигат таксите.
Накрая? Създават свое. Защо?
Защото не можеш да печелиш, ако не притежаваш това, което продаваш.
🎵 Spotify
70% от приходите отиват за лейбълите. И сега е така.
Играта не е кой е по-продуктивен.
Играта е кой държи правата.
Въпросът не е:
„Как да работя по-бързо?“
