facebook_pixel

Как да превърнеш разрушителната сила на завистта в най-мощната движеща сила на света (4 стъпки)!

Философът Ален Де Ботон развива своите невероятни размисли относно епидемията от Facebook завист, която трови модерния ни начин на живот. Признай! И ти я изпитваш, нали? Виж как да се излекуваш от нея!

Споменаването на думата завист в модерното ни общество може да е табу, но ако съществува една доминираща емоция в него, то това е именно завистта – Ален Де Ботон

Завист? Не и аз!

Завистта има лоша репутация и затова си има причина.

В почти всеки филм на „Дисни“ мотивите на злодеите са подхранвани от завист. В приказки, като  „Снежанка“, „Пепеляшка“,“ Спящата красавица“, и още много други – навсякъде сред героите има зли и завистливи врагове.

Какво е завистлив човек?

Вещиците от приказките винаги носят привкус на лошотия. 

Живописецът  Жан Луи Жерико, вдъхновен от този образ, преди 200 години рисува картина, озаглавена „Портрет на жена, страдаща от обсесивна завист“.

завистИ все пак не вярвай на всичко, което чуваш!

  • Глупавите хора също носят очила.
  • Слабите хора също се хранят с вредни храни.
  • И не само огорчените старчета изпитват завист.
  • Не само вещиците и злодеите са завистливи.

Всеки изпитва завист.

Да, старите вещици са ясни, но също така и децата, тинейджърите, мъжете, жените и дори любезните и мили старици също! Представяш ли си…

Завистта е невидима скръб. Повечето от нас не я разпознават, когато ни се случи, а тези, които успеят, бързо я скриват под килима от страх да не заприличат на портрета, който видя преди малко.


Езикът е сравнително скорошно откритие на еволюционната теория, но емоциите не са. Затова ние първо усещаме, а след това обясняваме.

Добри сме в даването на логически мотиви за нашите действия, логични оправдания за нашите бездействия, както и логични обосновки за нашето несправедливо поведение.

Това се нарича рационализация.

И рационализацията е свързана със завистта, като всяка друга емоция.

Твърдим, че негативната емоция, която изпитваме не може да се нарече завист. Ако, обаче осъзнаем това чувство, като завист, то би означавало, че има нещо или някого спрямо, когото ние се чувстваме по – слаби или по – неспособни.

Запитай се?

  • Аз не харесвам определен човек на партито, защото ми е неприятен или защото го намирам за по – забавен от мен?
  • Наистина ли не харесвам снимката на това момиче, защото я намирам за надменна или просто завиждам, че получава повече внимание от мен?

Истината е, че повечето от хората, които не харесваме притежават аспект от живота си или характерна черта, която самите ние желаем да имаме.

Всеки изпитва завист. Дори и Ти.

Какво е Facebook завист?


„Всеки път, когато мой приятел успява, малка част от мен умира“ –  думи на  американския писател Гор Видал.

Психолозите отличават два вида завист:

  • Злонамерена –  към нея се обръща философът Бетранд Ръсел, когато казва: „Завистта е най-мощната причина за нещастие“.
  • Добронамерена – пак според Ръсел тя е „основната сила на прогреса“.

Чрез добронамерената завист можем да изясним обърканите си амбиции и да намерим  мотивацията, необходима за тяхното изпълнение.

Едно от най-добрите изображения на завист в действие можеш да видиш във филма „Амадеус“ (1984) на режисьора Милош Форман. Филмът е базиран върху истинска история и показва съперничеството между композиторите Амадеус Моцарт и Антонио Салиери. Актьорът Ф. Мъри Авраам, който играе ролята на Салиери, роля донесла му Оскар, се превъплъщава в човек, погълнат от завист.

В сцената Салиери усилено работи върху музикална партитура, с която се надява да впечатли с таланта си Моцарт, когато го среща за първи път.

Физиономията му в края на видеото е показателна….

Всеки от нас се е чувствал като Салиери в даден момент от живота си!

Дали Салиери е завистлив или просто е раздразнен от грубостта на Моцарт?

Завистта не идва от загубата, а от печалбата и успеха на другия, съпоставени с нашите. Ако двама приятели отидат на бар, този, който се прибере сам в края на вечерта, ще завиди на другия.

Завистта работи и по друг начин!

Има хора, които се наслаждават на нещастието на друг човек.

Когато Моцарт свири на клавесин пред императора, сигурен съм, че Салиери не е изпитвал нищо друго освен страх, че геният ще го разбие, а той самият ще изглежда като пълен глупак пред височайшите особи.

Именно тук завистта придобива своята лоша репутация (и с право).

Но как да се освободиш от този инстинкт?

Първата стъпка към освобождаването от оковите на завистта, обяснява Де Ботон, е като просто признаеш съществуването и:

Завистта е разрушителна, когато не осъзнаваме, че я изпитваме. Човек, който завижда на любовта, която има друг, ще произнася речи, за това как любовта е просто илюзия. Този, който завижда за пари би развил конспиративни теории, вместо да си признае: „Бих искал и аз да мога така“ или „Как и аз мога да направя повече пари?“ Такава завист е депресираща, защото се проявява от чувството за безпомощност и неадекватност към ситуацията.

Как работи Facebook завистта?


Ние не просто завиждаме на някого.

За да завиждаме трябва да са налице определени критерии, т.е. трябва да има причина. В своя разказ за успехите Де Ботон отива по-далеч:

Мисля, че ще е много необичайно за всеки присъстващ тук, или всеки който ни гледа, да завижда на Кралицата на Англия. Въпреки че, тя е много по-богата от който и да е от вас. И има много голяма къща. Причината да не й завиждаме, е защото тя е прекалено странна .Не можем да сме в контакт с нея. Тя говори по странен начин. Идва от странно място. И ние не я разбираме. Не  разбирайки някого, ние не му завиждаме. Колкото по-близко са по – близки двама души – като възраст и произход, толкова по-голяма е опасността от завист. Затова и никога не трябва да ходите на юбилейните срещи със съучениците ви. Защото няма по-силна възможност за сравнение с хората, с които сте били заедно в училище. Общият проблем на модерното общество е, че превръща целия свят в училище. Всеки носи дънки, всички са еднакви. И едновременно с това, не са. Така че съществува дух на равенство, съчетан с огромни неравенства. Всичко това  може да създаде много стресираща ситуация.

Терминът, използван от психолозите, за да обяснят феномена, за който Де Ботон говори е „социална относителност“ или „относителна позиция“.

По същия начин разпознаваме кога е нощ заради контраста на деня.

Ще разпознаем нашия статут в обществото, като го сравним със статута на други хора в обкръжението ни. Ето защо някои наистина привлекателни жени се чувстват неуверени и притеснени от външния си вид.

Това е така, защото се сравняват само с други много привлекателни жени.

Завиждаме само на хората, които са постигнали това, което вярваме, че самите ние можем да постигнем … но не сме.

В книгата си „Хипотеза за щастието“ социалния психолог Джонатан Хайд показва отличен експеримент за демонстриране на този принцип:

Коя работа бихте избрали: тази, в която печелите по $ 90 000 годишно, а колегите Ви печелят средно по $ 70 000 или такава, в която печелите по $ 100 000 годишно, но колегите ви печелят средно по $ 150 000? Много хора биха избрали първата работа, като по този начин разкриват, че за тях е по-важно да вземат повече от колегите си, а не да вземат повече за себе си.

Сега вече добре разбираш какво е завистта и как работи. Следва да разбереш как да я накараш да се превърне в твоето най-голямо предимство!

4-те стъпки на Де Ботон за справяне със завистта!


Трябва внимателно да си запишете моментите на завист и да ги използвате като скрити ръководства за това, което следва да направите или да не правите следващия път. – Ален Де Ботон

Всеки път, когато изпиташ завист направи следното:

  1. Осъзнай я.
  2. Напиши причината.
  3. Повтори.
  4. Търси модел!

Ето какво пише един последовател на тази концепция:

Няколко седмици след речта на Де Ботон, в която съветваше да си записваме моментите на завист, бях седнал у дома, разглеждайки Фейсбук, когато бях ударен от истинска вълна от завист, последвана от всички симптоми: самосъжаление, безпокойство, омраза, яд. Докато усещах тези емоции, изведнъж си спомних за дневника на завистта. Хванах парче хартия, молив и записах причината за завистта си. Същата седмица усетих завистта още два пъти в различна степен, като и това не пропуснах да запиша. Излезе модел. В дневника си написах: Виждайки някой да се хвали за филм, творба или нещо друго, аз си мислех, че бих могъл да се справя по-добре.“ Егоистично? Налудничаво? Възможно е. На кого му пука? Не е необходимо да публикуваш мислите си в интернет. Сега вече имах план и жар в душата си. Веднага направих канал в YouTube и създадох кратък филм. Работих върху него седмици, като целта ми беше да го направя най-добрия по рода си … завинаги. През първите 48 часа имаше 120 00 гледания. Но това беше само началото…

Следва истинската формула за това…

Как завистта ни помага да успеем?


  • Амбициране

Завист: объркано, заплетено ръководство за собствените ни амбиции. – Ален Де Ботон

Когато сме млади създаваме списъци с целите, които искаме да постигнем.

Накъдето и да погледнем има някаква статия или книга, в която са изброени всички места, които трябва да посетим, книги, които трябва да прочетем, и филми, които трябва да гледаме „преди да умрем“.

О, да не забравя – да притежаваш невероятно тяло, перфектно семейство, успешен бизнес и разбира се да имаме 4 часова работна седмица!

За пръв път в човешката история всичко това е изпълнимо. Но стремежа да се направи абсолютно всичко разпокъсва времето и вниманието ни. Амбициите ни се разреждат като хомеопатично лекарство, докато не остане само вода.

Това е мисъл на Де Ботон, в която вярвам:

alt-text

Да откриеш смисъла чрез завистта! Възможно ли е?

Ако не подцениш дневника на завистта, за който вече говорихме, и започнеш да си вписваш нещата, за които завиждаш, то след много малко време ще осъзнаеш, че много от тях се повтарят. Това са целите, за които си наистина амбициран да направиш, нещата, които искаш. Така е много вероятно да откриеш или възстановиш това, което Робърт Грийн нарича в „Майсторството“ – задачата на живота.

Нашата цел. Това, за което сме родени.

Така дневникът на завистта ще ти помогне да откриеш онова, което наистина искаш да правиш, онова, заради което си струва да живееш.

P.S. Това може да бъде както нещо смислено, така и най-голямата простотия на света!

  • Мотивиране

Мотивацията обикновено идва на вълни. Всички сме изпитвали онова силно желание да правим или да създаваме нещо свое, независимо от наградата или цената.

Понякога то трае само една нощ, понякога дни, но много рядко по-дълго.

Сега ще те посъветвам нещо наистина странно!

Ако те залее мотивационна вълна, опитай се да излезеш от нея!

Недостатъкът ѝ е, че тя е преходна и непостоянна. Днес влиянието ѝ е наистина чувствително, докато утре тя дори и не поклаща лодката на живота ти.

Как тогава да постигнеш реални резултати?

Постигането на реални резултати изисква мета ниво на мотивация, т.е. да вършиш нещата перфектно и в моментите, когато не се чувстваш особено мотивиран.

(Повече за това скоро във VIP клуб MindHACK).

Това е мястото, където идва завистта.

Тя не ти дава вълна от мотивация, тя ти дава океан. Океан, в който можеш да хванеш най-голямата вълна и да я подчиниш. Разбира се, можеш и да се удавиш.


Ако погледнеш назад в историята ще видиш епохи, които се отличават с висока концентрация на големи личности, живели сравнително по едно и също време. Именно голямото съперничество между тях, част от което е и умерената доза завист, са били катализатора за великите им постижение и успехи.

Ето и няколко невероятни примера:

  • Италианския Ренесанс – Микеланджело, Да Винчи и Ботичели.
  • Силициевата долина“ – Стив Джобс и Бил Гейтс
  • Златната епоха на бокса – Мохамед Али, Джо Фрейзър и Джордж Форман
  • Филмите на Спилбърг, Скорсезе, Франсис Форд Копола и Джордж Лукас.

Всички те са в контакт един с друг, на едно и също място, едновременно. Всички са били по един или друг начин съперници. Разбира се, съществуват множество причини тези хора да бъдат толкова успели, но почти сигурно е, че основната движеща емоция на завистта е имала огромна роля в това да мотивира тези хора да се възползват от предоставените им възможности и то с такава решимост.

Когато гледах „Кръстникът“ за пръв път (1972 г.) имах чувството, че трябва да се откажа, че нямаше причина да продължавам да режисирам, защото си помислих, че никога няма да мога да достигна такова ниво на увереност. – Стивън Спилбърг (режисьор на филма е Франсис Форд Копола)


Ако почустваш смазваща завист от съперник, конкурент или партньор и това те подлудява, опитай да канализираш емоциите си на гняв, омраза и желание за злонамерена атака, опитай се да ги преодолееш. Припомни си Салиери и Моцарт – точно затова първият никога няма да бъде запомнен с работата си!

Вместо това използвай завистта като гориво за творческия си огън – както Спилбърг не се отказва от режисирането, а запалва двигателя на креативността.

Правилно е, дори здравословно за всеки, който започва бизнес или създава изкуство, да завижда на колкото се може повече успели творци и предприемачи, да се облива с техния успех, чувствайки се смазан от усещането за неадекватност, благодарение на сравняването им със себе си. Та как иначе би могъл да се мотивира да постигне повече? – Ален Де Ботон

След тази статия би трябвало да си по-наясно как завистта ти влияе и как можеш да я използваш, за да подобриш статуса в живота си.

И ако я използваш и постигнеш успехи, не се срамувай!

Има голяма опасност да пропуснем нещо ценно, ако приемаме завистта просто като грях. Подобно на много от нашите качества, тя има своите позитивни и негативни компоненти, които трябва да бъдат контролирани и управлявани, а не просто да се отрежат като злокачествен рак. Уважавай завистта! Приеми я като първа стъпка – болезнена, но неизбежна, към създаването на нещо, с което можеш да се гордееш, нещо, което ще накара другите да ти завиждат…


Въпрос: Използвал ли си злонамерена завист, за да постигнеш нещо? Ако ти стиска сподели преживяванията си в коментарите (аз също съм го правил!).

Препоръчвам ти и:
6 Коментара
  1. Ясен каза

    Страхотна статия, Христо! И на мен ми се е случвало да създам от завистта някакъв успех:

    Когато бях на 9, мноого исках да имам лаптоп, заради портативността му и това, че ще мога да програмирам отвсякъде. Точно тогава на мой роднина му купиха. Тогава помня, че се прибрах вкъщи и идните няколко часа освен горчивите сълзи, усещах завист, омраза, несправедливост. Как може на него, на когото не му трябва, да му купят, а на мен – младият и наивен програмист, на когото му ТРЯБВА – не?!

    Е, успокоих се, взех си въздух, и си казах: „мамка му, ще покажа на родителите ми, че имам нужда“.

    2 години се опитвах постоянно да се доказвам, да коментирам, че имам нужда от лаптоп. И накрая се случи.

    Е, доказах, след това последваха и още успехи…

    Но завистта някак си ми даде добър начален старт… и горчив. Но и добър. :)

    1. Hristo Stoyanov каза

      Супер, много ти благодаря Ясене, че сподели тази лична история. За пореден път се убеждавам, че много от заклеймяваните „лоши“ чувства могат да бъдат и полезни :)

  2. Роси георгиева каза

    Браво ХРИСТО! Чудесна статия!Сьщото сьм изпитвала, когато преобрьщам стаха в смелост,алчността в желание за успех, нехаресването на някоѝ в желание да сьм по-качествен и щедьр човек! Успех!

    1. Hristo Stoyanov каза

      Благодаря ти Роси, това е формулата и според мен! Добре казано.

  3. градо каза

    Помня силен момент на завист. Следващото наистина се осъзнах, че ето завиждам. По-късно това ми беше модел бързо да преодолявам или съвсем да игнорирам завистта… Плашеше ме да се видя в неприятната светлина на познати, завиждащи и с други лоши проявления.

    1. Hristo Stoyanov каза

      Благодаря ти, че сподели преживяванията си Градо! Точно този страх как и мен ме възпира доста често :)

Остави коментар

Your email address will not be published.

Благодаря ти!