Как да спреш да мислиш на дребно!

„Където става дума за успех, хората не се мерят в инчове или футове, или степени, или семеен произход - те се мерят според размера на тяхното мислене " Д. Шуорц

Ако някой ви каже, че през най-дългия ден на годината ще можете да погледнете дълбоко в старинен кладенец и ще видите слънцето, отразено във водата, какво ще си помислите? Ще сметнете ли това за интересно, но безполезно късче информация? Ще си помислите ли, че човекът, който е забелязал отражението, трябва да си намери по-добри занимания? Или това ще задейства идеи, които ще провокират и променят представите ви за света?

Хората, които мислят за голямата картина, промениха света…

Един египетски библиотекар чува тази информация – че слънцето може да се види да свети от дъното на кладенеца в град Сиена – и я приема за нещо повече от несъществена тривиалност. Идеята провокира този мислител да мисли в рамките на голямата картина. Той прави предположение, че ако се отразява във водата, слънцето трябва да е точно отгоре. А ако е точно отгоре, тогава прави колони или стълбове няма да хвърлят сянка.

Въпреки това в най-дългия ден на годината в Александрия, където той живеел, имал наблюдения, че правите колони все пак хвърлят сянка. Като добър учен и мислител той решава да пътува 800 километра до Сиена, за да се увери, че това, което е чул, е вярно. През най-дългия ден на годината той поглежда в кладенеца и вижда отражението на слънцето. И естествено, вижда, че по пладне стълбовете не хвърлят сянка.

Това го провокира да мисли. След известно време започва да вижда по-голямата картина на онова, което тези привидно несъществени факти означават.

Изненадващо, прозренията му противоречат на убежденията на всеки по онова време.

Вижте, името на библиотекаря е Ератостен и той е живял преди повече от 2200 години. Като началник на най-голямата библиотека в света (библиотеката на Александрия в Египет е притежавала стотици хиляди ръкописи), той бил в интелектуалната столица на планетата. През III в. пр. н. е. почти всеки учен в Александрия и по света вярва, че земята е плоска. Ератостен обаче разсъждава, че ако светлината на слънцето идва право отгоре и земята е плоска, тогава по пладне няма да има сенки на никое място в света.

Ако има сенки на едно място, но не и на друго, значи има само едно логично обяснение. Повърхността на земята трябва да е извита, тоест не би следвало да е плоска.

С други думи, светът трябва да е сфера.

→ вижте още и: Особено важни ключови елементи от нашия начин на мислене!

Широки ли са хоризонтите ни? Или сме просто тесногръди…


широки ли са хоризонтите ви

Ератостен действително изчислява размера на земята! Използвайки елементарна тригонометрия, той мери ъгъла на сенките: приблизително 7/12 градуса, т.е. около 1/50 от кръга. След това решава, че ако разстоянието между Сиена (съвременен Асуан) и Александрия е 800 км (използвайки нашите мерни стандарти), тогава земята трябва да е около 40 000 км в диаметър (50 х 800 км). Ератостен не е далеч от истината: действителната обиколка на земята през полюсите е 40 008 км.

Не е зле за човек, който не е разполагал с нищо друго, освен с мозък и умствена нагласа на мислене за голямата картина, за да достигне до подобни резултати!

В действията на Ератостен можете да видите истината в твърдението, направено векове по-късно от немския държавник Конрад Аденауер:

„Всички живеем под едно и също небе, но не всички имаме едни и същи хоризонти“.

Колко десетки хиляди души са видели това, което е видял Ератостен, но никога не са направили връзката? Колко десетки хиляди от неговите колеги математици са виждали същите сенки като него и не са успели да видят голямата картина?

Ератостен дори не е най-талантливият математик на своето време. Колегите му го наричат beta pentathlos, което е подобно на обръщането към него с „Г-н Второ място“.

Това обаче няма значение.

Макар че не е първият, в която и да е дисциплина, той е можел да види – и да мисли за голямата картина. И това е причината името му да се помни и днес.

Използвайки тази способност, той не само изчислява обиколката на земята, но и точно скицира пътя на река Нил, изработва календар, който включва високосни години и изчислява разстоянието от земята до слънцето и луната.

Ератостен със сигурност не е бил обзет от дърветата, за да пропусне гората.

В действителност перспективата му е толкова добра, че той вижда не само гората, но и реката, която влиза в нея, планетата, на която те се намират, и части от слънчевата система, към която принадлежи планетата!

→ вижте още и: 4 начина да бъдеш креативен и да мислиш различно

Каква е умствената нагласа на мислещите за голямата картина?


africa-big

Не е нужно да сте учен или математик, за да прегърнете мисленето от позициите на голямата картина или да се възползвате от него. То може да помогне на всеки във всяка професия. Когато някой като Джак Уелч каже на служител в GE, че продължителното отношение с клиента е по-важно от продажбата на един-единствен продукт, му напомня за голямата картина.

Занимаващият се с недвижима собственост предприемач Доналд Тръмп отбелязва: „Така или иначе, трябва да мислиш, защо да не мислиш мащабно?“.

Обмислянето на голямата картина привнася цялостност и зрялост в мисленето на човека. Носи перспектива. То е като уголемяването на рамката на картината, като в процеса се разширява не само това, което виждате, но и онова, което сте способни да правите.

Прекарвайте време с мислещи от позициите на голямата картина и ще откриете, че те:

  • Учат непрекъснато

Мислещите за голямата картина никога не са удовлетворени от това, което вече знаят. Те постоянно посещават нови места, четат нови книги, срещат се с нови хора, усвояват нови умения. И заради тази практика често са способни да свързват несвързаното – точно както е направил Ератостен. Те учат цял живот.

  • Слушат целенасочено

Отличен начин за разширяване на вашия ОПИТ е да слушате някого, притежаващ експертни познания в област, в която вие ги нямате. Търсете такива възможности. Когато се срещате с хора, е добре да имате дневен ред, така че да можете да учите. Страхотно е да си партнирате с хора, умеещи да правят неща, които вие не можете. Мислещите за голямата картина признават, че не знаят много неща. Те често задават проницателни въпроси, за да разширят разбирането и мисленето си. Ако искате да станете по-добър мислител спрямо параметрите на голямата картина, станете добър слушател.

→  Какво трябва да направим не само, за да слушаме, но да можем и да чуваме?

  • Търсят експанзивно

Писателят Хенри Дейвид Торо пише:

„Много неща не се виждат, макар да попадат в полезрението ни, защото не са в обсега на интелектуалния ни взор“.

Човешките същества обикновено виждат първо собствения си свят.

Кои сте, определя какво ще виждате… и как ще мислите. Мислителите от позициите на голямата картина осъзнават, че навън има и друг свят, освен техния, и полагат усилия да излязат от себе си и да виждат световете на другите през техните очи.

Трудно е да видиш картината, докато си вътре в рамката.

За да видите това, което виждат другите, трябва да откриете първо как мислят.

Ако станете добър слушател, това ще ви помогне, както и ако се опитате да приемете гледната точка на другия.

  • Живеят цялостно

Френският есеист Мишел дьо Монтен пише:

„Стойността на живота не се крие в дължината на дните, а в това, как ги използваме; човек може да живее дълго, но въпреки това много малко“.

Истината е, че можете да прекарате живота си, по какъвто пожелаете начин, но можете да го изживеете само веднъж. Ако станете мислител от позициите на голямата картина, това ще ви помогне да живеете с пълнота, да водите много удовлетворяващ живот.

Хората, които виждат голямата картина, разширяват опита си, защото разширяват света си.

В резултат те постигат повече от тесногръдите.

И освен това преживяват по-малко нежелани изненади, защото е по-вероятно да виждат множеството компоненти, включени във всяка ситуация: проблеми, хора, взаимоотношения, разполагане във времето и ценности.

Следователно обикновено те са и по-толерантни към другите хора и тяхното мислене.

Напред към втора част: Защо е от жизнено важно значение да постигнете мъдростта на мисленето за “голямата картина”?

8 Коментара
  1. lifehackerbg.com каза

    Благодаря ти Мира, нали се сещаш, че нямат интерес да го въведат това в образователната система 🙂

  2. Mira Daskalova каза

    Обучението в „мисленето за голямата картина“ трябва да залегне в
    образователната ни система. Да се учим да мислим и виждаме нещата извън
    рамката. Поздравления за чудесната статия както и за статията „Вижте защо начина на мислене има толкова голамо значение“!

  3. Милена Иванова каза

    Статията наистина предизвиква човек да помисли, къде е и къде иска да бъде.
    Всъщност мисленето за голямата картина предстявлява видението, което всъщност ни движи и ни прави живи.Един велик мъдрец е казал“Там където няма пророческо видение, народа погива“.(друг превод казва разюздава).Т.е. ако човек няма видението или голямата картина както пише в тази статия той наистина умира.

    1. lifehackerbg.com каза

      Благодаря Ви за страхотния коментар Милена 🙂

  4. Aleksandar Aleksandrov каза

    Чудесна статия с полезна информация за всеки, който може да я „хване“…

    „Трудно е да видиш картината, докато си вътре в рамката.“…

    Излезте извън рамката, извън „зоната си на комфорт“ и погледнете на света с друг поглед и усетете възможностите, които ежедневно са пред Вас, но Вие поради една или друга причина не забелязвате…

    Поздравления, Христо! :)…

    1. lifehackerbg.com каза

      Благодаря ти!

      1. Елица каза

        Страхотна статия, не знам защо чак сега попадам на нея….! От личен опит знам, че са малцина тези, които гледат извън “ рамката“. И после се тръшкат, че не им върви. Но не всеки може да види нещата от друг ъгъл, май това е основата на проблема. Мисленето е трудно и не е за всеки.

        1. lifehackerbg.com каза

          Благодаря ти, че се включи Ели, мисленето ала кон с капаци е мн опасна болест 🙂

Остави коментар

Your email address will not be published.

Благодаря ти!