facebook_pixel

Ако искаш да следваш мечтата си, трябва да кажеш НЕ на всички алтернативи!

Ето какво точно трябва да направиш, за да постигнеш невъзможното!

Мозъците ни са като надуваема топка пълна с пчели…,

…в която стотици противоречиви импулси ни тласкат в различни посоки. Ние никога не искаме да правим само едно нещо.

Винаги искаме да вършим по сто неща едновременно – искаме всичко. Искаме да тренираме, да учим испански и накрая да ни остане време да отидем и на пица.

Нашите желания са безброй независими агенти, които работят, за да насочат надуваемата топка (живота ни) единствено в своята собствена егоистична посока. И както обикновено се получава – от толкова много бутане наляво, надясно, напред и настрани, надуваемата топката се оказва в застой – контролирана повече от „терена“ на който се търкаля, отколкото от волята на това, което е вътре в нея.

как да постигна целите си

Това е начина, по който повечето хора живеят живота си.

Постоянно се чувстваме в конфликт със себе си и с желанията си. Никога не разполагаме с достатъчно време, за да направим всичко, което е в надуваемата ни топка, колкото и продуктивни списъци със задачи да си правим. И това, което се случва с нас е по-силно от способността ни да се борим с него.

Нека обаче да поправим това!

Проклятието на „великата идея“

Представете си, че преди 20 г. сте бил гений, който е имал идея да създаде Google, Amazon, или Facebook. Измислил сте 3 от най-добрите бизнес идеи за последното столетие и ако бяхте основали някоя от тях, днес щяхте да сте милиардер.


Но ако трябваше да стартирате и трите бизнеса едновременно, сега щяхте да сте до никъде! Не е достатъчно да имате големи идеи.
Много хора имат такива. Проблемът е, че твърде много страхотни идеи взаимно се неутрализират.


велики идеи

Ето защо доста често умни хора се държат като пълни идиоти и не постигат нищо, докато други, с по-малко пчели в главата продължават да се „търкалят“ напред, независимо от терена. При този обем от направления, лидерството също спира да работи, защото в колкото повече посоки насочваме един човек, толкова по-малко разстояние ще измине.

Как обаче да постигнем невъзможното?

Представете си, че имате някаква безумно амбициозна цел за себе си. Да речем, че искате да напишете книга или да кацнете на Марс. Ако сте абсолютно сигурен, че трябва да направите това – ако живота ви и този на тези, за които ви пука зависеше от това – какво бихте направили? Как бихте постъпили?

Щяхте да захвърлите всичко останало и да се втурнете да преследвате тази голяма цел, нали? Щяхте да се превърнете в една гигантска пчела във вашата надуваема топка и да бутате в една, единствена посока!

Ето тогава щяхте и да се движите много, много по-бързо напред:

как да постигнем невъзможното

Ако сте чували (гледали) историята за Алан Тюринг и неговата машина за разкодиране, която единствена успя да пребори немската Енигма, знаете за маниакалната отдаденост на математика към неговата заветна цел – да създаде метод за разбиване на немските кодирани съобщения изпращани през Втората световна война. Посоката, към която се опитвам да ви насоча е вманиаченото фокусиране върху едно-единствено нещо.

Това вероятно е и най-добрата хитрост за постигане на успех.

Този модел, прилаган не само от Тюринг, но и от Едисон, Айнщайн и т.н., непременно носи резултат, за разлика от това да подхвърляте наляво-надясно жужащата топка пълна с пчели. Когато сте в състояние да се съсредоточите само върху едно желание, мечта или цел, вашите постижения непрекъснато ще достигат до своята теоретична граница:

bees7


Повечето хора не се провалят заради малко потенциал. Провалят се, защото техния потенциал е разпръснат в прекалено много посоки!

Как да се справите с рояка от пчели в живота си?

За съжаление да се разкъсвате в няколко различни посоки е единствения най-бърз начин да си гарантирате провала. Ако насочите всички пчелички (желания) в една, единствена посока – то това би бил най-бързия начин да постигнете успех.

В тази връзка опитайте следното:

  1. Поставете си една висока цел. Ако амбициите ви са малки, то те лесно ще бъдат победени или заменени от друга „пчела“. Към големите цели (колкото и парадоксално да звучи) е по-вероятно да се придържаме, защото заради тях си струва да игнорираме останалите по-малки.
  2. Ограничете се до 3. Ограничете списъка си до 3 различни части от живота си, които искате да подобрите. Например: работа, семейство, хоби. За всяко от тези три неща, преследвайте само една цел.
  3. Изключете го. Всичко, което не е основен приоритет в момента може да се свърши по-късно. Марк Зукърбърг беше достатъчно умен, за да създаде първо Facebook и след това да научи китайски. Не се прилепвайте твърде много към вашите малки цели, за да не пропуснете онази, голямата, за която мечтаете.
  4. Пазете се от безсмислени и елементарни желания. Внимавайте за онези „дребните неща, които също желаете“. Те ще ви карат да се чувствате добре, ще ви успокояват, ще ви оправдават, ще ги постигате автоматично. Те обаче са смъртоносни за вашата мечта. Игнорирайте ги! Така ще дадете една нова посока и по-бърза скорост на онова, което наистина искате да постигнете.
  5. Стройте пчелите в една редица. Може и да не успеете да създадете едновременно следващия Google, да излекувате рака и да кацнете на Марс. Но можете да се превърнете в атлетична личност и успешен ръководител, например. Успехът в работата и фитнесът могат да бъдат две основни, чудесно допълващи се цели: здравия физически човек може да бъде по-добър лидер. Това всъщност не е една, а цели 2 пчели, бутащи надуваемата топка в една и съща посока – много по-силно!

bees1

Хората, които са постигнали зашеметяващи резултати, променили света, живота си и са постигнали мечтите си, не са направили това като са разделяли своите намерения в различни посоки. Те са имали само една голяма пчела, казвайки НЕ на всички останали възможности, които животът им е предложил. Ако искате да се сдобиете със силата да преследвате мечтите си, трябва да кажете НЕ на всички алтернативи. Не е лесно, но ако се отнася за вас си струва цената.

Препоръчвам ти и:
11 Коментара
  1. Таня Катева каза

    Потенциалът на всеки от нас е безграничен, но нали свише на хората е е дадено право на избор, в повечето случаи го разпиляваме най-безоговорно. Отлагаме, намираме си удобни оправдания, въобще сме много изобретателни щом въпроса опре да измъкване, дори когато става дума за собствените ни цели и живот. Човек трудно се изръчва сам да свърши нещо, казвам го и от собствен опит. Понякога обстоятелствата ни принуждават, но да чакаме все някой или нещо да ни буди от летаргията и да ни бута по пътя на собственото ти щастие, е утопия и самозаблуда. Ала голяма част от нас чакат нещо да се случи, да спечелят от лотария и да си оправят живота, да дойде някой на власт и да им оправи живота, чакат… Други път търсят-идеалната комбинация, вълшебното хапче, търсят… А животът ти е тук и сега, в този малък отрязък време, в който усещаме, че сърцето ни бие, че вдишваме и издишваме. Това е всичко, над което имаме контрол, времето, с което разполагаме , за да вземем решение, за да направим нещо.

    Чух един мъдър човек да казва “ Животът ни е времето, което използваме правилно. Когато пропиляваме безотговорно едното, съкращаваме другото. Вие сами решавате дали да позволите някой да ограбва времето и да съкращава живота ви. И внимавайте, този крадец може да сте и самите вие!“

    И аз чях от търсачите, накупих куп тренинги по саморазвитие, по планиране, по рационализиране на времето, разходите , задачите.. и все тая, дисковете с тренинги се трупаха, а аз си боксувах и псувах.

    Докато се случи онова, което не искаме да постига нито нас, нито близките ни, но то е неизбежно, всички сме гости на тази Земя, идваме и си отиваме. Загубих татко. И времето все едно спря… Позволих на чувството за загуба да ме блокира до степен на себеотричане. Не ми се живееше. Чувството на вина ме задушаваше, с татко си имахме своите различия. Като по-малката дъщеря, очаквали са момче, аз се превърнах в на татко момчето. Трябваша да съм най-добрата, трябваше да се справям с всичко, не трябваше да хленча, за сълзи пък да не говорим, сестра ми ревеше ,като че я деряха, аз не гъквах. За петдесет години единици са хората, видели ме за плача. Без него все едно изгубих себе си.

    Събудих се, когато за няколко мига едва не изгубих и майка. Осъзнах, че времето неумолимо тече и че няма повече варианти за отлагане и оправдания. Майка стана приоритет номер едно, вече е на осемдесет и е сама в къщата на село. Разбирам я, че не иска да се мести никъде, там е свикнала, там е минал животът й, там е мястото й, както самата тя казва. Най-трудно ми беше с приоритет номер две, и че е време това да сам самата аз. Трите ми деца отдавна пораснаха, дойдоха и две внучета, просто нямам с какво да се оправдавам. И нещата полека, лека започнаха да си идват по местата. Обичам да помагам, обожавам децата, имам знания и умения, с които мога и съм полезна на хората около себе си. следващата крачка е да оптимизирам нещата, да ги систематизирам и да ги направя достъпни за повече хора. Простичко е, когато знаем какво правим, защо го правим и най-вече да правим това, без което душата ни не може. А когато сме в задънена улица и не знаем накъде, да помолим за помощ по-знаещите и по-мъдрите. Изход има винаги, както и протегната ръка. „Искайте и ще ви се даде“ , помолете за помощ и напътствия, ще ги получите, бъдете уверени в това. Ако вратата е затворена, не се съмнявайте, някъде е оставен отворен прозорец, важно е да сте с открито сърце и ще го видите!

    1. Hristo Stoyanov каза

      Както винаги страхотно допълнение! Благодаря ти Таня!

  2. Ивелина Ангелова каза

    Благодаря ти Христо за полезната статия! Според мен много от хората не знаят всъщност какво искат. С тези външни източници за „манипулация на мозъци“ няма и как да бъде другояче. Аз много харесвам всичките ти публикации и статии, защото научавам нещо ново всеки път. Смятам, че ще е полезна дори и за деца. Това няма как да го научат в училище, нали? Продължавай и знай, че променяш света към по-добро бъдеще! :)

  3. Stefani Simeonowa каза

    Статията на пръв поглед е полезна, НО за да можеш да постигнеш голямата цел трябва да преминеш през хиляди малки уроци.

    Да речем, че голямата цел е да си направиш онлайн магазин. Преди да стигнеш до това трябва да минеш през куп други – да си научиш законите, да си избереш ниша с голямо търсене, да си намериш от къде ще зареждаш, да си изчислиш разходи/доходи за да не фалираш, да си намериш кадърен счетоводител, да се научиш да продаваш, маркетинг, платформи за онлайн магазина, СЕО, реклами….. Целта е една, но не можеш да си съсредоточиш ума върху едно нещо.

    Наскоро получих доста ценен съвет от колегата – Управител по отношение на организация на времето ми, който е свързан точно със статията. „Важно е да избереш приоритетните задачи и да ги свършиш първи.“ Но това далеч не означава да вършиш само едно нещо, а по-скоро: по-малко от важните задачи, но всеки ден. :)

  4. Маргарита Мартинова каза

    Всъщност едната посока е свързна с много пчели. Човек трябва да е научил и да учи още много неща, които не са съвсем пряко свързани с посоката. Та когато „падне ябълката върху главата му“, да не издрънчи на кухо, а да събуди една от точките на натъпканите вътре плътно идеи, знания и умения.

  5. Светла каза

    Тя и баба ми казваше,че 2 неща наведнъж да не захвщам

  6. Йордан Атанасов каза

    Много полезна статия, браво!

  7. Бояджиева Даниела каза

    Страхотна статия, много вярна :) благодаря :)

    1. kingsman каза

      Благодарим Ви и ние Даниела!

  8. Цветан Иванов каза

    Големите умове дълбаят в една посока.

    1. kingsman каза

      Точно…

Остави коментар

Your email address will not be published.

Благодаря ти!