Забрави за целите! Фокусирай се върху това

Да речем, че имате някаква цел в главата си, без значение колко голяма е. Сега нека помислим какво правите, за да я постигнете?

Например, за да си взема шофьорска книжка и да мога да карам любимата си Vespa, трябваше да се запиша на курс, за да се науча как да се движа с нея, как да я управлявам и при опасност да отреагирам бързо и безопасно.

Това, което направих е така наречената „система“ към целта.

Разликата между целта и системата към нея (примери):

  • Ако си автор, целта ти е да напишеш много добра книга. Системата ти към тази цел е да си изградиш програма какво, как и кога ще пишеш.
  • Ако си спортист, целта ти би била да спечелиш състезанието, а системата ти би била да определиш методите, дните и часовете, в които ще работиш.

С тези примери предполагам сте вече наясно с идеята, така че сега може сами да си измислите някакви лични примери. Но може би се питате защо Ви е да знаете каква е разликата между тези два термина? Ще стигнем дотам съвсем скоро.

Преди това обаче нека разрешим един много интересен въпрос.

Ако игнорирате целите и се съсредоточите върху системата (процеса), за да стигнете до целта, бихте ли могли да я реализирате?

systems-vs-goals

Нека отново се върна към примера с карането на скутер:

Ако бях се съсредоточила върху процеса, докато се уча да карам, а не просто върху взимането на шофьорска книжка, щях ли да постигна тази цел?

Мисля, че да.

Защо?

Защото бих се забавлявала, бих работила по целта си с отворени криле, без да се притеснявам какво ще стане в бъдещето.

Просто бих си казала – ще се опитам, ще се забавлявам, опитвайки се, и ще се радвам на прогреса си всеки път, когато напредвам. Ако се притеснявах за крайната точка, а именно постигането на целта просто да взема книжката, щях да блокирам себе си и може би нямаше да се сдобия с нея от първия изпит.

Когато мислим за крайния резултат, ние се притесняваме.

Мислим си, че има прекалено голяма планина пред нас, която трябва да прескочим и това може да ни накара дори да се откажем.

Това не е целта, или по-точно няма да ни помогне да стигнем до целта.

И без това, ежедневието е достатъчно тежко, така че ако разделим процеса на малки порции работа ще ни стане по-лесна от емоционална гледна точка. И точно тук си спомням за един велик гръцки писател Кавафис, който много добре е описал нещата:

Недей забравя никога Итака.
Да стигнеш там – това е твойта цел,
ала по пътя никак да не бързаш,
че по-добре – години да пътуваш
и остарял на острова да спреш,
богат, с каквото в пътя си спечелил,
без да очакваш нещо той да ти даде.

Итака те дари с прекрасното пътуване.
Без нея нямаше да можеш в път да тръгнеш.
Но нищо друго няма тя да ти даде.

И ако бедна я намериш, не те е тя излъгала:
тъй мъдър, както си сега със толкоз опит,
навярно вече си разбрал Итаките що значат.

Помислете и за нещо друго:

Имате цел и успявате да я реализирате. Когато стигнете там не остава нищо друго, за което да копнеете. Вече сте я постигнали. В тази връзка си спомням си за една моя състудентка в един онлайн курс по интериорен дизайн.

Тя ми каза – не искам да подам последния си проект за оценяване. И всички се почудихме – защо? Нали това беше целта, да вземем дипломата!?

Тя просто искаше да каже, че системата ще й липсва, процесът към целта да завърши курса, и че не й се искаше да свършва. Това не означава, че трябваше да стои на едно място, без да изпрати последния си проект за оценяване.

Значеше че не беше единственото, което я радваше.

Тя се сдоби с толкова нови запознанства, приятели, знания, че за нея Итака беше важна, но по-важен беше пътят към нея и натрупания опит през това време.

Някой би оспорил, казвайки, че когато свършиш една цел, може да се сдобиеш с нова. Да, това е вярно, но цял живот ще работите по цели, ще ги реализирате и ще търсите нови, за да бъдете щастливи на финала, вместо да бъдете щастливи през целия процес. С други думи, ще се фокусирате върху това да успявате, и колкото повече реализирани цели имате, толкова по-добре.

А от това може да изгубите радостта да го правите.

И какво става ако в нещо не ви провърви?

Ще сте нещастни ли?

Влюбете се в процеса, не в целите…


Целите са хубаво нещо, никой не го отрича, те ни движат напред в живота. Без цели той ще е празен и безсмислен. Целите са страхотен начин да планираме прогреса, докато системата ни дава възможност наистина да прогресираме.

Ако можем да се фокусираме първо върху системата (процеса), както Кавафис ни е посъветвал преди много години, бихме могли да имаме най-добрите резултати.

Какво мислите?

по идея на jamesclear.com

Остави коментар

Your email address will not be published.

Благодаря ти!