В древни времена, когато ученикът по източни бойни изкуства усвоявал всичко, което можел да му предложи учителят, неговият шихан му връчвал свитък – еквивалент на днешната диплома. Но когато гордият ученик разгръщал свитъка, не откривал изящна калиграфия и подписа на учителя си.
За негово изумление свитъкът се оказвал съвършено празен!
Смисълът на празния свитък бил прост и символичен: дотогава ученикът години наред следял всяка дума на своя учител, всеки най-дребен нюанс в неговите методи и движения, ала занапред ставал свободен да изпише – буквално – съдбата си върху празния свитък-да бъде добър или зъл. И по-важно, за да изрази почитание към учителя и благодарност към школата, бившият ученик трябвало – чрез действията и поведението си – да напише следващата глава в историята на изкуството, да продължи родословието на мъдреците.
В Япония този празен сертификат се нарича кечимиаку, „пулс на кръвта”, и символизира неподправеното учение, предавано през вековете от учител на ученик.
Настоящето се учи от миналото, иначе няма да оцелее, за да се превърне в бъдеще
Онези, които желаят да бъдат утрешните успешни хора, трябва днес да се учат от вчерашните успешни такива, независимо дали са добри или зли. За да постигнем това, трябва да можем да отхвърлим предразсъдъците, за да се поучим както от светеца, така и от грешника, усвоявайки ум и мъдрост от достойните, лукавите и дори от злите.
Особено от злите:
Доброто може да бъде оценено напълно само когато го видим до Злото. Маркиз дьо Сад, „Жулиет”, 1797
Излишно е да казваме, че не всеки кандидат за манипулатор и дребен измамник заслужава внимание. Но по същата причина, ако един човек е решил да посвети живота си на „търсенето на първенството”, а после цял живот е събирал мистични и финансови средства за тази цел, това не значи, че трябва веднага да го отхвърлим с лекомисленото убеждение, че няма какво да научим от подобен негодник. Напротив.
Светът е научил много повече от негодниците, отколкото от проповедниците в неделните училища.
От Сун Дзъ до Шекспир, от Макиавели до Мао, на изток и на запад, винаги е имало хора, търсещи да запълнят бъдещето с възможности… и други, искащи просто да напълнят джобовете си. Там, където едни се борят да издигнат човешкия род… други се борят да издигнат единствено себе си. И все пак, ако всеки се съсредоточи върху целта да издигне най-вече себе си, да бъде здрав, богат и мъдър, то нима цялото човечество няма в крайна сметка да спечели от тази „себичност”?
В живота нищо не е гарантирано, освен смъртта… и то само докато енергичната ръка на Науката не се освободи най-сетне от костеливата хватка на суеверието! И наистина има мрачни пътеки с лукави и могъщи учители, с покорни и податливи поклонници.
Няма зъл нож, зла е ръката, която го стиска.
Следователно, ако желаем обучението ни да е пълно, трябва да вървим не само по слънчевите пътища на утвърдените академии, но и по занемарените улички на ума, където тъй често дебнат сенките на страха.
Не сме длъжни да ги харесваме, за да се учим от тях:
Не е важно дали котката е черна или бяла, важното е да хваща мишки. – Дън Сяопин
Тоест, вместо по навик да изказваме прибързани, двулични съждения за „доброто” или „злото” у тези отколешни мъдреци, нека насочим енергията си, за да усвоим техните прозрения и при необходимост да разберем лудостта им.
Нищо не расте във вакуум.
Дори и при най-безумна наследственост психопатичните гени се нуждаят от дом, където да израснат, връстници, с които да се заяждат, и школа, където да се обучават.
Затова, когато гледаме някогашните майстори на Черната наука и изобщо всяка историческа личност – светец или грешник, патриций или плебей, велик освободител или жесток тиранин – трябва да разглеждаме не само духа на човека, но и духа на времето му, времето, което го е насърчавало или потискало, подхранвало го е или е полагало всички усилия да го възпре, спокойно или смутно време, в което е упражнявал своето майсторство, проповядвал своя култ или развивал своята политика.
От Сун Дзъ и Мусаши в Далечния изток до Макиавели на запад и Распутин някъде по средата трябва да се научим как тези древни майстори – силни духом и твърде много мегаломани – умело са моделирали и ограбвали податливите умове на хора, съюзи и империи. Първото правило за овладяване на тяхната сила е да търсим в какво си приличат по методи и безумства, вместо да позволяваме празнодумците да ни разсейват с приказки за привидните разлики помежду им. Защото пътищата на майсторите наистина си приличат; източни и западни, древни и съвременни, наметнати с царствен плащ или магическо наметало, облечени в девствено бяло или развратен пурпур.
От мошеници до водачи на секти, от крака в процепа на вратата до ръката в задния ни джоб, похватите и хитрините на духовните убийци са все същите, с повече прилики помежду им, отколкото разлики.
В крайна сметка нима раната на китаеца не кърви като тази на европееца? Нима той не стиска здраво децата си и още по-здраво златото, когато чужденец му се усмихне?
Еднаква кръв – еднакъв ум.
За принадлежност към което да претендираме-добро или зло, най-важното е пулсът на кръвта да продължава да тупти могъщо. Защото в крайна сметка какво ще ни разкаже цялото обучение на живота? Че сме продукт на дълга верига от прозорливи или коварни люде, или пък че се стремим да станем патриарси на нов пулс на кръвта, още по-благ… или по-черен от тези на древните майстори?
Независимо дали се сражават умове или плът, стратегиите са почти еднакви.Така е защото всички битки се водят първо в човешкия ум, там побеждавате или губите, а после резултатът се проявява в реалния свят. Независимо дали играете тенис, демонстрирате знания, или се борите за усмивката на жена, конкуренцията е конкуренция. Атакувайте ума на противника и ще го сблъскате с него самия, а после той ще рухне пред вас, без да сте го докоснали .- Либерман (2000)
