Наслади се на самотата – дори на Св. Валентин

Св. Валентин е, а ти нямаш половинка? Тогава, вместо да се правиш на интересен/на, че ти е убийствено добре да си сам и всичко останало е лигавщина, прочети тази статия до край, признай си, че е гадно да няма с кого да споделиш празника и виж как да си прекараш много по-приятно, вместо публично да се надсмиваш над щастливите двойки и тайничко да се самосъжаляваш, че точно днес отново си сам.

Навсякъде е пълно с ароматни свещи, цветя и шоколад, а стените в социалните мрежи бълват романтични статуси и картички. Различните хора се отнасят различно към този ден:  „празник,  натрапен ни от Запада” си казват някои, „излишно харчене на пари” е според други,  трети смятат, че това са „католически простотии“ и т.н.

Но истината е, че 80% от обвързаните празнуват Свети Валентин – Денят на влюбените: подготвят подаръци, правят валентинки, уговарят си срещи, запазват маса в ресторант. И сам или не – не можеш да се скриеш от предпразничния информационен шум.

Как обаче да не изпаднеш в депресия, защото нямаш половинка и на този пир на любовта отново ще си сам? Струва ли си да се огорчаваш?

Струва ли си да се подиграваш на онези, които, за разлика от теб, имат някой до себе си, само за да ти олекне? Нека този път да е различно.

Нека ти покажем, че да прекараш Денят на влюбените сам не е чак толкова страшно, дори може да бъде приятно. Не вярваш ли? Да видим…

Психология на самотата

Кой е самотен? Прието е това да е човек без семейство и приятели. Но самотата е състояние на душата, което често не е свързано с наличието или отсъствието на близки – то не е еднозначно. Социолозите, антрополозите, философите и психолозите от много години се опитват да разберат неговата природа.

В психологията има няколко направления за изучаване на това явление. Едни го разглеждат като нещо негативно, а други като нещо позитивно.

Самотата като саморазрушение

giphy (2)

Представителите на психоанализата (Фройд, Зилбърг, Фром-Райхман) смятат, че корените на самотата са в детските впечатления. Според Фройд, самотата отразява такива черти като нарцисизъм, мания за величие или агресивност.

Зилбърг се съгласява с колегата си и ясно разграничава самотата и уединението. Последното той смята за норма – човек избира за себе си тесен кръг от хора за общуване и не се стреми към неговото разширяване.

Фром – Райхман, както и други представители на това течение, разглеждат самотата като „екстремално състояние”, влияещо негативно на личността.

Друго направление – когнитивното.

Главните идеолози на този подход са американските социални психолози Даниел Пърлман и Летиция Ен Пепло. По тяхно мнение човек се оказва в „лабиринта на самотата” заради несъответствието между желаното и достигнатото ниво на социални контакти. Обкръжението не съответства на очакванията на индивида.

В резултат на това настъпва когнитивен дисонанс – човек се определя като самотен („никой не ме разбира”) и започва да изпитва чувство на самота. И обратно: човек може да бъде съвсем един, но да не смята себе си за самотен и да не изпитва това чувство. По такъв начин, когнитивистите виждат самотата като някакъв конструктор на съзнанието.

Ако някой е сам, не значи , че той е самотен, както и ако някой е обграден от хора не значи, че той не е самотен. – Епиктет

Социологическият подход.

През 1946 година американският социолог Дейвид Рисмен започнал работата по изучаването на масовите комуникации в Чикагския университет, а след 4 години издал книгата „Самотната тълпа”. В нея Рисмен анализирал влиянието на модернизацията на поведението и съзнанието на човека.

Ученият обособил 3 социални типа: ориентирани традиционно, ориентирани отвън и ориентирани отвътре. Техните мисли и постъпки се насочвали от външни фактори.

Такива хора обичат да харесват. Те постоянно се приспособяват , за да получат одобрението на останалите. Тревожи ги наличието или отсъствието на внимание към тях.

Изискванията им са завишени и виждайки , че хората са недостатъчно доброжелателни и загрижени (не колкото те биха искали), изпитват самота. Последователите на Рисмен – Слейтър и Боумен смятали самотата за продукт на действие на социалните сили. В едно индивидуалистично общество не може да се постигне удовлетворение в комуникацията, невъзможно е да почувствате съпричастността на хората. Това поражда самота.

Самотните разговарят сами със себе си и често продължават да правят това и в компанията на други. – Мейсън Кули

Действително, съвременният човек може да бъде самотен, дори да се намира в центъра на събитията. Социалните медии и интернет общуването провокират сериозен ръст в неглижираните повърхностни взаимоотношения.

Колко приятели имате в социалните мрежи? Истински приятели?

giphy (3)

Като следствие, човек не получава необходимия емоционален отклик , появява се чувството на неразбиране от околните. Постепенно този модел на мислене се превръща в навик – самотата става процес. Човек пренебрегва реалното общуване, предпочитайки да „полафи в мрежата”. В резултат се губи статуса на субекта в социалния живот: дори на вечеря, дори в кръга на близките си, човек се чувства сам.

Тези и някой други подходи виждат в самотата деструктивното начало: то мъчи и разрушава човека. Но има учени, които смятат, че самотата може да бъде съзидателна. Това е условие за творчество, самопознание и самореализация.

Самотата като познание за самия себе си

8665776

Маслоу смятал самотата за нормална, даже необходима на човека потребност ако разбира се, личността се стреми към самопознание и самоусъвършенстване.

Според него, истинското самопознание е невъзможно без самота.

Човек има свещеното право на самота. В  миг на самота се ражда личността, самопознанието. В самотата се придобива идентичност и неповторимост на „АЗ-а”. –  Николай Бердяев

Според нас в самотата няма нищо фатално. Тя, като всяко друго чувство, е субективна. Нейната окраска може да е негативна или позитивна, а това зависи от рисунката в главата, която си създаваме за нея.


В какво ще се превърне за вас денят на влюбените – униние или подем на силите – зависи от вас. Ще ви подскажем как да прекарате този ден така, че да извлечете максимална полза и удоволствие за себе си.

За да промените психологическата си нагласа и да посрещнете този празник в самота, но и с усмивка, е нужно да промените парадигмата през, която гледате на нещата.

  • Не сте сами в своята самота. Милиони хора ще са сами на Свети Валентин.
  • Вие не сте половин, а цяла личност. Щастливи в любовта са само самодостатъчните хора.
  • Отсъствието на партньор не е повод за самосъжаление. Вие сте живи, здрави и умни, а живота е пълен с още много други приятни неща.
  • Наличието на половинка не е равно на щастие. Не всички отношения са хармонични, дори при външно благополучие. Не си струва да завиждате на целуващите се на всеки ъгъл двойки.
  • Въпроси от вида „Защо до сега си сам/а?” задават хора, неудовлетворени от личния си живот.

Плюсове: Следващата стъпка към смяната на парадигмата за преодоляване на тягостното чувство на самота е търсенето на преимущества.

  1. Икономия. Продавачите на цветя, шоколад и плюшени мечета обожават този празник. Сега парите ще си останат само за вас. А ако ще купувате цветя и бонбони, то вземете от най-вкусните на себе си.
  2. Свобода. Не е нужно да  се стремите към съответствие с околните. Можете да бъдете себе си. Не е нужно да си правите глуповати прически, да се гримирате и да се бръснете. Ако в този ден се събудите в настроение да ходите с дънки и тениска, можете смело да си го позволите.
  3. Време. Ще имате цяла вечер (или дори ден) само за себе си. Само вие и вашата любима музика, вашата любима храна и вашите любими занимания. Не е нужно да се нагаждате според някой. Просто се наслаждавайте на времето си.

Какво не трябва да правите:

giphy (6)

  • Не стойте в социалните мрежи четейки постове от типа #HappyValentinesDay. Не хейтвайте и не се озлобявайте. Хората не са ви виновни, че сте сам/а.
  • Не се дразнете на подигравки. Не си струва да си разваляте настроението.
  • Не приемайте покана от приятели – двойки да прекарате 14 февруари заедно: ще развалите деня и на тях и на себе си.

Вместо това:

  • Тренирайте. Ако отдавна сте искали да започнете да спортувате, то времето дойде. Прекарайте вечерта във фитнеса, отидете на басейн или SPA. Покажете любов към здравето си.
  • Пригответе си нещо вкусно. Намерете необикновена рецепта и й вдъхнете живот. Не забравяйте за сервирането – нима не сте достойни за това блюдото да бъде поднесено в красиви чинии и със свещи?
  • Гледайте филм (без любовни драми!) , прочетете книга, поиграйте игри – с една дума занимавайте се с любимото си хоби.

Докато е било самотно грозното патенце е имало време да се замисли над смисъла на живота, приятелството и да помогне на другите. Това е пътя в превръщането му в лебед. Ето защо грозните патета са щастливи. – Марлене Дитрих

Ще се чувстваш ли самотен посрещайки Св. Валентин сам или не – зависи от теб. Надяваме се да си преосмислил самотата като такава, преименувайки Денят на влюбените в Денят на любовта към себе си. Ако не се обичаш, никой няма да те заобича. Ако истински обичаш себе си е твърде вероятно следващият 14 февруари да не бъдеш сам, а със своята нова половинка.

2 Коментара
  1. Бумеранг каза

    А какво съветваш човек, който е преживял най-голямото разочарование в живота си на този ден, но преди години и който мрази факта, че останалите постоянно позират и при всеки шанс се опитват да го изкарат непълноценен заради липсата на жена до него, а той самият знае, че не е такъв, но го вбесява факта, че явно само той го знае в комбинация с упоритите опити на масата да го изкара някакъв душевен инвалид? Как се очаква да се отървеш от два тежки воденични камъка, които упорито те мъкнат към дъното и то най-вече на 14-ти февруари, който е силно свързан и с двата?

    1. lifehackerbg.com каза

      Аз лично бих го посъветвал същото като по-горе написаното! Всички сме преживявали нещо подобно или сме имали такъв период от живота си, лекува се с непукизъм към околните. Или живееш твоя живот или техния…

Остави коментар

Your email address will not be published.

Благодаря ти!

Искаш ли още по-полезно съдържание?
close-image