6 + много добри причини да използвате социалното одобрение като средство за контрол и манипулация

Защо преди да направим нещо, ние хората изпитваме огромна нужда да видим как го правят другите?

Там, където всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно. У. Липтан → изпрати в twitter

В тази статия ще разгледаме следните любопитни факти за социалното одобрение:

  • Защо се смеем на тъпия изкуствен смях – как го използват продуцентите
  • Какво представлява социалното одобрение – да го разберем
  • Влияние чрез социално одобрение – как ни манипулират
  • Какво е общото между пуйките и хората – изключително любопитен експеримент с пуйка и пор
  • Как се прекратява нежелано поведение при деца – изключително резултатно
  • Преодоляване на трудности в общуването при странящи от другите деца

Не познавам човек, който да харесва смеха на запис. Телевизията с нейните постоянни записи на смях и преувеличена веселост дразнят най-много.

Повечето хора, които попитате, вероятно ще ви кажат, че мразят записания смях. Смятат го за глупав, пресилен и досаден.

Но защо абсолютно всички продуценти в телевизията така го предпочитат?

Те са спечелили своите високопоставени длъжности и баснословни заплати, понеже са знаели как да дадат на публиката онова, което тя иска.

И въпреки това със сляпо усърдие продължават да пускат записания смях, който публиката намира за неприятен. При това го правят, независимо от възраженията на много от най-талантливите актьори. Защо….?

Случва се понякога всепризнати режисьори, сценаристи или актьори да настояват записаните реакции да се изхвърлят от продукцията, в която участват.

Но тези искания рядко се увенчават с успех, при това не и без сериозна битка.

С какво толкова записаният смях привлича телевизионните продуценти?

Защо тези обиграни и хитри бизнесмени поощряват обичай, който потенциалните зрители смятат за противен, а най-изявените им таланти приемат като лична обида?

Отговорът отново е прост и интригуващ: те знаят какво сочат изследванията.

Експериментите са установили, че употребата на записи на веселие кара аудиторията да се смее по-дълго и по-често на смешните неща и да ги оценява като по-забавни.

В светлината на тези данни действията на телевизионните продуценти са напълно целесъобразни.

Вкарването на записан смях в комично предаване кара публиката да го харесва повече и да го смята за по-забавно, дори – и най-вече – когато материалът е с ниско качество.

Странно ли е тогава, че телевизионните програми, с изобилие от блудкави напъни за ситуационни комедии, са пълни със записи на изкуствен смях?

Тези продуценти много добре си знаят работата.

Но наред с разрешената загадка за широката употреба на записан смях остава и озадачаващият въпрос: защо той действа върху нас по такъв начин?

Вече не телевизионните продуценти изглеждат странни – те всъщност действат логично и напълно в собствен интерес.

Странно е поведението на публиката, вашето и моето.

Защо се смеем повече, потапяйки се в море от механично изфабрикувано веселие?


fake-smile

Продуцентите не опитват да ни правят на глупаци. Всеки може да разпознае изкуствения смях. Той е толкова крещящ и фалшив, че не е възможно да бъде сбъркан с истинския.

Ние сме наясно, че веселието, на което сме свидетели, няма никакво отношение към хумористичните качества на шегата, след която се включва, и че не е породено спонтанно у истинска аудитория, а изкуствено, от тонтехник на контролния пулт.

Но колкото и да е прозрачна тази измама, тя все пак ни въздейства!

За да открием защо записаният смях е толкова ефективен, трябва да разберем характера на едно много силно средство за влияние:

Принципа на социалното одобрение!

Той гласи, че един от начините да определим кое е вярното поведение и кое не, е да установим кое е вярното такова според другите.

Този принцип е особено валиден по отношение на начина, по който решаваме какво се смята за добро поведение.

Колкото повече е присъщо на другите дадено поведение в някаква ситуация, толкова за по-правилно го смятаме ние.

Независимо за какво става дума – какво да правим с празния пакет от пуканки в киното, колко бързо да караме по определена отсечка на магистралата или как да ядем пиле на официална вечеря, – действията на хората около нас са определящи.

Склонността да смятаме едно действие за по-уместно, когато и другите го вършат, обикновено върши добра работа. По принцип ще направим много по-малко грешки, ако действаме в съгласие с общоприетото, отколкото в разрез с него.

Обикновено когато голяма група от хора извършват нещо, значи то се върши в правилната посока. Тази черта на принципа на социалното одобрение е едновременно неговата най-голяма сила и най- голяма слабост.

Подобно на другите средства за влияние, и това съкращава пътя към решението как да се държим, но в същото време прави човек особено уязвим за атаките на онези, които търсят сгоден случай да се възползват от това.

В случая със записания смях проблемът идва, когато започваме да реагираме на социалното одобрение така спонтанно и без да се замислим, че ако онова, което ни се представя, е непълно или подправено, лесно могат да ни заблудят.

Ние се държим глупаво, не защото позволяваме смехът на другите да решава кое е смешно и кога да се смеем. Глупостта се състои в това да се придържаме към дълбоко вкоренения принцип на социалното одобрение.

Глупост е да се смеем в отговор на безспорно фалшив смях. По някакъв начин една отделна черта на хумора – звукът – започва да действа като неговата същност.

Знаете ли, че само характерният звук на малките пуйчета кара майка им да се грижи за тях?


turkey

Знаете ли, че в един експеримент стана възможно пуйката да бъде измамена и да започне да се грижи за препариран пор, докато той възпроизвеждаше запис на съответния звук?

Симулирането на звука на пуйчето се оказа достатъчно, за да се задейства майчинският й инстинкт. Не е глупава пуйката, а и ние не сме глупави колкото нея.

Това е просто вградена програма за оцеляване на вида!

Поуката от историята с пуйката и пора илюстрира по неприятно красноречив начин отношението между средностатистическия зрител и телевизионния продуцент, който пуска записи на смях.

Ние до такава степен сме свикнали да приемаме смеха на другите като доказателство за това, на кое си заслужава да се смеем, че също като пуйката можем да бъдем накарани да реагираме на звука, а не на същността на реалното нещо.

Точно както само писукането „пиу-пиу“, лишено от реалното присъствие на истинско пуйче, може да подтикне пуйката да се прояви като майка, така и записаното „ха-ха“, отделено от присъствието на истинска аудитория, ни кара да се смеем.

Телевизионните продуценти успешно се възползват от нашето предпочитание към съкратените пътища, от склонността ни да реагираме автоматично на базата на частично свидетелство.

Те знаят, че техните записи ще задействат нашите.

Но телевизионните продуценти далеч не са единствените, които експлоатират социалното одобрение.


Тенденцията да съдим за уместността на дадено поведение по другите хора се използва в много ситуации.

Барманите често „посоляват“ кутията си за бакшиши с дребни банкноти още в началото на вечерта, за да симулират бакшиши, оставени от предишни клиенти, и да създадат впечатление, че бакшишите в по-едри, книжни пари са напълно приемливи.

По този начин в църквите се „солят“ кутиите за дарения и ефектът върху постъпленията е същият.

Евангелистките проповедници са известни с това, че слагат сред присъстващите подставени лица, чиято роля е в определено време да излизат напред и да оставят дарение, така че всички да ги забелязват.

Изследователи от Аризонския щатски университет например, които били внедрени в организацията на Били Греъм, разказват за предварителната подготовка преди една от неговите кампании:

„Малко преди Греъм да пристигне в града и да изнесе своята проповед от олтара, цяла армия от шест хиляди души чакаше с предварителни инструкции кога точно да заприижда на определени интервали, така че да се създаде впечатление за спонтанен масов наплив.“

Рекламодателите обичат да ни информират, че продуктът им е „страшно популярен“ или „бие всички продажби, защото тогава не се налага да ни убеждават директно, че той си струва.

Достатъчно доказателство е само да кажат колко много други хора смятат така.

Организаторите на телевизионни благотворителни акции за събиране на пари отделят невероятно много време, за да изброяват до безкрай имената на хора, които вече са направили своите дарения.

Посланието към онези, които са имали търпението да ги изслушат, е ясно:

„Вижте колко са много хората, решили да дадат нещо. Това със сигурност е правилното поведение.“

В апогея на дискоманията някои собственици на дискотеки измислят очебийно „доказателство“ за качествата на своите клубове – създават дълги опашки от чакащи навън, докато вътре има много свободно място.

Продавачите пък са обучавани да подсилват своите аргументи с многобройни позовавания на хора, купили продукта.

Психологът Албърт Бандура например е намерил начин за използването на тези процедури за прекратяване на нежелано поведение.

Бандура и неговите колеги показват как хора, страдащи от фобии, могат да се освободят от страховете си по изумително прост начин.

При едно изследване например малки деца, които ужасно се страхували от кучета, били оставяни по двайсетина минути всеки ден просто да наблюдават как малко момче си играе с куче щастливо и доволно.

Показването на играта довело до промени в реакцията на наплашените деца – само след четири дни 67% от тях нямали нищо против да влязат заедно с куче в помещение за игра, милвали го и си играели с него, сами в помещението.

Нещо повече, когато един месец по-късно изследователите проверили степента, в която децата изпитват страх, те открили, че подобрението е трайно и че децата имали огромно желание отново да си поиграят с куче.

Важно за практиката откритие е направено при второ изследване на деца с фобия от кучета.

За да се намалят техните страхове, не било необходимо да се прави демонстрация на живо. Филмче, на което дете било заснето да си играе с куче, имало същия резултат.

А най-ефективни били филмчетата, които показвали как не едно, а много деца си играят със своите кучета.

Очевидно принципът на социалното одобрение е най-убедителен, когато за потвърждение се използват действията на много хора.

Силното влияние на филмчетата върху поведението на децата може да се използва за провеждането на терапия при различни проблеми.

Впечатляващо е изследването на психолога Робърт 0’Конър върху социално резервирани деца в предучилищна възраст.


проблеми при деца

Всички сме виждали такива деца – ужасно срамежливи, странящи от игрите и връстниците си.

Тревогата на 0’Конър е, че още в такава ранна възраст се формира дългосрочен модел на изолираност, който би породил постоянни трудности в общуването и приспособяването в зряла възраст.

За да промени този модел на поведение, 0’Конър прави филмче, на което са заснети единайсет различни сцени от детска градина.

В началото на всяка сцена се вижда самотно дете, което наблюдава някакво активно социално взаимодействие на други деца, а след това се присъединява към тях за всеобща радост на групата.

0’Конър прави група, като събира най-силно изолираните деца от четири предучилищни детски заведения и им показва филма.

Въздействието е впечатляващо.

Изолираните незабавно влизат в контакт със своите връстници и в крайна сметка почти не се различават от тях.

Още по-удивен остава 0’Конър от констатираното шест седмици по-късно.

Докато некомуникативните деца, на които филмът не бил показан, все още остават изолирани, онези, които са гледали филма, сега са сред социално най-активните деца.

Както изглежда, това 23-минутно филмче, гледано само веднъж се оказва достатъчно, за да предотврати евентуален модел на лоша адаптивност до края на живота.

Такава е силата, която се крие в принципа на социалното одобрение…


P.S. за да започне дискусия под тази статия, ако съдим по принципа на социалното одобрение, все някой трябва да остави първи коментар, за да покаже правилното поведение и да го последват всички останали…..както при кутията с дарения. Бъди първи, кажи какво мислиш…, покажи на всички как трябва да се действа….!

7 Коментара
  1. Ваня каза

    Винаги съм си мислила, че това е основната причина да не се въвежда подобна опция. 🙂

  2. lifehackerbg.com каза

    Да Нестор, нехаресването според мен е доста мощно средство 🙂

  3. lifehackerbg.com каза

    Страхотно допълнение Ваня, Благодаря ти! Доста интересно….

  4. Ваня каза

    Всъщност социологията (и не само) отдавна наблюдава поведението на хората именно в тази посока. Има един социолог Марк Грановетер (ако изписвам правилно на български), които създава модел за него. Един вид всеки човек има определен праг, за да направи нещо. Примерно да си купи новия модел на НР. Има хора, чийто праг е 0. За тях е достатъчно да излезе новият модел и веднага го купуват. Те са много важни за компаниите, така наречените иноватори. За друг може прагът да е 5, за трети 15, но така става ефектът на Пух 🙂 Колкото повече толкова повече. Колкото повече хора употребяват вашето лого, толкова повече ще има 🙂

  5. Нестор каза

    Интересно е, че досега не съм оставял коментар, а съм прочел доста от статиите. Може би защото са ми харесали. Сега като се замисля аз оставям коментар само ако нещо не ми хареса(някаква критика пиша) или пък ако нещо толкова ми хареса, че трябва да го подкрепя. В тоя ред на мисли, ако има dislike бутон в Facebook, твърде вероятно е коментарите драстично да намалеят.

  6. Кристина Георгиева каза

    Оставям своя принос в кутията за дарения, споделяйки чудесни впечатления от статията! Филмчето на О`Конър ми напомня на въздействието на всички TV реклами, в които щастливи хора използват определен продукт, внушавайки колко е страхотно да го опиташ/имаш/използваш и пр. Факт е, че колкото и да е банален подобен сценарий и повечето хора да осъзнават, че е подобно поведение е изкуствено (както със записания смях) той винаги върши работа. Именно заради това социалното поведение е толкова силен маркетингов инструмент. Отново чудесна статия!

    1. lifehackerbg.com каза

      Благодаря ти Кристина!

      Да, точно като в рекламите с щастливи хора.

      Този психологически инструмент май е приложим навсякъде, а и се използва доста умело, защото наистина върши работа.

      Още веднъж Благодаря ти за коментара 🙂

Остави коментар

Your email address will not be published.

Благодаря ти!

Искаш ли още по-полезно съдържание?
close-image