Как работи паметта + 4 начина да я подобриш значително!

Надникни в коридорите на командния център - мозъка. Виж как работи и му помогни да стане пъргав и услужлив с лесни трикове!

Когато паметта ни изневери, разговорите стават трудни, а задачите отнемат повече време, защото трябва да помним нова информация, а това означава, че се нуждаем от въведение за всяка тема, преди да поемем нова доза данни.

В тази статия ще разгледаме работата на мозъка, видовете памет и най-вече защо спомените ни не са толкова надеждни, колкото ни се иска.

Да започваме докато не сме забравили…


Как работи паметта

Когато изграждаме спомени, като ученето на нови неща например, създаваме и укрепваме връзките между невроните в мозъка.

synapse

При всеки нов спомен се създава модел на мозъчна активност, който съхранява това, което се нарича следа в паметта. Това е като семе в паметта – преди да покълне и да започне да расте се свързва с другите спомени, които имаме.  

За да сме сигурни, че се придържаме към този спомен в дългосрочен план, проучванията са показали, че мозъкът ни създава същия модел на мозъчната дейност докато спим.

Това е известно като консолидация на паметта.

Начинът, по който това се случва е реконструктивен процес. Вместо да се възпроизвежда едно събитие точно както се е случило, като заснето на видео лента, нашите спомени всъщност показват само фрагменти.

Без да го осъзнаваме ние заплитаме тези фрагменти един в друг и създаваме разказ, който ни помага да разберем какво се е случило.

Колко вида памет има

Оказва се, че има куп различни видове памет:

  • Декларативна памет: факти и знания – столица или датата на раждане.
  • Епизодична памет: спомени за събития от живота като последния ти страхотен рожден ден или първия ден в училище.
  • Процедурна памет: твоето собствено ръководство “как да…”- спомени за това как да караш колело или да готвиш любимото си ястие.
  • Семантична памет: значения и концепции, които си научил; особено полезна при четенето и осмислянето на информация.
  • Пространствена памет: картата на света, в главата ти. Тя обхваща твоята среда, забележителности и обекти.

Всеки тип памет разчита на друга област или комбинация от области в мозъка. Има и още един вид памет –  работната памет.

Работната памет е нещо като тефтерчето на мозъка.

Това е мястото, където нещата се съхраняват докато ги използваме, преди да ги забравим или преместим в дългосрочната памет.

Това е основната и важна употреба на този вид памет, а именно – временно съхранение на малки парченца информация.

Тъй като това е като работното място на мозъка, работната памет е ограничена в това колко информация можем да държи там.

Общото правило е:

Мнозинството от възрастните хора могат да държат 3-5 парчета информация в работната памет в даден момент от време.

Ако някога си си повтарял телефонен номер отново и отново, докато го набираш, това е пример за работната ти памет в действие. След като набереш номера не е нужно да го помниш вече, така че го забравяш.


Има няколко теории за това как наистина работи мозъкът.

Една от най-популярните теории е мулти-компонентният модел, който за първи път е предложен през 1970 година.

Този модел разделя работната памет на три части:

  1. The central executive – контролен център
  2. The phonological loop – фонологичен контур
  3. The visuo-spatial sketchpad – визуално – пространствена част

Контролният център следи и координира другите две части. Фонологичният контур обработва думи и звуци от речта, които са свързани. Както когато повтаряш телефонен номер или се опитваш да запомниш дадено изречение.

The visio spatial sketchpad пази информация за твоята среда и обекти като размер, форма, цвят и нещата около теб. Ако се опитваш да запомниш даден маршрут това е онази част от работната памет, която ще ти послужи.

През 2000 г. психологът Алън Бадълей, представил друга секция, която се отчита пред контролния център: епизодичен буфер.

Точно епизодичният буфер свързва информация от фонологичния контур и visio-spatial sketchpad и дългосрочната памет.

Това временно държи „епизодите“ със спомени, съставени от парченца разнообразна информация, докато другите две части на модела съхраняват само информация, специфична за свързаните с тях области.

buffer

Последното важно нещо, което трябва да запомниш за работната памет е, че тя често има нужда от твоята помощ. Ако се съсредоточиш върху нещо пред теб работната памет няма да използва информация за нещо случило се наскоро, дори ако твоите сетива го изберат. Работната памет служи за всички онези неща, които искаме да помним временно, и тъй като е ограничена не може да предостави място за всичко случващо се около нас.

Защо спомените ни не са надеждни

 

Странно, но паметта ни е далеч от надеждната енциклопедия на живота.

Има няколко начина, чрез които това може да се промени и повечето от тях се случват естествено, без дори да осъзнаваме.

Нестабилни спомени

Тъй като нямаме точно копие на събитието, което помним, сме склонни (подсъзнателно) да добавяме нова информация, която имаме, когато си припомняме спомените или смесваме фрагментите, които имаме на разположение.

Процесът връщащ нашите спомени е опетнен от нашите пристрастия и опит, а ние дори не осъзнаваме, че променяме спомените си.

Един добър пример за това е експеримент, направен от психолога Фредерик Бартлет. Той помолил участниците да прочетат една избрана история и след това да я преразкажат. По-късно се върнал към участниците в проучването и ги помолил да преразкажат историята като започват от различни абзаци.

Това, което открил било наистина интересно: 

Историята не само се била променила, но без да го осъзнава, всеки човек подчертавал и премахвал различни детайли в зависимост от това кои от тях смятал, че са важни. Всеки човек е запомнил фрагменти от дадена история,  а след това ги съединява заедно създавайки разказ, който има смисъл за него.

Налице е и обратният вариант. Някои учени предполагат, че причината да имаме реконструктивна памет, която изисква процес на събиране на фрагменти, е че това ни помага да предскажем бъдещето.

Спомените се променят

Когато си спомняме минали неща се случва нещо странно:

Истинският спомен, който сме консолидирали в дългосрочната памет по време на сън, бързо става нестабилен. Това означава, че сме склонни подсъзнателно да променяме нашите спомени по време на процеса на извикването им.

Можем да използваме това като предимство: Емоционалните спомени могат да избледнеят с течение на времето като си ги припомняме в безопасна среда и отстраняваме негативните асоциации, които носят. 

Върху спомените може да се спи

Сънят очевидно е изключително важен, за да имаш силна памет!

Лишаването от сън може да бъде пагубно за създаването и укрепването на нашите спомени. Недоспиването не само прави по-трудно да консолидираме нови спомени за дългосрочно съхранение, но също така затруднява и припомнянето на онези, които вече имаме. Истината е, че:

Лишаването от сън води до генериране на повече фалшиви спомени.

Как да подобрим паметта си

След като знаеш малко повече за това как работи паметта, съсредоточи се върху това да си осигуриш достатъчно пълноценен сън. Важно е!

Има и други доказани начини да ускориш мозъка си:

  1. Пий кафе: Въпреки, че проучванията от миналото за ефекта на кофеина върху паметта не са дали никакъв ефект едно скорошно проучване установило, че приемането на хапче кофеин веднага след като научим нещо ново ще помогне за процеса на консолидация на паметта. Така че точно преди чашата кафе, прочети нещо полезно и вдъхновяващо, а след това я изпий.  
  2. Розмарин: В няколко различни проучвания учените открили, че ароматът на розмарин може да подобри познавателните способности, особено услужливостта на паметта. Сложи си саксия с розмарин на бюрото!
  3. Яж боровинки: Няколко проучвания изтъкват ефекта на боровинките и боровинковия сок за подобряването на паметта. Едно дългосрочно проучване на хранителните навици на медицински сестри открило, че тези, които ядат най-много боровинки и ягоди забавят влошаването на паметта с до 2,5 години в сравнение с други медицински сестри на същата възраст.
  4. Медитирай: Разбира се е спорно дали можем сериозно да увеличим работната памет по този начин, но някои проучвания показват, че е възможно. Доказано е обаче, че медитацията увеличава работната памет. Тя подобрява нашите способности да блокираме външни влияния и да игнорираме или успокояваме гласовете в главата ни.

Помниш ли как започна тази статия?

Ако не, върни се в началото, прочети я и изпий чаша кафе!

2 Коментара
  1. Пенчо Пеев каза

    Здравейте! Следният въпрос ме вълнува от известно време и реших да се обърна към вас.Пенсионирах се преди една година.В последните години от трудовия си стаж работих като бригадир и МОЛ.В работата ми имаше напрегнати моменти, свързни с неприятни хора,а и от естеството на работата.
    И сега след една година, нощем сънувам тези хора в различни неприятни ситуации.Защо е така? И как мога да го избегна?Искам да уточня , че през деня не се срещам с който и да е от колегите, за да обсъждам работата и хората.Пенсионирах се с чуство за добре свършена работа.Но тези хора и ситуации изникват в сънищата ми и ме карат на сън да се чуствам виновен,неопитен и некадърен.

    1. Христо Стоянов каза

      Здравейте г-н Пеев, благодаря Ви за коментара

      За съжаление не съм специалист и ще се въздържа от съвети и препоръки. По добре се обърнете към компетентен по тези въпроси човек. Благодаря за разбирането, Поздрави

Остави коментар

Your email address will not be published.

Благодаря ти!

Искаш ли още по-полезно съдържание?
close-image