facebook_pixel

Примитивният глупак се почеса по нослето, след което заваля

За последствията от мислене прецакано от случайността.

Случайността ви се представя като щастливия глупак, като човек, успял благодарение на необяснимата щедрост на късмета, но който приписва успеха си на някаква друга, по-сериозна и по-определена причина.

Такова объркване се появява на най-неочаквани места, дори в науката, макар и не по толкова фрапиращ начин, както в бизнеса.

В политиката това е често срещано заболяване и може да бъде видяно в изявлението на президента на една страна, който говори за работните места, които е „създал“, „неговото“ съживяване на икономиката, инфлацията, създадена от „неговия предшественик“ – познато ви е, нали?

Все още сме доста близо до нашите предци, които са бродели из саваната. Всичко, в което вярваме, гъмжи от суеверия, дори днес (бих подчертал, най-вече днес).

Точно както примитивният дивак се е почесвал по нослето и внезапно се е изсипвал пороен дъжд, а после той започнал да си чеше носа още по-сложно и по-продължително, за да докара дъждоносните облаци, така и ние свързваме икономическия просперитет с процента, даден от Централната Банка, или успеха на някоя фирма с назначаването на нов управител.

В книжарниците е пълно с биографии на успели мъже и жени, в които те излагат своя версия за това защо им е провървяло или както казваме – как са се озовали на точното място в точния момент, с което омаловажаваме всеки възможен извод как да го постигнем и ние.

Такова объркване може да споходи всеки!

Учителят по литература може да вложи прекалено дълбок смисъл в съвсем случайното повторение на няколко срички, а икономистът гордо да сочи „закономерностите“ и „аномалиите“, които е открил в съвсем произволни факти.

С риск да прозвучим пристрастно, трябва да кажем, че хората на литературата са склонни съзнателно да смесват шума със смисъла. С други думи, да бъркат случайно създадената импровизация с преднамерено вложеното послание.

Но, слава Богу, това не предизвиква главоболия.

За повечето хора изкуството съвсем не е метод за изследване на истината, а по-скоро начин да избягат от нея или поне да я направят по-лицеприятна.

Символизмът е плод на неспособността и нежеланието ни да приемем случайността. Придаваме смисъл на всяка форма, виждаме човешки фигури в капките мастило по листа.

Видях джамии в облаците, съобщава на света Артур Рембо, френски поет символист от XIX век. И за да ги открие, той отива в „поетичната“ Абисиния, Източна Африка, където е малтретиран от ливански търговец на роби, между другото християнин, хваща сифилис и му отрязват крака заради гангрена. Отвратен, той зарязва поезията на деветнайсет години и умира, забравен от света, в една марсилска болница на около тридесет. Но вече е твърде късно.

Европейските интелектуалци са развили като че ли необратим вкус към символизма, за който ние още си плащаме с психоанализата и други подобни увлечения.

За съжаление някои хора приемат играта твърде насериозно. На тях им се плаща да виждат безкрайно дълбок смисъл във всичко.

Френският мислител и поет Пол Валери направо бил втрещен, когато чул един анализ на негова творба, в който се говорело за послания, за които той никога не се бил сещал.

Естествено, казали му, че въпреки това те със сигурност присъстват в неговото подсъзнание. А децата се скъсват да ги питат какво е искал да каже автора…., помните, нали?


Препоръчвам ви → Дяволът разказва за реалната полза от съвременното образование


Ние подценяваме ролята на случайността в почти всичко.

Доста обезпокоително е, че едва напоследък науката намери сили да се захване с проблема за случайността. Нарастването на литературата по тази тема е надминато само от нарастването на шума. Теорията за вероятностите е съвсем ново попълнение в сферата на математиката, а приложението й в практиката почти не присъства.

Има доказателства, че това, на което сме свикнали да казваме „кураж“, всъщност произлиза от факта, че подценяваме ролята на случайността в събитията, а не от така благородната способност да се сражаваме за принципите си. Хората на риска са много по-често жертви на самозаблуда, до което водят прекомерният оптимизъм и прекалената самоувереност и произтичащото от тях подценяване на възможния негативен изход, отколкото обратното.

В много случаи рискованите им начинания са брутално надхитрени от случайността.

Но колкото и да са интересни тези теми, обсъждането им е доста трудна задача.

Има един свят, в който навикът да се бъркат шансът и способността е най-разпространен и най-очевиден – това е светът на финансовите пазари. Освен това светът на икономиката представлява най-подходящата (а и най-забавна) лаборатория за изследване на случайността.

Причината за това се крие във факта, че именно в тази област на човешката дейност объркването е най-голямо, а последиците – най-пагубни.

Често оставаме с грешното впечатление, че някоя стратегия е гениална, а предприемачът е човек, надарен с необикновен нюх, търговецът е роден търговец, докато на практика 99.9% от това, което са постигнали, се дължи на случайността и нищо друго.

Попитайте някой инвеститор, който прави доста пари, как е успял.

Той ще ви предложи задълбочено и убедително тълкуване на крайните резултати. В много случаи тези измами са съвсем съзнателни и заслужават само едно име – шарлатанство.

Причина за това е неспособността ни да мислим критично и това, че ни харесва да приемаме разни измишльотини за истина.

Но какво да се прави – природата ни е такава.

Умът ни не разполага с необходимото оборудване, за да се справи с вероятностите. Тази ни слабост дори успява да впечатли експертите, понякога само тях.

Ние, хората, сме непоправимо дефектни, поне в тази област, но това е лоша новина само за утопистите, които вярват в съществуването на идеалния човек.

В наши дни мислителите подкрепят два противоположни образа на човека, като тук-там са възможни и леко смесени варианти.

От едната страна леля ви Пенка, която не е женена и не спира да ви дава напътствия за живота. Тя с радост би написала ръководството „20 закона на щастието “ или „Как да станем по-добри за една седмица „. Това е утопията на Русо, Годуин, Кондорсе и Томас Пейн, това са традиционните икономисти (от типа, който ще ви накара да направите разумен избор, защото това е добро за вас) и т.н. Те вярват в разума и рационалното, в това, че трябва да преодолеем всички културни пречки по пътя към по-добрата човешка раса, и си мислят, че можем да контролираме природата си, когато и както решим, и че ще се преобразим просто с едно щракване на пръстите, за да постигнем, освен всичко друго, щастие и мъдрост.

Тук можем да включим и онези, които смятат, че лекарството срещу наднормено тегло е просто да информираш хората, че трябва да са здрави.

От другата страна е трагичната визия за съдбата на човечеството, според която има непреодолими ограничения и недостатъци в начина ни на мислене и реагиране и признаването на този факт е необходим като основа на всяко индивидуално или колективно действие.

Тук са хората като Фридрих Хайек и Милтън Фридман, Адам Смит (човешките намерения), Хърбърт Саймън (ограничената рационалност), Амос Тверски и Даниел Канеман (евристиката и пристрастията), спекулатора Джордж Сорос и т.н.

Най-пренебрегнатият от тях е недоразбраният философ Чарлс Сандърс Пърс, роден сто години преди своето време (той е измислил понятието научен „фалибилизъм“ в противоположност на папската непогрешимост). Толкова сме несъвършени и непригодни за света, в който живеем, че единственото, което ни остава, е да се борим с недостатъците си.

Може би в плана не влиза да се отървем от недостатъците си, може би ни трябват хитри и ловки номера, а не благосклонна морализаторска дидактика.

Като емпирик, най-много мразя морализаторите. Не спирам да се чудя защо те продължават да вярват в неработещи методи. Даването на съвети предполага, че когнитивният ни апарат, а не емоциите, оказва някакъв смислен контрол върху действията ни – модерната наука за поведението доказва, че това няма нищо общо с истината.

1 Коментар

  1. Таня Катева каза

    Емоциите са тези, които оказват най-силно влияние върху поведението ни. Това многократно е доказано. Казано е “ Намери път към емоциите на човека и няма да имаш нужда от 100 логични аргументна“. Не случайно цялото внимание на рекламата е насочено към емоциите ни, защото те са най-краткият път. Под действие на емоциите често купуваме неща, които дори не са ни нужни. Защото провокирайки емоциите, в човек се поражда желание за притежание, мозъкът ни предвкусва удоволствието и край, попаднали сме в капана. С недостатъците не бива да се борим, важно е да ги знаем, а щом имаме смелостта да си признаем, че да, ето това бе причината, тогава вече сме на крачка от решението. Не да се борим, а да трансформираме, хитър трик и игра на думи помага да намерим общ език със своя мозък и да променяме навиците си.

Остави коментар

Your email address will not be published.

Благодаря ти!