facebook_pixel

Как да запомните повече от всичко, което чуете, видите или прочетете!

Днес ще ви покажа какво откри науката за подобряването на паметта! Ще ви разкрия и 8 техники за бързо и лесно запаметяване и ще ви разкажа за стратегии, с които винаги да си спомняте важните за вас неща!

И най-добрата част:

Ще разполагате с най-добрите оръжия за запаметяване и подобряване на паметта – всичко това на едно място.


Древните гърци се старали да подобрят паметта чрез методи за трениране на мозъка като дворци за памет и метода на Локи. В същото време те и египтяните станали експерти в изнасянето навън на информация, като изобретили съвременната библиотека, огромно хранилище за изведено навън познание.

Не знаем защо тези едновременни експлозии на интелектуална активност са се случили точно по това време, но човешката потребност да организираме живота си, средата си, дори мислите си остава силна.

Тази потребност не е просто заучена, тя е биологичен императив – животните организират своята среда инстинктивно.

Повечето бозайници са биологично програмирани да отделят отпадъчните вещества от храносмилането си далеч от местата, където се хранят и спят.

Знае се за кучета, които събират играчките си и ги прибират в кошчета; мравките изнасят мъртвите членове на колонията в гробищен терен; някои птици и гризачи създават симетрично организирани бариери около гнездата си, за да усещат по-лесно натрапници.

Запомнете!

Два от ключовите начини, чрез които можем да контролираме и подобряваме процесите, са да обръщаме специално внимание как вкарваме информацията в паметта си – „закодиране“, и как я изтегляме навън – „извличане“.

Когато информацията влиза през едното ухо и излиза през другото, то често причината за това е, че няма какво да я задържи. – Джошуа Фоер

По време на изследванията си Джошуа Фоер не открил разлика в мозъчната структура на хората, които редовно стимулират ума си и при тези, които не го правят толкова често. Но при първата група открил, че „светват“ различни центрове от мозъка, които използвали, за да запомнят информацията.

Оказва се, че хората, които помнят по-добре, целенасочено преобразуват информацията, която се опитват да запаметят в образи и след това запазват тези изображения в свой ментално конструиран „дворец“ – вкарвайки в действие визуалната памет и пространствената навигация.

Дворецът на паметта


подобряване на паметта

Това е ментално „устройство“, което е използвано още по времето на древните гърци, за да си помогнат да кодират своите спомени, след което лесно да ги извлекат при нужда. Това е време много, преди да бъдат изобретени „умните“ устройства и ако тогава човек е искал да извлече информация от пръстите си, то преди това е трябвало да я сложи в главата си.

Основната идея е:

Да се промени скучната информация, която влиза в паметта в нещо по-пъстро, вълнуващо и различно от всичко, което сте виждали преди – толкова ярко, че да не можете да го забравите. Техниката „дворец на паметта“ е свързана с трансформацията на спомените в снимки, поставени в познато място.

Така ще можете ментално да преминете през вашия дворец, оглеждайки се за спомени, които да върнете обратно. Те могат да бъдат големи или малки, на открито или закрито, реални или абсолютно въображаеми.

Целта е: Дайте на спомените си нещо, за което да се хванат.

Да, ние често сме доста неспособни да си спомним разни неща, особено ако спомените ни се движат свободно в главата ни. Но пространствената ни памет всъщност е доста прилична и когато придадем на спомените си необходимата структура и форма, то ние и даваме ред и контекст.

Всъщност, колкото повече асоциативни кукички прикрепяте към новата информация, толкова по-сигурно я вграждате в мрежата от неща, които вече знаете, а така е много по-вероятно тя да се запази в паметта.

Ето как става на практика:

Опитайте се да анимирате някакъв образ, така че да започне да се мести в главата ви. Опитайте се да мислите за това как може да мирише, как се чувства – направете представата в главата си колкото е възможно по-ярка.

Това е процесът на обработка на изображението.

Нека да разгледаме и конкретен пример, за да илюстрираме метода:

Опитайте се да извлечете от двореца на паметта детството ви вкъщи. Отделете време, за да извикате спомените си от това място. Придържайте се към външната страна на къщата или апартамента, в който сте живели. Мислено вървете към входа и се опитайте да си спомните и най-малките подробности.

Сега нека сега си представим следното:

как да не забравям

Съпругата ви ви е помолила да вземете пържоли за вечеря. Сега си представете как слагате пържолите, точно както изглеждат в магазина, на входната врата на родната ви къща или апартамент, в който сте живели като дете.

Схванахте, нали?

Добре, сега нека се опитаме да направим пържолите малко по-запомнящи се.

Какво ще кажете за крава седнала на входната врата от детството ви, но не като крава, а седнала както човек би го направил.

Нека сега си представим как кравата преживя усилено, но не трева, а гигантска дъвка, с която периодично надува огромни балони, толкова големи, че чак се притеснявате какво ще се случи ако се спукат.

Да окрасим още малко тази странна представа и с вкус и миризма:

Какъв вкус би имала дъвката например – може би смесица от мирис на крава и вкус на ягодова дъвка? Странно, нали?

Може да продължавате да украсявате тази мисловна картина в главата си по най-различен начин. И всичко това ще трае само няколко секунди. Но пък може ли да забравите пържолите, които са се озовали до тази странна крава?

Да видим:

Четири часа по-късно, от момента, в който сте си тръгнали от работа към вкъщи, ще си спомните, че трябваше да вземете нещо от магазина.

Когато насочите мисълта си към вашия дворец на паметта, вглеждайки се в предната веранда на мястото, където сте живели като дете, какво мислите, че ще си спомните? Опакованите пържоли или дъвката на кравата?

Най-вероятно кравата, която ще ви подсети за пържолите…

Важно

Имайте предвид следното: Мисленето за един спомен води към активирането на други. Това може да бъде едновременно предимство и недостатък. Ако се опитвате да се доберете до конкретен спомен, потокът може да доведе до конкуренция сред различните възли и да ви остави в задръстване на възли, опитващи се да пробият до съзнанието, като накрая нямате никакъв резултат.

8 трика за запомняне: учи по-ефективно!


как да запомняме и учим по-бързо и по-лесно

#1. Мотивация

Колко силно искате и доколко ви е нужно някакво познание, е определящо за желанието ви да го запомните.

Независимо от това, когато просто кажете, че нещо е важно, това не означава, че то автоматично ще „залепне“ в паметта ви; мотивацията е свързана с това, колко усилия сте склонни да вложите в процеса.

#2. Колко време ни трябва, за да се научим нещо?

Експериментите многократно потвърждават, че кратките, но интензивни занимания помагат да се запомни по-добре и за по-дълъг период от време.

Вероятно знаем това от опит, когато със зубренето в последната минута преди изпита сякаш научаваме много повече, отколкото през всичките онези седмици седене в горещата класна стая. Проблемът е, че този тип учене не допринася за дълговременното запомняне. По-голямата част от наученото в паника предишната нощ ще изчезне скоро, след края на изпита. За да запомним нещо добре, са нужни кратки периоди на висококачествена мозъчна активност.

Ако трябва да научите нещо и да го помните дълго, не седете с часове над него – направете си план, научавайте го на части и правете почивки.

#3. Физиологична възбуда

Тя е най-ниска, когато спим дълбоко, и е най-висока, когато сме в паника или под стрес. Оптимумът за извършване на повечето дейности се намира някъде по средата и може да варира за различните дейности.

Установете при какво ниво на физиологична възбуда се чувствате най-добре. Задачите, за които не е нужно мисленето ви да е в най-добра форма, можете да извършвате в друг момент – запазете това време за най-важните неща, за да сте сигурни, че важното ще одите в дълговременната ви памет.

#4. Сутрин или вечер се учи по-добре?

Дълго време се е считало, че най-добре се учи сутрин и в действителност повечето училищни програми се основават на този принцип. Скорошни проучвания обаче хвърлиха сянка на съмнение върху това.

На няколко групи ученици е била разказана история съответно сутрин и следобед и след това е направена проверка какво са запомнили.

Групите, които чули историята сутринта, се представили по-добре на теста, проведен непосредствено след разказването на историята; от друга страна, групите, които чули разказа следобед, се справили по-добре с тестовете, дадени няколко дни по-късно.

Предложените по-долу техники подобряват различни аспекти на паметта и някои от тях могат да се окажат по-подходящи за вас от други. Не бързайте да се откажете от тези, които първоначално ви се сторят сложни; те вероятно са свързани именно с тези аспекти от паметта ви, които искате да развиете.

#5. Мнемоника – добра организация

Механичното запомняне функционира само ако е добре структурирано – например, би било много по-трудно да изрецитираме таблицата за умножение, ако 6 по 9 не следваше веднага след 5 по 9. Наличието на добра организация на информацията подпомага затвърждаването на неврологичните пътища в мозъка ни и прави спомените ни по-силни.

brain

Този факт е в основата на различни техники, които могат да бъдат много полезни, когато искаме да запомним някои детайли, факти, последователности и т.н. Мнемониката представлява съвкупност от правила и задачи, които улесняват паметта ви, щом започнете да ги употребявате добре.

Вероятно първият човек, използвал някога мнемониката, е бил гръцкият поет Симонид през VI век пр. Хр. Много хора, които в наше време демонстрират изумителни способности на паметта, използват метода, приписван на него.

Той е полезен, ако трябва да запомните списък от обекти.

Необходимо е еднократно да извършите първоначалната работа, но ще трябва да отделите известно време, за да се установи трайно в паметта ви.

#6. Думи щипки

Това е сходна идея, но тук използваме последователност от десет лесно запомнящи се думи, вместо места в къщата. Те служат като „щипки“, за които да закачите думите, които искате да запомните.

Единственото, което трябва да направите е да измислите десет думи, които се римуват с числата от едно до десет. Щом веднъж измислите последователността, ще я използвате многократно, така че си струва да отделите известно време. По-добре е думите да не са прилагателни или абстрактни понятия, а съществителни, обозначаващи предмети, тъй като е много по-лесно да си ги представим.

Например: едно/дърво; две/ветрове; три/игри; четири/шмекери; пет/смет; шест/вест; седем/бадем; осем/косъм; девет/лебед; десет/корсет.

Направете списъка си колкото се може по-колоритен – нали искате да се „залепи“ здраво в паметта ви. Когато ви се наложи да запомните списък с обекти, асоциирайте ги с думите от вече запомнената последователност.

Направете образа, колкото се може по-смешен – морков-ракета, понесен от ветровете, грах, преливащ от сметището, и т.н.

#7. Акроними

При тази техника отново се използват началните букви, но този път взимаме първите букви на реалните думи, които искаме да запомним и правим дума от тях. Ние вече използвахме поне два акронима – ХИТРИ и СВЕЖИ. Не е необходимо акронимът да е действително съществуваща дума – всяко съчетание от букви, което може да бъде произнесено, ще свърши работа.

Например, ако Беатрис, Ана, Никол, Ян, Тед и Али ще дойдат на срещата за обсъждане на бюджета, бихте могли да ги запомните с акронима БАНЯТА.

#8. Вербализация

Колкото по-ярко и емоционално успеем да направим едно изживяване, толкова по-добре ще успеем да го запомним.

Ако е необходимо да запомните последователност от събития (например стъпките, които трябва да следваме, за да работим с някой домакински уред), недейте просто да четете упътването няколко пъти.

Когато ви се отдаде възможност, изговорете го на глас.

Още по-добър начин, за да го запомните е да научите някой друг как да го прави или да си представите, че пишете инструкции за някого, който ще трябва да го свърши, докато вас ви няма.

Как да запомните името на човек при запознанство?


Как да запомните името на човек при запознанство?

Запознавате се с някого и мигновено забравяте името му.

Някой се доближава до вас на конференция и вие се сещате, че сте го виждали и преди, но… как точно се казваше?

Още по- лошо е, ако човекът ви поздрави по име.

И тук, важно е наистина да го искате.

Някои хора сякаш запомнят имена без никакво усилие, но всъщност те вероятно прилагат метод за запомняне на имена, без дори да го осъзнават.

Как да запомните имената на хората по-лесно:

  1. Решете, че ще научите името на човека в знак на уважение към него.
  2. Слушайте, когато ви казват името си. Лесно да се съсредоточите върху ръкостискането и името изобщо да не се регистрира от съзнанието ви.
  3. Уверете се, че сте чули името добре.
  4. Представете си името написано. Правейки това, вие се принуждавате да чуете добре името – много хора с изненада откриват, че когато започнат да правят това, изведнъж стават много добри в запомнянето на имена.
  5. Създайте зрителен образ на името. Може би е свързано с някаква професия или предмет, който можете да си представите. Свържете човека с представата, която предизвиква името му.

Как да извлечете „трудно достъпни“ спомени?


memory

Понякога, спомените просто не искат да изплуват на повърхността.

Техниките, които се използват за улесняване на свидетелите на престъпления при разследване, биха могли да помогнат в ежедневни ситуации, например, за да си спомним къде сме оставили някой документ.

  1. Възстановете първоначалната ситуация в съзнанието си. Как се чувствахте? Каква беше температурата?
  2. Съсредоточете се върху подробностите, дори да ви изглеждат маловажни. Ако, докато си представяте пътя, който сте изминали с липсващия документ, забележите някакъв детайл, спрете вниманието си върху него за момент. То може да доведе до появата на други образи.
  3. Представете си сцена, която помните от друга гледна точка. Навън сте и гледате през прозореца навътре в стаята. Какво виждате?
  4. Върнете спомена отзад напред. Представете си стаята, преди да влезете в нея. Какво се случи преди това… а преди това?

***

Всички сме изправени пред безпрецедентно количество информация, която трябва да помним, и дребни предмети, които да държим под надзор.

В ерата на цифровизацията, когато смартфонът ви може да записва клипове, да браузва 200 милиона уебсайта и да ви каже колко калории има в кексче с боровинки, повечето от нас все още се опитват да следят и контролират нещата посредством системи, въведени в предкомпютърната ера.

Всъщност дори самата дума „компютър“ е отживелица днес, когато повечето хора въобще не използват компютъра си за изчисления. Той по-скоро прилича на голямото разбъркано чекмедже, което всеки има в кухнята си.

Как възприемаме света и как действаме спрямо него са все неща продукт на това, което можем да си спомним.

Всички сме чисто и просто една съвкупност от навици, оформени от нашите спомени. И до такава степен ще контролираме живота си, до колкото сме способни да променяме тези навици, загнездили се в мрежите на паметта.

Способността ни да оценяваме хумора, да създаваме връзки между несвързани понятия и чувства, да измисляме нови идеи, да споделяме обща култура: всички тези съществено важни човешки действия зависят от паметта.

А тя, сега повече от всякога, ерозира с много бързи темпове, от когато и да било преди. Затова способността ни да помним трябва да се пази, култивира и развива допълнително, защото нашите спомени ни правят това, което сме!

За любопитковци:

Двете най-налагащи се свойства на човешкия мозък и структурата му: богатство и асоциативен достъп.

brain-neuronБогатството се отнася до теорията, че голям брой неща, които сте си мислили или преживели, са все още някъде там.

Асоциативният достъп означава, че към мислите ви може да се подходи по различни начини чрез семантични или перцептуални асоциации – могат да бъдат събудени спомени чрез свързани думи, чрез названия на категории, чрез миризма, стара песен или снимка, а дори и наглед случайни изстрели от неврони могат да ги върнат в съзнанието.

Да можеш да имаш достъп до всеки спомен, независимо къде е съхраняван той, е онова, което компютърните специалисти наричат „рандомизиран достъп“. По този начин действат дивидита и хард драйвове, но не и видеокасетите.

При дивиди и хард драйв може да прескочите до всяко място във филм просто като го „посочите“. Но за да стигнете до конкретно място във видеокасета, трябва първо да преминете през всяка предишна точка („секвенциален достъп“). Нашата способност да извършваме рандомизиран достъп до паметта си вследствие на разни подсказки е особено мощна. Компютърните специалисти го наричат „релационна памет“. Може да сте чували за релационни бази данни – по същество това представлява човешката памет.

Още по темата за подобряване на паметта:
–––––––––––––––––––––––––

Използвани източници:
–––––––––––––––––––––––––

12 Коментара

  1. Свилен Димов каза

    Много добра и определено полезна статия. Ясна, точна и без излишни подробности, и препратки. Ще пиша какъв е бил ефекта след пратктикуването на съветите :)

    1. Hristo Stoyanov каза

      Благодарности Свилен! Би било страхотно да споделите резултати :)

  2. Атанас каза

    На мен пък ми се стори кратка. Тамън започна и приключи оставяйки в мен любопитство и желание за още информация по-въпроса. Когато материала е интересен и добре поднесен, дължината е нещо относително. Поздрави!

  3. Бори каза

    Информацията обогатява. Много се радвам на дълги, изчерпателни и информативни статии. А на LH са такива. Жалко, че на повечето хора вече не им се четат статии, какво остава за книги… Благодаря, Ицо, следя те от години, доста неща промени в живота ми, а сигурно и на други като мен. Продължавай все така! Поздрави! :)

    1. Hristo Stoyanov каза

      Здравей Бори,

      Благодаря ти за коментара и добрите думи!

      Да, за съжаление на повечето хора не им се чете…, но това няма да ни откаже от по-подробните статии ;)

  4. Мая каза

    Много изчерпателен материал! Благодаря! Според мен, когато човек наистина се интересува от нещо, ще го прочете дори и да е дълго. Даже понякога се дразня на кратки материали. Виждаш едно гръмко интересно заглавие, отваряш го и 10 изречения общи приказки без нищо конкретно :)

    1. Hristo Stoyanov каза

      Здравей Мая :)

      Благодаря ти за този коментар, ако знаеш само колко ме радва! За последните 7 години получавам само коментари от рода на: „Много са ти дълги статиите, няма кой да ги чете.“

      Е, явно има кой ;) Благодаря ти още веднъж!

      Поздрави,

  5. Алекс каза

    Супер много време отделяте да пишете толкова дълги статии. Мисля, че ще имате повече читатели, ако материала е по-кратък.

    1. Христо Стоянов каза

      Здравейте Алекс,

      Цифрите говорят друго, както и моя и световния опит при дължината на статиите. Освен това има достатъчно сайтове с кратки статии, които могат да посещават нашите читатели. Това е стилът на LH. Поздрави, Христо

  6. svetoalav p. каза

    Браво,много страхотен материал,особено за хора на интелекта! Много благодаря за което!

Остави коментар

Your email address will not be published.

Благодаря ти!