4 начина да бъдеш креативен и да мислиш различно!

Разбери защо е необходимо да мислим извън рамките и как можем да го правим. Интересните примери са доста убедителни!

Много хора биха предпочели да умрат, вместо да мислят. И на практика го правят. Бертранд Ръсел

Шестдесет минути мислене по даден проблем са достатъчни да се объркате и да се почувствате нещастни. Джеймс Търбър

Заключението е мястото, на което сте се уморили да мислите. Мартин X. Фишър

Начинът ви на мислене оказва влияние върху мислите, които се въртят в главата ви и на резултатите, които получавате в действителност.

А колкото повече мисли имате, толкова повече гориво давате на мелницата за идеи. Ето няколко различни начина на мислене, чрез които да генерирате още повече свежи идеи:

Мислете визуално

Вие и аз сме научени да мислим в думи. И когато формираме някаква мисъл – каквато и да било, тя ще придобие формата на изявление: Който бърза, бърка. Целият свят е притаил дъх. Нищо не гради по-успешно доверие от успеха.

Повечето творчески умове в историята мислят обаче в образи, а не в думи.

Алберт Айнщайн твърди, че рядко мисли в думи. Идеите идват в главата му под формата на образи, които по-късно той прави опити да изрази чрез думи или формули.

Уилям Харвей наблюдавал сърцето на жива риба, когато изведнъж го видял като помпа. Франк Лойд Райт е мислел за къщите и сградите не като за някакви отделни структури, а като неизменна част от целия пейзаж.

Алфред Вегенер забелязал, че западната част на Африка влиза точно в източната част на Южна Америка и проумял, че всички континенти някога са били част от един единствен континент. Мен Рей видял женския торс като виолончело.

Айнщайн се е чудел как би изглеждал светът през очите на човек, който препуска из пространството яхнал светлинен лъч.

В опитите си да улови концепцията за безкрайността математикът Дейвид Хилберт си е представял хотел с безкраен брой стаи, при това заети.

След това си представил, че идва нов гост, който иска да наеме стая. Разбира се, отвърнал рецепционистът и преместил човека от стая едно в стая две, този от стая две в стая три, този от три – в четири и така нататък до безкрайност.

В крайна сметка стая едно се освобождава за новия гост.

Лорд Кевин открива идеята за огледалния галванометър, когато вижда отражението на светлината в своя монокъл, който носел всеки ден.

Фройд осъзнава идеята за сублимацията на инстинктите, наблюдавайки две картинки: На първата малко момиченце пасе стадо гъски с тояжка в ръка. На втората момиченцето е пораснало и вече е гувернантка и пасе стадо малки момиченца с чадър в ръка.

Нилс Бор си представял, че атомът изглежда като Слънчевата система. Нютон изведнъж вижда, че луната прилича на ябълка – намалява точно като ябълка при ядене.

Когато Бил Бартли, артдиректор в рекламна агенция, трябвало да създаде реклами за лидерската позиция на компанията, той виждал образа на Чърчил с прословутия му знак V, Робърт Е. Лий – в битка и Винс Ломбарди – понесен из игрището от своите играчи.

Всички тези хора не мислят с думи. Те мислят в образи, виждат взаимоотношения, представят си метафори, в главите им се въртят идеи.

Веднъж открие ли се визуалната идея, думите са фасулска задача.

След като си представите намаляването на производството като тясно гърло на бутилка, като бент в реката или спряла кола на шосето, вече можете да започнете да разширявате гърлото на бутилката, да преодолеете бента или да оправите повредата в колата.

Ето и един прост съвет:

Следващият път, когато се сблъскате с проблем се опитайте да го визуализирате, вместо да го вербализирате: Как изглежда този проблем? Прилича ли на нещо? Каква специфична картина създава в мислите ви?

Мислете латерално

Вие и аз сме научени да мислим линеарно или вертикално, да мислим логично от една точка до следваща – и така, докато стигнем до надеждно решение и сложим една тухла върху друга тухла. Дали обаче това е в голяма помощ?

Подобно мислене е аналитично, последователно, целеустремено. Ако нещо не ни изглежда смислено докато се придвижваме, спираме и тръгваме с логични стъпки в друга посока, докато достигнем до смислено решение.

За щастие съществува и друг начин на мислене, популяризиран от Едуард де Боно, наречен латерално мислене. Ето как действа то:

При латералното мислене прескачате. Не е необходимо да следвате пътя на логиката – можете да се разхождате по странични пътеки, които сякаш водят навсякъде.

От само себе си се разбира, че е трудно постфактум да се каже как е бил решен проблемът, латерално или вертикално. Така е, защото всички добри решения имат смисъл и следователно към тях водят логични пътища.

Но дори и да приемем, че всички решения са очевидни, след като вече са открити, трудно е да си представим, че някои са открити по логичен път.

Нека видим един пример:

Малка компания се сблъсква с проблема закъсняване за работа. Всяка седмица 20 служители идват все по-късно и по-късно на работа.

Собственикът говори с всеки поотделно (вертикално решение). Следва незначително подобрение. После ги събира всички заедно и споделя притесненията си (още едно вертикално решение). Малко по-голям ефект. Но само месец по-късно ситуацията се възстановява, дори се влошава значително.

Тогава той прави нещо неочаквано, което решава проблема окончателно. Взема фотоапарат за моментални снимки „Полароид“ и като започва от 9.00 часа сутринта, през всеки 15 минути, прави снимки на офиса.

Написва на всяка снимка точния час и на обяд ги окачва на таблото за обяви.

Снимката от 9.00 часа показва, че в офиса няма никого. Снимката от 9.15 часа показва, че само един служител е на работното си място. На снимката от 9.30 часа осем служители са на работните си места. На снимката от 10.00 часа все още липсват петима служители.  Снимките от следващия ден показват леко подобрение, на по-следващия ден – чувствително подобрение. В края на седмицата всички са на работните си места в 9.00 ч.

След още една седмица собственикът спира да прави снимки, а проблемът изчезва, сякаш никога не е съществувал!

Дали щеше да достигне до това решение чрез логично, вертикално мислене?

Вероятно. Направил ли го е? Съмнявам се.

Нека се спрем на още един пример:

Голяма телефонна компания в Средния Запад, където се развива действието, точно след края на войната в Корея създава много добра програма за подготовка на супервайзъри на телефонни оператори. Доста добро начинание за онова време.

Завършилите програмата са изключително добре подготвени. Програмата получава много награди, за нея пишат в списанията, а другите организации се опитват да я копират.

Изведнъж обаче се появява проблем – студентите са толкова добри, че веднага след дипломирането повечето си намират работа в други компании.

Автомобилна компания се нуждае от 3-4 супервайзъри за комуникационния си отдел, петролна компания търси 5-6, правителството на Канада – 10. Дори и другите телефонни компании обират супервайзърите на компанията.

Телефонната компания опитва всичко, за да задържи своите дипломирани студенти – дава им по-високи заплати и примамливи длъжности, създава „Стена на честта“, където изписва имената им, закупува скъпо работно облекло, на всеки празник изпраща цветя на съпругите, удължава отпуската – и всичко това без никакъв ефект!

Останалите компании просто им давали по-високи заплати, дори още по-примамливи и перспективни длъжности и още по-дълги отпуски.

Както можете да си представите управленският екип на компанията провежда многобройни заседания, на които се опитва да намери решение и да задържи студентите.

По време на една такава среща един от мениджърите загубва самообладание и изкрещява: „Бих искал да отрежа проклетите им крака – така няма да могат да напускат.“

Всички го приемат на шега. Освен един от присъстващите, който възкликва: „Разбира се, това е!“  „Как така това е?“, пита директорът.

Точно това е отговорът: Ще наемаме само хора в инвалидни колички за обучение в програмата. Ще преправим всичките си входни врати, асансьорите, тоалетните. Ще оборудваме за тях специални коли, с които да идват и да си отиват. Ще работим с лекари и терапевти за създаването на програми с упражнения….“  Така и направили!

А другите компании вече спрели да вземат техните студенти, защото знаели, че трябва да преправят всички свои врати, асансьори, тоалетни, да преоборудват коли и така нататък.

И всичко започнало, защото някой предложил едно нелогично решение – „да им отрежат проклетите крака“. Това е латерално мислене в действие.

Едуард Де Боно е написал много книги, в които обяснява разликата между латералното и вертикалното мислене и показва как се решават проблеми, мислейки латерално. Всички си заслужават да бъдат прочетени!

Не спазвайте ограничения, които не съществуват

НЕ СПАЗВАЙТЕ ОГРАНИЧЕНИЯ, КОИТО НЕ СЪЩЕСТВУВАТ

Ако приличате на повечето хора, много често мисленето ви е възпрепятствано, защото подсъзнателно приемате, че проблемът има ограничения, граници и бариери, дори и на практика да няма.

Ако някой ви накара например да посадите четири дървета така, че всяко да бъде на еднакво разстояние от останалите три, има голяма вероятност да предположите, че всички трябва да бъдат на едно и също ниво.

Започвате да се мъчите да подредите четири точки на лист хартия така, че всяка да бъде на еднакво разстояние от останалите и много бързо установявате, че това е невъзможно.

И няма как да разрешите проблема, ако не се откажете от предположението, че всички дървета трябва да бъдат на едно ниво.

След което засаждате едно дърво на върха на един хълм и останалите три по склоновете и бинго – проблемът ви е решен! Но, много ви моля, обърнете внимание, че сами си създадохте бариера към решението на проблема, защото предположихте, че всички дървета трябва да бъдат засадени на едно ниво.

Накарайте някой да застане до една права линия, след това му възложете да направи хартиен самолет и да го метне до срещуположната стена – около 6 метра.

Човекът започва да прави какви ли не видове самолети, които така и не успяват да прелетят разстоянието. После отидете при него и му кажете: „ОК, приятелю. Сега виж световния шампион по прелитане на дълги разстояния с хартиени самолети в действие.“

Намачкайте добре лист хартия до размера на топка за голф и го запратете до другата стена. Кой е казал, че хартиените самолети трябва да изглеждат като хартиени самолети?

Следващият път, когато имате затруднения при разрешаването на даден проблем, запитайте се какви ненужни ограничения сте си поставили.

Поставете някакви граници

ПОСТАВЕТЕ НЯКАКВИ ГРАНИЦИ

Сега най-вероятно се възмущавате: „Почакайте малко. Нали точно преди малко казахте да не си поставяме никакви ненужни ограничения? Сега казвате да поставяме някакви граници. Какво става, кой е правилният път?“

Ограниченията, за които стана дума преди това, са измислени граници, подсъзнателни предположения, които често правим за същността на проблема.

Сега говорим за нуждата да имате рамка, в която да работите за намирането на решение. Може би звучи малко като парадокс – творчеството се нуждае от рамка.

Творческият ум трябва да бъде свободен да се скита, да изследва, да търси каквото си иска. Сложиш ли му ограничения, ще се сбръчка като червей на слънце. Съгласен съм, това е парадокс, но почакайте, имайте търпение…..

В „Кураж да твориш“ Ройо Мей го нарича феномен, но обяснява, че „самото творчество изисква граници, тъй като творческият акт се ражда от борбата на човешките същества с и срещу това, което ги ограничава“.

Вижте този пример:

Прекалената свобода е хаос. Когато обаче хората трябва да работят, следвайки творческата стратегия, определен бюджет, времетраене 30 секунди, определена тематична линия и разбира се срок, винаги намират решение.

Джоузеф Хелър е открил същото: „Идеите идват при мен. Аз не ги произвеждам по поръчка. Те пристигат при мен под формата на нещо като дневен сън, планиран блян.“

„Малките пространства дисциплинират ума, големите го разсейват“ е казал великият Леонардо да Винчи. Няма как да не му повярваме нали?

Има есе на Т. С. Елиът, в което той възхвалява дисциплината при писането, твърдейки, че ако някой е принуден да пише в определена рамка, въображението се напряга до краен предел и достига до най-добрите си идеи.

Дайте пълна свобода и вероятността работата да се проточи във времето е доста голяма.

Дюк Елингтън е композирал музика, следвайки ограниченията на инструментите, за които е пишел, и способностите на музикантите, които ще свирят.

„Добре е да имаш ограничения“, казва самият той.

Уолтър Хънт много се грижел да не загуби парите си. Решава да създаде нещо много необходимо, нещо просто, което може да се скицира за няколко часа. Така създава персоналния идентификационен номер.

Прословутата салата „Цезар“ е измислена, защото готвачът е трябвало да приготви нещо с продуктите, които са му останали.

По същия начин са се родили и много други известни ястия.

Драйдън споделя, че предпочита да пише стихове в рими, защото често най-хубавите му мисли идват, докато търси подходящата рима.

Ройо Мей е съгласен: „Когато пишете поема откривате, че истинската нужда да вкарате мислите си в такава и такава форма ви кара да търсите  във въображението си нови значения.Отхвърляте определени начини на изказване, избирате други, винаги следвайки ритъма на поемата. И така чрез различните форми достигате до нови и още по-дълбоки значения, за които дори не сте си и мечтали.“

Най-стимулиращото ограничение, което досега съм открил, е времето. Сроковете ви стимулират да свършите нещото. Дайте си някакъв срок и вижте какво ще се получи.

Приятно мислене!

16 Коментара
  1. Маргото каза

    Не е лошо, но отново ни вкарва в някаква магическа формула за мислене?! Според психолозите и философите, мисленето е образно и логическо. Първото борави с обекти, като може да ги свързва асоциативно, да ги комбинира, променя и пресъздава, Това е физическият/материалният свят, в който може да се приложи този вид творчество /Де Боно/. Вторият вид мислене е еволюционно по-късен етап в развитието, не предлага готови модели, затова се опираме на науката, която е формулирала определени закономерности във формули. Там работи логическото мислене, което изхожда например от някоя химическа формула и предполага какви съставки ще се получат при определени манипулации, какъв елемент ще се появи в Менделеевата таблица, как ще се промени техниката, ако се смени чипа с нещо друго и т.н.

  2. Роксана каза

    Прекрасно! Продължаваш да мислиш! 🙂

  3. Янко каза

    Страхотна статия, поздравления!

  4. Граде каза

    2/3 изчетах. Стереотип за мислене е писаното. Полезни подходи как да се оценяват и решават проблеми…

  5. Мирослав Георгиев каза

    Наистина дълго четене падна , но си имаше защо . Добро е !!!

  6. Ели каза

    Преди години бях творчески директор в една модна компания. Няма нищо по-трудно от работа с творчески личности, много е забавно наистина, но когато трябва да се спазват срокове, да се влиза в ценови рамки на продуктите и да се преследват определени клиенти в даден ценови сегмент става сложно.
    И трябваше да откривам топлата вода сама. Четях доста литература, но вас още не ви бях открила и в началото ми беше мъка.
    Благодаря, страхотен сайт. Чета от два часа, а влезнах за нещо друго 🙂

  7. Gergana Chavdarova каза

    Страхотна статия! Да не забравяме, че една голяма част от „творческите умове“ влезнали като пример в статията са с дислексия, което им дава голямо предимство. 🙂

    1. lifehackerbg каза

      Благодаря ти за коментара Гери, това да си с дислексия да е предимство е доста спорно – едно дава, друго взема 🙂

  8. Крис каза

    Страхотна статия и блог. Намирам доста възможности, чрез това което чета тук. Благодаря на авторите 🙂

    1. lifehackerbg.com каза

      аз ти благодаря че ни четеш 🙂

  9. Ивалина Ташева каза

    🙂 Oт скоро чета този блог и съм много приятно изненадана-забавен, полезен… Бих казала за всеки по нещо.

    1. admin каза

      Благодаря Ви г-жо Ташева. Ще се постараем и за напред да е такъв 🙂

  10. Забранения плод каза

    Много полезна статия. Браво на автора за труда и старанието да я напише. И картинките са убийствено добре подбрани!

    1. admin каза

      Благодаря ти за хубавите думи!

  11. Йордан Кръстев каза

    Ице Приятно мислене ама този, който е прочел цялата статия 😉

    1. admin каза

      Ей ще ме изядеш за тия дълги статии :)))))

Остави коментар

Your email address will not be published.

Благодаря ти!