Преди да си поставя поредните грандиозни цели, винаги се сещам за тази мъдра история

Да бъдеш свободен, щастлив и продуктивен – това може да бъде постигнато само с жертването на някои съвсем обикновени, но много надценявани неща. – Робърт Хенри

Отново е време за големите цели!

Нови обещания, задачи, мечти… Зареден с гориво стремеж за нов, по-добър живот.

Независимо дали е рожденния ни ден, нова година или просто понеделник, моментите на „рестарт“ и „ново начало“ са чест спътник в живота ни.

Преди няколко години прочетох една история, която си спомням всеки път, когато настъпи един тези моменти, в които се каня въображаемо да рестартирам всичко. Тя ми действа като лекичко шамарче, което да ме освести и да ме приземи на земята.

Тя е като чаша студена вода в лицето, която да ме събуди от безсмислените неща, към които се канех да насоча времето и мисълта…

Дори и да си я чувал, препоръчвам ти да си я припомниш отново.

За радост, винаги действа…


Един американски бизнесмен си взе отпуска по лекарско предписание и отиде в малко мексиканско селце. След като не можа да заспи след спешно телефонно обаждане, първото нещо, което направи сутринта, бе да излезе на кея да си прочисти мислите. Една малка лодка, само с един рибар, бе пуснала котва. Вътре видя няколко огромни жълтолюспести риби тон. Американецът направи комплимент на рибаря за качеството на улова.

– Колко време ти отне, за да ги хванеш? – попита той.

– Много малко – отговори рибарят на изненадващо добър английски.

– Защо не остана по-дълго, за да хванеш повече риба? – отново попита американецът.

– Хванах достатъчно, за да изхраня семейството ми и да дам няколко на приятели – каза мексиканецът, докато ги прибираше в коша си.

– Но… какво правиш през останалото време?

Мексиканецът погледна нагоре, усмихна се и каза:

– Спя до късно, отивам за малко за риба, карам си сиестата с жена ми, Хулия, вечерта се разхождам в селото, пия вино и свиря на китара с моите амигоси.

– Водя пълноценен и вълнуващ живот, сеньор.

Американецът се засмя и отвърна:

– Господине, аз съм с магистърска степен по бизнес администрация от Харвард и мога да ти помогна. Позволи ми да ти дам няколко съвета: Трябва да ловиш риба по-дълго и с продажбата на излишъка ще можеш да си купиш по-голяма лодка. За нула време можеш да си купиш няколко лодки. Накрая ще имаш флотилия от рибарски лодки.

И продължи:

– Вместо да продаваш улова си на посредници, можеш да го продаваш директно на хората и накрая да си отвориш своя консервена фабрика. Ще можеш да контролираш производството и дистрибуцията. Разбира се, ще се наложи да напуснеш това малко селце и да се преместиш в Мексико Сити, а след това в Лос Анджелес и най-накрая в Ню Йорк, откъдето най-добре ще управляваш империята си.

Мексиканецът попита:

– Но, сеньор, колко ще отнеме всичко това?

На което американецът отговори:

– 15 – 20 години. Най-много 25

– А какво ще стане след това, сеньор?

Американецът се изсмя и отговори:

– Това е най-хубавата част.

– Когато настъпи подходящият момент, ще обявиш първоначално публично предлагане, ще продадеш акциите на компанията си и ще станеш много богат.

– Ще спечелиш милиони.

– Милиони ли, сър? А после какво ще стане?

– После ще се пенсионираш и ще се преместиш в някое малко рибарско селце. Ще спиш до късно, ще ловиш риба по малко, ще играеш с децата си, ще спиш по цял следобед с жена си и ще се разхождаш вечер из селото, ще пиеш вино и ще свириш на китара с твоите амигоси.

На което рибаря се усмихна и каза:

– Ами сеньор, че аз и сега това правя…

Не пропускай и:

Остави коментар

2 Коментара към "Преди да си поставя поредните грандиозни цели, винаги се сещам за тази мъдра история"

avatar
нови стари харесвани
Маргарита Мартинова
Гост
Маргарита Мартинова

Това е като „Малкият принц“ и хапчетата за утоляване на жаждата, които спестявали два часа време. Спомнете си как отговори той: Ако имах 2 часа, щях бавно да отида до извора и да се напия с вода….“