Отворен офис – всички ги мразят, но все още съществуват. Виж защо

Резюме: Служителите изобщо не ги харесват. Изследванията доказват, че не са ефективни. Защо тогава още не сме се отървали от тях?

Години наред технологичните компании налагаха модела за отворен офис, като модерно решение за повишаване на продуктивността и сътрудничеството.

Привържениците на този тип работна атмосфера налагат идеята, че работата в такава среда стимулира взаимодействието и обмяната на идеи между служителите.

На някого това може и да звучи като убедителна история, но е по-скоро оправдание на прагматично решение за намаляване на разходите за офисни пространства.

Недостатъците на отворения офис са повече от очевидни: липса на лично пространство; загуба на концентрация, разсейване и т.н.

И все пак, дали тези недостатъци, могат да компенсират разцвета на сътрудничество и  генерирането на нови идеи? Ами разходите? Парите са си пари все пак…

Да започнем от идеята.

Идеята:

Събаряш стени и се освобождаваш от бездушните помещения. След това подреждаш всички служители, рамо до рамо на дълги бюра, за да могат да си сътрудничат по между си. И хоп! Бум на идеи! Или пък на клюки…

Хората, които влизат в такъв офис си казват: “Ей, това място кипи от енергия!”

Хората са по-продуктивни. Сигурно създават невероятни продукти.

С това приключва мита за модерното работно (не)удобство!

Да видим каква е реалната картина..

Почти 1/3 от служителите мразят отворените офиси.

Според тях, те пречат на концентрацията.

Повечето просто стоят със слушалки, за да изолират поне малко шума. Липсата на лично пространство ги принуждава да работят от вкъщи, ако имат тази възможност.

Предпочитат да използват чат или имейл комуникация с останалите колеги, вместо да ги прекъсват, когато са концентрирани върху някоя задача.

? Какво казва науката по въпроса за отворените офиси?

Проучване от 2018 г. на Harvard Business School установява, че отворените офиси намаляват взаимодействието лице в лице, между служителите с около 70% и увеличават съобщенията по имейл или чат с около 50%, като напълно разбиват идеята, че тази работна атмосфера прави служителите по-сплотени.

Работните пространства от този типа Open Office допринасят за повече стрес и по-ниска производителност. Служителите, работещи в такъв тип офиси, използват повече дни в отпуск по болест и се чувстват по-нещастни в работата си.

Въпреки очевидните недостатъци, моделът на отворените офиси продължава да функционира и да се налага навсякъде по света. В България също!

От къде започна всичко..

Първоначалната концепция за отворени работните помещения се имплементира в компаниите от Силициевата долина. В желанието си да стимулират продуктивността, много корпорации последваха примера на Google за архитектурен дизайн.

Реконструкцията на главния им офис, намиращ се в Mountain View, Калифорния, през 2005 г е символ и демонстрация на просперитета на компанията.

Архитектът Клайв Уилкинсън, използва елегантни архитектурни форми, създавайки простор и в същото време – изключителна елегантност.

Динамична, нова, модерна елегантност, с живи цветове, без да са прекалени.

Уилкинсън описва основната си идея за проекта така:

При положение, че целим да създадем един нов свят, за какво тогава ни е нужен стария?

В следствие на примера на Google за споделени работни пространства, следва бум на  компании, които въвеждат същия модел.

Уилкинсън споделя, за тях:

Идваха при нас, не особено убедени в своята фирмена идентичност, но бяха сигурни, че искат да бъдат като Google.

Основателят на Facebook , Марк Зукърбърг наема световно известният архитект Франк Гери, който проектира най-големия отворен офис в света, представляващ едно-единствено огромно помещение за всички служители на компанията.

2800 служители, едно помещение и огромен зелен покрив ?

Кампуса се намира в университетското градче Menlo parк.

Желанието на Зукърбърг било непретенциозно пространство, което да бъде делово и икономически ефективно.

Също така да е изключително гъвкаво, за да улесни колаборацията и да бъде в синхрон с отворената и прозрачна култура на компанията.

Да има много кътчета, където хората могат да работят в малки екипи, които са мобилни и подвижни, за да могат да си сътрудничат с абсолютно всеки.

При откриването на офиса през 2012 г, Марк Зукърбърг казва:

Идеята е да се създаде перфектното инженерно пространство-една огромна стая, която да пасва на хиляди хора, които да могат да си сътрудничат по между си.

Самият той притежава обикновено бяло бюро, в общото помещение, точно като всички останали. Също така разполага и с лична зала за конференции.

Майкъл Блумбърг също е един от първите големи предприемачи, който въведе практиката на отворените работни пространства. Според него такъв тип работни пространства са символ на  прозрачност и справедливост.

А човекът май просто е искал да спести малко пари…

По примера на големите, много малки компании приложиха същия модел.

Но къде е уловката?

Калвин Нюпорт, професор по компютърните науки (изтегли неговата книга от библиотеката ни), проведе изследване на служителите и тяхното взаимодействие на работните им места, които представляват отворени и затворени офиси.

Отворените офиси са просто начин да се наблегне на стойността на компанията пред рисковите капиталисти. Целта не е толкова подобряване на производителността, по-скоро е сцена със служители, които показват  че компанията се занимава с нещо интересно.

Как някои пречупиха матрицата в работното пространство

#1. Chiat / Day, Лос Анджелис

Служителите на компанията нямали точно оказани работни места и се налагало всеки ден да си търсят телефоните и лаптопите. Резултат: в следствие на това, служителите започват да избягват идването си в офиса.

#2. Intel, Santa Clara, California

Изпълнителният директор през 1995 г, Анди Гроув, въвежда кабинка за споделяне, надявайки се да насърчи конструктивните разговори. В нея всеки служител може да споделя своите критики към ръководните структури, без да се притеснява.

#3. Pixar, Emeryville, California, 2000 г. 

Стив Джобс, отхвърля тенденцията за отворен офис, като вместо това той изгражда отделни офиси, за по 5-6 служители, като в средата оформя обща част с възможност за колаборация между отделните екипи.

#4. Zappos, Las Vegas, 2013 г.

Тони Шей разпределя служителите на по-малко от 100 кв. м ,в плътни работни пространства, на база изследвания за повишаване на продуктивността.

#5. Airbnb, San Francisco, 2013г

Офисите на Airbnb се помещавали в наети частни помещения, кoито да придават усещането за работа от вкъщи.

Според тях отворените офиси са подходящи за насърчаване на взаимодействието между екипите, което е полезно, когато една компания се опитва да създаде нови продукти.

Но те не влияят добре върху сътрудничеството между отделните служители, когато се търси изпълнение на дадени задачи.

Разбира се, една от основните причини за решенията за този вид офиси са по-ниските разходи. Те пестят милиони ? годишно в най-големите корпорации.

Компанията, която най-добре се ориентира в модата Отворени офиси e We Work .

Тя предлага споделени и персонализирани пространства, в своите coworking центрове. Също така изгражда офиси за други компании.

Лиз Бъроу, директор на WeWork вярва, че тази стратегия, спомага за сближаването на хората, така че те да си взаимодействат повече, като същевременно създава разнообразие от места за работа. Е, ясно е, че точно така ще вярва Лиз…

Иновативните компании не очакват бюрото да бъде център на трудовия живот на служителя, казва Лиз Бъроу