Средностатистическият човек не иска да бъде свободен, а да знае, че се намира в безопасност. – Х.Л. Менкен
Човекът, който разбирал много добре това, е – в известен смисъл – сънародникът на Макиавели, Бернардо Провенцано. Когато италианската Коза Ностра – наричана от нас мафия, – изпада в криза през 90-те години на XX век, той поема ръководството на организацията и до влизането си в затвора, неотклонно изгражда наново уважението към Коза Ностра на обикновения човек, без когото тя не би могла да оцелее.
Знаем точно как Провенцано постига това, защото той пише надълго и нашироко за своята „система“, изпращайки писмени заповеди на своите подчинени.
Едно от нововъведенията, които предприема, е да бъде полезен, когато това не се изисква от него.
Отначало престава да убива чак толкова много хора.
Важно е, решава той, да се прецени дали хората представляват по-голяма пречка живи, отколкото мъртви. Заключението му е, че относително безвластните хора са по-голям проблем, ако бъдат очистени. Това сравнително безболезнено нововъведение в културата на мафията е оценено по достойнство от всички, които смятали, че тя не би била чак такъв голям проблем, стига да престане с непрестанните убийства.
В очите на хората, които не предизвиквали твърде много неприятности, Провенцано искал да изглежда като човек, който подпомага своята общност.
Уведомявайте ме винаги, когато [хората] имат нужда от нещо“, пише в едно от писмата си, „от нас винаги трябва да очакват най-доброто.
За да бетонира окончателно този образ, той умело се преструва на полуграмотен! Нарочно допуска правописни и граматически грешки, които следователите със сигурност определят като преструвка.
Така демонстрира като по учебник мнимата смиреност на могъщите.
„Кой съм аз, че да им казвам как да се държат? Не мога да раздавам заповеди на всички, всъщност търся някой, който да заповядва на мен“, пише той – което, колкото и нелепо да звучи, е във висините на класацията „грубо, но ефективно“.
Провенцано успява да го постигне, защото всичко произлиза от него.
Не му е необходимо да казва на хората, че разполага с власт – всъщност прави точно обратното, – защото с действията си доказва точно колко е могъщ.
Изводът:
Провенцано заслужава признанието, че е спасил мафията.
Но дори да се опитвате да спасите само себе си, правете го, като едновременно с това запазвате лоялността на обикновените хора.
