Колкото по-малко страст показваш, толкова по-голяма предизвикваш. – Нинон дьо Ланкло
Манипулация и влияние от една от най-известните френски куртизанки, която наистина разбираше човешката психология…
[sws_divider_line]
Нинон дьо Ланкло – може би най-прочутата френска куртизанка от XVII век – имала пълни основания да смята, че животът изобилства с наслади и развлечения.
Всичките нейни любовници били със знатен произход.
Приказно богатите принцове и херцози, маркизи и графове й плащали щедро, забавлявали я със своето остроумие и интелект и я третирали като равна на тях.
Подобен живот – наситен със светски блясък и осеян с низ от шеметни развлечения – бил много по-забавен от всякакъв брачен договор.
Разсъдливата жена не трябва да се омъжва без съгласието на разума си и да има любовник без съгласието на сърцето си.
Но през 1643 г. майка й внезапно умира и двадесет и три годишната Нинон остава съвсем сама – без семейство, без зестра, без близък, на когото да може да разчита.
Животът е колело и всяко хубаво нещо си има край….
Обзета от паника, тя се отчайва до такава степен, че изоставя напълно досегашните си познати и постъпва в манастир, твърдо решена да изкупи греховете, натрупани заради многобройните си интимни връзки.
Но както ние българите имаме една приказка: няма бивш наркоман, нито бивша к…..а!
Та в този ред на мисли само след година напуска манастира и се премества в Лион. През 1648 г. Нинон дьо Ланкло отново се връща в Париж.
За нейна изненада се оказва, че не е забравена, дори напротив – тълпи от нови обожатели, както и някогашните й любовници изпълват нейния салон, защото, тя била най-остроумната, най-духовитата и най-интригуващата куртизанка в цял Париж.
Но поклонниците на Нинон дьо Ланкло скоро откриват, че тя е променила коренно системата си за подбор на партньори и приближени.
Принцовете, херцозите и другите високопоставени придворни отново й предлагали щедро заплащане за нейните интимни услуги, но тя рязко променила правилата на играта – обявила пред всички, че отсега нататък тя ще определя кой да бъде удостоен с правото да споделя леглото й.
Дори да развържели докрай кесиите си, напълнени догоре със златни луидори, повтаряла Нинон дьо Ланкло, това нямало да разтопи сърцето й.
Само ако тя пожелаела, някой от любовниците й ще бъде приеман от нея, и то веднъж месечно. Отсега нататък така щяло да бъде и никой не ще можел да я принуди да промени решението си.
Вълка козината си мени, но не и нрава, в случая мени си само тактиката и плана….:)
Тези, на които разрешавала интимна близост срещу щедро заплащане, Нинон дьо Ланкло наричала „клиентите”, докато далеч по-многобройната група на компаньони, ухажори, духовни приятели и светски познати получила наименованието „мъчениците”.
Те посещавали редовно нейния салон, за да се насладят на чара й и на необичайно находчивите й и поучителни, понякога дори доста хапливи остроумия, на умението й да свири на лютня.
Всички посетители били уверени, че почти винаги в нейния прословут салон могат да срещнат едни от най-видните представители на политическия и на духовния елит, включително Молиер, Ла-рошфуко и Сен-Евремон.
За по-преданите и най-заслужилите от „мъчениците” се предвиждала специална поощрителна „премия”. Позволено им било да кандидатстват за най-висшата категория, наричана „фаворитите”.
Боже, позволи ми да стана добродетелен човек, но не добродетелна жена! Нинон
Те се ползвали от привилегията да се наслаждават на нейните прелести, без въобще да става дума за заплащане, само че при изричното условие, че тя и само тя ще определя кога да бъде прекъсната тази връзка… може би след седмица или след месец.
В много редки изключения този срок е бил удължаван повече от месец.
Един „клиент” никога не можел да се издигне до ранга на „фаворит”, но всеки „мъченик” имал право да се надява, че все някога може да му се усмихне щастието, макар че нищо не му гарантирало това и не било изключено все така безутешно да чака до края на живота си.
Например поетът Шарльовал никога не станал фаворит на Нинон, обаче това не го отчаяло и той си оставал един от най-редовните посетители на нейния салон – просто не можел да живее, заявил видният романтик, ако се лишал от лъчезарната й компания.
Когато висшето парижко общество узнало за своеобразната класификация, въведена като нечувано новаторство от Нинон дьо Ланкло, злите езици веднага я взели на прицел.
Идеята на Нинон за радикална промяна във възгледите относно положението на куртизанките в обществото скандализирала кралицата-майка и нейните придворни дами.
Но за тяхно искрено огорчение, мъжете от дворцовите кръгове съвсем не били скандализирани – напротив, сега почти се утроил броят на посетителите па салона на мадам Дьо Ланкло.
За да спечелят любовта, на мъжете по-често им пречи собствената неловкост, отколкото добродетелността на жените. Нинон
По едно време дори се смятало за престижно да се озовеш в редиците на чакащите да бъдат допуснати в кръга на „клиентите”.
Безупречната тактика: оскъдното, забраненото и недостижимото се желаят най-силно от всичко…., но по-хитрите и остроумни дами много добре знаят това!
Някои благородници се опитали да се оправдаят с желанието да подпомогнат финансово преуспяването и поддържането на блясъка на нейния салон.
Истинска надпревара започвала, когато Нинон дьо Ланкло трябвало да си подбере кавалер за поредното посещение в нейната запазена ложа в театъра.
Искрената сърдечна връзка е пиеса с най-кратките действия и най-дългите антракти. Нинон
Като още по-изтъкната привилегия се считало да се вредиш сред кастата на „мъчениците”, които имали правото да се наслаждават на нейната изискана компания, без да им се налага да развързват кесиите си и на всичкото отгоре не им било забранено да хранят сладката надежда в един прекрасен ден да се озоват в кръга на „фаворитите”.
Тази възможност силно въодушевявала младите благородници, защото в светските кръгове се разнасяли легенди за способностите на Нинон дьо Ланкло и нейните познания в тънкостите на любовното изкуство.
Така че пред вратите на нейния салон се трупали млади и стари, ергени и женени мъже, за да се включат в едната от двете категории.
Що се отнасяло до самата Нинон, тя извличала солидна полза и от двете категории.
ВАЖНО: Какъв е извода, който можем да си направим всички ние от тактиките на тази хитра и пресметлива жена?
[sws_divider_line]
Животът на една елитна куртизанка създава предпоставки за придобиване на влияние върху мъжете в такива мащаби, каквито са немислими за една омъжена жена, но има и своите отрицателни страни.
Мъжът, който си плаща за услугите на куртизанката, по същество я притежава, макар и само за стриктно определен период от време, след което той е напълно свободен да реши да я изостави завинаги.
Когато тя започне да старее, нейните възможности се ограничават, защото все по-малко мъже ще я посещават.
За да избегне мизерията на старини, тя е длъжна да започне да трупа богатство още от младини.
Така че алчността на куртизанките, предмет на толкова много легенди, всъщност отразява една напълно реална необходимост.
Това обаче сериозно уврежда техния обобщен образ в представите на обществото, понеже разваля илюзията на мъжа, че е желан заради своите мъжки качества, а не само заради парите си.
Нинон дьо Ланкло през целия си живот се ужасявала дори само от мисълта, че може да зависи от един-единствен мъж.
Много отрано тя вкусила от свободата и привикнала да се чувства с любовниците си равна.
Странно, но нейната система, при която всеки посетител на салона й е бил поставян на мястото, което си е заслужил, е устройвало не само самата Нинон дьо Ланкло, но и нейните познати и приятели.
„Клиентите” са били длъжни да си плащат, но само фактът, че са били допускани до спалнята на прочутата Нинон дьо Ланкло, ги изпълвал с тръпки, каквито друго преживяване не им е доставяло.
А тя е печелела от това, че е задоволявала превъзходно всичките им желания, от които на първо място би трябвало да бъде класирана мъжката суета.
За разлика от „клиентите” „мъчениците” не са били задължавани да плащат и това им е давало основания да се смятат за посетители от по-висша категория.
Освен това те са имали право да таят в себе си надеждата някой ден да бъдат удостоени с титлата „фаворит”.
Има още нещо много важно – Нинон дьо Ланкло не е задължавала никого да кандидатства за някоя от тези три категории – всичко се е разигравало изцяло на свободен избор – именно в това е и красотата и изкуството в цялата тази работа.
Мъжете са можели да избират към коя група да се присъединят. Излишно е да се обяснява колко силно е помагал този факт на посетителите на Нинон да запазят илюзиите си, свързани с мъжката им гордост.
Мъжете трябва да избират: или да обичат жените, или да ги разбират.
А илюзиите са основният инструмент, чрез който една красива жена може да си играе с всеки мъж…Добре, че не всички дами са толкова досетливи, хитри и проницателни!
Такава е силата на стратегията, при която на хората се предоставят възможности за избор – или поне илюзията, че имат такъв, защото забележете:
Играчите всъщност играят с картите, които вие сте им раздали.
[sws_divider_line]
…именно това е философията на цялата тази стратегия, която тази куртизанка е прилагала
Докато Нинон дьо Ланкло е създавала обстановка, при която тя е печелела при всеки възможен вариант.
От „клиентите” си тя е получавала парите, които са й били необходими да поддържа блясъка на своя салон.
От „мъчениците” е печелела влияние в обществото и винаги е била обкръжена с тълпи от поклонници – своеобразен „мъжки” харем, при което не са съществували никакви проблеми да си подбира любовници.
…хем богата, хем задоволена, хем опиянена от мъжкото внимание!
Тази остроумна тактика обаче се оказала уязвима – съществувала възможност, макар и доста ограничена, някой от „мъчениците” да се добере до много по-привилегированата категория на „фаворитите”.
Илюзията, че някога някому може да се усмихне щастието да вкуси от неземните наслади, обещавани им от най-бляскавата куртизанка на Париж -столицата на света в онзи век, – била изключителна съблазън за всеки мъж със светски амбиции.
Тази надежда можела да тласне мъжете към авантюри и рискове, дори да изпаднат в смешни ситуации.
Върху сърцето на всеки мъж е написано – “на най-лесната” – Ниньон Дьо Ланкло
[sws_divider_line]
Е, това беше портретът на Нинон Дьо Ланкло, но само до кръста, както се изразява тя!
Какво мислите за жени като нея?
P.S. За още няколко страхотни истории на дами, подобни на Нинон, съдържащи в себе си огромен набор от житейски поуки, трикове и дамски хитрости може да намерите в статията: Какво можем да научим за живота от 5 курви хакнали хода на световната история
