Ще си позволя да направя предположение:
И вие като мен вероятно имате купчина книги и статии, които искате да прочетете и може би дълга опашка от отворени табове в браузъра с изчакващи вашето внимание видеа и подкасти, които с удоволствие бихте слушали и гледали, стига да намерите време.
Да, времето никога не стига, а купчината става все по-голяма.
Това е парадокс: микро космос на една повтаряща се по-мащабна грешка, която прави живота ни по-стресиращ, в стремежа си да го направим по-пълноценен и продуктивен.
Твърде многото игли в купата сено
Според водещия технократ Клей Ширки истинската беда не е в информационното претоварване, а в “провала на филтъра“.
Нуждаем се от по-усъвършенствани начини за филтриране на зърното от плявата, за да не се чувстваме толкова претоварени. Не става дума за това, че сме затрупани с неща, които не ни интересуват, а за това, че имаме нужда от помощ да получим онова, което наистина ни вълнува.
Въпросът е, че сме претрупани с неща, които искаме да прочетем.
Книгите на бюрото ви, десетките отметки в браузъра или отворените статии – всички те изглеждат като нещо, което може да е точно за вас, да е от решаващо значение за професионалния ви успех или съдържа някаква мъдрост, която вярвате, че ще имате полза да усвоите.
Понякога предизвикателството по отношение на информацията не е да намерим игла в купа сено, а това, че ежедневно се сблъскваме с купища игли с размерите на купата сено.
Някой трябва да ни покаже кое от цялата тази работа си струва, защото в противен случай купчината ще става все по-непоносима…
Защо се чувстваме толкова претоварени?
Може би е свързано с опита ни да разпределим ограниченото си време и внимание между твърде много неща, които имат основателни претенции за тези наши най-ценни ресурси.
Някои са познати, като усещането, че просто нямате достатъчно време през деня, за да бъдете добър родител и едновременно с това да се държите над повърхността финансово.
Парадоксалното е, че нещата, между които избирате са наистина важни и определено биха се възползвали от времето ви много повече, отколкото можете да си позволите да им отделите.
Твърде много камъни за носене…
Въпросът не е да пренаредите списъка си със задачи, така че да освободите място за всички “големи камъни”, а да приемете, че камъните са твърде много, за да се поберат в буркана.
Трябва да решите кое е най-важното сред различните ви творчески страсти, цели и отговорности – и след това да признаете, че неизбежно ще ви се налага да пренебрегвате много други важни неща.
Позволете ми да ви дам един съвет…
Отнасяйте се към купчината си “за четене и слушане” като към река, която тече покрай вас и, от която си хващате по няколко избрани неща, а не като към кофа, която изисква от вас да я изпразвате постоянно.
Да подходиш към живота по този начин определено изисква труден избор. Но е и освобождаващ, тъй като бавно започвате да разбирате, че никога не сте имали друг избор…
Няма смисъл да се упреквате, че не сте успели да се справите с непрочетените книги, неизпълнени задачи и неосъществени мечти, които в по-голямата си част и без това са невъзможни по своята същност.
Мисля за това като за техниката за продуктивност, която превъзхожда всички техники за продуктивност, а именно: разбирането, че това, което е наистина невъзможно, всъщност не може да бъде направено.
