Ако не използвате силата на физиологията си правилно – вероятно съвсем скоро ще се намразите

Една стара пого­ворка казва:  „За да бъдеш могъщ, прави се на могъщ”.

Това са изключително верни думи – ако възприемете жизнена, активна физиология, авто­матично възприемате същия вид състояние.

Не случайно най-мощ­ното средство за въздействие, което имаме във всяка ситуация е именно физиологията, защото тя работи бързо и безотказно.

Физиологията и вътрешните представи са тясно свързани.

Ако промените едното, незабавно про­меняте и другото. Ако промените физио­логията си, т.е. стойката си, начина си на дишане, нап­режението на мускулите си, тембъра си – вие незабав­но сменяте вашите вътрешни представи и вашето състояние.

Можете ли да си припомните момент, в който сте се чувствали напълно смазани?

Как възприемахте тога­ва света?

Когато се чувствате физически уморени, ко­гато мускулите ви са слаби, или когато нещо ви боли, възприемате света по съвсем различен начин,

…отколко­то когато се чувствате отпочинали, жизнени и бодри.

Промените във физиологията са мощно средство за контролиране на собствения ви мозък.

Ето защо е изк­лючително важно да осъзнаем колко силно ни въздейст­ва тя. Това не е някаква странична променлива, а абсо­лютно ключова част от кибернетичния цикъл на нашето съществуване, която винаги е в действие.

Когато тялото ви се изтощава, положителната ви енергия също се изчерпва. Когато физиологията ви се възстановява и засилва, вашето състояние прави също­то.

Така че физиологията е лостът за емоционалните промени.

Не можете да изпитате дадена емоция без съответната промяна във физиоло­гията. И не можете да имате промяна във физиология­та без съответната промяна в състоянието.

Има два начина да промените състоянието си

Чрез промяна на вътрешните представи, или чрез промяна на физиоло­гията.

Така че ако искате да промените вашето състо­яние за секунди, какво ще направите? Щрак! Променяте физиологията си – т.е. дишане, стойка, из­раз на лицето, движения и т.н.

Ако започнете да се изморявате, можете да направи­те с организма си специфични неща, за да предадете то­ва послание на самите себе си: да свиете рамене, да от­пуснете някои главни мускулни групи и други подобни действия.

Можете да се почувствате изморени просто, като промените вътрешните си представи, така че те да подават на нервната ви система сигнал за умора.

Ако придобиете физиологията, която имате, когато се чувствате силни, ще промените вътрешните си пред­стави и това, което изпитвате в момента.

Когато не­прекъснато си повтаряте, че сте изморени, създавате вътрешна представа, която ви поддържа изморени. Ко­гато си кажете, че имате ресурсите да бъдете бодри и в отлична форма и придобиете тази физиология съзнателно, тялото ви ще бъде бодро.

Като променяте фи­зиологията си, променяте и състоянието си.

Тя кара плачещия човек да погледне нагоре…

Всичко, което учените откриват днес, подчертава едно: болестта и здраве­то, жизнеността и депресията са често въпрос на из­бор.

Това са неща, които решаваме да направим с нашия организъм. Те обикновено не са съзнателни решения, но въпреки това са решения.

Никой не си казва съзнателно:

„Бих предпочел да бъда депресиран, отколкото щастлив”.

Какво обаче правят депресираните хора?

Мислим за депресията като за пси­хическо състояние, но то има много ясна, лесна за иден­тифициране физиология. Не е трудно да си представим депресиран човек.

Депресираните хора често ходят с очи, сведени надолу. Те имат достъп в кинестетичнен режим до всички неща, които ги ка­рат да се чувстват депресирани.

Те отпускат рамене. Извършват малки, повърхностни вдишвания. Правят всичко, което поставя тялото им в състояние на деп­ресия.

Съзнателно ли решават да бъдат депресирани? Да, разбира се. Депресията е резултат и той се създава от много специфични образи на тялото.

Вълнуващото е, че можете също толкова лесно да създадете резултата, наречен възторг, като промени­те физиологията си по определени специфични начини.

В края на краищата, какво са емоциите?

Те представля­ват комплексна асоциация, комплексна конфигурация на физиологически състояния. Може да се промени състояни­ето на всеки депресиран човек за секунди, без да се променя, която и да е от вътрешните му представи. Не е необходимо да търсите и да си представяте какви кар­тини създава в съзнанието си депресираният човек. Само като промените физиологията му и хоп – променя­те състоянието му.

Ако стоите изправени, ако изпънете раменете си, ако дишате дълбоко, ако гледате нагоре – ако се поста­вите в продуктивна физиология – не можете да бъдете депресирани. Опитайте!

Изправете се, изпънете рамене, дишайте дълбоко, погледнете нагоре, раздви­жете тялото си. Вижте дали можете да се чувствате депресирани в това състояние.

Ще откриете, че е поч­ти невъзможно. Мозъкът ви получава от организма пос­лание да бъде буден, жизнен и продуктивен. И мозъкът става именно такъв.

Тони Робинс споделя:

Когато при мен идват хора и се оплакват, че не мо­гат да направят нещо, аз им казвам: Дръжте се така, ка­то че ли можете да го направите”.

Обикновено те ми отговарят: „Ами, не знам как”.

Тогава им казвам: “Дръж­те се, като че ли знаете как. Застанете по начина, по който бихте стояли, ако знаехте как да го направите. Дишайте по начина, по който бихте дишали, ако знаех­те как да го направите още сега.

Накарайте лицето ви да приеме израза, сякаш можете да го направите още се­га”.

Щом застанат по този начин, дишат по този на­чин и поставят физиологичните си процеси в това със­тояние, те веднага чувстват, че могат да го направят.

Това работи безотказно, тъй като възможността да адаптираме и да променяме организма си представлява невероятно средство за въздействие.

Чрез промяна на физиологията можете непрекъснато да ка­рате хората да правят неща, които никога преди не са могли, тъй като в момента, в който променят физио­логията си,

…те променят и състоянието си.

Помислете за нещо, което бихте искали да направи­те, но си мислите, че не можете. Как бихте застанали, ако знаехте, че можете да го направите?

Как бихте го­ворили? Как бихте дишали?

Веднага, в момента, се пос­тавете в колкото се може по-голямо съответствие с физиологичното състояние, в което бихте били, ако знаехте, че можете да го направите.

Накарайте целия си организъм да ви даде същото послание.

Накарайте стойката, дишането и израза на лицето ви да отразят физиологията, която бихте имали, ако знаехте, че мо­жете да го направите.

Отбележете разликата между новото и предишното ви състояние.

Ако поддържате непрекъснато правилната физиология, ще чувствате „като че ли” можете да се справите с това, което пре­ди сте си мислели, че не можете да направите.

Помнете, поведението на всич­ки хора е резултат от състоянието, в което те се намират. Ако се чувстваме силни и продуктивни, ще се опитаме да направим неща, които никога не бихме мог­ли да постигнем, ако сме изплашени, слаби и изморени.

Промяната във физиологията кара “плачещия човек” да погледне нагоре.

Като направи това, той има достъп до зрителните, а не до кинестетичните аспекти на неврологията си. Почти веднага той престава да плаче.

Опитайте сами – ако сте притеснени, или ако плачете и искате да спрете, погледнете нагоре. Изправете ра­мене и преминете в зрително състояние. Чувствата ви ще се променят почти незабавно. Можете да направи­те това с децата си.

Когато се ударят, накарайте ги да погледнат нагоре.

Плачът и болката ще бъдат прекра­тени или най-малкото ще намалеят рязко за секунди.

Същият метод може да се използва всеки път, кога­то чувстваме, че не можем да направим нещо – че не можем да се обърнем към тази жена или към този мъж.

Можем да про­меним състоянията си и да си придадем силата да пред­приемем действия или като променим образите и диа­лозите в съзнанието си, или като променим начина, по който стоим и дишаме, като променим тона на гласа, който използваме.

В идеалния случай можем да проме­ним и физиологията, и тона. След като сме направили това, веднага ще се почувстваме продуктивни и ще бъдем в състояние да извършим действията, необходими за получаването на желаните резултати.

Любопитно: поглеждането нагоре с очи се прилага и при изключително популярния метод за контрол на ума “Силва”, особено при опити за навлизане в ниво Алфа!

Това важи с пълна сила и за физическите упражнения.

Ако тре­нирате усилено и сте запъхтени и си повтаряте колко сте изморени или колко дълго сте тичали, ще си позво­лите да използвате организма си – да седнете или да ди­шате тежко – така, че той да подкрепи това послание.

Ако обаче – въпреки че сте запъхтени – съзнателно се държите изправени и управлявате дишането си, така че да е с нормална скорост, ще се почувствате възста­новени за секунди.

Освен начина, по който променяме чувствата си, а оттам и действията си, като променяме вътрешните си представи и физиологичните процеси, ние оказваме влияние и върху биохимичните и биоелектрическите процеси в телата си.

Изследвания показват, че когато хората се чувстват депресирани, имунната им система следва психическото им състояние и става по-неефек­тивна.

Виждали ли сте Кирлианова фотография на някого?

Тя из­образява биоелектрическата енергия на човека, която се променя значително в съответствие с промяната на неговото състояние или настроение.

Поради връзката между ума и тялото, в интензивни състояния цялото ни електрическо поле се променя и можем да направим неща, които при друго положение биха изглеждали невъз­можни.

От къде идва огромната сила на Вуду магията?

Д-р Хърбърт Бенсън, който е описал изчерпателно взаимозависимостта между ума и тялото, разказва изу­мителни истории за силата на вуду магията в различни части на света.

В едно австралийско аборигенско племе лекарите магьосници практикували обичай, наречен „на­сочване на кост”.

Заклинанието е толкова силно, че жертвата знае с абсолютна сигурност, че ще претър­пи някаква ужасна болест, а вероятно и смърт.

Ето как д-р Бенсън описва един подобен случай през 1925 г.:

„Човекът, който разбере, че врагът е насочил кост към него, представлява плачевна гледка. Той стои втре­щен, очите му са втренчени в коварния показалец, ръце­те му са вдигнати, сякаш да го предпазят от смърто­носната материя, която той си представя, че се влива в тялото му.

Бузите му побледняват, очите му стават стъклени, а изразът на лицето му се изкривява ужасно… Той се опитва да вика, но обикновено звукът засяда в гърлото му и единственото, което може да се види, е пяната на устата му.

Тялото му започва да се тресе, мускулите му потрепват неконтролируемо.

Той се нак­ланя назад и пада на земята. За кратко време изглежда в припадък; скоро след това започва да се гърчи като в смъртна агония, и покривайки лицето си с ръце, започ­ва да стене…

Смъртта му е въпрос на сравнително кратко време.”

Това определено е едно живо и ужасяващо описание!

Едва ли ще поискаме от вас да го моделирате. Това обаче е и един от най-красноречивите примери за силата на физиологията и вярата.

В традиционния смисъл, на този човек не му е било нап­равено нищо, абсолютно нищо. Силите на собствена­та му вяра и на организма му обаче са създали ужасява­що мощна отрицателна енергия, която в крайна смет­ка го погубва.

Дали подобни случаи се срещат само в общества, кои­то смятаме за примитивни?

Не, разбира се. Точно същият процес се извършва около нас всеки ден.

Бенсън споменава, че д-р Джордж Л. Енджъл от Университета на медицинския център в Рочестър е събрал цяла папка със статии от вестници от цял свят, в които се гово­ри за внезапна смърт при неочаквани обстоятелства.

Във всеки един от случаите във външния свят не е ста­нало нищо ужасно.

Причинители са по-скоро отрица­телните вътрешни представи на самата жертва. Не­що я е накарало да се почувства безсилна, безпомощна и сама.

Резултатът практически е същият, както в ри­туала на аборигените.

Интересно е, струва ми се, че се правят повече про­учвания и се обръща по-голямо внимание на вредното, отколкото на полезното влияние на връзката тяло-ум.

Непрекъснато слушаме за ужасното въздействие на стреса, или за хора, които губят желанието си за жи­вот след смъртта на любимо същество.

Всички ние ка­то че ли знаем: отрицателните състояния и емоции могат буквално да ни убият. По-малко знаем обаче за на­чините, по които положителните състояния могат да ни излекуват.

Историята на Норман Къзинс.

В своята книга „Анато­мия на болестта” той описва как се е възстановил чудот­ворно от дълга и изтощителна болест, като се смял до оздравяване.

Смехът бил единственото средство, кое­то Къзинс използвал, при съзнателните си усилия да мо­билизира волята си за живот и за успех.

Главното в не­говия метод било следното: той прекарвал значителна част от деня, погълнат от филми, телевизионни прог­рами и книги, които го карали да се смее.

Това очевидно променило непрекъснатите вътрешни представи, кои­то е създавал, и смехът радикално променил физиологията му, а оттам и сигналите към нервната му система.

Той открил, че последвали незабавни положителни про­мени. Започнал да спи по-добре, болките му намалели, ця­лото му физическо състояние се подобрило.

В края на краищата той станал съвършено здрав, въ­преки че в началото един от лекарите му казал, че шан­сът му да се възстанови напълно бил едно на петсто­тин.

Къзинс заключава: „Научих се никога да не подценя­вам капацитета на човешкия ум и тяло да се възстано­вяват – дори когато преспективите изглеждат най-печални. Възможно е жизнената сила да е най-малко разби­раната сила на земята”.

Напоследът започнаха да се появяват много инте­ресни изследвания, които хвърлят светлина върху пре­живяването на Къзинс и на други като него.

Проучвани­ята изследват как изразът на лицето ни влияе върху на­чина, по който се чувстваме и стигат до извода, че ние се усмихваме не защото се чувстваме добре, не само когато сме в добро настроение.

По-скоро усмивка­та и смехът задействат биологични процеси, които всъщност ни карат да се чувстваме добре. Те засилват потока на кръвта към мозъка и променят нивото на кислород, нивото на стимулиране на невропредавателите.

Същото става с други изражения. Променете из­раза на лицето си така, че той да съответства на със­тоянията на страх, гняв, отвращение или изненада и точно това ще почувствате.

Вижте още и →  Нашите убеждения или седемте лъжи за успеха – Тони Робинс