ХристоИво Сиромахов завършва Националната гимназия за древни езици и култури, дипломира се в НАТФИЗ, със специалност театрална режисура. Работил е като режисьор в Малък градски театър „Зад канала“ и Театър на българската армия. От 2000 г. e отговорен сценарист в предаването „Шоуто на Слави“, където се изявява и като водещ. Публикувал е множество авторски текстове и в списанията „MAXIM“ „Playboy“ и „MAX“. Сътрудничи с политически фейлетони на вестник „24 часа“. През 2013 г. участва като актьор в комедийното импровизационно шоу на BTV „Младост 5“.
Как работи един български писател, драматург и сценарист и какво сподели за принципите и убежденията си, вижте това интервю за рубриката „Как работи …“
Кажи няколко думи за себе си, какво работиш, с какво се занимаваш?
Пиша. Това ми носи удоволствие, но по-важното е, че носи удоволствие и на читателите ми. Иначе е безсмислено.
Как изглежда работното ти място? Местоположение?
Работното ми място е мозъкът ми. Така че го нося навсякъде със себе си.
Какви мобилни устройства използваш в работата си и извън нея?
Използвам компютър, защото е по-удобен от пишеща машина. Най-малкото защото има бутон backspace. Но не устройствата са важни, а това, което е в главата ти.
Марк Твен не е имал компютър, а пишеща машина. А Шекспир и пишеща машина не е имал. Значението на техниката много се надценява. Винаги ми е смешно, като чуя някой да казва: “не мога да живея без лаптопа и мобилния си телефон”. Е добре де, как си живял 30 години, без да имаш тия неща? Гърчил си се в страшни мъки ли?
Използваш ли мениджър за задачи на компютъра си? Кой е любимият ти?
Не. Използвам компютъра само за писане. И за игри.
Как организира времето си зает човек като теб?
Старая се да подреждам задачите по важност.
Започвам с неотложните, а после върша останалите.
Последният проект/задача върху, който работи е?
Работя върху няколко неща едновременно.
Пиша сценарии за “Шоуто на Слави”, работя върху новата си книга и една нова пиеса. Правя опити в различни жанрове, за да ми е интересно.
Кой е любимият ти трик за пестене на време, за по-висока продуктивност?
Не пестя време, защото хубавите неща не стават бързо, а изискват търпение и постоянство. Така е и в природата. Колкото и амбициозна и припряна да е една жена, тя не може да роди дете за по-малко от девет месеца.
Има ли нещо, което правиш всеки ден, за да станеш по-добър от всеки друг?
Работя върху текстовете си.
Писането, като всяко друго изкуство, изисква всекидневни усилия. Така както един цигулар, ако иска да е добър, трябва да свири всеки ден по 4-5 часа.
Кога ставаш сутрин? Кое е първото нещо, което правиш за деня?
Ставам в различно време. Първото нещо, което правя, е да си взема душ. Много държа на личната хигиена, която е толкова рядко срещана сред нашия древен и горд народ.
Какъв тип човек си – повече интроверт или повече екстроверт?
Не зная. Не съм се подлагал на психоанализа. Мисля, че съм весел човек.
Кой е най-добрият съвет, който някога си получавал?
“Мий си зъбите сутрин и вечер. Всеки ден” (майка ми)
А кой е най-ефективният съвет, който би дал?
Къпете се по-често.
Какво те движи напред и те мотивира най-силно?
Усмивките на хората.
Коя е най-голямата ти сила и най-голямата ти слабост?
Най-голямата ми сила са хората, които обичам и ме обичат. Те са и най-голямата ми слабост.
Как се справяш със стреса и напрежението?
Не се чувствам стреснат и напрегнат, защото обичам работата си.
Кой е най-големият риск, който някога си поемал?
Това, че останах да живея в България.
Що за „късмет“ е това неустойчивото управление на държавата? Дали е тегнещо проклятие над България – да имаме все егоистични политици и така и да не случим на някакви перфектни хора, които да ни “оправят”.
Перфектни хора няма. Особено в политиката. Там най-често отиват хора, които нямат никакви качества и не биха могли да си изкарват прехраната по друг начин.
Проблемът е, че при пропорционалната избирателна система няма как да си изберем свестни политици. Гласуваме за идиотите, които ни спускат от партийните централи.
[/su_column][/su_row]
Единственият шанс нещо да се промени е да избираме депутатите мажоритарно. Както е в Щатите, Англия и Франция.
Завистта и алчността са бич за огромен брой българи. Има ли надежда, (ако „да“) къде се крие тя и какво прогнозирате ?
Не мисля, че ги усещат като бич, защото и завистта и алчността им носят някакво перверзно удоволствие. Но завистта може да бъде и продуктивна.
Например американците, когато видят, че съседът им си е купил по-хубава кола и по-хубава къща, се амбицират. Почват да работят още по-здраво, за да могат да си купят и те по-хубава кола и по-хубава къща. А българите отварят шишето с ракията и почват да псуват. След което отиват и запалват колата и къщата на съседа.
Въпрос на манталитет.
А оттук накъде, г-н Сиромахов?
Оттук – по същия път. Бавничко, съсредоточено и целеустремено.
Усилията винаги се възнаграждават.
