Една история за виното, което може да опияни всеки, когато искате помощ от него!
Когато се стремите към властта, много често ще бъдете принудени да се озовавате в неприятното положение на просител. Но да искате помощ от по-силните от вас е съвсем нормално за човек, който копнее да се издигне от пионка до цар.
Търсенето на помощ е истинско изкуство, което зависи извънредно много от умението на всеки от нас да разбира хората около себе си и най-важното:
Никога не бива да допускате, че собствените ви желания и интереси съвпадат с чуждите такива – ама никога!
Повечето от хората така и не се научават да правят тази разлика, защото са погълнати единствено от собствените си грижи и копнежи.
Те неизменно започват с допускането, че хората изгарят от желание да зарежат собствените си грижи, за да се заемат с подпомагането на чуждите интереси, в случая – вашите интереси.
Затова мнозина от нас, когато просят за помощ, бърборят неуморно за своите проблеми, без да се усещат, че техните събеседници въобще не се трогват от подобни словоизлияния, независимо колко са красноречиви, убедителни, трогателни или морално оправдани.
Понякога се намират хитреци, които прикриват своите замисли зад по-общи цели – някакви всеобщо значими каузи или такива дълбоки, общочовешки емоции, като любов, хуманност, благодарност и т. н.
Те просто губят мярката, като се увличат в подобни прекалено възвишени идеали, докато много по-простички средства могат да свършат далеч по-добра работа.
Това, което подобни личности не схващат, е желязното правило:
Всички могъщи личности се опияняват от собственото си могъщество и се интересуват само от това, което би усилило или застрашило това тяхно най-драгоценно завоевание.
Ако не засягате интересите на някой от силните на деня, той няма да си губи времето с вашите молби за помощ.
„Най-лесно можете да се сдобиете с власт и богатство, ако помогнете на хората да проумеят, че е в техен интерес да ви подкрепят, независимо от цената на положените усилия.” – ЖАН ДЬО ЛА БРЮЙЕР
Япония, Португалия, Католицизма и Холандците…
През XVI век португалските мисионери похабили няколко десетилетия в напразни опити да приобщят японците към католицизма – по онова време именно Португалия е владеела монопола върху търговията с Япония, като доста по-късно в тези тогава затънтени земи проникват холандските протестанти, а най-накрая – англичаните.
Въпреки че мисионерите постигнали известен успех (главно сред управляващия в Япония елит), те не спечелили популярност сред японския народ.
В началото на XVII век японските императори започнали да се противопоставят все по-решително на португалските мисионери и посрещнали с облекчение холандските мореплаватели, които именно през онази епоха стъпили на японските острови.
Японците се нуждаели от помощта на европейците единствено в областта на огнестрелните оръжия и мореплаването (дотогава японските кораби се ограничавали само с крайбрежни рейдове), но никак не са били склонни да сменят религиозните си убеждения.
Холандците пък се интересували само от търговия и така се стигнало до окончателното прогонване на католическите мисионери от Япония.
Десетилетия след това японците търгували само с практичните холандски протестанти.
Япония и Холандия са страни с напълно различни култури, но всяка от тях е подвластна на един и същ мотив, независещ нито от епохата, нито от географското местоположение – собствения интерес.
Всеки човек, с когото ви се налага да си сътрудничите, притежава собствена душевност, доста различна от вашата – подобно на далечните непознати земи, които притежават богата минала история, за която вие въобще не сте подозирали.
Но можете да не обръщате внимание на тези толкова значителни различия, ако наблегнете на взаимния интерес, стига той да засяга пряко както вашите цели и стремежи, така също целите и стремежите на другия.
Не е за предпочитане да се показвате като прекалено умен и хитър.
Напълно достатъчно ще бъде да предложите на другия нещо, от което той ще спечели, ще се почувства щастлив, ще живее по-дълго или ще има някаква друга изгода. В такъв случай той неминуемо ще откликне на вашите предложения. Това е език, който всеки от нас разбира прекрасно.
От изключителна важност при този процес е да схванете психологическите особености на човека срещу вас. Например има ли някакви слабости? Суетен ли е?
Или се интересува единствено от положението си в обществото и от властта, с която може да разполага, ако предприеме тази или онази стъпка? Има ли врагове, които могат да ви помогнат да го победите? Или пък се интересува само от парите?
Чингис Хан, Китай и взаимните интереси!
През XII век монголските орди нахлули в Китай и над изтънчената китайска култура, създавана от повече от две хиляди години, надвиснала смъртна заплаха.
Предводителят на нашествениците страховитият Чингис Хан не ценял нищо друго в просторния Китай, освен тучните пасища, така необходими за хилядите коне на войската му, затова издал заповед да бъде разрушавано всичко, което се изпречи на пътя на неговата победоносна конница.
Неговите войници сривали до основи стените на всички завоювани крепости, защото безжалостният хан бил наредил колкото може повече китайци да бъдат изтребени, за да има къде да расте тревата за монголските коне.
Оказало се, че в онази трагична епоха Китай бил спасен не от някой прочут пълководец, не от някой знатен велможа, а от Иелу Чу Тай – всъщност той дори не бил китаец, а някакъв пришълец, за чийто произход никой нищо не знаел.
Може би именно защото е бил чужденец, той е оценявал така високо превъзходството на многовековната китайска култура.
Успял да се добере до поста съветник на Чингис хан и започнал да го убеждава да не сравнява със земята завоюваните китайски градове, а да събира данъци от техните жители.
Ханът оценил мъдростта на своя съветник и променил заповедта си.
Но когато монголските орди най-сетне разкъсали отчаяната обсада и превзели град Кайфен, Чингис хан бил толкова силно разгневен от ожесточената съпротива, че отново си припомнил предишната си стратегия и решил да изтреби до крак жителите му – както повелявала древната военна традиция спрямо всички племена, които се съпротивлявали на монголското нашествие.
Чу Тай побързал да се намеси с довода, че в обсадената крепост били потърсили убежище най-опитните строители, механици и занаятчии от централен Китай и че ханът само би спечелил, ако се възползва от уменията им.
Така градът бил пощаден, а всички съвременници – изумени от неочакваната проява на милосърдие от страна на свирепия Чингис хан.
Само неговият мъдър съветник не се радвал, защото познавал добре нрава на господаря си – жесток сатрап, който никога не се интересувал от културата на съседните племена и народи, а се е грижел само за собствените си интереси.
Именно затова Чу Тай решил да наблегне на единственото, което можело да привлече вниманието на монголския хан – неговата ненаситна алчност.
Собственият интерес е главният мотив, който направлява действията на повечето хора – запомнете това!
След като успеете да ги убедите, че по някакъв начин (независимо как точно ще се осъществи това) ще подпомогнете техния възход, тяхното нежелание да ви се притекат на помощ моментално ще се изпари.
На всяко стъпало от вашето изкачване към върховете на властта вие непрекъснато трябва да си напомняте, че сте длъжен да не преставате с опитите да прониквате в чуждите мисли и желания, за да проумеете нуждите и интересите на хората, от които зависи съдбата ви.
При изпълнението на тази нелека задача много често ще ви се налага да забравяте поне временно за собствените си стремежи или да си давате вид, че сте загрижен за интересите на другите. Ако овладеете майсторски това тънко изкуство, няма да срещнете препятствия, които да не можете да преодолеете.
Представете си въже само от едно влакно, свързващо двама души. Така е и с въжето на благодарността и признателността – много тънко, лесно се къса при първото опъване. Въжето на взаимната полза обаче е изплетено от много влакна и затова не може лесно да се прекъсне – това въже ще ви служи дълги години.
Всяко правило си има и изключения…
Някои хора ще посрещнат с негодувание и презрение молбата ви за помощ, ако в нея вие изтъквате на преден план тяхната собствена изгода.
Това са тези личности, които винаги се стремят да изглеждат милостиви, справедливи и безкористно щедри благодетели в очите на всички страдащи.
Всъщност това е само един прикрит способ за изтъкване на тяхното превъзходство над всички останали.
Затова, когато ще се стигне дотам да търсите помощта им, трябва да започнете с възхвали на тяхното могъщество и превъзходство.
Това е виното, което най-силно може да ги опияни.
Тогава те ще направят всичко, на което са способни, за да подкрепят вашите начинания.
Ще ви запознаят с влиятелни личности – при условие, разбира се, че всичко това ще се извърши пред погледите на обществото – и само ако е за някоя благородна кауза (колкото повече шум се вдига около нея, толкова по-добре).
Помнете, че не всеки ще ви обърне внимание, ако вие сте прекалено откровен с него и направо му заговорите за това, което той ще спечели, ако ви подаде ръка.
Някои личности ще се отвратят от вас, защото не желаят да изглеждат като алчни хора, които могат да бъдат мотивирани от подобни предложения.
Те жадуват за нещо съвсем друго – за възможности, които ще им позволят да блеснат със своето благородство.
Не бъдете прекалено плах и стеснителен. Дайте им такава възможност. Отстрани няма да си личи, че вие просите помощ от тях.
По-скоро ще се създаде впечатление, че те с радост ви подават ръка – само че с такъв маниер, че никой да не пропусне да забележи този щедър жест.
В заключение
Вие трябва да умеете да правите разлика между истински влиятелните хора и тези, които си дават вид на много важни особи.
Няма смисъл да се иска от някой прекалено алчен човек да проявява милосърдие и да дарява безвъзмездно.
Но ако попаднете на хора от другата категория – хората, които копнеят да изглеждат щедри и милостиви – не може да се разчита на тяхната пресметливост.
Това по мое мнение е един от най-великите уроци, който можете да научите и да спазвате по пътя към властта в каквато и да е сфера.
Ако искате да имате влияние над другите, да ги ръководите тази статия е страхотно отправно място от гледна точка на теорията.
Остава ви само да настъпите и да размажете онова малко червейче, което ви гложди само при мисълта, че трябва да се възползвате от някой за вашите лични интереси. Ако не го направите вие, някой друг ще се възползват от вас. Ще го направи дори собствената ви майка – това е истината.
Възмутени ли сте? Ако да, чудесно, чакам ви с нетърпение да се аргументирате в полето за коментарите…. Вие сте на ход!
Вижте още по темата и:
