Висока младежка безработица или високи нива на младежки мързел?

Честно да си кажа, не ми се иска да засягам никого с тази статия, но ако се припознаете с главните герои в нея, може да ми се обидите и от яд и напук направете нещо по въпроса!

От доста време медиите ни заливат с информация, че над 30% от младите са безработни, че всеки трети млад човек няма как да си изкарва прехраната. Тези статистики, за мен бяха още един спазъм, притеснение и объркване, а при мисълта, че скоро стъпвам и аз на трудовия пазар изпадах в ужас.

По празниците видях и прочетох толкова безумни статистики от вида: в кой град са най-фините дами и с най-голям бюст в България или къде се намират най-високите мъже в страната – тогава везните се  наклониха към мнението, че статистиките са с цел запълване на ефира от време на време и ги сложих в графа „развлечения“.

Когато бях в университета се чудех „Как ще си намеря работа в тая зверска криза и безработица?“, „Кой ли би ме наел мен?!“, хващаха ме страшно тревожни мисли за това несигурно бъдеще.

В последствие, противно на притесненията ми, не съм оставала за дълго без работа, все намирах нещо, което отговаряше поне от части на амбициите ми.

След практиката ми в училище и  като кариерен консултант, се натъкнах на толкова много случаи, обвързани с „младежката безработица“, които изобщо нямат нищо общо с икономическата ситуация в страната, а по-скоро с психологическите характеристики на „безработните“.

Някой от тези случаи ще разкажа и ще се опитам да представя обобщения образ на младия безработен в моите очи, от където е и въпросът ми:

„Има ли младежка безработица или надделява младежкият мързел?“

Млад безработен №1

unemployed4

Като всеки млад човек, Млад безработен №1 няма много опит – няколко месеца беше работил  като електротехник. CV-то му изглеждаше сравнително добре – завършил 2 магистратури, на 28 години. За тази възраст, според мен трябваше да има повече стаж, но както се казва: „малко , но от сърце“. Не знаеше чужди езици – английски език на ниво А1. В университета базата не била богата и затова никога не бе работил на специализиран софтуер, чертежите ги правили на ръка…

Проведохме няколко консултации, за които никои не му поиска пари, защото разбрахме, че родителите му са в много затруднена финансова ситуация. Изяснихме с Млад безработен №1 неговите интереси – той искаше да работи по специалността си като автомобилен инженер, искаше да се занимава с електроника и коли, да е част от международна компания и да има шанс за развитие….

Незнайно как, случваше ми се първи път, получихме като по поръчка заявка за подбор за инженери, без никакъв опит, само да са технически грамотни и да владеят английски на работно ниво. Заявката беше от международна компания, за нова производствена линия, което предоставя възможност за бързо израстване.

Фирмата предлага да плаща заплата дори за първите 6 месеца, които се състояха само от обучения в страната и чужбина.

Социално ориентирана компания, която иска да инвестира в младите, като им предлага добра стартова заплата и допълнителни придобивки като  ваучери за храна, бонуси на всеки 3 месеца, преразглеждане на възнаграждението след година, а съобразно постиженията и промяна на позицията и най-уникалното беше – дейността на компанията беше свързана пряко с електроника, коли и производство.

Вече разбирате на къде бия, този Млад безработен №1 получаваше всичко на тепсия, плюс факта, че преговаряхме с мениджмънта за нивото на английски на кандидата и те бяха готови да инвестират и в това….

Не можете да си представите с каква радост му се обадих, за да му кажа да дойде до офиса, хвана ме страшна еуфория, че съм открила нещо идеално за него и той ще се развива точно така, както иска и ще успее да реализира мечтата си за работа.


Идва безработният младеж и аз започвам въодушевено да обяснявам как това е страхотна възможност за него и ако поработи в тази голяма компания няколко години и натрупа опит, такива като мен ще се опитват да го привличат за други подобни компании, защото в България инженерите с опит и то в международни производствени компании са много търсени….

Всичко ми се струваше прекрасно, докато не казах на Млад безработен №1, че заводът се намира на 70 – 80 километра  от столицата.

От безизразно, лицето на моя слушател придоби изражение на силно отвращение и той рязко ми каза „Не, в никакъв случай!“.

Признавам, в този момент не можех да взема решение как да реагирам.

Седях като тресната с мокър парцал.

Не можех да си представя, че някой, който вече е на 28 години не желае да се отдели от зоната на комфорт и предпочита да живее в краен квартал, в малък апартамент с родителите си, че от година и половина търси работа и майка му и баща му едва свързват двата края, но той не може да започне работа на 70 километра (което е един час път от София).

Попитах го дали има лични причини…например приятелка или нещо друго, което го задържа, но отговорът пак беше отрицателен. Не, не и не! Нямаше реална причина, фирмата щеше да плати и за релокацията, за квартирата, но… пак „Не“.

Тогава вече изпаднах в ступор…

Замислих се, че когато аз бях останала без работа, ако някой ми беше предложил нещо подобно (искам да отбележа, че в София аз получавам по-малка заплата от предлаганата му, без допълнителните придобивки), сигурно щях да си сложа гардероба на гръб и щях да ги изтичам тея пусти седемдесет километра.

Интересното е , че в други държави хората пътуват часове до работното си място, използват влакове, автобуси, коли, но продължават да работят.

И така, относно младежката безработица се яви проблем номер едно – МОБИЛНОСТТА.

Млад безработен №2.

unemployed3

Независимо от резкия отказ на Млад безработен №1 трябваше да открием и други подходящи кандидати. Процедурата се разви по стандартния ред, след проведени тестове…интервюта –  на български и английски език, избрахме няколко кандидата, които да се срещнат с работодателя лично. Млад безработен №2 беше по-млад от №1, с повече опит, работил на терен като технически ръководител.

Независимо от това , че практиката му до сега е била само в сферата на строителството, нашият работодател нямаше нищо против да се срещне с него. Млад безработен №2 беше родом от региона, за който търсихме специалисти и там имаше собствено жилище.

Последната му месторабота беше в София като агент за недвижими имоти и плащаше квартира. Парите не му стигаха, а и работата не го удовлетворяваше.

Представихме Млад безработен №2 на работодателя. По време на срещата той показа силна мотивация и хъс за работа макар и на недостатъчно добър английски език. Работодателят явно оцени това, защото още в края на интервюто заяви, че ще изпрати писмена оферта за назначаване на Млад безработен №2 на работа.

Дотук ще си кажете какво пък толкова, ето станали са нещата… Да, ама не.

Пращаме подробна оферта на Млад Безработен №2, с пълно описание за заплата, допълнителни придобивки, план за бъдещо развитие и възможности за повишение, бонусна система… И чакаме нашият юнак да изпрати писмен отговор, дали офертата се приема или не.

Срокът за отговор изтича, но от бъдещия служител ни вест, ни кост.

Известно време не си вдигаше телефона…, но звънях настоятелно и накрая той откликна, сигурно му беше писнало „тази досадница“ да го притеснява. Вдигна и ми обясни, че има друга оферта, която била за по-малко пари, в IT сферата, на позиция, която даже не знаеше каква ще е точно, където няма опция за израстване в близката  1 година, но е готов да плаща квартирата си в София и да си  остане в столицата??!!

Опитах се да му представя съпоставка между същността на двете позиции и неговите стремежи за кариерно развитие, тъй като е важно работата на човек да съответства на неговите интереси.

Пред Млад Безработен №2 стояха две алтернативи:

  • Алтернатива #1 – Работа в международна производствена компания, с много добра стартова заплата, бонуси, осигуряване на транспорт, план за бъдещо развитие, обучения, работа в динамична среда, не само на компютър, без плащане на квартира, а при добро представяне след 6 месеца може и да ръководи екип. Работа в сектор, в който големите компании в България са няколко, следователно ако натрупа опит там, може много успешно да търси развитие и конкурентно възнаграждение. Разширяват му се хоризонтите и възможностите…
  • Алтернатива #2 – Работа в малка компания като Junior, с по-ниска заплата, без ясни перспективи за развитие, допълнително – наем за квартира….и най-важното – интересите му не отговаряха на характеристиките на работата , а личността му (все пак бяхме правили психологически тестове и интервю) – въобще.

Безработен №2 повече не вдигна телефона, не отговори на офертата – просто избяга.

Тук дойде и следващия проблем, номер две – Дали младите хора са наясно със себе си, с интересите си, желанията си, дали разбират, че избора на професия следва да е в пряка връзка с личността? Дали знаят как да постъпят коректно и да могат да казват точно и ясно „Да, искам!“ или „Не, не искам!“?

Стотици пъти се натъквах на хора, които пускат CV-то си за всяка възможна позиция. А дали хаотичното търсене не дава резултат същия като пасивността?

Ще дам последния си пример, които обобщава поне 5 човека:

Млад Безработен №3 – пасивния, плах търсач на работа.

unemployed2

Това е опозицията на №2, този който само разглежда обявите, вижда изискванията и изпада в паника. Страхът от непознатото надделява с пълна сила и той само гледа обяви, без да се опита да изпрати автобиографията си никъде.

Но нали, ако не попиташ, отговорът винаги ще бъде не!

Няма как да ти се обадят, ако сам не направиш нещо. И как по-точно би могъл да имаш опит като не започнеш да опитваш?

Млад Безработен №3 е около 25 – 28 години, току що завършил висше образование, без ден трудов стаж, той външно демонстрира самочувствие на знаещ и можеш. Наясно е със себе си и е категоричен „Какво не може да работи“.

Той разглежда обявите… вижда изискване, което не покрива и вече се е отказал.

Той няма време за глупости, зает e с много неща. Например да стане сутрин рано – в 10.00 ч., да си направи кафе – 11.00ч., да прегледа нюс фида – 12.00ч., да обядва – 13.00ч., да излезе с приятели – 16.00ч., да си подреди стаята -17.00ч., да посрещне родителите си за манджата – 20.00ч., да поседи в социалната мрежа – 22.00ч., да си полегне, да почине и да гледа филм – 00.00ч. Следва заслужен сън.

Тежко е това ежедневие…

Ако младият безработен има и куче, което да извежда и родителите му го убеждават, че и така ще се справят, да не се притеснява, да не бърза…

Та ето и проблем номер три –  скъпи алтруистични родители, не се безпокойте, вашето дете си е най-хубавото, най-умното и най-доброто.

Обстоятелствата, кризата, връзкарството и безработицата са виновни за това, че на вашето дете му е удобно да не прави нищо и това му харесва. Така този млад безработен може успешно да достигне и до стар безработен.

И тази визия не се промени, така и ще си остане.

Родителите ще гледат децата до изнемогване, до края, докато детето не се окаже на 30, на 40, на 50. Абе… докато можете.

Безработица, статистика и препятствия винаги ще има.

Възможно е да ти е малко трудно в началото на кариерата, но попитайте някой по-опитен, на него също не му е било много лесно, нито в начало, нито в средата. Важното е да се престрашиш, с високо вдигната глава и с ясното съзнание, че има още доста неща да учиш, да опиташ, да търсиш възможности, които дори и да ти създадат малко дискомфорт за определено време, ще си заслужават, защото ще получиш много повече в последствие.

Е, какво мислите за младите безработни? Оставете коментар:


antonia-(1)Антония Обретенова, български филолог и трудово организационен психолог с професионален бекграунд основно като учител и HR. В момента се старае да се усъвършенства като кариерен консултант и да помогне на хората да открият първо себе си, а после работата на живота си. Може да я откриете в LinkedIn

42 Коментара
  1. Стоян Иванов каза

    Като цяло статията е фокусирана само в/у един сектор, а именно машини и електроника. Всички знаем че в момента се търсят инженери. Наистина ми е странно да се отказват подобни предложения за работа. В момента има свръх предлагане на прависти, които ще се реализират много трудно, ще работят на ниски заплати за дълго докато пазара не се балансира. Така че, зависи от сферата.
    Моя опит е следния. В началото търсех работа за поне 1000лв. беше 2010. Бързо намалих на 700лв., но 2-3 години нищо освен стажове. Успоредно с това от 2010 развивах онлайн магазин и трупах безценен опит в интернет търговията. 2012 направих стаж в международна фирма за около 9 месеца. След което имах предложения за работа за около 1000 лева. Реших че заплатата е малко и се захванах напълно с онлайн търговия като направих още 2 магазина. Сега 4 години по късно мога да кажа че съм взел правилното решения и съм надминал тези 1000лв в пъти!!! Така че който има желание намира начин. Не казвам че е лесно. Определено съм имал трудности и лишения в личен план. И най-важното падането на Борисов 2013 беше най-позитивния сигнал че кризата за мен е свършила и се е показало слънце на небето.

  2. 100% каза

    от висините на моите 60 години и почти 40 години трудов стаж без прекъсване, с виШо, още повече вдовица с 2 деца, драги мои, мога да ви кажа едно нещо – и при соца, и при демокрацията, и на заплата и с частен бизнес както се случи при мене НЯМА ЛЕСНО в този живот. И моите родители и аз съм видяла само това-труд, труд и пак труд. Първо трябва да дадеш и то много повече, отколкото се очаква от теб и после береш плодовете на труда си. Нищо не идва даром….И още нещо-победителите никога не се отказват и отказалия се никога не побеждава! Успех, млади хора, в ученето но житейските уроци!!!!

  3. Албена каза

    Уникално!!! По вярно и по точно описание на действителността не бях виждала! От истината понякога боли,но аз се смях чистосърдечно ! Благодаря много! Поздравления!

  4. navi каза

    Вече никой не ще да работи за измислени цифри от времето на соц-а … Мандалото падна и който не може да плаща няма да получава като тоя принцип с пълна сила важи и за началниците !!!

  5. Запознат каза

    Ще ви представя още една реална история: Момиче завършва успешно образованието си и решава да си регистрира фирма, където да упражнява професията си според своите умения, идеи и виждания. Тегли кредит, закупува всичко необходимо, отваря офис и още от първия ден започват огромните разходи- предплата за наем, данък за наем помещение, касов апарат и разход за поддръжката му, ток, патентен данък и други. Същевременно тя е ново име в бранша и цяла година никой не влиза в офиса й, за да се възползва от услугите й, които са на много по-ниски цени от останалите и на доста добро качество. Клиентите се броят на пръсти и не покриват разходите й, а какво остава за доходи. След година дерзания, приключва дейност, защото младите предприемачи не ползват никакви облекчения у нас. Кандидатства mf стажантска програма за наемане на млади специалисти, но се оказва че въобще не върши работата за която е учила или наета, а я ползват за чистачка и миячка на прозорци. След което сменя няколко частни фирми, нахъсана да се докаже, но се оказва че те въобще не възнамеряват да плащат заплати, хората работят докато им писне без пари и после им показват входа. При една от фирмите, информира Инспекцията по труда, разбира се плащат и заработеното за труд и отпуска, но е принудена да напусне, а над всичкото отгоре въпросният работодател, разказва на всички колеги от бранша какви главоболия му е причинило това лице и за нищо на света да не я наемат на работа, а тя само е искала да се изпълни от работодателя Кодекса на труда. Кандидатства за държавна служба, но красноречиво разбира, че конкурсът е формален, че е ясен кандидатът който ще бъде назначен и че без политически протекции няма шанс. Минават 5 години ходене по мъките в честно търсене на работа, без пари и без личен доход, продължавайки да разчита на родителите си… Решава да отиде в по-голям град, за да си намери работа, но за там са нужни доста пари начален капитал за предплата за квартира и лични разходи до първа заплата, а сметките не чакат, средства за които родителите й нямат възможност. Остава чужбина, да бере гъби… последното за което е мечтала. Е къде е удовлетворението?! Всеки млад висшист иска достойна и добре платена работа, за да има самочувствие и желание да създаде семейство. Да но в Бг без пари и връзки не става! Относно описаните по-горе случай, смятам че е нормално младите хора да искат да живеят в голям град и да получават за знанията и труда си достойно заплащане, какво да прави едно младо момче запито в едно градче от селски тип. Така, че това с мързела се отнася единствено за тези, които не са ходили на училище и нямат квалификация! Другите деца са положили достатъчно труд, но уви.

    1. little tiger каза

      Извинявай, но това са пълни глупости. Сега ще ти кажа защо! 1-во: доста е наивно да смяташ, че само защото си завършил виШО, вече имаш достатъчен капацитет да въртиш собствен бизнес. Собственият бизнес изисква да си поработил тук-таме, за да си видял кое как се прави. Няма житейски примери, в които някой завършва, започва бизнес и става Рокфелер. Даже да не кажем, че ако някой изобщо смята, че става така, няма никакъв шанс. За да въртиш бизнес се изискват определени трудови навици и познания, които никое виШО (особено пък в България) не ти дава. 2-ро: трябва да разбереш, че навсякъде по света, докато не се докажеш по някакъв начин, никой не ти дава торба с пари всеки месец. Винаги започваш с малко като junior и трупайки опит, ставаш все по-добър в това, което правиш, а оттам и доходите нарастват. Аз самата започнах преди години за смешна заплата, но старанието се отплати и нещата бързо се развиха в желаната посока. Обаче повечето млади хора очакват още от университета някой да ги вземе за 2000 лева на месец. Не става така. Още повече, всеки, който е работодател е видял, че не от всяка пръчка става флейта, затова и почвайки от 0, няма как някой да ти даде много. 3-то, не знам от кой град си, но това с връзките ми се струва нелепо. Аз лично през години съм сменяла работни места и винаги е било по обява, след интервюта и без познати. И да, отнемало ми е време, ходила съм по десетки интервюта, но няма как. Така е навсякъде, така е за всеки. С труд и постоянство стават нещата.

      1. Боби каза

        В държавният сектор без протекции почти няма шанс да се започне работа – личен опит! В частният сектор , в “ провинцията“ дерибействат софиянци по високите позиции, останалите сме обикновено „пчеличките“ . И аз съм сменял доста работи включително и в други населени места ,не само в това което живея. Основната част от младите които са безработни е по причината ,че ги мързи и си мислят , че трябва да им дават добра заплата защото имали нужда – да ама не , като се научат и докажат ,че могат – тогава 😉 Лесно няма – трябва да се работи здраво и със стремеж към усъвършенстване на уменията и знанията. Освен това докато си търсиш работа по вкус и цвят пак трябва да работиш нещо , а не да чакаш на мама и тати .

    2. М каза

      Завършил университета и регистрира фирма? Не мислите ли, че трябва опит, практика и след това да се скача в дълбокото. Наем, данъци, касов апарат – добро утро, къде си тръгнал ако не ги знаеш тея неща. И този случай е идеалния безработен номер 4. Няма работя за някой друг, ще почвам бизнес. Ама как се върти тоя бизнес няма значение, излизат ли цифрите и това няма значение. Хванете се в работа бе хора! Вижте кк стават нещата, сметнете си възможностите, цифрите и после скачайте в боя.

  6. Христина каза

    Здравейте!
    За да допълня прелюбопитния списък с причини, които младите безработни си намират, за да не започнат работа, ще ви разкажа за още една.
    Млад безработен е на интервю за работа. Оказва се много подходящ и отговаря на всички критерии. Канят го на второ интервю и отново е погвърдено, че това е точният човек за съответната позиция.
    Обаждат му се по телефона, за да го поканят за сключване на договора и той съобщава, че работното време от 9 до 17 часа не го устройва, защото в рамките на тези часове, той трябва да си разхожда кучето!

  7. Кристиян каза

    Здравейте, Антония,

    Лично аз, разбирам и подкрепям напълно Вашата статия! За разлика от повечето, които излезнаха напълно от контекста в своите коментари. За съжаление те са водени от много натрупани във времето негативни чувства, за които са оправдани… Но, не и от мен!

  8. Сашо каза

    Аз съм студент, много скоро ще завърша, хубава ми е специалността. Нямам нищо против да се преместя в друг град, даже би ми било приятно. Само че по какъв начин аз да приема работа за 500 лева макар че съм без кой знае какъв опит при положение, че с тези пари аз не мога да се издържам по никакъв начин? Хубаво, плащат работодателите за работа, но как работи един човек, който е осигурен на санитарния минимум?

    1. Дес каза

      Здрасти,

      Това, за което говориш е основен проблем при много млади хора. Не са склонни да стискат малко зъби и да натрупат капитал, за да могат да си подсигурят бъдеще. И аз съм работа за 300 лв., стиснах малко зъби, изкарах сертификат и хор – на работа. Така, че човек може да отдели 2-3 месеца на гърба на мама и тати, за да учи и да си намери хубава работа, ако се наложи започни за 6 месеца някъде, колкото да отделиш парички за някакъв курс, който да ти помогне. А и няма как да ти дадат още на първият работен месец – хилядарка. Никой не е започнал кариерата си с милиони (освен някое генийче, което на 12 години сваля правителсвени сайтове). За хора като теб и мен – има борба, четене, учене, ходене по интервюта и мъки. Въпроса е да виждаш пред себе си и да осъзнаваш реално, че няма как да ти падне отгоре, а че трябва да положиш нещо и от себе си.

      Поздрави

      1. мр.смит каза

        “да ти падне хилядарка“ сякаш че в днешно време 1000 лв. са нещо.Картинката ще е много весела,живееш сам плащаш 400 лв. наем.Ток,вода,телефон,кабелна,интернет,ядене за месец,само до тук вече си с много смешна сума за месеца а да не говорим ако имаш кола или пък случайно искаш да тренираш нещо а все пак трябва от време на време да си купуваш и някакви дрехи и обувки.А за някакъв вид забавление въобще неможе да става дума.Минималната заплата трябва да е 1000 лв.за най-глупавата работа за най-бавноразвиващия се олигофрен това трябва да е минимум.

    2. Чуденка каза

      Здравей момче, аз съм държавен служител с 25 години трудов стаж, висшист с ред квалификации и отговорности и заплатата ми е 600 лв. С тези пари съм изплатила дом, плащам сметки и съм отгледала и изучила две деца. Разбира се, че не съм удовлетворена финансово, но такъв е стандарта на живот у нас, в този ред на мисли вие колко пари искате да получавате без никакъв стаж?!

  9. Богдан каза

    Съжалявам, но това са думи на човек, които си търси само „аргати“. С магистратура съм, бил съм на около 50 интервюта, да не и повече, одобрявали са ме, но в момента, в който чуя 400 лева за 6 дневна работна седмица… Извините, с цялото ми уважение, може да си гледате работата. Редовно, чета lifehack, но ето, че за първи път съм разочарован, че са допуснали такава статия. Никой не е длъжен да ви работи, на вас или на който и да било, ако не му харесват условията. Както на мен не ми харесваше да „рагатувам“ на някого и започнах да работя за себе си. Цялата ви простотия с психо-тестовете ви, които ще определят каква работа трябва да се намери за мен и интервютата на 100 етапа, за работа за 600 лева заплата… Защо не си гледате работата. Лесно ви е да гледате нещата от HR отдела и да се чудите защо аджеба никой не иска да ви робува. Да ви питам аз вас, как ще живеете с 500 лева със половинка и да платите квартира, особено пък ако примерно тя е студентка. Лесно е да влезеш тук и да пишеш статии. Защо някой трябва да определя с някакъв тъп безмислен тест аз дали ставам за роб. И без това тези, които работят за някой, не че аз не съм работил, всеки ден повтарят едни и същи механизми, за които квалификацията е само хартия след първата седмица. Защо никой от вашите колеги по HR отделите не ми каза, че ставам повече за човек, който да работи за себе си на собствена отговорност, а ми казваха навсякъде, че ставам за роб за 400-600 лева! Американски методи ще вкарвате в осъществяването на подбора, навсякъде!!! Но къде ви е капацитета?

  10. Red D каза

    Аз съм млад и истината е, че нямам желание за работа.

    Докато прочетох цялата статия си зададох въпроса „защо нямам амбиции за развитие в живота?“

    Все си мисля, че това зависи много от обстановката в която се намираш и с хората които се движиш.

    1. Например в реалния живот аз съм заобиколен повече от безработни и много малко от хора с работа на договор и т.н.

    Хората около мен нямат желания и амбиции и всички си живеят еднообразно и само чакат, но какво точно чакат не е ясно.

    2. От друга страна аз си представям, че живея около амбицирани човеци, всеки има желание за нещо, всеки има хоби и всеки се развива в някаква сфера.

    В такъв случай просто няма как да останеш по-назад защото желанието за развитие идва от самосебе си и просто взимаш пример от другите като опитваш да ги задминеш дори…

    Знам, че това оправдание не е достатъчно и просто трябва да се започне от

    някъде колкото и трудно да е.

    Когато излизам някъде почти всички човеци около мен са някак строги и потиснати, тъжни с провиснали муцуни, никои с никого не се поздравява със напълно непознат и сякаш хората наоколо винаги са нащрек за нещо с други думи казано нещастни същества с редки изключения.

    Всеки гледа да те ограбва както е възможно та да върже двата края и доказателството за това е – политиците, полицаите, мафията и др.

    1. Dimitrov каза

      Прав си!

      Средата е водещият фактор. Когато си заобиколен от демотивирани, депресирани, безработни хора е нормално и ти да се чувстваш така.

      Природата на човешкият индивид подтиква към общост, да бъдем част от отбор. Например, спомням си как като бях малък тренирах баскетбол и треньора ни надъхваше да бием опонентите и ние ги биехме, защото бяхме мотивирани, с приповдигнат дух. Нима точно това не е правел и Апостола, мотивирал е хората.

      Най-доброто, което можеш да направиш за себе си е да се интегрираш във добра среда. Може би интеграцията, ще отнеме ресурси (време, пари, здраве), но направиш ли го, развитието става ежедневие.

      Психолози, анализатори, да в момента са на мода, но само ти губят времето.
      Задаваме ли си правилните въпроси, ще получим правилните отговори. Както се казва „easy as f***“.

      Сигурен начин да се мотивираш и да се откъснеш от чувството за безтегловност, е да започнеш Ти, да мотивираш други хора, да ги учиш, да им помагаш. Това със сигурност ще ти донесе удовлетворение, сила и мотивация за още от тях.

      Желая ти търпение и упоритост.
      Поздрави!

  11. Александър каза

    Здравейте Антония, поздравления за статията.
    Интересна е, дава някаквъв общ изглед за ситуацията, но далеч не мисля, че може да има само 2 или 3 типа поведения – по-скоро са доста повече.
    Наистина на повечето млади хора им липсва цел в живота, или имат някаква зона на комфорт, което води до липса на желание за развитие, липса на хъс и интерес за научаване на нови неща. Масата хора са с високо самочувствие, с големи изисквания и без умения и лични качества. Напълно нормално ми се струва. Все пак не може и всички да са обратното. И аз съм в категорията млад и в тези типове хора не виждам никаква конкуренция на пазара на труда, което е още по-добре за мен.

    Искам да споделя, че и аз гледах негативно на нещата преди и мислех, че ако не отговарям на изискванията на обявите за работа, въобще няма шанс да ме наемат, което се и случваше, защото в повечето пъти въобще не си изпращах автобиографията.

    Мога да ви кажа, че това е пълна заблуда и, че хората се интересуват от човека, който седи пред тях и може да ги убеди(реално да продаде себе си на интервюто), че е правилният човек. Изчетох доста литература и статии, отделих и много време на автобиографията си, започнах да гледам позитивно и да действам активно, и нещата започнаха да се случват.

    След това започнах да си намирам работа лесно и вече мисля, че намерих мястото, където ще продължавам да работя и да се развивам. Мисля, че от скромният ми опит мога да споделя, важните според мен неща, които са помогнали за получаването на пая.
    Първото и най-важно според мен е Желанието, и ако то липсва, е доста трудно, защото сами не искате това да се случи.
    След това идват опит, умения, лични качества и други. Може за различните хора да са в различен ред и далеч не твърдя, че това трябва да е така за всички.

    Който има цел, план за постигане, желание и е активен, няма начин да не успее.

    Хора, не гледайте само да се оправдавате и да търсите проблемите някъде другаде, а не в самите себе си. Че положението не е розово-така е, но ако гледате така на нещата, все ще сте недоволни.

    Живи и здрави, гледайте да се развивате и да научавате нови неща, а работа ще си намерите, каквато пожелаете.

    Забравих да ви честитя празника,

    Лека и поздрави

  12. Hard'Swing'Travellin'Mad'Man каза

    Проблема на повечето млади хора е, че те самите нямат желание за работа. Нямат ясна представа какви искат да са, къде искат да са след 5 години примерно. Дори и да оставим настрана тоя факт, налице е другия – нямат желание за най-обикновена работа, от която поне да се издържат на тоя етап. От друга страна, има много млади, способни и трудолюбиви хора, които също нямат работа. Тук вече е причината, която колежката отдолу е посочила.

  13. Рени каза

    Аз съм млад човек. Нищожното заплащане убива всякакъв ентусиазъм за работа. Защо според вас младите ходят на бригади? Не е защото работата в Америка е по-приятна, а защото получаваме адекватно заплащане!!! Просто и ясно!

    1. данчо каза

      Така е.
      Но проблемът не е само в работодателите.
      В България производителността на труда е ниска. Причината е комплексна.
      Недостатъчно управленски умения на работодателите, не добра квалификация на служителите, недобра матраиална база, малък вътрешен пазар.
      1. Недостатъчно умение на работодателя: Разглеждам случая с истинските предприемачи, тези на които не са им паднали едни пари отгоре за да започнат бизнес. В общия случай са започнали от 0, за това ниво е нужно да си добър професионалист(майстор в моя случай), след време даваш работа на 2ма – 3ма човека, тук освен майстор, трябва да можеш да се наложиш като авторитет и организатор, когато имаш 10 човека, вече трябва да си администратор и търговец, а когато са повече, трябва да разбираш от финанси, маркетинг, човешки ресурси …….. . Това е едно от нещата, които пречат на фирмите да се развиват. Собственика трябва да стане специалист в доста и при това коренно различни материи. Надявам се че моето дете, вече няма да има нужда да извърви първите стъпки, и ще е по-добро от мен.
      2. Недобра квалификация на служителите. За нещастие образованието изостава от тенденциите и новите изисквания. За да е квалифициран един служител той трябва да има опит. Още римляните са го открили, една армия за да е силна, освен добра подготовка трябва да е калена и в битка(да има опит). Единственото което може да реши проблема е, мотивацията на човек. И то да си мотивиран да станеш добър.
      3. Оборудване – с по стари и лоши машини се постига по-ниска производителност. Но за да се купят нови машини трябват пари, а за да се съберът трябва време и работа. А за да натовариш новите машини трябва и пазар. А това са неща които се случват постепенно. Трябва търпение.
      Ето я справедливата формула, според мен. За да искаш 1000лв. трябва да спечелиш 3000лв. за фирмата(добашена стойност, а не оборот) – 1000 за теб, 1000 за реинвестиция в бизнеса за да може фирмата да се развива и 1000 данъци и печалба.
      Ако успееш реално да изчислиш приноса си към фирмата, ще можеш да прецениш колко да искаш за повишение без да те уволнят.

      1. Иван каза

        До Авторката на статията и всички , които са работодатели моля да ме извините, но ще Ви кажа директно точно и ясно както Рени го е направила !!! Прочетох изключителни простоии ,че българина е некадърен,мързелив,незнаещ,неможещ,нямащ цел и имаш страшни очаквания кандидат за работа. Изключително много ме дразни отношението към всички можещи,трудещи се от сутрин до вечер и отстояващи права си съвестни граждани на тази държава !!! Ромите не влизат в тази графа !!! Нима е толкова трудно да се проумеят тези елементрани неща:
        – Когато минималната заплата в България стане 2000 лв. чисто на тези цени и когато средната работна заплата бъде 4000 лв. може да имате всичките безкрайни изисквания към кадърните хора в тази страна !!! IT бранша вече го е направил ,за което им свалям шапка – те осъзнаха ,че това е единствения път да задържат и привлекат всички можещи специалисти !!! Дават малко на фона на заплащането в Западна Европа за техния труд, но пак е много за България в момента – визирам само фирмите , които дават минимум 4000 лв заплата там. Има ги не се чудете – даже стигат и до 12000 лв. заплата на месец !!!
        – Докога българските работодатели ще имат изисквания към своите кандидати отговарящи на професор , който трябва да може и знае всичко за мизерните 400 -1500 лв. дори чисто заплата , няма да намерят правилните хора !!! Никога няма да дойда да кандидаствам при Вас драги работодатели , колкото и блестящо бъдеще да ми представяте ако предлагате тези заплати !!! Нима не може да се въведе както е тук прагов минимум за всеки един бранш стартова заплата !!! Г-н Данчо изкарвал съм по над 12000-20000 лв. минимум за своя работодател на месец и какво според Вас ми беше заплатата – чисто 1800 лв., а отговарях за милиони по проектите !!! Това нормално ли е според Вас ? Намирам се там където ценят моя труд – годишната ми заплата е 80000 Еuro (без бонусите) – дебело подчертвам ,че работя същата работа като Mechanical engineer – Constructor !!! Работил съм толкова много ,че си нямате и на идея в България (частно и извънредно ,за да покрия нуждите на семейството ми), но уви Българския работoдател , който изкарва милиони чиста печалба не желае да дава дори половината от нормалната еропейска заплата,камо ли да цени,уважава и разбира хората си !!! Все едно говоря със стената !!!
        -Докога ще продължи този убийствен геноцид над нацията ни с тези смешни заплати към всички достойни хора – нима не проумявате ,че всички се отправят към летището само и единствено понеже не могат да покрият дори елементарните си нужди на едно четиричленно семейство , колкото и големи патриоти да са !!! Знаете ли ,че за нормалната му издръжа само за съществуването на това семейство на месец са нужни 2250 лв. – това е само елементрани нужди -храна,дрехи,ток,вода,телефон без нищо друго !!!!!!!!!!! Как ще погледнете в очите двете си деца и ще им кажете ,че не можете да осигурите дори елементраните нужди , които те имат камо ли нещо повече – знаете ли какво изпитва в този момент един достоен баща – виждал съм го с очите си !!!!!!!!!!!!!!!!! Как ще има българи в бъдеще в тази държава – едно младо семейство се чуди как да отгледа едно дете,да го възпита и да си покрие нужите за месеца !!! Нима всеки ден е нужно да бъдат унижавани,тъпкани и подтискани достойнствата на всички нормални хора и после се чудите защо в чужбина работят най-малко 200000 от най-интелигетните и можещи БЪЛГАРИ. Да не мислите ,че те са отишли там по пожелание !!!! Тези хора са най-продуктивната част на България, която е отказала да продължава да бъде прецаквана всеки ден – те бяха мотора на нацията !!! Изсипа се такава помия по адрес на тях ,че ми е мъчно за всички достойни хора в тази държава, които все още ги има – моля да се замислите над тези мои думи !!! Драги работодатели сами сте си виновни ,че докархте нещата до там ,че всички можещи , които не могат да осигурят нормален начин на живот на семействата си емигрират – те не искаха много запомнете го !!! Докато няма адекватно заплащане,образование,здравоепазване и правосъдие в България няма да се оправи никога положението !!! Да не визирам до какъв колапс е докарано всичко в държавата и как да вярваш когато всеки ден те смазва цялата система и безаконието на тази държава – това е отвратително !!! Българите са докарани до феодалния строй (те не могат дори да си позвоят елементарните човешки потребности – едвам свързват двата края) и са роби в собствената си държава .Как искате те да имат дори елементарен ентусиазъм за развитие (да се (учат и просперират !!!!!!!!!) когато над 60 % от населението живее в абсолютна нищета с по 600 лв на домакинство – това нормално ли е според Вас г-жи и г-да работодатели,HR агенции и т.н.? Българина е оскотял и озверял до неузнаваемост от нищетата, до която е докаран !!! След 50 години може и да ни пишат в учебниците по история както са го подкарали всички в България – политици ,работодатели и т.н. Нима си мислите ,че чужденците са по-можещи и знаещи от Българите ? – напротив нямате си и на идея колко кадърни и умни са по-голяма част от нацията ни , но те не работят за без пари !!! Всичко най-хубаво Ви пожелавам и се замислете над всичко , което казах – положението ще става още по трагично , колко и да обичам моята родина !!! Ще помагам винаги на страната си, но не мога да повярвам ,че няма достойни хора в тази страна , които да разберят всичко , което написах по-горе.Опитах се в България , но уви не можах да гледам повече как растат децата ми в тази простащина,арогатност и безаконие ……. Не мога да приема ,че българите са деградирали – по-голямата част са докарани до това положение от нищета !!!!! Дано ме разберете ………. !

        1. Янко каза

          Поздравления….истината такава каквато е в реалния живот!!!!

        2. Галя каза

          Поздравления! Това е самата истина!

        3. Дес каза

          IT фирмите дават пари, но искат знания. Проблема е, че никой не иска да седне зад дебелите книги и да се зароби 3-4 месеца без заплащане по 8-10 часа да коди и да учи, за да може след 6-12 месеца да взима едни прилични 1500-2000 лв., а ако е начетен – след 2-3 години ще взима и повече. Виждала съм такива хора, които седя до тях и им помагам със задачи и прочие и какво – бие се в гърдите, че е завършил софтиерна специалност, а дори няма елементарно познание какво е тип данни, променлива и дори не знае как да си инсталира средата за програмиране. Нали ги гледам сега колеги в университета – имат 5ци и 6ци, а ако ги попиташ нещо те гледат все едно си му насочил калашников между очите.

          За всичко останало си прав/права, но я има нотката на „искам на готово“ в днешната младеж, което е дразнещо. Защото хора като мен си скъсват гъза и спорят с преподаватели, а те лиз тук – лиз там и айде хубава диплома. За какво? За това, че аз дадох пари за кандидатстудентски курс и влезнах с 5.90 в университета, а мамината ми разправя как искала да стане фризьорка, ама мама и тате и казали, че ако е IT ще взима повече парички и как някои са влезнали само с диплома и оценка от матура по български и ми се бие в гърдите, че е студент, че е IT, излизайки от изпита и гордо заявявайки „Аз изкарах изпита преписвайки! Всичко си свалих от упражненията и ми писа 5“, а аз седя и уча и оная ми се яде, че не знам как да направя схемата и ми пише 3ка, защото видиш ли съм преписвала.

          Това е другата истина. И от нея ме боли повече, защото цели 4 години някои са по дискотеките, а ти над учебниците. Еми нека после се оплакват, че взимат 500лв.

          Цял живот повтарям – плаща се на мозъци, не на хамали. Ама някой да седне да учи по 6 часа. „Не, аре бе, лято е, аре в кафето!“.

          Българина не е тъп, определено не е. И мога да дам хиляди примери за това, че масово предпочитат да бездействат, вместо да организират бъдещето си. Въпроса е какво човек е готов да направи, за да постигне мечтите си.

          Поздрави.

      2. Ева каза

        Най-накрая точен анализ , а не само бла бла бла. Браво !!!

  14. Данчо каза

    Ето и моето виждане като работодател:

    Не че всички работодатели са перфектни и коректни, но не всички са тъпи и гадни.

    Няма как да се опитвам да дам и двете гледни точки(на кандидат и на работодател), защото бидейки от странатана вторите, не съм сигурен че ще съм достатъчно обективен.

    Аз имам малка семейна фирма: На мен ми трябват хора, на които да мога да разчитам, да са старателни, да са сръчни, да станата(ако не са) добри в работата си, и да останат дълго време на работа.

    Ето защо много трудно наемам млади хора.

    1. Приоритетите им са по-различни. Предпочитат да отидът на дискотека в четвъртък, защото е по-евтино, да стои до 3-4 сутринта, а като дойде на работа сънен махмурлия аз трябва да го пратя в къщи, зашото работата е с опасни машини, така той си губи надницата, а аз един един човеко ден.

    2. Не знаят какво искат. Учил е за дърводелец, не е записал више, не знае езици, но въпреки това е неудовлетворен, защото заслужава повече от това.

    3. Готов е във всеки момент да напусне работа в гонене на по-висока заплата, а ма не по културния начин, с предизвестие, със стискане на ръце и пожелания за успех и да се срешнем пак, не просто изчезва.

    4. Във СиВито си е посочил, че е би искал да работи като: мебелист, барман, програмист, електротехник или в офис, но има опит само като сервитьор в САЩ за 3 месца.

    5. Искат да започнат работа с престпектива за израстване. А аз търся фрезист фирмата ми е малка 15 човека, аз и брат ми сме управители и проектанти, баща ми е началник цех. Като какъв точно иска да се израстне кандидата?

    Ето няколко съвета които не ги дават на лекциите за професионална ориентация:
    1. Когато пишете СВ е грешно да пишете всичко: ако аз видя, че през 3 месеца си сменяте работата или работите всякаква работа от чистач до ядрен инжинер няма да Ви се обадя. Покажете, че имате опит или качества за конкретната длъжност или такива които ще са в плюс.
    2. Не показвайте твърде висока квалификация. Аз си търся човек за конкретна дейност и за постоянно. Ако вие имате много по-висока квалификация от нужната, за ще заключа, че просто ви трябва работа докато си намерите по-добра.
    3. Знайте къде отивате на интервю. Ако компанията е голяма и търсят човек с мотивация за израстване, ако търсят програмист покажете, че освен за програмист имате и качества за ръководител екип, а не за генерален директор. Ако фирмата е малка, то няма кой знае какви перспективи за развитие, тогава покажете че сте идеален точно за тази длъжност.
    4. Много важно, което винаги се пропуска! Като мине интервюто, дори и да не ви се обадят, и ако след месец все още сте без работа, пак се обадете за да разберете дали все пак няма шанс да Ви наемат. Дори и да са наели човек, доста е вероятно за един месец да са разбрали, че не е подходящ, а ако малко сте заинтересували работодателя той ще Ви наеме за да си спести цялата процедура с интервютата, а и така той ще види, че наистина се интересувате и искате да работите в тази фирма.
    5. Имайте правилна самооценка. На един млад, умен и старателен човек му трябват поне 3 години опит в дадена сфера за да може да каже за себе си, че си разбира от работата. И това само при условие, че е наистина умен, старателен и с желание да се учи. Ако едно от тези качества му липсва, тогава трябват поне 7-8 години и канско търпение на работодателя. Ако нямате опит не е редно да очаквате повече от минималната заплата за съответния сектор. Като изключим Бил Бейтс, Стив Джобс и Делян Пеевски, единици са тези които на 25 са имали доход който да ги удовлетворява.
    6. Не бъдете неблагодарни. Никой не Ви е длъжен(освен мама и тате). Наемайки ви без опит, работодателя се съгласява да инвестира във Вас, имайте доблестта да се отплатите с поне 3 години работа. А ако наистина станете добри, той ще намери начин да ви мотивира да останете и след това.
    7. Когато се обадите по-телефона, не питайте колко пари ще получавате. За това се говори на интервюто.
    Сигурно има и още, а ма отивам по задачи.

    1. Хари Василев каза

      Пълни глупости написани от български пишман бизнесмен.

      Относно младите хора и неидването на работа – Съществуват дисциплинарни наказания. Един, два, три пъти и аут. Без излишни обяснения.
      По т.2 – Високата квалификация се показва, защото един добре квалифициран човек може да допринесе с допълнителни ползи за фирмата, стига управителя да знае как да използва тази квалификация и да я оцени подобаващо /в пари имам предвид/.
      По т.4 – Никой безработен не е длъжен да прави излишни разходи за телефон само за да провери дали при евентуалния му работодател вятърът не е задухал надругаде. Това граничи с малоумие, особено ако път не са се обадили изобщо от фирмата на работодателя. Все пак всеки има някакво достойнство. Ако работодателят наистина има нужда от човек, той ще се обади да попита работникът свободен ли е все още и да го покани на интервю.
      По т.5 – Написали сте пълни глупости. Даже не си заслужава и да се коментират. На един човек му стигат 2 дни за да влезне в час, други и за 10 години не могат. Как и по каква научна методология ги пресметнахте тези три/седем/осем години изобщо не е ясно. И да – редно е да се очаква повече от минималната заплата за сектора, тъй като хората са инвестирали в образование и умения. Робовладелският строй мина отдавна.
      По т.6 – Инвестира работодателя – дръжки. Изключително малко работодатели в България наистина инвестират в кадрите си. Това с отплащането с 3 години работа е пълна глупост също. Как ли няма да стои някой 3 години, щото на работодателя така му било кеф! Никой не е длъжен и на работодателя, ако е направил лоша инвестиция – била тя и в персонал.
      По т.7 – Естествено, че се пита за парите. Ако някой не го удовлетворява нивото на заплащане, няма да се губи времето и на двете страни да се срещат и да провеждат интервюта, които в немалка част от случаите са свързани с разходи на кандидата.

      1. Данчо каза

        Хари или гн. Василев, (обръщам се и по двата начина, защото не знам в какъв тон държиш да говорим).

        1. Най-важното в бизнеса е да се върши работа. На мен не ми трябват хора над които да демонстрирам власт, като ги уволнявам. Текучеството е най-лошото нещо за една фирма. При положение, че на пазара има достатъчно кадърни хора, защо да наема някой, за който не съм сигурен дали е подходящ? Можеш да мотивираш само мотивиран човек.

        2.Трябва да се разбере най-после, че на работодателите им трябват хора с нужната квалификация, а не с най-високата възможна. И ако това условие е изпълнено, следващото най-важно нещо е да може да се разчита дългосрочно на човека.

        3. В отношенията служител-работодател, не говорим кой на кого е длъжен, а дали единия иска да работи и дали другия смята, че първия ще му върши работа. Очевидно човекът не е първия избор на работодателя, за това трябва да прояви малко инициатива. А и това беше съвет, ако не искаш, стой си безработен.

        4. Няма човек, който за 2 дена да влезне в час. Това показва само колоко грешна самооценка имаш. Работодателя не е тук за да ти изплаща образованието, а за да оцени и заплати реалните ти възможности. Грешно мислиш, че образованието ти е приключило с дипомната работа. Сега остава цялата тази теория, която знаеш, да стане използваема, чрез практика.

        5. Очевидно си нямаш и идея какво значи да инвестирш. Инвестицията е да правиш разходи в очакване на бъдеща печалба. Какво според теб е плащането на заплата на човек, който не може да си я заработи?
        Предполагам, че ти имаш в предвид плащането на курсове и тн. Да инвестиция е, но тя е с цел повишаване на квалификацията, а за да я повишиш трябва: първо да я имаш и второ фирмата да има нужда от тази ти по-висока квалификация.

        6. Никога няма да ти предложа заплата, преди да съм те видял и да съм говорил с теб(другото е неуважение и към двете страни). Разликата между работещ и безработен, е че вторият има много свободно време, а неходенето на интервюта е пропиляването му.

  15. Georgi Dimitrov каза

    Статията е интересна, а заглавието ми се струва неточно. Мързел, неквалифицираност, нереално високо самочувствие, нереална представа за собствените възможности, както и други изброени качества са различни неща.

  16. Никой каза

    Хайде сега и аз нещо да кажа за една леко различна гледан точка буквално от другата страна на страницата. Оказва се, че в България от така наречените чужди фирми се се искам да знаеш и можеш много. Иска се да си тъп и да нямаш амбиции! Пример в тази фирма в близкия град ми предложиха позиция. Харесахме се и има изпратих сертификатите си. Отговора беше веднага ооооо не вие имате твърде много сертификати. И така се запътих към следващата фирма. И така още 40 пъти от други фирми. Викам си хайде тогава да шмекеруване иначе явно няма начин. Пращам CV само с два сертификата. Веднага ми се обаждат 2 интервюта за 3 часа по телефона + тест. Всичко минавам чудесно имам опит около 10 години,това се вижда от CV-то. Споменавам че нямам опит с еди кое си веднага следва коментар оо не няма проблем тука ще ви научим. Накрая следва последен въпрос колко очаквате заплащане. Казвам една сума съобразена с опита ми но без сертификати( сумата е смешна за бранша). Повече не се обадиха.Пак пробвам друга фирма тя има бесни изисквания пращам пълно CV. Опита който се иска и тестовете са на безумно високо ниво и невероятни познания … не минавам теста. Логично в предишната си компания която е огромна за доста години не инвестира един лев в мен ( защо нали съм се бил оправял ???). Колеги питам за вас някакви обучения. Те казват мдаа има , само че са така направени че да не можеш да ги докажеш никъде ( няма сертификат за такъв курс ) и те са безсмислени извън компанията ни. И решавам да попитам тук там , оказва се 100% процентова практика на HR-ите във всяка западна компания в BG. Инвестира се но така, че да е ти бягат хората. Инвестира се да знаеш процеса във фирмата и минимални знания за да си вършиш работата.Така си просто бурма в механизма. Дори да си тръгнеш да не загуби фирмата от това. Е този човек след като академичните му познания са неактуални а онова което учи ( целенасочено !!! ) е направено само за конкретната фирма как някой може да очаква, че фирмите който търся персонал ще ги намерят ? Те просто трябва да си ги обучават от 0-та. За това сега инвестирам сам във себе си но не очаквайте че нивото ще ми бъде такова каквото фирмите искат докато не престанат да ни третират просто като low cost дестинация. Личен Опит!!! Даже и шефове на отдели са ми го казвали защо да инвестираме вие сте Low Cost !!! Ще намерим друг. 🙂 Ето това се носи из народните маси …

  17. Веселина Купенова каза

    Статията е много точна, и аз като работодел, правил опити да назначи безработни младежи, се сблъсках с подобни типажи – с изключително висока лична оценка и самочувствие и в над 80% от случаите без покритие. Да си уверен в себе си е едно, а да си мързелив и заблуден съвсем друго.

  18. Малкото пони каза

    Пример 2 е грешен и от гледна точка на авторката. Факт е, че момчето не е останал безработен, а и за перспективите не е права. Сенсата в Ботевград(за които предполагам говори) не са черешката на тортата, а опциите в София са в пъти по-големи, да не говорим пък за IT бранша – след време безпроблемно може да се прехвърли в друга фирма с друга оферта, докато в нейния вариант ще си изгние в тая фирма монополист на трудовия пазар там.

    1. Антония Обретенова каза

      Малкото пони, Благодаря Ви за коментара.
      Прав сте, че разглеждането на алтернативите е въпрос на гледна точка.
      Моите твърдения за казус #2 се базират и на интервюта, психологически тестове и лични интереси, които не са съвместими с характеристиките на професията като ИТ специалист. Аз лично нямам подобни умения и интереси, зная, че Ит-тата получават високо възнаграждение, но естеството на работата не е за човек като мен.
      Акцентът ми беше насочен в две направления:
      Фирмата не е монополист, има и други такива, конкурентите им търсят (за високи позиции, с високи заплати) хора, които са били в бранша. Мнението ми е, че там има много възможности за кариерно развитие.
      Другият акцент е върху некоректното отношение от страна на човека. Виждам, че например Вие имате своя гледна точка и я изразявате, след като сте стигнал, да кажем до крайна фаза на процес по подбор, в този процес са въвлечени редица хора, не бихте ли изпратили един e-mail „Здравейте, не приемам офертата.“ или бихте се покрили, докато не спрат да Ви звънят?

      1. Малкото пони каза

        Да се даде отговор е въпрос на възпитание, но освен дупките там, аз си представям и ситуацията, в която един неопитен кандидатстващ се опитва да запази всички дини под мишниците, докато си избере най-хубавата според него.
        Иначе оставяйки на страна конкретния казус, основното което ми се стори грешно е превъзнасянето на „голямата фирма“ (не само в статията, но и по принцип у нас). Не че няма предимства, но определено има и куп недостатъци и определено не е универсално добро. Аз си обяснявам това явление главно с огромния сив сектор, в който е по-трудно да остане една голяма фирма (понеже повече хора ще знаят) и съответно съществува елементарна коректност. При равни други условия в голямата фирма се расте по-бавно и извън много много тясната специализация почти не се научават неща, а това може да се окаже фатално след години (огледайте се за всички хора, работили в държавните мегапредприятия, които без да са некадърни, просто са се оказали с куп непотребни умения).

  19. Сива икономика каза

    И какво излиза, че даскалица с високо самочувствие, намерила подходящата според нея работа на няколко души е открила точната формула и профил, на младия безработен? Браво! А защо не са описани случаите, в които на безработните се предлагат оферти с безумно ниско заплащане, при които, след изваждането на разходите за път, храна и евентуално квартира, вече „работещият“ получава ЧИСТО, колкото циганка на 17 с две деца от детски надбавки и помощи. Но да… Права сте.. циганката е започнала да работи от 12 годишна, да краде и ражда, така че това се явява и като вид прнсия за нея. Отидете да консултирате хората от Монтана, Враца, Видин и пак пишете.

    1. Антония Обретенова каза

      Сива икономика, Вие явно знаете за кои региони говоря (Монтана, Враца, Видин). Вече работя и по друг проект относно кариерно развитие с деца от близък регион, така че съм почнала да ходя и преди любезната Ви покана. Дадената позиция бе обявена както в мрежата, така и в бюрото по труда в региона и вече са назначени няколко души.
      Далеч не смятам своето мнение за меродавно. Това е просто още една гледна точка, защото младите безработни често са изкарвани като мъченици и потърпевши, но някои от тях приемат тази роля присърце, а монетата винаги има две страни.
      Съгласна съм с факта, че има и много млади квалифицирани хора, които търсят работа, а предлаганото заплащане е малко, но аз лично познавам и такива, които започнаха стаж, работиха над 6 месеца без заплата, но желанието и упоритостта им се отблагодариха.
      След като събера достатъчно опит ще се опитам да напиша книга, в която да имам възможността да опиша всички възможни варианти по въпроса, тъй като това все пак е една статия.
      За Вашия пример относно дамата от ромски произход, прав сте, но и това е казус, който има своите изключения, както и силното недоволство от това едва ли ще промени нещата.
      Относно моята самооценка, благодаря Ви, бих се радвала някой ден да имам подобна, след като успея да я подплатя с достатъчно знания, умения и опит. Аз лично харесвам работата си и я приемам присърце и искрено се надявам някой ден да открия „точната формула и профил“.

      1. Нина Радева каза

        Здравейте, искам и аз като работодател да се присъединя към вашите мнения.
        Работя в голяма фирма в гр. Пловдив и установих, че е невъзможно да намеря млад човек, който с резачка да реже храсти в двора на фирмата. Заплатата е 500 лв чисто и пак няма мераклии. Почива се събота и неделя и през официалните празници.
        Дълго търсихме и водопроводчик и не на мерихме.
        След което за общи работници ползваме само роми /няма българи/ и всички взимат над 500 лв чисто.
        Сега мога смело да твърдя, че Пловдив е пълно с мързеливи хора.

        1. Мр. Х каза

          За под 1000 лв в Пловдив и/или където и да е в България си е много по-добре да си „мързелив“. Даже не знам как и роми се навиват, от ровене в казани и просия се изкарва съизмерим доход. Единственото спасение е заплати, завършващи на ***стотин, да се забравят завинаги в Пловдив

      2. Хари Василев каза

        Тъй – първо мнението ми за HR-ите и техните подобия. Паразитна длъжност, относително нова в България, измислена за любовниците на шефовете, абсолютно безполезна и ненужна на реалния бизнес. Напоследък всички нереализирали се филолози и психолози /особено от женската част/ са тръгнали да стават HR-и и кариерни консултанти. Тя била HR разбираш ли, щяла да разглежда CV-та и да преценя кой става за програмист, за счетоводител, за инженер и т.н., като хал-хабер си няма от никоя от посочените работи. Психологически щяла да ги преценя с тестове някакви измислени.

        Относно частта в която казвате, че хората са работили 6 месеца без заплата да ви светна – това първо е административно нарушение за съответното дружество, второ е престъпление по Наказателния кодекс на Република България и е трябвало да уведомите инспекцията по труда и прокуратурата – и все още трябва. В противен случай вие също сте престъпник – извършвате престъпно бездействие.

        1. петър каза

          Смятам, че спадам към безработните въпросни мланежи, както и моето обкръжение от около 10, 12 приятелчета сме. На възраст сме от 27 до 30 години и всеки от нас има по една до две години трудов стаж. А като образование сме с средно специално счетоводители, с по две, три висшета, както и всеки от нас владее много добре анлийски и сме с по още два езика, кой с испански и руски, кой с немски, турски и китайски, аз лично съм с 4 езика. Нали осъзнавате, че сме инвестирали много време и средства за обученията ни. Изключително енергични и мислещи (от малкото мислещи) защото докато работих в една от големите банки, голяма маса от служителите се оказват малумни идиот с който ти се налага да „работиш“ и насреща получаваш смешната заплата от 1500 лева, а си скъсваш задника от работа. Мисълта ми е че към момента нито един от нас не смата да работи за това което се предлага в страната. Няма адекватно възнагражнение в страната ни, с което една млада двойка, да си позволи да има свой приличен дом в добре уреден квартал, да си позволи да има нов автомобил и да може да отгледа две, три, четири деца. И моля не ме разбирайте погрешно никой от нас не е седнал да чака да му падне от небето. Започнахме да „работим“ като комисионнери. Средно за по два три часа работа на ден с докарваме сравнително приличен доход и никой от нас не се лишава от нищо (приблизително по 5, 6 хил. евро на месец си докарваме). Също така сме и на мнение, че държавата ни към момента не заслужава да си плащаме каквито и да е било осигуровки и данъци.

        2. nikola каза

          Успех с комисионите, дано не давате подкупи за да вървят продажбите…

          Със сигурност има работа в БГ, но не виждам уважение и отношение да развиваш други хора…

          „1500 лв са малко, други са „малумни“… – почваш, даваш повече, получаваш повече. Докато се учих на работа съм бачкал на минимлана заплата 3 години, а е имало месеци телефонът само да ми е над заплата заради роуминг …

          Сега обаче съм добър, и това като опит и знание и безотказност да се свърши нещо независимо дали имаш „подходящите“ условия (нова кола?;))) ))) се отплаща… и като личностни качества. Нямам и една стотинка спестявания и давам често повечето на просяците по улиците..

          И да, новата ми кола е на 24 години:), малко по-стара от старата ми кола:) И цената и е доста над 5-6-7-10 годишен немски популярен автомобил:) За справка виж колата на шефа на ИКЕА, 88-ма година е ако не се лъжа, позагнила, а не е като да не може да я смени;)

          „Колата, жената, къщата, децата… “ – еми с 4-те езики във Виена няма да имаш проблеми,100% нормална заплата ще имаш малко само да можеш да мислиш – a и изглеждаш че имаш акъл … с времето и след години престой там ще успееш да затъпееш като местен робот с 300к евро в сметката и всичко ще се подреди…. Ако това ти е целтта в живота все някоя корпорация и в БГ ще може да ти покрие очакванията, само трябва да полагаш врат на кораба-майка:))

          Иначе успех в БГ, макар че нищо не допринасяш… с такива „звезди“ като теб, с по 40 езика да са, като грам не даваш пари на страната за бабите пак няма да има пенсии и пари лечение. Аз давам макс здравни осигуровки и ползвам , слава богу, пломба и половина на година и съм много ок с това. И аз имах твоето мислене, но пораснах, а и видях хора на които им пука за държавата…, иначе съм + 5 години на теб.

          Пък иначе после циганите ни виновни. ….

Остави коментар

Your email address will not be published.

Благодаря ти!