Висока младежка безработица или високи нива на младежки мързел?

От доста време медиите ни заливат с информация, че над 30% от младите са безработни, че всеки трети млад човек няма как да си изкарва прехраната. Тези статистики, за мен бяха още един спазъм, притеснение и объркване, а при мисълта, че скоро стъпвам и аз на трудовия пазар изпадах в ужас.

По празниците видях и прочетох толкова безумни статистики от вида: в кой град са най-фините дами и с най-голям бюст в България или къде се намират най-високите мъже в страната – тогава везните се  наклониха към мнението, че статистиките са с цел запълване на ефира от време на време и ги сложих в графа „развлечения“.

Когато бях в университета се чудех „Как ще си намеря работа в тая зверска криза и безработица?“, „Кой ли би ме наел мен?!“, хващаха ме страшно тревожни мисли за това несигурно бъдеще.

В последствие, противно на притесненията ми, не съм оставала за дълго без работа, все намирах нещо, което отговаряше поне от части на амбициите ми.

След практиката ми в училище и  като кариерен консултант, се натъкнах на толкова много случаи, обвързани с „младежката безработица“, които изобщо нямат нищо общо с икономическата ситуация в страната, а по-скоро с психологическите характеристики на „безработните“.

Някой от тези случаи ще разкажа и ще се опитам да представя обобщения образ на младия безработен в моите очи, от където е и въпросът ми:

„Има ли младежка безработица или надделява младежкият мързел?“

Млад безработен №1

unemployed4

Като всеки млад човек, Млад безработен №1 няма много опит – няколко месеца беше работил  като електротехник. CV-то му изглеждаше сравнително добре – завършил 2 магистратури, на 28 години. За тази възраст, според мен трябваше да има повече стаж, но както се казва: „малко , но от сърце“. Не знаеше чужди езици – английски език на ниво А1. В университета базата не била богата и затова никога не бе работил на специализиран софтуер, чертежите ги правили на ръка…

Проведохме няколко консултации, за които никои не му поиска пари, защото разбрахме, че родителите му са в много затруднена финансова ситуация. Изяснихме с Млад безработен №1 неговите интереси – той искаше да работи по специалността си като автомобилен инженер, искаше да се занимава с електроника и коли, да е част от международна компания и да има шанс за развитие….

Незнайно как, случваше ми се първи път, получихме като по поръчка заявка за подбор за инженери, без никакъв опит, само да са технически грамотни и да владеят английски на работно ниво. Заявката беше от международна компания, за нова производствена линия, което предоставя възможност за бързо израстване.

Фирмата предлага да плаща заплата дори за първите 6 месеца, които се състояха само от обучения в страната и чужбина.

Социално ориентирана компания, която иска да инвестира в младите, като им предлага добра стартова заплата и допълнителни придобивки като  ваучери за храна, бонуси на всеки 3 месеца, преразглеждане на възнаграждението след година, а съобразно постиженията и промяна на позицията и най-уникалното беше – дейността на компанията беше свързана пряко с електроника, коли и производство.

Вече разбирате на къде бия, този Млад безработен №1 получаваше всичко на тепсия, плюс факта, че преговаряхме с мениджмънта за нивото на английски на кандидата и те бяха готови да инвестират и в това….

Не можете да си представите с каква радост му се обадих, за да му кажа да дойде до офиса, хвана ме страшна еуфория, че съм открила нещо идеално за него и той ще се развива точно така, както иска и ще успее да реализира мечтата си за работа.


Идва безработният младеж и аз започвам въодушевено да обяснявам как това е страхотна възможност за него и ако поработи в тази голяма компания няколко години и натрупа опит, такива като мен ще се опитват да го привличат за други подобни компании, защото в България инженерите с опит и то в международни производствени компании са много търсени….

Всичко ми се струваше прекрасно, докато не казах на Млад безработен №1, че заводът се намира на 70 – 80 километра  от столицата.

От безизразно, лицето на моя слушател придоби изражение на силно отвращение и той рязко ми каза „Не, в никакъв случай!“.

Признавам, в този момент не можех да взема решение как да реагирам.

Седях като тресната с мокър парцал.

Не можех да си представя, че някой, който вече е на 28 години не желае да се отдели от зоната на комфорт и предпочита да живее в краен квартал, в малък апартамент с родителите си, че от година и половина търси работа и майка му и баща му едва свързват двата края, но той не може да започне работа на 70 километра (което е един час път от София).

Попитах го дали има лични причини…например приятелка или нещо друго, което го задържа, но отговорът пак беше отрицателен. Не, не и не! Нямаше реална причина, фирмата щеше да плати и за релокацията, за квартирата, но… пак „Не“.

Тогава вече изпаднах в ступор…

Замислих се, че когато аз бях останала без работа, ако някой ми беше предложил нещо подобно (искам да отбележа, че в София аз получавам по-малка заплата от предлаганата му, без допълнителните придобивки), сигурно щях да си сложа гардероба на гръб и щях да ги изтичам тея пусти седемдесет километра.

Интересното е , че в други държави хората пътуват часове до работното си място, използват влакове, автобуси, коли, но продължават да работят.

И така, относно младежката безработица се яви проблем номер едно – МОБИЛНОСТТА.

Млад безработен №2.

unemployed3

Независимо от резкия отказ на Млад безработен №1 трябваше да открием и други подходящи кандидати. Процедурата се разви по стандартния ред, след проведени тестове…интервюта –  на български и английски език, избрахме няколко кандидата, които да се срещнат с работодателя лично. Млад безработен №2 беше по-млад от №1, с повече опит, работил на терен като технически ръководител.

Независимо от това , че практиката му до сега е била само в сферата на строителството, нашият работодател нямаше нищо против да се срещне с него. Млад безработен №2 беше родом от региона, за който търсихме специалисти и там имаше собствено жилище.

Последната му месторабота беше в София като агент за недвижими имоти и плащаше квартира. Парите не му стигаха, а и работата не го удовлетворяваше.

Представихме Млад безработен №2 на работодателя. По време на срещата той показа силна мотивация и хъс за работа макар и на недостатъчно добър английски език. Работодателят явно оцени това, защото още в края на интервюто заяви, че ще изпрати писмена оферта за назначаване на Млад безработен №2 на работа.

Дотук ще си кажете какво пък толкова, ето станали са нещата… Да, ама не.

Пращаме подробна оферта на Млад Безработен №2, с пълно описание за заплата, допълнителни придобивки, план за бъдещо развитие и възможности за повишение, бонусна система… И чакаме нашият юнак да изпрати писмен отговор, дали офертата се приема или не.

Срокът за отговор изтича, но от бъдещия служител ни вест, ни кост.

Известно време не си вдигаше телефона…, но звънях настоятелно и накрая той откликна, сигурно му беше писнало „тази досадница“ да го притеснява. Вдигна и ми обясни, че има друга оферта, която била за по-малко пари, в IT сферата, на позиция, която даже не знаеше каква ще е точно, където няма опция за израстване в близката  1 година, но е готов да плаща квартирата си в София и да си  остане в столицата??!!

Опитах се да му представя съпоставка между същността на двете позиции и неговите стремежи за кариерно развитие, тъй като е важно работата на човек да съответства на неговите интереси.

Пред Млад Безработен №2 стояха две алтернативи:

  • Алтернатива #1 – Работа в международна производствена компания, с много добра стартова заплата, бонуси, осигуряване на транспорт, план за бъдещо развитие, обучения, работа в динамична среда, не само на компютър, без плащане на квартира, а при добро представяне след 6 месеца може и да ръководи екип. Работа в сектор, в който големите компании в България са няколко, следователно ако натрупа опит там, може много успешно да търси развитие и конкурентно възнаграждение. Разширяват му се хоризонтите и възможностите…
  • Алтернатива #2 – Работа в малка компания като Junior, с по-ниска заплата, без ясни перспективи за развитие, допълнително – наем за квартира….и най-важното – интересите му не отговаряха на характеристиките на работата , а личността му (все пак бяхме правили психологически тестове и интервю) – въобще.

Безработен №2 повече не вдигна телефона, не отговори на офертата – просто избяга.

Тук дойде и следващия проблем, номер две – Дали младите хора са наясно със себе си, с интересите си, желанията си, дали разбират, че избора на професия следва да е в пряка връзка с личността? Дали знаят как да постъпят коректно и да могат да казват точно и ясно „Да, искам!“ или „Не, не искам!“?

Стотици пъти се натъквах на хора, които пускат CV-то си за всяка възможна позиция. А дали хаотичното търсене не дава резултат същия като пасивността?

Ще дам последния си пример, които обобщава поне 5 човека:

Млад Безработен №3 – пасивния, плах търсач на работа.

unemployed2

Това е опозицията на №2, този който само разглежда обявите, вижда изискванията и изпада в паника. Страхът от непознатото надделява с пълна сила и той само гледа обяви, без да се опита да изпрати автобиографията си никъде.

Но нали, ако не попиташ, отговорът винаги ще бъде не!

Няма как да ти се обадят, ако сам не направиш нещо. И как по-точно би могъл да имаш опит като не започнеш да опитваш?

Млад Безработен №3 е около 25 – 28 години, току що завършил висше образование, без ден трудов стаж, той външно демонстрира самочувствие на знаещ и можеш. Наясно е със себе си и е категоричен „Какво не може да работи“.

Той разглежда обявите… вижда изискване, което не покрива и вече се е отказал.

Той няма време за глупости, зает e с много неща. Например да стане сутрин рано – в 10.00 ч., да си направи кафе – 11.00ч., да прегледа нюс фида – 12.00ч., да обядва – 13.00ч., да излезе с приятели – 16.00ч., да си подреди стаята -17.00ч., да посрещне родителите си за манджата – 20.00ч., да поседи в социалната мрежа – 22.00ч., да си полегне, да почине и да гледа филм – 00.00ч. Следва заслужен сън.

Тежко е това ежедневие…

Ако младият безработен има и куче, което да извежда и родителите му го убеждават, че и така ще се справят, да не се притеснява, да не бърза…

Та ето и проблем номер три –  скъпи алтруистични родители, не се безпокойте, вашето дете си е най-хубавото, най-умното и най-доброто.

Обстоятелствата, кризата, връзкарството и безработицата са виновни за това, че на вашето дете му е удобно да не прави нищо и това му харесва. Така този млад безработен може успешно да достигне и до стар безработен.

И тази визия не се промени, така и ще си остане.

Родителите ще гледат децата до изнемогване, до края, докато детето не се окаже на 30, на 40, на 50. Абе… докато можете.

Безработица, статистика и препятствия винаги ще има.

Възможно е да ти е малко трудно в началото на кариерата, но попитайте някой по-опитен, на него също не му е било много лесно, нито в начало, нито в средата. Важното е да се престрашиш, с високо вдигната глава и с ясното съзнание, че има още доста неща да учиш, да опиташ, да търсиш възможности, които дори и да ти създадат малко дискомфорт за определено време, ще си заслужават, защото ще получиш много повече в последствие.

Е, какво мислите за младите безработни? Оставете коментар:


antonia-(1)Антония Обретенова, български филолог и трудово организационен психолог с професионален бекграунд основно като учител и HR. В момента се старае да се усъвършенства като кариерен консултант и да помогне на хората да открият първо себе си, а после работата на живота си. Може да я откриете в LinkedIn

Сподели 😍

42
Остави коментар

avatar
19 Comment threads
23 Thread replies
0 Followers
 
Most reacted comment
Hottest comment thread
35 Comment authors
Стоян Иванов100%МАлбенаБоби Recent comment authors
нови стари харесвани
Стоян Иванов
Гост
Стоян Иванов

Като цяло статията е фокусирана само в/у един сектор, а именно машини и електроника. Всички знаем че в момента се търсят инженери. Наистина ми е странно да се отказват подобни предложения за работа. В момента има свръх предлагане на прависти, които ще се реализират много трудно, ще работят на ниски заплати за дълго докато пазара не се балансира. Така че, зависи от сферата. Моя опит е следния. В началото търсех работа за поне 1000лв. беше 2010. Бързо намалих на 700лв., но 2-3 години нищо освен стажове. Успоредно с това от 2010 развивах онлайн магазин и трупах безценен опит в интернет… Прочети всичко »

100%
Гост
100%

от висините на моите 60 години и почти 40 години трудов стаж без прекъсване, с виШо, още повече вдовица с 2 деца, драги мои, мога да ви кажа едно нещо – и при соца, и при демокрацията, и на заплата и с частен бизнес както се случи при мене НЯМА ЛЕСНО в този живот. И моите родители и аз съм видяла само това-труд, труд и пак труд. Първо трябва да дадеш и то много повече, отколкото се очаква от теб и после береш плодовете на труда си. Нищо не идва даром….И още нещо-победителите никога не се отказват и отказалия се… Прочети всичко »

Албена
Гост
Албена

Уникално!!! По вярно и по точно описание на действителността не бях виждала! От истината понякога боли,но аз се смях чистосърдечно ! Благодаря много! Поздравления!

navi
Гост
navi

Вече никой не ще да работи за измислени цифри от времето на соц-а … Мандалото падна и който не може да плаща няма да получава като тоя принцип с пълна сила важи и за началниците !!!

Запознат
Гост
Запознат

Ще ви представя още една реална история: Момиче завършва успешно образованието си и решава да си регистрира фирма, където да упражнява професията си според своите умения, идеи и виждания. Тегли кредит, закупува всичко необходимо, отваря офис и още от първия ден започват огромните разходи- предплата за наем, данък за наем помещение, касов апарат и разход за поддръжката му, ток, патентен данък и други. Същевременно тя е ново име в бранша и цяла година никой не влиза в офиса й, за да се възползва от услугите й, които са на много по-ниски цени от останалите и на доста добро качество. Клиентите… Прочети всичко »

little tiger
Гост
little tiger

Извинявай, но това са пълни глупости. Сега ще ти кажа защо! 1-во: доста е наивно да смяташ, че само защото си завършил виШО, вече имаш достатъчен капацитет да въртиш собствен бизнес. Собственият бизнес изисква да си поработил тук-таме, за да си видял кое как се прави. Няма житейски примери, в които някой завършва, започва бизнес и става Рокфелер. Даже да не кажем, че ако някой изобщо смята, че става така, няма никакъв шанс. За да въртиш бизнес се изискват определени трудови навици и познания, които никое виШО (особено пък в България) не ти дава. 2-ро: трябва да разбереш, че навсякъде… Прочети всичко »

Боби
Гост
Боби

В държавният сектор без протекции почти няма шанс да се започне работа – личен опит! В частният сектор , в “ провинцията“ дерибействат софиянци по високите позиции, останалите сме обикновено „пчеличките“ . И аз съм сменял доста работи включително и в други населени места ,не само в това което живея. Основната част от младите които са безработни е по причината ,че ги мързи и си мислят , че трябва да им дават добра заплата защото имали нужда – да ама не , като се научат и докажат ,че могат – тогава 😉 Лесно няма – трябва да се работи здраво… Прочети всичко »

М
Гост
М

Завършил университета и регистрира фирма? Не мислите ли, че трябва опит, практика и след това да се скача в дълбокото. Наем, данъци, касов апарат – добро утро, къде си тръгнал ако не ги знаеш тея неща. И този случай е идеалния безработен номер 4. Няма работя за някой друг, ще почвам бизнес. Ама как се върти тоя бизнес няма значение, излизат ли цифрите и това няма значение. Хванете се в работа бе хора! Вижте кк стават нещата, сметнете си възможностите, цифрите и после скачайте в боя.

Христина
Гост
Христина

Здравейте!
За да допълня прелюбопитния списък с причини, които младите безработни си намират, за да не започнат работа, ще ви разкажа за още една.
Млад безработен е на интервю за работа. Оказва се много подходящ и отговаря на всички критерии. Канят го на второ интервю и отново е погвърдено, че това е точният човек за съответната позиция.
Обаждат му се по телефона, за да го поканят за сключване на договора и той съобщава, че работното време от 9 до 17 часа не го устройва, защото в рамките на тези часове, той трябва да си разхожда кучето!

Кристиян
Гост
Кристиян

Здравейте, Антония,

Лично аз, разбирам и подкрепям напълно Вашата статия! За разлика от повечето, които излезнаха напълно от контекста в своите коментари. За съжаление те са водени от много натрупани във времето негативни чувства, за които са оправдани… Но, не и от мен!

Сашо
Гост
Сашо

Аз съм студент, много скоро ще завърша, хубава ми е специалността. Нямам нищо против да се преместя в друг град, даже би ми било приятно. Само че по какъв начин аз да приема работа за 500 лева макар че съм без кой знае какъв опит при положение, че с тези пари аз не мога да се издържам по никакъв начин? Хубаво, плащат работодателите за работа, но как работи един човек, който е осигурен на санитарния минимум?

Дес
Гост
Дес

Здрасти, Това, за което говориш е основен проблем при много млади хора. Не са склонни да стискат малко зъби и да натрупат капитал, за да могат да си подсигурят бъдеще. И аз съм работа за 300 лв., стиснах малко зъби, изкарах сертификат и хор – на работа. Така, че човек може да отдели 2-3 месеца на гърба на мама и тати, за да учи и да си намери хубава работа, ако се наложи започни за 6 месеца някъде, колкото да отделиш парички за някакъв курс, който да ти помогне. А и няма как да ти дадат още на първият работен… Прочети всичко »

мр.смит
Гост
мр.смит

“да ти падне хилядарка“ сякаш че в днешно време 1000 лв. са нещо.Картинката ще е много весела,живееш сам плащаш 400 лв. наем.Ток,вода,телефон,кабелна,интернет,ядене за месец,само до тук вече си с много смешна сума за месеца а да не говорим ако имаш кола или пък случайно искаш да тренираш нещо а все пак трябва от време на време да си купуваш и някакви дрехи и обувки.А за някакъв вид забавление въобще неможе да става дума.Минималната заплата трябва да е 1000 лв.за най-глупавата работа за най-бавноразвиващия се олигофрен това трябва да е минимум.

Чуденка
Гост
Чуденка

Здравей момче, аз съм държавен служител с 25 години трудов стаж, висшист с ред квалификации и отговорности и заплатата ми е 600 лв. С тези пари съм изплатила дом, плащам сметки и съм отгледала и изучила две деца. Разбира се, че не съм удовлетворена финансово, но такъв е стандарта на живот у нас, в този ред на мисли вие колко пари искате да получавате без никакъв стаж?!

Богдан
Гост
Богдан

Съжалявам, но това са думи на човек, които си търси само „аргати“. С магистратура съм, бил съм на около 50 интервюта, да не и повече, одобрявали са ме, но в момента, в който чуя 400 лева за 6 дневна работна седмица… Извините, с цялото ми уважение, може да си гледате работата. Редовно, чета lifehack, но ето, че за първи път съм разочарован, че са допуснали такава статия. Никой не е длъжен да ви работи, на вас или на който и да било, ако не му харесват условията. Както на мен не ми харесваше да „рагатувам“ на някого и започнах да… Прочети всичко »

Red D
Гост
Red D

Аз съм млад и истината е, че нямам желание за работа. Докато прочетох цялата статия си зададох въпроса „защо нямам амбиции за развитие в живота?“ Все си мисля, че това зависи много от обстановката в която се намираш и с хората които се движиш. 1. Например в реалния живот аз съм заобиколен повече от безработни и много малко от хора с работа на договор и т.н. Хората около мен нямат желания и амбиции и всички си живеят еднообразно и само чакат, но какво точно чакат не е ясно. 2. От друга страна аз си представям, че живея около амбицирани човеци,… Прочети всичко »

Dimitrov
Гост
Dimitrov

Прав си! Средата е водещият фактор. Когато си заобиколен от демотивирани, депресирани, безработни хора е нормално и ти да се чувстваш така. Природата на човешкият индивид подтиква към общост, да бъдем част от отбор. Например, спомням си как като бях малък тренирах баскетбол и треньора ни надъхваше да бием опонентите и ние ги биехме, защото бяхме мотивирани, с приповдигнат дух. Нима точно това не е правел и Апостола, мотивирал е хората. Най-доброто, което можеш да направиш за себе си е да се интегрираш във добра среда. Може би интеграцията, ще отнеме ресурси (време, пари, здраве), но направиш ли го, развитието… Прочети всичко »

Александър
Гост
Александър

Здравейте Антония, поздравления за статията. Интересна е, дава някаквъв общ изглед за ситуацията, но далеч не мисля, че може да има само 2 или 3 типа поведения – по-скоро са доста повече. Наистина на повечето млади хора им липсва цел в живота, или имат някаква зона на комфорт, което води до липса на желание за развитие, липса на хъс и интерес за научаване на нови неща. Масата хора са с високо самочувствие, с големи изисквания и без умения и лични качества. Напълно нормално ми се струва. Все пак не може и всички да са обратното. И аз съм в категорията… Прочети всичко »

Hard'Swing'Travellin'Mad'Man
Гост
Hard'Swing'Travellin'Mad'Man

Проблема на повечето млади хора е, че те самите нямат желание за работа. Нямат ясна представа какви искат да са, къде искат да са след 5 години примерно. Дори и да оставим настрана тоя факт, налице е другия – нямат желание за най-обикновена работа, от която поне да се издържат на тоя етап. От друга страна, има много млади, способни и трудолюбиви хора, които също нямат работа. Тук вече е причината, която колежката отдолу е посочила.

Рени
Гост
Рени

Аз съм млад човек. Нищожното заплащане убива всякакъв ентусиазъм за работа. Защо според вас младите ходят на бригади? Не е защото работата в Америка е по-приятна, а защото получаваме адекватно заплащане!!! Просто и ясно!

данчо
Гост
данчо

Така е. Но проблемът не е само в работодателите. В България производителността на труда е ниска. Причината е комплексна. Недостатъчно управленски умения на работодателите, не добра квалификация на служителите, недобра матраиална база, малък вътрешен пазар. 1. Недостатъчно умение на работодателя: Разглеждам случая с истинските предприемачи, тези на които не са им паднали едни пари отгоре за да започнат бизнес. В общия случай са започнали от 0, за това ниво е нужно да си добър професионалист(майстор в моя случай), след време даваш работа на 2ма – 3ма човека, тук освен майстор, трябва да можеш да се наложиш като авторитет и организатор,… Прочети всичко »

Иван
Гост
Иван

До Авторката на статията и всички , които са работодатели моля да ме извините, но ще Ви кажа директно точно и ясно както Рени го е направила !!! Прочетох изключителни простоии ,че българина е некадърен,мързелив,незнаещ,неможещ,нямащ цел и имаш страшни очаквания кандидат за работа. Изключително много ме дразни отношението към всички можещи,трудещи се от сутрин до вечер и отстояващи права си съвестни граждани на тази държава !!! Ромите не влизат в тази графа !!! Нима е толкова трудно да се проумеят тези елементрани неща: – Когато минималната заплата в България стане 2000 лв. чисто на тези цени и когато средната работна… Прочети всичко »

Янко
Гост
Янко

Поздравления….истината такава каквато е в реалния живот!!!!

Галя
Гост
Галя

Поздравления! Това е самата истина!

Дес
Гост
Дес

IT фирмите дават пари, но искат знания. Проблема е, че никой не иска да седне зад дебелите книги и да се зароби 3-4 месеца без заплащане по 8-10 часа да коди и да учи, за да може след 6-12 месеца да взима едни прилични 1500-2000 лв., а ако е начетен – след 2-3 години ще взима и повече. Виждала съм такива хора, които седя до тях и им помагам със задачи и прочие и какво – бие се в гърдите, че е завършил софтиерна специалност, а дори няма елементарно познание какво е тип данни, променлива и дори не знае как… Прочети всичко »

Ева
Гост
Ева

Най-накрая точен анализ , а не само бла бла бла. Браво !!!

Данчо
Гост
Данчо

Ето и моето виждане като работодател: Не че всички работодатели са перфектни и коректни, но не всички са тъпи и гадни. Няма как да се опитвам да дам и двете гледни точки(на кандидат и на работодател), защото бидейки от странатана вторите, не съм сигурен че ще съм достатъчно обективен. Аз имам малка семейна фирма: На мен ми трябват хора, на които да мога да разчитам, да са старателни, да са сръчни, да станата(ако не са) добри в работата си, и да останат дълго време на работа. Ето защо много трудно наемам млади хора. 1. Приоритетите им са по-различни. Предпочитат да… Прочети всичко »

Хари Василев
Гост
Хари Василев

Пълни глупости написани от български пишман бизнесмен. Относно младите хора и неидването на работа – Съществуват дисциплинарни наказания. Един, два, три пъти и аут. Без излишни обяснения. По т.2 – Високата квалификация се показва, защото един добре квалифициран човек може да допринесе с допълнителни ползи за фирмата, стига управителя да знае как да използва тази квалификация и да я оцени подобаващо /в пари имам предвид/. По т.4 – Никой безработен не е длъжен да прави излишни разходи за телефон само за да провери дали при евентуалния му работодател вятърът не е задухал надругаде. Това граничи с малоумие, особено ако път… Прочети всичко »

Данчо
Гост
Данчо

Хари или гн. Василев, (обръщам се и по двата начина, защото не знам в какъв тон държиш да говорим). 1. Най-важното в бизнеса е да се върши работа. На мен не ми трябват хора над които да демонстрирам власт, като ги уволнявам. Текучеството е най-лошото нещо за една фирма. При положение, че на пазара има достатъчно кадърни хора, защо да наема някой, за който не съм сигурен дали е подходящ? Можеш да мотивираш само мотивиран човек. 2.Трябва да се разбере най-после, че на работодателите им трябват хора с нужната квалификация, а не с най-високата възможна. И ако това условие е… Прочети всичко »

Georgi Dimitrov
Гост
Georgi Dimitrov

Статията е интересна, а заглавието ми се струва неточно. Мързел, неквалифицираност, нереално високо самочувствие, нереална представа за собствените възможности, както и други изброени качества са различни неща.

Никой
Гост
Никой

Хайде сега и аз нещо да кажа за една леко различна гледан точка буквално от другата страна на страницата. Оказва се, че в България от така наречените чужди фирми се се искам да знаеш и можеш много. Иска се да си тъп и да нямаш амбиции! Пример в тази фирма в близкия град ми предложиха позиция. Харесахме се и има изпратих сертификатите си. Отговора беше веднага ооооо не вие имате твърде много сертификати. И така се запътих към следващата фирма. И така още 40 пъти от други фирми. Викам си хайде тогава да шмекеруване иначе явно няма начин. Пращам CV… Прочети всичко »

v.kupenova
VIP член
v.kupenova

Статията е много точна, и аз като работодел, правил опити да назначи безработни младежи, се сблъсках с подобни типажи – с изключително висока лична оценка и самочувствие и в над 80% от случаите без покритие. Да си уверен в себе си е едно, а да си мързелив и заблуден съвсем друго.

Малкото пони
Гост
Малкото пони

Пример 2 е грешен и от гледна точка на авторката. Факт е, че момчето не е останал безработен, а и за перспективите не е права. Сенсата в Ботевград(за които предполагам говори) не са черешката на тортата, а опциите в София са в пъти по-големи, да не говорим пък за IT бранша – след време безпроблемно може да се прехвърли в друга фирма с друга оферта, докато в нейния вариант ще си изгние в тая фирма монополист на трудовия пазар там.

Антония Обретенова
Гост
Антония Обретенова

Малкото пони, Благодаря Ви за коментара. Прав сте, че разглеждането на алтернативите е въпрос на гледна точка. Моите твърдения за казус #2 се базират и на интервюта, психологически тестове и лични интереси, които не са съвместими с характеристиките на професията като ИТ специалист. Аз лично нямам подобни умения и интереси, зная, че Ит-тата получават високо възнаграждение, но естеството на работата не е за човек като мен. Акцентът ми беше насочен в две направления: Фирмата не е монополист, има и други такива, конкурентите им търсят (за високи позиции, с високи заплати) хора, които са били в бранша. Мнението ми е, че… Прочети всичко »

Малкото пони
Гост
Малкото пони

Да се даде отговор е въпрос на възпитание, но освен дупките там, аз си представям и ситуацията, в която един неопитен кандидатстващ се опитва да запази всички дини под мишниците, докато си избере най-хубавата според него. Иначе оставяйки на страна конкретния казус, основното което ми се стори грешно е превъзнасянето на „голямата фирма“ (не само в статията, но и по принцип у нас). Не че няма предимства, но определено има и куп недостатъци и определено не е универсално добро. Аз си обяснявам това явление главно с огромния сив сектор, в който е по-трудно да остане една голяма фирма (понеже повече… Прочети всичко »

Сива икономика
Гост
Сива икономика

И какво излиза, че даскалица с високо самочувствие, намерила подходящата според нея работа на няколко души е открила точната формула и профил, на младия безработен? Браво! А защо не са описани случаите, в които на безработните се предлагат оферти с безумно ниско заплащане, при които, след изваждането на разходите за път, храна и евентуално квартира, вече „работещият“ получава ЧИСТО, колкото циганка на 17 с две деца от детски надбавки и помощи. Но да… Права сте.. циганката е започнала да работи от 12 годишна, да краде и ражда, така че това се явява и като вид прнсия за нея. Отидете да… Прочети всичко »

Антония Обретенова
Гост
Антония Обретенова

Сива икономика, Вие явно знаете за кои региони говоря (Монтана, Враца, Видин). Вече работя и по друг проект относно кариерно развитие с деца от близък регион, така че съм почнала да ходя и преди любезната Ви покана. Дадената позиция бе обявена както в мрежата, така и в бюрото по труда в региона и вече са назначени няколко души. Далеч не смятам своето мнение за меродавно. Това е просто още една гледна точка, защото младите безработни често са изкарвани като мъченици и потърпевши, но някои от тях приемат тази роля присърце, а монетата винаги има две страни. Съгласна съм с факта,… Прочети всичко »

Нина Радева
Гост
Нина Радева

Здравейте, искам и аз като работодател да се присъединя към вашите мнения.
Работя в голяма фирма в гр. Пловдив и установих, че е невъзможно да намеря млад човек, който с резачка да реже храсти в двора на фирмата. Заплатата е 500 лв чисто и пак няма мераклии. Почива се събота и неделя и през официалните празници.
Дълго търсихме и водопроводчик и не на мерихме.
След което за общи работници ползваме само роми /няма българи/ и всички взимат над 500 лв чисто.
Сега мога смело да твърдя, че Пловдив е пълно с мързеливи хора.

Мр. Х
Гост
Мр. Х

За под 1000 лв в Пловдив и/или където и да е в България си е много по-добре да си „мързелив“. Даже не знам как и роми се навиват, от ровене в казани и просия се изкарва съизмерим доход. Единственото спасение е заплати, завършващи на ***стотин, да се забравят завинаги в Пловдив

Хари Василев
Гост
Хари Василев

Тъй – първо мнението ми за HR-ите и техните подобия. Паразитна длъжност, относително нова в България, измислена за любовниците на шефовете, абсолютно безполезна и ненужна на реалния бизнес. Напоследък всички нереализирали се филолози и психолози /особено от женската част/ са тръгнали да стават HR-и и кариерни консултанти. Тя била HR разбираш ли, щяла да разглежда CV-та и да преценя кой става за програмист, за счетоводител, за инженер и т.н., като хал-хабер си няма от никоя от посочените работи. Психологически щяла да ги преценя с тестове някакви измислени. Относно частта в която казвате, че хората са работили 6 месеца без заплата… Прочети всичко »

петър
Гост
петър

Смятам, че спадам към безработните въпросни мланежи, както и моето обкръжение от около 10, 12 приятелчета сме. На възраст сме от 27 до 30 години и всеки от нас има по една до две години трудов стаж. А като образование сме с средно специално счетоводители, с по две, три висшета, както и всеки от нас владее много добре анлийски и сме с по още два езика, кой с испански и руски, кой с немски, турски и китайски, аз лично съм с 4 езика. Нали осъзнавате, че сме инвестирали много време и средства за обученията ни. Изключително енергични и мислещи (от… Прочети всичко »

nikola
Гост
nikola

Успех с комисионите, дано не давате подкупи за да вървят продажбите… Със сигурност има работа в БГ, но не виждам уважение и отношение да развиваш други хора… „1500 лв са малко, други са „малумни“… – почваш, даваш повече, получаваш повече. Докато се учих на работа съм бачкал на минимлана заплата 3 години, а е имало месеци телефонът само да ми е над заплата заради роуминг … Сега обаче съм добър, и това като опит и знание и безотказност да се свърши нещо независимо дали имаш „подходящите“ условия (нова кола?;))) ))) се отплаща… и като личностни качества. Нямам и една стотинка… Прочети всичко »

🔘 За Нас

🔘 За Реклама


🔘 Общи условия

🔘 Права за ползване

🔘 Privacy Policy

🔘 Cookies

🔘 Решаване на спорове


LIFEHACK е медия за бизнес и личностно развитие, в която се публикува качествено съдържание по теми като дигитален маркетинг, онлайн бизнес, лидерство, предприемачество, мениджмънт, психология и продуктивност.


Facebook

📩 office@lifehack.bg

Top