От доста време медиите ни заливат с информация, че над 30% от младите са безработни, че всеки трети млад човек няма как да си изкарва прехраната. Тези статистики, за мен бяха още един спазъм, притеснение и объркване, а при мисълта, че скоро стъпвам и аз на трудовия пазар изпадах в ужас.
По празниците видях и прочетох толкова безумни статистики от вида: в кой град са най-фините дами и с най-голям бюст в България или къде се намират най-високите мъже в страната – тогава везните се наклониха към мнението, че статистиките са с цел запълване на ефира от време на време и ги сложих в графа „развлечения“.
Когато бях в университета се чудех „Как ще си намеря работа в тая зверска криза и безработица?“, „Кой ли би ме наел мен?!“, хващаха ме страшно тревожни мисли за това несигурно бъдеще.
В последствие, противно на притесненията ми, не съм оставала за дълго без работа, все намирах нещо, което отговаряше поне от части на амбициите ми.
След практиката ми в училище и като кариерен консултант, се натъкнах на толкова много случаи, обвързани с „младежката безработица“, които изобщо нямат нищо общо с икономическата ситуация в страната, а по-скоро с психологическите характеристики на „безработните“.
Някой от тези случаи ще разкажа и ще се опитам да представя обобщения образ на младия безработен в моите очи, от където е и въпросът ми:
„Има ли младежка безработица или надделява младежкият мързел?“
Млад безработен №1
Като всеки млад човек, Млад безработен №1 няма много опит – няколко месеца беше работил като електротехник. CV-то му изглеждаше сравнително добре – завършил 2 магистратури, на 28 години. За тази възраст, според мен трябваше да има повече стаж, но както се казва: „малко , но от сърце“. Не знаеше чужди езици – английски език на ниво А1. В университета базата не била богата и затова никога не бе работил на специализиран софтуер, чертежите ги правили на ръка…
Проведохме няколко консултации, за които никои не му поиска пари, защото разбрахме, че родителите му са в много затруднена финансова ситуация. Изяснихме с Млад безработен №1 неговите интереси – той искаше да работи по специалността си като автомобилен инженер, искаше да се занимава с електроника и коли, да е част от международна компания и да има шанс за развитие….
Незнайно как, случваше ми се първи път, получихме като по поръчка заявка за подбор за инженери, без никакъв опит, само да са технически грамотни и да владеят английски на работно ниво. Заявката беше от международна компания, за нова производствена линия, което предоставя възможност за бързо израстване.
Фирмата предлага да плаща заплата дори за първите 6 месеца, които се състояха само от обучения в страната и чужбина.
Социално ориентирана компания, която иска да инвестира в младите, като им предлага добра стартова заплата и допълнителни придобивки като ваучери за храна, бонуси на всеки 3 месеца, преразглеждане на възнаграждението след година, а съобразно постиженията и промяна на позицията и най-уникалното беше – дейността на компанията беше свързана пряко с електроника, коли и производство.
Вече разбирате на къде бия, този Млад безработен №1 получаваше всичко на тепсия, плюс факта, че преговаряхме с мениджмънта за нивото на английски на кандидата и те бяха готови да инвестират и в това….
Не можете да си представите с каква радост му се обадих, за да му кажа да дойде до офиса, хвана ме страшна еуфория, че съм открила нещо идеално за него и той ще се развива точно така, както иска и ще успее да реализира мечтата си за работа.
Идва безработният младеж и аз започвам въодушевено да обяснявам как това е страхотна възможност за него и ако поработи в тази голяма компания няколко години и натрупа опит, такива като мен ще се опитват да го привличат за други подобни компании, защото в България инженерите с опит и то в международни производствени компании са много търсени….
Всичко ми се струваше прекрасно, докато не казах на Млад безработен №1, че заводът се намира на 70 – 80 километра от столицата.
От безизразно, лицето на моя слушател придоби изражение на силно отвращение и той рязко ми каза „Не, в никакъв случай!“.
Признавам, в този момент не можех да взема решение как да реагирам.
Седях като тресната с мокър парцал.
Не можех да си представя, че някой, който вече е на 28 години не желае да се отдели от зоната на комфорт и предпочита да живее в краен квартал, в малък апартамент с родителите си, че от година и половина търси работа и майка му и баща му едва свързват двата края, но той не може да започне работа на 70 километра (което е един час път от София).
Попитах го дали има лични причини…например приятелка или нещо друго, което го задържа, но отговорът пак беше отрицателен. Не, не и не! Нямаше реална причина, фирмата щеше да плати и за релокацията, за квартирата, но… пак „Не“.
Тогава вече изпаднах в ступор…
Замислих се, че когато аз бях останала без работа, ако някой ми беше предложил нещо подобно (искам да отбележа, че в София аз получавам по-малка заплата от предлаганата му, без допълнителните придобивки), сигурно щях да си сложа гардероба на гръб и щях да ги изтичам тея пусти седемдесет километра.
Интересното е , че в други държави хората пътуват часове до работното си място, използват влакове, автобуси, коли, но продължават да работят.
И така, относно младежката безработица се яви проблем номер едно – МОБИЛНОСТТА.
Млад безработен №2.
Независимо от резкия отказ на Млад безработен №1 трябваше да открием и други подходящи кандидати. Процедурата се разви по стандартния ред, след проведени тестове…интервюта – на български и английски език, избрахме няколко кандидата, които да се срещнат с работодателя лично. Млад безработен №2 беше по-млад от №1, с повече опит, работил на терен като технически ръководител.
Независимо от това , че практиката му до сега е била само в сферата на строителството, нашият работодател нямаше нищо против да се срещне с него. Млад безработен №2 беше родом от региона, за който търсихме специалисти и там имаше собствено жилище.
Последната му месторабота беше в София като агент за недвижими имоти и плащаше квартира. Парите не му стигаха, а и работата не го удовлетворяваше.
Представихме Млад безработен №2 на работодателя. По време на срещата той показа силна мотивация и хъс за работа макар и на недостатъчно добър английски език. Работодателят явно оцени това, защото още в края на интервюто заяви, че ще изпрати писмена оферта за назначаване на Млад безработен №2 на работа.
Дотук ще си кажете какво пък толкова, ето станали са нещата… Да, ама не.
Пращаме подробна оферта на Млад Безработен №2, с пълно описание за заплата, допълнителни придобивки, план за бъдещо развитие и възможности за повишение, бонусна система… И чакаме нашият юнак да изпрати писмен отговор, дали офертата се приема или не.
Срокът за отговор изтича, но от бъдещия служител ни вест, ни кост.
Известно време не си вдигаше телефона…, но звънях настоятелно и накрая той откликна, сигурно му беше писнало „тази досадница“ да го притеснява. Вдигна и ми обясни, че има друга оферта, която била за по-малко пари, в IT сферата, на позиция, която даже не знаеше каква ще е точно, където няма опция за израстване в близката 1 година, но е готов да плаща квартирата си в София и да си остане в столицата??!!
Опитах се да му представя съпоставка между същността на двете позиции и неговите стремежи за кариерно развитие, тъй като е важно работата на човек да съответства на неговите интереси.
Пред Млад Безработен №2 стояха две алтернативи:
- Алтернатива #1 – Работа в международна производствена компания, с много добра стартова заплата, бонуси, осигуряване на транспорт, план за бъдещо развитие, обучения, работа в динамична среда, не само на компютър, без плащане на квартира, а при добро представяне след 6 месеца може и да ръководи екип. Работа в сектор, в който големите компании в България са няколко, следователно ако натрупа опит там, може много успешно да търси развитие и конкурентно възнаграждение. Разширяват му се хоризонтите и възможностите…
- Алтернатива #2 – Работа в малка компания като Junior, с по-ниска заплата, без ясни перспективи за развитие, допълнително – наем за квартира….и най-важното – интересите му не отговаряха на характеристиките на работата , а личността му (все пак бяхме правили психологически тестове и интервю) – въобще.
Безработен №2 повече не вдигна телефона, не отговори на офертата – просто избяга.
Тук дойде и следващия проблем, номер две – Дали младите хора са наясно със себе си, с интересите си, желанията си, дали разбират, че избора на професия следва да е в пряка връзка с личността? Дали знаят как да постъпят коректно и да могат да казват точно и ясно „Да, искам!“ или „Не, не искам!“?
Стотици пъти се натъквах на хора, които пускат CV-то си за всяка възможна позиция. А дали хаотичното търсене не дава резултат същия като пасивността?
Ще дам последния си пример, които обобщава поне 5 човека:
Млад Безработен №3 – пасивния, плах търсач на работа.
Това е опозицията на №2, този който само разглежда обявите, вижда изискванията и изпада в паника. Страхът от непознатото надделява с пълна сила и той само гледа обяви, без да се опита да изпрати автобиографията си никъде.
Но нали, ако не попиташ, отговорът винаги ще бъде не!
Няма как да ти се обадят, ако сам не направиш нещо. И как по-точно би могъл да имаш опит като не започнеш да опитваш?
Млад Безработен №3 е около 25 – 28 години, току що завършил висше образование, без ден трудов стаж, той външно демонстрира самочувствие на знаещ и можеш. Наясно е със себе си и е категоричен „Какво не може да работи“.
Той разглежда обявите… вижда изискване, което не покрива и вече се е отказал.
Той няма време за глупости, зает e с много неща. Например да стане сутрин рано – в 10.00 ч., да си направи кафе – 11.00ч., да прегледа нюс фида – 12.00ч., да обядва – 13.00ч., да излезе с приятели – 16.00ч., да си подреди стаята -17.00ч., да посрещне родителите си за манджата – 20.00ч., да поседи в социалната мрежа – 22.00ч., да си полегне, да почине и да гледа филм – 00.00ч. Следва заслужен сън.
Тежко е това ежедневие…
Ако младият безработен има и куче, което да извежда и родителите му го убеждават, че и така ще се справят, да не се притеснява, да не бърза…
Та ето и проблем номер три – скъпи алтруистични родители, не се безпокойте, вашето дете си е най-хубавото, най-умното и най-доброто.
Обстоятелствата, кризата, връзкарството и безработицата са виновни за това, че на вашето дете му е удобно да не прави нищо и това му харесва. Така този млад безработен може успешно да достигне и до стар безработен.
И тази визия не се промени, така и ще си остане.
Родителите ще гледат децата до изнемогване, до края, докато детето не се окаже на 30, на 40, на 50. Абе… докато можете.
Безработица, статистика и препятствия винаги ще има.
Възможно е да ти е малко трудно в началото на кариерата, но попитайте някой по-опитен, на него също не му е било много лесно, нито в начало, нито в средата. Важното е да се престрашиш, с високо вдигната глава и с ясното съзнание, че има още доста неща да учиш, да опиташ, да търсиш възможности, които дори и да ти създадат малко дискомфорт за определено време, ще си заслужават, защото ще получиш много повече в последствие.
Е, какво мислите за младите безработни? Оставете коментар:
Антония Обретенова, български филолог и трудово организационен психолог с професионален бекграунд основно като учител и HR. В момента се старае да се усъвършенства като кариерен консултант и да помогне на хората да открият първо себе си, а после работата на живота си. Може да я откриете в LinkedIn
