Слави Славов: по-известен с прякора си “kupona”, но от както стана предприемач и глава на семейство повече би му подхождал прякора “divana”. Баща на 2 момчета, собственик на бизнес, в който общува с приятни, интелигентни и амбициозни хора, автор на “Човешките роли”
Навсякъде, където правя контакт с човек, организация, проект, дейност или нещо друго слушам само за пари, кинти, мангизи, долари, евро, хиляди, милиони, далавери и прочие.
От известно време мисля по въпроса и разбирам колко много тези хартийки са завъртели така нещата, че животът ни да се върти предимно около тях.
Колко много сме станали зависими от тях. Целият ни живот, ежедневие, ценности, морал, щастие, нещастие , съзнание, а вероятно и сънищата ни се свързва с парите.
В семейството – сметки, храна, наеми, ток, газ, гориво, коли, издръжка и образование на децата, помагане на родители всичко е свързано с пари.
В работата пак сметки, заплати, разходи, продажби, печалби, глоби, инвестиции в книжа на фирмата, допълнителни социални бонуси и застраховки, пак само пари.
Удоволствията – пътуване, спа, кафе, кръчми, дискотеки, кино, театри, дори да се разходиш в парка пак навсякъде някой иска да купиш нещо от него.
Интернет – тук вече лудницата е пълна.
Купуваш си някакви виртуални пари, с които купуваш повече зеленчуци, крави и кокошки във фермата си във фейсбук, купуваш си спокойствието да не ти излизат реклами в приложенията, които ползваш, купуваш си да те харесват във фейсбук, купуваш си да видят повече хора постовете ти в социалните мрежи и безброй още примери.
Всеки ден се измислят милиони способи да се прехвърлят парите от вашия джоб в нечий друг. Има постоянна надпревара, кой ще измисли по-хитър начин да прибере нашите пари.
Сега моля да си представите другата страна на парите – просто като хартията от, която са произведени.
Ако вземете просто като материал хартията, от която са произведени този материал нито става за ядене, нито може да го сипеш като гориво в колата, нито много ще те стопли през зимата ако го запалиш в печката, нито ще свърши вместо теб работата ти в службата.
Изводът до, който сигурно и вие сте стигнали, че не всъщност самите пари са толкова важни, а нещата, които можем да разменим за тези хартийки?
От къде идват парите?
Нека да помислим какво правим, за да получим тези хартийки, които можем да разменим за всичко гореописано.
В най-масовия случай ние хората даваме най-ценния си капитал, единственото, което притежаваме от рождението до смъртта си и никой не може да ни го подари или продаде нито пък може да си го осигурите по някакъв начин.
Това е нашето Време! Заменяме нашето време за хартийките наречени „Пари“.
Сигурно повечето от вас ще се съгласите със съществуването на тази неофициална „сделка“.
Нашето време = Пари
Разбира се всеки човек по различен начин продава своето време и за различни сума пари. Или само така си мислим?
Струва си да помислим по въпроса дали наистина всеки човек получава различно парично възнаграждение за Времето си?
Нека да разгледаме 3 описания на хора, които по различен начин продават своето време и как заменят изкараните от тях пари за основните си потребности в живота: семейство, удоволствия, работа.
В първият случай Джордж е наемен работник във фабрика за изработка на електронни компоненти.
Той продава всеки работен ден 8 часа от своето време за сумата от 2-4000 евро/месечно. Нека да предположим как той заменя тази сума в % отношение за основните си нужди.
- Семейство: 50%
- Удоволствия: 30%
- Работа: 10%
Във втория случай Питър е мениджър в голяма банка. Той работи(продава) всеки ден 12 часа от своето време(а много често и уикендите) тъй като иска де се издигне в компанията.
Той заменя това време за сумата от 10 000 евро/месечно. Нека да предположим как той заменя тази сума в % отношение за основните си нужди.
- Семейство: 30%
- Удоволствия: 20%
- Работа: 50%
Третият субект, който ще разгледаме е Уолтър, който има собствен бизнес. Той продава(заменя) всеки ден средно 16 часа от своето време за 50 000 евро/месечно.
Нека да предположим как той заменя тази сума в % отношение за основните си нужди:
- Семейство: 10%
- Удоволствия: 10%
- Работа (тъй като е собствен бизнес): 80%
Сигурно забелязвате тенденцията, че колкото повече пари изкарвате, толкова по-малък % отделяте за двете най-важни неща според мен семейство и удоволствия и толкова повече харчите за работата си в различна форма.
Друг извод до, до който стигам е, че всички хора независимо какво правим заменяме времето си за едни и същи неща:
ВРЕМЕ = ПАРИ = СУР (Семейство, Удоволствия, Работа)
Дааа, хванахте ме!
10% от 2 000, от 10 000 и от 50 000 евро е много различна сума и ще кажете, че с 200, 1 000 и 5 000 евро можем да си доставим различни по обем и качество удоволствия.
А дали настина е така? Какво всъщност е удоволствието?
Не е ли вътрешно усещане, чувство, емоция? Наистина ли можем да оценим на някаква сума пари нашето удоволствие? Колко ни струва да изпитаме удоволствие?
Вероятно отговорът е, че за всеки човек изпитването на удоволствие струва различно? Или пък парите нямат нищо общо с удоволствието и щастието?
Толкова сме станали зависими от замяната на пари за неща, които ни доставят удоволствие, че сме станали зависи към изкарването на пари, които да заменяме за какво ли не.
Ако погледнем парите, които отделяме за семейството и какво правим с тях моя извод е, че ние заменяме парите за илюзорна сигурност, и общ социален статус в нашата среда.
Колкото е по-скъпо жилището ни, колкото е по-скъпа колата, мебелите и дрехите, толкова е по-висок социалният ни статус? Какво по-точно ни е по високото?
Може би самочувствието? Може би признанието на околните?
Уважението, което получаваме от средата ни?
Отново ли заменяме нашето време за морални ценности като уважение, признание?
Дали е възможно да получим уважение и признание в следствие на общуването ни с други хора, незаплатена помощ, директно да дадем времето си срещу уважение без посредничеството на парите?
Преди 2 седмици дарих 300 лева на една фондация, която ще даде тези пари на едни деца лишени от родителска грижа?
Замислих се дали наистина помагам на тези деца или по-скоро не?
Най-вероятно тези деца ще си купят лакомства, цигари или в най-добрия случай дреха. Но в действителност проблема на тези деца остава нерешен.
Тяхната истинска потребност може би по-скоро е внимание, възпитание, индивидуален подход към развитието на детето, насърчаване, съветване, грижа към личността.
Дори нещо много просто като да отида при тези деца и да поговоря с тях за 1 час сигурно щеше да им достави повече удоволствие от тези пари, които им дадох.
А почти съм сигурен, че удовлетворението, което аз щях да изпитам от тази дейност щеше да е много по-голямо от удовлетворението, което получих от това, че съм дал някакви пари.
Целта на статията ми не е толкова да стигна до някакви изводи, а само да Ви провокирам да помислите върху зависимостта ни от парите!
Какво даваме, лишаваме се и жертваме, за да получим хартийките, които да заменим за неща, които можем да дадем директно от себе си, като най-вероятно удовлетворението, признанието и уважението, които ще получим ще бъде многократно по-голямо.
Идеята е добре визуализирана във филма „In Time“, „Дилъри на време“
[sws_divider_line]
