Кое направи от Стив Джобс гадното, но супер успешно копеленце – геният, който запомнихме
Стийв Джобс има репутация на шеф от ада – всяващ ужас надзирател, който уволнява безразборно нещастните си подчинени. Но по време на кариерата си той е завързал редица продуктивни партньорства – както лични, така и корпоративни.
Успехът на Джобс до голяма степен се дължи на велики хора, които му вършат страхотна работа. Той винаги е подбирал успешно сътрудниците си – от съоснователя на Apple, Стийв Возняк, до лондонския гений Джонатан Айв, отговорен за iMac, iPod и много други емблематични продукти. Джобс е изградил успешни взаимоотношения с някои от най-креативните специалисти в неговия бранш, които често продължават с години.
Постигнал и разбирателство с едни от най-известните марки в световен мащаб – Disney, Pepsi и големите музикални компании. Той не само избира отлични партньори, но и успява да извлече най-доброто от тях. Благодарение на разумната употреба на поощрения и наказания, Джобс успява да задържи и мотивира много талантливи специалисти.
Джобс е елитарист, който вярва, че един малък, но първокласен екип е по-добър от армия инженери и дизайнери. Той винаги търси най-високото качество както у хората, така и в продуктите, и в рекламата. За разлика от други компании, които набират все повече персонал, когато започнат да се разрастват, Джобс поддържа относително малко ядро от специалисти, много от които работят за него или за компанията от дълги години.
Да се работи с Джобс не е лесно, но онези, които успяват, обикновено са му верни.
Стратегията на Джобс е да наема възможно най-добрите програмисти, инженери и дизайнери. Той се труди усилено, за да поддържа лоялността им чрез дялове от акциите на компанията и да подпомага създаването на малки екипи.
Винаги съм смятал за част от задълженията си да поддържам качеството на хората в компанията ми на много високо ниво – казва Джобс. – Това е едно от малкото неща, за които мога да дам личния си принос – да настоявам за набирането на първокласни играчи. Във всяко мое начинание търсенето на най-добрите си е струвало усилията.
От гледната точка на Джобс, не съществува особена разлика между добър и лош таксиметров шофьор или пък готвач. Нещата обаче не стоят така, когато става дума за индустриален дизайн или програмиране – там разликата между „добър” и „посредствен” се измерва в порядъци. Джобс е човек, който иска най-доброто за себе си, независимо дали това се отнася за колата, частният самолет, химикалката или пък служителите.
„Той наистина има навика да поляризира нещата – разказва бившият му асистент Джим Оливър. – Хората са или гении, или тъпаци. Той си имаше любима химикалка. Всички останали окачествяваше като „ боклук. ” По време на разработването на мак, всички извън екипа, който се занимава с него, също попадат в категорията „тъпаци”. „Има голяма доза елитизъм в тази компания – казва Даниел Котке, близък приятел на Джобс, който споделя пътешествието му из Индия. – Стийв определено поощрява идеята, че всички други в бранша са тъпаци.”
Уроците на Стив:
- Не прави компромиси. Манията за съвършенство на Джобс е довела до уникален производствен процес, благодарение на който се появяват велики продукти.
- Дизайнът е функция, не форма. За Джобс, дизайнът се крие в начина, по който продуктите работят, а не в това как изглеждат.
- Избягвай серийните процеси. Джобс постоянно върти прототипите между отделните звена, вместо да ги прехвърля от един екип на друг.
- Генерирай и тествай. Използвай методът на пробата и грешката и намери огромен брой решения, за да откриеш най-подходящото.
- Не насилвай нещата. Джобс не се опитва съзнателно да създаде „дружелюбен” продукт. Тази му черта излиза наяве по време на проектирането му.
- Уважавай материалите. iMac е пластмасов, а iPod – стъклен. Техните форми следват материала, от който са направени.
Pixar: Изкуството е отборна дисциплина
Ако в Apple Джобс държи да контролира всичко, то в Pixar той предпочита да остави управлението в способните ръце на Катмъл и Ласитър. Неговата роля е на щедър благодетел, който подписва чекове и сключва сделки.
Според сценаристите Поли ЛаБар и Уилиям Тайлър, Pixar е противоположност на Холивуд, който се основава на наемането на екипа, необходим за създаването на един филм, на хонорар. Всички са независими и след като работата им приключи, продължават пътя си. „Проблемът в Холивуд е, че обикновено едва когато завършиш продукцията си, установяваш, че хората най-сетне са успели да се сработят ” – казва деканът на университет Pixar, Ранди Нелсън, на Тейлър и ЛаБар.
Pixar функционира по съвсем различен модел. Там целият екип се състои от служители с определени заплати, подплатени с тлъсти дялове от акциите на компанията.
Филмите на Pixar може да имат различни режисьори, но ядрото от сценаристи и аниматори е едно и също. В основата на фирмената политика на „инвестиране в хората” стои университетът Pixar, който предлага стажантски програми в различни области на изкуството, анимацията и киното. Всички служители на Pixar се поощряват да записват предмети по техен избор, независимо дали имат връзка с работата им или не.
Не така стоят нещата в другите студия, където има ясна граница между „мозъците”, „изпълнителите” и помощния персонал. В Pixar всеки, който има връзка със създаването на филмите, е творец. Всички работят заедно и затова биват поощрявани да посещават занятията в университета поне четири часа седмично, без значение дали са хигиенисти или ръководители на отдел. В Pixar твърдят, че „изкуството е отборна дисциплина”. Никой не може да създава филми сам. Ако нещо не е както трябва, сценаристите, режисьорите и аниматорите се заемат заедно с проблема без оглед на официалната им роля или пост.
Този модел се справя с един от най- наболелите проблеми в индустрията като цяло: как не само да привлечеш талантливи хора, но и да ги накараш да работят добре заедно!
Отговорът на това се крие в създадената от Pixar забавна и грижовна работна атмосфера.
В Холивуд създателите на филми пилеят времето си в преследване на изгода, подливане на вода на конкуренцията и опасения за собственото си положение. В Pixar всичко опира до сътрудничеството, работата в екип и обучението. Напрежение, естествено, има, особено когато крайните срокове започнат да приближават застрашително, но като цяло работната среда не е напрегната. Наградата е възможността да се учиш, да създаваш и, най-вече, да работиш с други талантливи хора. Плюс щедрите дялове от акциите, разбира се. В Pixar служителите се забавляват и забогатяват. Както гласи латинският надпис на герба на едноименния университет: „Alienus Non Diutius” — Никога повече сам.
Екипът на първия Мас
В Apple нещата са сходни – талантът на служителите е сериозно предимство, което помага на компанията да изпревари конкуренцията. Джобс се старае да открие и назначи най-добрите специалисти във всяка област. Когато през 2001 г. решава да отвори верига фирмени магазини, първото, ама наистина първото нещо, което прави, е да потърси експерт в продажбите, който да го съветва.
Разбирате ли, това сигурно е много трудно начинание и лесно можем да се провалим – разказва той пред списание Fortune. – Затова взехме мерки. Първо: започнах да разпитвам за най-добрия специалист по продажби на дребно в момента. Всички посочваха (Милард) Мики Дрекслер, който по това време управляваше Gap.
Първият екип от специалисти на Джобс е сформиран през 1980 г. за създаването на новия мак и сред участниците са Бил Аткинсън, Анди Хертсфелд, и Бърнел Смит.
Ядрото на екипа е събрано от тогавашния ръководител на проекта, Джеф Раскин, но голяма част от подбора извършва лично Джобс. Той подбира таланти от цялата Силициевата долина, без да обръща внимание на позицията и опита им.
Прави всичко по силите си да привлече всеки, който смята за ценен. Брус Хорн, например, създател на основата на операционната система на мак, отначало не желае да приеме работата, тъй като вече има предложение от друга компания, VTI, която му обещава огромната за онова време сума от 15 хиляди долара при подписване на договора.
Тогава се обажда Джобс.
Хорн разказва:
Една петъчна вечер телефонът ми звънна.
– Брус, обажда се Стив. Какво мислиш за Apple? – Беше Стив Джобс.
– Ами, Стив, Apple е екстра, но вече приех да започна работа във VTI.
– Какво си направил?! Забрави това и ела утре сутринта, имам да ти показвам толкова неща. Бъди в Apple в 9.
Стив беше непреклонен. Реших да отида, да премина през всичко и да му обясня, че съм взел решение и отивам във VTI. Срещнах се практически всички от екипа на мак – Анди, Род Холт, Джери Манок и другите софтуерни инженери. През следващите два дни демо версиите, скиците на различни прототипи и маркетинговите презентации ме пречупиха. В понеделник се обадих на VTI и им казах, че съм размислил.
Малкото е красиво
Джобс обича да работи с малки екипи. Той държи хората, ангажирани с мак, да не надвишават сто, тъй като колкото по-голям е екипът, толкова по-трудно се управлява и съсредоточава. В Pixar той се опитва да ограничи броя на служителите до няколко стотин.
Когато го молят да съпостави Pixar с Apple, той отдава успеха й на малкия размер:
Pixar е дисциплинарна компания, каквато Apple никога няма да стане. Но най-важното е, че е много по-малка. Тя разполага с 450 служители, но те са така подбрани, че не бихте успели да постигнете нещо подобно дори с две хиляди.
Работата на Джобс
В съвместната си работа с Джонатан Айв и Джон Рубенщайн Джобс изпълнява уникална роля. Той не пише кодове и не чертае електронни схеми, но оставя траен отпечатък в работата на екипа. Той е лидерът, който предлага идеи, насочва процеса и взима много от ключовите решения. Джобс е в ролята на арбитър, който отхвърля или одобрява работата на партньорите си и ги води към намирането на решение.
Айв веднъж споделил, че не би могъл да върши работата си без намесата на Джобс. Той може и да е гений в областта на дизайна, но има нужда от насочването на Джобс.
На жаргона на Силициевата долина Джобс е „избирач”
Така наричат човека, който трябва да определи основния продукт на една прохождаща компания. По правило, продуктът трябва да е успешен, защото в противен случай компанията е обречена. Но далеч не всички нови компании започват с продукти.
Понякога те са група специалисти с голям талант и много идеи, които обаче все още не са решили какво искат да изработват. Подобни неща са ежедневие в Силициевата долина и изходът от това положение е някой, който има нюх за това на какъв продукт да се спре.
В Apple Джобс се справя успешна с тази задача и докато е жив излиза с нов хитов продукт на всеки две-три години. През изминалия век могат да се посочат безброй компании, начело на които стоят хора с подобен усет – от Томас Уотсън Младши в IBM до Уолт Дисни. В последните години обаче такива личности са все по-голяма рядкост.
Заядливи партньори
При разработването на нови продукти на Джобс непрекъснато му се налага да взема важни решения. Но въпреки че той е на върха в Apple, не всичко зависи само от него.
Дебатите и аргументите са ключов елемент в начина му на мислене и той изисква партньори, които да могат да го предизвикват и да отвръщат на предизвикателствата.
Именно в битките на интелектуално ниво, макар и понякога остри, Джобс успява да избере правилните решения. Да вземем за пример първия Мас през 1984 г. Джобс и Скъли прекарват няколко седмици в ожесточено дискутиране за цената му. Разработването на компютъра струва скъпо, а доходите на Apple по това време не са цветущи.
Скъли се нуждае от достатъчно средства, за може да пребори конкуренцията.
От друга страна, твърде високата цена на Мас би отблъснала много клиенти и ще доведе до недостатъчни продажби. Всеки от двамата мъже оспорва аргументите на другия. Скъли окачествява споровете с Джобс като „двубои”.
И двамата обичахме да заемаме определена позиция, която после да обръщаме наопаки и аргументирахме наново – пише той. – Непрекъснато водехме битки в защита на собствените си идеи, проекти и колеги.
Една среща с Джобс може да бъде истинско изпитание.
Той е в състояние да оспори всяка дума, при това понякога доста грубо. Но всичко това е тест. Той принуждава хората да защитават идеите си. Ако се чувстват достатъчно уверени, ще могат да защитят позицията си. Като повишава залозите и кръвното на хората, той цели да разбере доколко те са подготвени и аргументирани.
Колкото повече отстояват мнението си, толкова по-вероятно е да са прави.
Ако си човек на компромисите, си обречен пред Стийв, защото той е много уверен в познанията си и има нужда от някой, който да го предизвиква – обяснява бившият програмист Питър Хоуди. Когато той каже: „Мисля, че трябва да постъпим така “, просто изпробва дали някой ще го опровергае. Точно такива хора търси. Да заблудиш Джобс не е лесна работа. „Ако не знаеш за какво говориш, той ще го усети – казва Хоуди. Изключително умен е и е много добре информиран. Има достъп до някои от най-големите специалисти на планетата. Ако не знаеш какво приказваш, той ще разбере.
Хоуди разказва за един случай, когато между него и Джобс възниква спор за някакви нови чипове на Intel, който осигурява процесорите на Apple. Обикновено Хоуди казвал нещо, колкото да се отърве от присъствието му. По-късно същият ден Джобс го засякъл и отново го запитал за Intel. Вече бил провел разговор с председателя на компанията Анди Гроув, за да свери информацията. За щастие, Хоуди казвал истината.
Не можеш да мамиш човек, който може да хване телефона и да позвъни на Анди, казва Хоуди
Такъв беше Стив Джобс…
Ако имате коментари по темата може да ги споделите с нас като се присъедините към дискусията във Facebook фен страницата ни или в Google+ профила на lifehack.bg!
Вижте още и: Сритване на задници ала Стив Джобс
