Понякога просто трябва да кажеш на своя мениджър, капитан или лидер: майната ти шефе – не си прав!

При лидерството редом с опасността от това да смятате себе си за най-способният при вземането на решения, съществува и един друг риск, който може да бъде също толкова, ако не и по-опасен:

Това другите да ви смятат за най-умния или най-опитния.

Това се превръща в проблем от жизнена важност, когато въпросната компания се намира в пилотската кабина на някой самолет, а въпросният лидер е пилотът.

Да вземем за пример следният разговор от записа на един полет на „Еър Флорида“, записан секунди преди самолетът да падне в ледената река Потомак близо до Вашингтон през 1982 г.:

Вторият пилот: Нека отново да проверим леда върху тези крила, понеже стоим тук от известно време.

Капитанът: Не. Мисля, че след минута ще тръгнем.

Вторият пилот: (Относно даден инструмент, докато се приготвят да излитат.) Това не ми изглежда в ред, какво смяташ? Хм, не, това не е както трябва.

Капитанът: Наред си е…

(Звук на самолет, който безуспешно се опитва да набере височина.)

Вторият пилот: Дари, ние падаме.

Капитанът: Знам.

Звук от сблъсък, при който загиват капитанът, вторият пилот и още 76 души.

Това е само един от трагичните примери на това как членовете на екипа често отстъпват пред статута на лидера, който представлява законния и осведомен авторитет. То показва също така как от погледа на лидерите често убягва влиянието, което техният предполагаем статут и компетентност упражнява върху хората около тях.

Вижте още и: Страхотен урок по лидерство от Робин Шарма

Определяно като „капитанщина„, този вид поведение е получило името си от понякога смъртоносния вид пасивност от страна на членовете на екипажа, когато капитанът на полета очевидно взема неправилно решение.

Разследващите катастрофата многократно са записвали бедствени примери за очевидните грешки, правени от капитана на полета, които не са били поправени от друг член на екипажа.

Синдномът капитанщина не се ограничава само до летенето.

В един набор от проучвания изследователите тествали желанието на квалифицирани опитни медицински сестри да се откажат от професионалните задължения спрямо даден пациент, след като „шефът“ – лекуващият лекар – се е изказал по случая.

За да осъществи експеримента, психологът-изследовател Чарлс Хофлинг телефонирал на 22 отделни пункта за медицински сестри в различни болнични отделения.

Той се представил като доктор от болницата и наредил на сестрата да даде 20 милиграма от лекарството астроген на определен пациент. В 95 % от случаите сестрата тръгнала директно към витринката с лекарствата, за да вземе посочения медикамент и да го даде на пациента, макар че лекарството не било одобрено за болнична употреба, а 20-милиграмовото предписание било два пъти по-високо от препоръчваната дневна доза.

В обобщение на своите открития изследователите стигнали до един красноречив извод.

Те заключили, че в медицинските отделения с пълен трудов колектив е съвсем естествено да се приеме, че за да се вземат най-добрите решения, съвместно се трудят множество „интелигентни професионалисти“ (лекари, сестри и фармацевти), но при по-обстойна инспекция всъщност се оказва, че функционира само една част от тези професионалисти.

В това изследване изглежда, че сестрите са пренебрегнали своите значителни познания и опита си и са се подчинили на авторитета, в случая лекаря.

В подобна ситуация действията на сестрите са разбираеми. Лекуващият лекар представлява както властта, така и авторитета.

С други думи, докторът е шефът, в резултат на което той има силата да накаже служителите, които не му се подчиняват.

При това той притежава и едно по-висше медицинско образование и практика, което кара околните да се подчиняват на неговия статут на експерт.

В резултат на тази приета за даденост компетентност няма защо да се учудваме, когато медицинският екип не желае да оспорва препоръчаното от доктора лечение.

Лидерите трябва да са информирани за тези констатации не непременно, за да са защитят следващия път, когато попаднат в болница, а когато трябва да вземат някакво важно решение, било то в кабинета си, или в заседателната зала.

Когато лидерите не успеят да помолят членовете на своя екип за принос и когато членовете на екипа не успеят да отстоят своето мнение пред лидерите, това може да се превърне в омагьосан кръг, който води до неползотворни процедури по вземане на решения, до лош избори и често пъти до грешки, които биха могли да се предотвратят.

Независимо дали сте треньор на спортен отбор, офицер в клуб, собственик на малка фирма или главен изпълнителен директор на международна корпорация, съвместното лидерство, при което добре осведомените членове на колектива се приканват да изразят своето несъгласие, може да бъде ключ към излизането от този омагьосан кръг.

А малко смирение от страна на лидерите също няма да им навреди.

Просто си припомнете, че трябва да забравите за егото си, когато влизате в стаята за заседания, в болницата или в пилотската кабина, където вие сте шефът. А ако сте от страната на подчинените, просто не си мълчете – поне, когато виждате, че шефът ви предстои да вземе някое от поредните си идиотски и опасни решения.

Ето и няколко добри отправни точки, които ще ви помогнат да станете по-добър лидер:

Сподели 😍

9
Остави коментар

avatar
2 Comment threads
7 Thread replies
0 Followers
 
Most reacted comment
Hottest comment thread
3 Comment authors
Христо СтояновЕлиlifehackerbg.comЦветан Иванов Recent comment authors
нови стари харесвани
Ели
Гост
Ели

Страхотна гледна точка, защото и аз работя като ръководител на няколко групи и пасивните ракции на групата във важен момент, направо ми скапват деня и настроението. Обичам да работя в симбиоза с екипите си и определено имам нужда от повече инфо, за да преододолеем заедно този проблем. Ще потърся и аз допълнително инфо, но ще ме зарадвате, ако успеете да сподеите някъде из lifehack за натиска на шефа, комформизма, как да преодолеем пасивните отношения и тоталната липса на реакции в групите. Активни остават само ярките и доста заетите и без това членове, а останалите участници понякога просто се наслаждават на… Прочети всичко »

Цветан Иванов
Гост
Цветан Иванов

Работа в екип означава работа в екип – определен брой хора си взаимодействат. Това че един от тях е начело не го прави непогрешим – както ясно се вижда. Показателен пример в това отношение е примера с Кенеди и провалената операция „Залива на прасетата“, а там също е имало глас, който е действал като червена предупредителна лампичка.
Преди време бях правил тренинг за взимане на решения – „Снежна буря“ и якото беше, че точно тогавашният ми шеф взе грешно решение, което „уби“ екипа в Аляска 🙂
Имаме нужда от приемащи шефове и предаващи служители, които работят на една честота.
Поучителна статия. Поздравления!

🔘 За Нас

🔘 За Реклама


🔘 Общи условия

🔘 Права за ползване

🔘 Privacy Policy

🔘 Cookies

🔘 Решаване на спорове


LIFEHACK е медия за бизнес и личностно развитие, в която се публикува качествено съдържание по теми като дигитален маркетинг, онлайн бизнес, лидерство, предприемачество, мениджмънт, психология и продуктивност.


Facebook

📩 office@lifehack.bg

Top