За болезнените реалности при интервютата за работа и как да ги избягваме, независимо дали търсим подходящ човек или самите ние кандидастваме – споделено от практиката
В процеса на подбор има две основни страни – работодател и кандидат.
Техните роли често строго се диференцират, а малко хора осъзнават, че добрият резултат зависи именно от този двустранен процес.
Когато заемат едната или другата роля, забравят за онзи човек, който седи отсреща, а се фокусират върху самия процес и собствените си виждания.
Като консултанти по подбор, ние се срещаме и комуникираме и с двете страни.
Като медиатори на процеса и като коректни партньори и на двете страни – работодател/кандидат, ние се стараем да срещнем интересите им и да направим така, че тези страни да са взаимно допълващите се и полезни един за друг.
Интересният момент настъпва тогава, когато една от страните тотално забрави, че би могла да бъде и от другата страна.
Драги участници, в процеса „рекрутмънт“ целта Ви далеч не е да се излъжете най–добре един друг, а да си бъдете от взаимна полза. Привидната първоначална измама струва скъпо и на компанията – работодател и на кандидата. Цената често не е само в парично измерение, но и в емоционално психическо натоварване.
Следва реален случай от практиката ми на рекрутър (не ми звучи добре подбораджия, подборист или подборач). Употребата на чуждици не е случайна. Тя има за цел да онагледи двойнствеността на нашите объркани разбирания:
Фирма „Дъ Компани“ искаше да намери своя „Дъ Юник Специалист“.
Тя ни изпрати своите изисквания на Свръх-човека, подходящ за тази позиция. Да обобщим изискванията – лицето „Дъ Юник Специалист“ трябва да:
- Знае всичко;
- Да е наясно с всички процеси и чуждици, с които се наричат тези процеси (едно е да кажеш „кюфте“, съвсем друго „мийтбол“);
- Да е млад човек, с 10 години опит в сферата;
- Да познава продуктите на „Дъ Къмпани“ в основи;
- Да иска да печели малко, но да дава много.
Съществуваха и други изисквания, но тук ще представим само основните.
Вследствие на представените изисквания, ние изготвихме обява, с надеждата, че Свръх-човекът ще се отзове. Ако не, ние сами започваме издирването.
Кандидат – служители
Получихме 100 CV-та. 80% от изпратените автобиографии са написани непълно, не са попълнени коректно, липсват важни данни. 50% изобщо не са подходящи. 90% не отговарят на повече от 2 изисквания. 10% са подходящи.
Свързваме се с челната десетка първо по телефона, после потвърждаваме по е-майл срещата. Следва пълна програма: Трима от десетте поканени не се явяват в уречения час и ден, без да предупредят. Но нищо, ние сме свикнали.
Интервютата
На срещата с кандидатите за позицията „Дъ Юник Специалист“ се явяват:
- Лице 1: Човек, който не знае за каква позиция се явява на интервю. Но е напълно убеден, че е перфектен за поста.
Ама разбира се, аз например имам тотално хуманитарен бекграунд и като образование и като професионален опит, но винаги съм знаела, че ще стана Космонавт, то това е лесна работа. Знам какво е космос, слагала съм си каска за мотор, падала съм от колело, то е същото, а пък в космоса знам, че няма да имам и проблема с гравитацията.
- Лице 2: Човек, който няма опит, няма познания, не чете по темата, него това „не го интересува“, но пък има ценз. Самооценката покрива изискванията за „Дъ Юник Специалист“, знае няколко чуждици, чул ги е по новините. Уменията липсват напълно, но пък ако има проблем, ще пита Google.
- Лица 3, 4, 5: Лицата се явяват с ясната представа, че в CV-то са писали от части фикция с привкус на екшън и драма. Лицата не пропускат да повдигнат въпроса за възнаграждението, като искат за авторството и самозванството не три хиляди и петстотин лева, наясно са с чуждиците, затова искат “3.5 К”.
- Лица 6 и 7: Знаят какво искат, знаят и какво могат. Те са готови да поемат отговорностите на Cвръх-човека. Имат подходящо образование и опит. Google не е единственият им ресурс за знания.
Процесът на подбор не свършва до тук. Следва най-важната част – срещата с работодател. След като сме направили първоначалния подбор съобразно всички правила в това изкуство, избираме 3-ма от кандидати на работодателя: този без опит и самочувствие, все пак има потенциал да се развие.
Срещата
Страх и притеснение от страна на кандидата, капка надменност и величие в мениджъра, който представлява работодателя. И двамата се гледат скептично, всеки вглъбен в собственото си представяне. Действие три в тази постановка винаги е най-напрегнато.
Представителят на „Дъ Къмпани“ преценява, че един от представените кандидати е подходящ за позицията. Да, но точно този кандидат не харесва мениджъра на „Дъ Къмпани“ или не харесва фирмата като цяло. Защото онази надменност и величие, за която ви казах преди малко не е останала скрита и за него……Следователно пиесата приключва в трето действие и се очаква ново разиграване.
Удовлетвореността не е част от изживяванията на всички участници.
Нека Ви споделим няколко съвета, чрез който смятаме, че ще подпомогнем за по-доброто разбиране и лесното и гладко провеждане на интервю за работа.
Скъпи работодатели,
Свръх-човеци няма. Ще Ви разочароваме, но и Вие не сте Свъх-хора. Колкото и да сте велики в този момент, моля, припомнете си, че и Вие някога сте седели от страната на Супер Аматьор кандидата. Това, че някой не знае всичко не е проблем, важното е сам да иска да го разбере. Това, което се опитваме да кажем е следното:
- Дори и човек да не е наясно с някои аспекти на работата, ако има желание ще ги научи.
- Инвестицията във Вашите служители е най-добрата Ви инвестиция, тъй като те са най-важния Ви ресурс.
- Не поставяйте толкова високи изисквания, сами знаете, че най-добрите цели са постижимите цели. Нямаме предвид да сведете изискванията си до критичния минимум, а да гледате в перспектива и да приемате хората.
- Не избирайте човек за Вашата фирма само по външни белези, изберете и човек, който притежава качествата, които отговарят на културата на компанията Ви. Изберете кандидата, който отговаря и на изискванията Ви за поведение и отношение към работата в рамките на Вашата организация.
- Поставете се в ролята на кандидата, спомнете си за това, че знанията и уменията се придобиват, а не са даденост.
Скъпи кандидати,
Търсенето на работа не е лесна работа!
- Първо се изяснете сами със себе си. Разберете какво искате да правите, с какво искате да се занимавате и кои качества в действителност ще Ви помогнат, за да се представите в най-добрата си светлина.
Тази стъпка е най-трудната, ако не можете сами, потърсете професионално мнение. Можете да отделите малко пари, които иначе ще изхарчите за нови обувки или за една вечер в софийска дискотека за консултация с кариерен консултант. За разлика от обувките или лудата вечер консултацията може да Ви даде знания и умения, с които ДА ПЛАНИРАТЕ И УПРАВЛЯВАТЕ САМИ кариерния си път.
- Интервюто не е враждебно мероприятие, сменете отношението си, бъдете себе си и ако не се получи с конкретната позиция, за която кандидатствате, то Вие може да сте подходящ за друга такава или за по-добра.
- Оставете приятно усещане у интервюиращите и те сами ще Ви потърсят.
- Изкристализирайте причините си за кандидатстване за дадената позиция.
- Дори и да не притежавате дадени умения не симулирайте, че ги имате. Това, че не сте наясно ще си проличи още от първия работен ден. Няма нищо лошо да покажете, че не сте наясно, но покажете, че сте готови да наваксате, за да запълните пропуските. Няма Свръх-човеци.
- Намирането на подходящата работа е процес. Не се хвърляйте на всяка обява.
- Застанете от другата страна и си представете, че Вие сте работодател. Помислете защо самите Вие бихте наели някой и какво ще очаквате от него.
Понякога в този процес се забравя това, че всички ние сме хора.
Емпатията е качество или умение, което трябва да се развива. Понякога просто трябва да се поставим на мястото на другия и без притеснения да представим себе си по най-обикновен начин.
Модернистичните наименования на процесите понякога не са известни на кандидатите в тази форма, но те могат да познават процеса или обратното. Не говорете така, че да не Ви разберат, само и само да покажете колко знаете. Да бъдеш естествен на работното място не е трудно и е доста успешен метод, за да се чувствате добре на мястото си.
Всеки участник в процеса има спомен от училище или университета:
За един и същи изпит при един и същи преподавател мнението е от „Този изпит е много труден…“ до „Този изпит е много лесен…“ А разликата е в подготовката на всеки от нас, така че е добре да се подготвяме….преди да категоризираме: Този работодател не става, този кандидат не знае и т.н. Всеки от нас се е опитвал да готви…
На теория всички сме наясно, че прилагането на една рецепта зависи от качеството на продуктите и условията за приготвяне.
За едни да приготвиш вкусни задушени картофки за вечеря е много проста работа, а за други това е много трудно и не се получава, а разликата е в знанието и опита.
Ако знаем какви продукти са необходими, как предварително да ги подготви, какви са важните подправки и какви са дозите ….и ако се пробваме няколко пъти със сигурност на 3-4 път ще станем майстори на задушените картофки…
А за да го направим е важно да искаме да го направим.
Автор Антония Обретенова, български филолог и трудово организационен психолог с професионален бекграунд основно като учител и HR. В момента се старае да се усъвършенства като кариерен консултант и да помогне на хората да открият първо себе си, а после работата на живота си. Може да я откриете в LinkedIn