Работохолизъм – интелектуалният мързел се изправя срещу грубата сила

Съвременната ни култура възхвалява идеята за работохолизма.

Подкрепя я, обича я!

Всеки ден чуваме за хора прекарващи по-голяма част от денонощието в офиса. Това е техният почетен знак, герба, гордостта, която ги изпълва, преди да се самоубият, работохолизирайки над поредния “огромен” проект.

Но освен, че работохолизмът е излишен, той е и глупав.

Работенето повече не означава, че ти пука повече или че ще свършиш повече работа. Това просто означава, че работиш повече, това е.

Работохолиците създават повече проблеми, отколкото решават.

Дългите работни часове няма да ти простят, няма да издържиш особено много на темпото. И когато дойде моментът на прегряването, а той неминуемо ще дойде – ти работохолико ще бъдеш поразен много, много силно.

Работохолиците често пропускат както най-важното, така и посоката.

Опитват се да решат проблемите, отделяйки им безброй часове. Опитват се да компенсират интелектуалния мързел с груба сила.

А това определено води до нелицеприятни решения.

Работохолиците дори създават кризи!

Те не търсят начин да бъдат по-ефективни, защото всъщност обичат да работят извънредно. Дрогират се с чувството да мислят за себе си като за герои точно заради това, а не заради резултатите, които постигат. Те създават проблеми (често несъзнателно), защото само така могат да работят до късно.

Работохолиците внушават вина на хората, които не остават след работа – карат ги да се чувстват безполезни, все едно не вършат нищо. Това води до проблеми и със сигурност резонира върху работната атмосфера за всички наоколо.

Подобно поведение създава лоша фирмена култура и разваля работната среда.

То принуждава останалите, които така или иначе са по-продуктивни и не им се налага да остават до късно, да го правят. Ако всичко, което вършим е само работа и нищо друго, то е малко вероятно да създадем нещо съществено.

Никой не взема страхотни решения, когато е уморен, нали?

Работохолиците не постигат повече от не-работохолиците.

Те могат и да претендират, че са перфекционисти, че вършат повече, че създават повече, но това просто ще означава, че си губят времето, фокусирайки се върху маловажни детайли, вместо да преминат към следващата си задача.

Работохолиците не са герои.

Те не спасяват дългия, прецакан ден, те просто го използват. Истинските герои вече са си у дома, защото много добре разбират начинът, по който трябва да се правят нещата.