Мафиотите определено не са от хората, които могат да ни служат за подражание. Но сигурен съм, че пък и вие не сте от типа хората заслепени от предразсъдъци, а сте от тези, които определено ще си вземат поука от примера на подобен тип правилно или неправилно поведение, прилагано така успешно от старите гангстери.
Трябва да знаеш кога да спреш: Контролирай амбициите си
Карло Гамбино е може би най-успешният американски дон на всички времена. През 1957 г. той наследява Албърт Анастасия – Лудия шапкар, начело на злокобна фамилия, наричана „Убийство” ООД, и я превръща в „Пари” ООД – най-добре печелещата фамилия за времето си.
Гамбино се заема с нови видове бизнес. Поема пристанището, овладява профсъюза на докерите, доставя строителни материали за небостъргачите и снабдява ресторанти и супермаркети с пилета.
Тези нови дейности пълнят джобовете на всички участници по веригата.
Подобно на старите кралски фамилии, Гамбино урежда брака на сина си с дъщерята на друг дон от мафията, като по този начин създава съюз, благодарение на който фамилията му навлиза в модния бизнес, нови профсъюзи и превозите с камиони.
Гамбино изгражда армия с повече от хиляда войници и разширява мрежата си в цялата страна. Тези революционни инициативи подсказват, че Гамбино е бил човек с необуздани амбиции. Ако обаче проучим живота му внимателно, ще видим, че е умеел да укротява амбицията си според обстоятелствата.
Силата на човека не е в крайностите, а в избягването на крайности. – Ралф Уолдо Емерсън
След години, посветени на разрастване, Гамбино забелязва, че времената са се променили. Новите гангстери не спазват правилата и унищожават цели фамилии, като продават наркотици.
Мнозина от тях се обличат крещящо и се държат демонстративно нахално, вместо да са скромни и почтителни. Гамбино започва да се опасява от прекомерния растеж и предупреждава бъдещите босове да са по-умерени.
В края на краищата той „затваря книгите” на фамилията си (т.е. престава да привлича нови хора) и се оттегля в дома си в Лонг Айланд, където почива в мир, както гледа мач на „Янките”, на седемдесет и четири годишна възраст.
Дон Анджело Бруно упражняваше власт, но също си даваше и сметка, че тази власт води до отговорност… знаеше къде са границите. Знаеше кога да натиска и кога да се отдръпне. – Джордж Анастасия, „Кръв и чест”
Само десет години след смъртта на Гамбино неговият кошмар за бъдещето на фамилията се сбъдва. Появява се жестокият, лишен от вкус и търгуващ с дрога дон на име Джон Готи – пълна противоположност на стария шеф.
В много отношения Готи е умен, колкото и Гамбино, но двамата са направени от съвсем различно тесто. Гамбино изучава италианската история. Често цитира Макиавели и следва примера на по-добрите римски императори.
Не мога да не призная, че Наполеон е най-великият рекетъор на света. Бих могъл обаче да го науча на някои неща… преминал е мярката… бил е като всички нас.
Не е знаел кога да спре и кога да се върне към рекета. – Ал Капоне, след като прочита „Наполеон” на Емил Лудвиг
Може да се каже, че Октавиан Август е най-успешният римски император. Август наследява Цезар след бруталното му убийство – както Гамбино наследява Анастасия след неговото брутално убийство.
Август е тласкан от амбиции и се стреми към развитие. Строи пътища, които разширяват границите на империята, и създава полицейски сили, противопожарна команда и пощенска система, които приличат на нашите днес.
Освен това насърчава брачни съюзи с икономически и политически цели, точно както Гамбино. Към края на живота си Август забелязва, че времената са се променили, и призовава бъдещите римски императори към умереност.
Умира спокойно на седемдесет и шест годишна възраст. И Август, и Гамбино са знаели кога да укротят амбициите си.
Да управляваш империя, мафиотска фамилия или бизнес е като шофирането на кола. Трябва да знаеш кога да дадеш газ и кога да натиснеш спирачката.
Господарю, ако има нещо, което успелият човек трябва да знае по-добре от всичко останало, то е кога да спре. – Коенус към Александър Велики.
Вижте още и: → Искаш ли да си гадното копеле, което винаги успява?
Това е само бизнес: Приятели или врагове
Да кажеш „не” на приятел може да е най-трудното нещо, но в мафията почти винаги те убива най-добрият ти приятел.
Понякога те вкарва в засада. Понякога сам натиска спусъка.
Вито Дженовезе ми каза, че когато Гаетано Риина го видял, започнал да му се усмихва и да му маха с ръка.
Тогава Вито му пръснал мозъка с ловна пушка. – Лъки Лучано
Има случаи, когато приятелят не смята да ти навреди, но неговата боязливост, глупост или пренебрежение те провалят – приятелят почти винаги е троянският кон, който ти влиза из отзад.
Феранте разказва:
В затвора имаше един бостънски гангстер, който излежаваше доживотна присъда за множество убийства. Но явно беше оставил приятели на улицата, които продължаваха „бизнеса” му. Един ден, докато го чаках да освободи телефона, за да се обадя, той започна да говори свободно със събеседника си за събиране на лихви и заеми и други изнудвания, с които продължаваше да се занимава.
Когато затвори, един гангстер от Джърси, който го бе чул, докато чакаше за съседния телефон, му каза:
– Трябва да внимаваш какво говориш, телефоните се подслушват.
Мъжът от Бостън му отговори:
– Все ми е тая. Нали ще лежа цял живот?
– Само че приятелят ти може и да не лежи цял живот.
Бостънецът доби вид на елен, заслепен от фарове. Бяха му показали колко струва – тип, който не дава пет пари за така наречените свои приятели.
Бог да ни пази от приятелите ни. С враговете ще се справим. – Генерал Джордж Патън
Колко пъти през живота ви приятел е искал от вас да направите нещо, което вие не сте искали, но не сте били в състояние да откажете?
Обикновено точно такива „другари” ви закопават.
Не ви казвам да не помагате на приятели, изпаднали в беда – нали затова живеем. Един истински приятел обаче никога не би ви изложил на риск преднамерено.
Ако иска да направи подобно нещо, време е да помислите за бъдещето на подобни отношения. Понякога трябва да казвате „не”. Нищо лично, това е само бизнес.
Вижте още и: → Мафията за: вземането на решения, за приятелите и за враговете
Победа без последици е като спагети без десерт: Управление на кризи
21 март 1980 г. Десет часа вечерта във Филаделфия. Кафяв шевролет спира пред редица достолепни къщи. Дон Анжело Бруно седи на предната седалка. Човек от неговата фамилия го е докарал до дома. Докато двамата разговарят в паркираната кола, до прозореца се доближава мъж и опира ловна пушка в главата на Бруно. Щраква спусъка, после се разнася силен гръм.
Мозъкът, който е управлявал Филаделфия двайсет години, излита от черупката си. Старият дон е ликвидиран. Престъпната фамилия изпада в тежка криза.
Виновникът за удара Антъни Капонигро – Тони Банана, е фамилният консилиери.
Позицията на консилиери изисква мъдрост – умът на Капонигро се оказва изкривен като банан. В момента никой от фамилията не знае кой стои зад убийството. Капонигро е потърсен за съвет. Вместо обаче да се обърне към войниците с властен тон или да назначи човек, който да намали напрежението, той се скрива в Джърси и чака да види накъде ще задуха вятърът. Няма стратегия.
Просто решава, че всички ще разберат по някакъв начин, че той е убил Бруно, и ще се присъединят към него от страх.
Не демонстрира качества на дипломат и не вижда причина да успокоява приятелите на Бруно, които, естествено, са бесни заради смъртта му. Когато хората на Капонигро го питат какъв ще е следващият им ход, той им казва:
– Не се тревожете за нищо.
След това организирал буйно парти, за да отпразнува „победата”.
Пожелателното мислене не е заместител на нормалната кризисна комуникационна стратегия. – Стив Адубато, „Какво са си мислели: Кризисни комуникации”
Капонигро се оказва жестоко заблуден.
По-малко от месец след убийството на Бруно трупът му е намерен в багажника на една кола. Удрян, удушен, ръган с нож и прострелян. Няколкостотин долара са натикани в гърлото и в задника му.
Първата грешка на Капонигро е, че убива Бруно, „Вежливия дон”, който е харесван от повечето членове на фамилията и има силни връзки с другите фамилии.
С малко пропаганда обаче Капонигро би успял да подкопае това високо мнение за Бруно и да защити действията си. Втората му, още по-гибелна грешка е, че се надява такава сериозна криза да се разреши сама.
Поради пълния отказ на Капонигро да признае или да се справи с кризата, последвала убийството на Бруно, след него във филаделфийската престъпна фамилия се разразява вътрешна война.
Двайсет и осем гангстери са наръгани с ножове, застреляни или взривени, преди да настъпи временно примирие. Малко след това враждата започва отново.
Когато човек е глупав, то е завинаги.
16 декември 1985 г. Вечерен час пик в Централен Манхатън.
По улиците се тълпят хора, пазаруващи за Коледа. Черен линкълн спира до бордюра пред луксозен ресторант.
Когато двама добре облечени мъже слизат от колата и тръгват към входа, четирима убийци с бели шлифери и руски ушанки приближават и ги засипват с куршуми.
Най-силният мафиотски бос в страната и неговият помощник падат в локви кръв. Убийците изчезват в тълпата.
Престъпната фамилия Гамбино изпада в тежка криза.
Всеки откаченяк може да застреля хора на улицата, но в часовете, които следват, Джон Готи, който стои зад двойния удар срещу Пол Кастелано и Томи Билоти, се оказва майстор в овладяването на кризи.
Персей нападнал враговете си и преди те да разберат и дори да заподозрат, заграбил с насилие трона, който бил спечелил с престъпление. – Ливий, „История на Рим”
По всяка вероятност двойното убийство би могло да доведе до кървава война във фамилията Гамбино или до война с другите нюйоркски фамилии. Ето как по-нататъшните кръвопролития са избегнати.
Фамилия Гамбино иска да знае кой стои зад удара, както и останалите нюйоркски фамилии. Мафията не обича публичността, а всички големи новинарски агенции в страната тръбят за случилото се.
Готи не е сигурен дали ще бъде приет лесно от собствената си фамилия като нов дон. Поради това привлича за свой пиар човек, когото всички харесват – възрастен, уважаван гангстер на име Джо Гало.
Гало веднага свиква среща на всички капо от фамилията и ги уверява, че фамилията е непокътната. След това Готи уведомява другите фамилии, че Гамбино сами разследват убийството и не се нуждаят от външна помощ.
След удара по папа Йоан Павел I през 1978 г. служителите на Ватикана, подозирани в съучастие, играят същата игра като Готи – казват на италианските власти, че сами ще разследват смъртта на папата и не се нуждаят от външна помощ. Независимо дали са американски гангстери или духовници от Курията в Рим, италианците дължат философията си на Макиавели.
Докато другите фамилии очакват новини, Готи спечелва кратък интервал от време, за да консолидира властта си в собствената си фамилия. Нарежда на Гало да свика втора среща на всички капо от фамилията.
Този път Готи предлага да гласуват кой да бъде следващият бос. Той не е учил политология, но инстинктивно разчита на стар трик на политбюро, при който всички повтарят гласуването на Сталин – за да не си изпатят.
Дотогава капо вече са си дали сметка кой е истинският виновник за смъртта на боса и гласуват единодушно за Готи – за да не си изпатят.
Добра крачка напред, но още е рано за почивка – това не са скаути, които гласуват за нов водач, а убийци, които все още могат да нанесат контраудар.
Готи превръща потенциалните си врагове в приятели.
След като поема фамилията, премества центъра на властта от Стейтън Айланд и Бруклин в Куинс. За да успокои кръвожадните бруклинци, които се чувстват пренебрегнати, назначава за свой официален заместник харизматичния капо от Бруклин Франки де Чико.
За да успокои старците, които гледат на него като на млад и напорист кариерист, назначава за консилиери Джо Пайни. Издига печени гангстери от ключови райони, защото си дава сметка, че в замяна те ще му бъдат лоялни.
Без да се пролее нито една капка кръв повече и преди да изтече седмицата, членовете на фамилия Гамбино се редят пред щаба на Готи в Манхатън, за да целунат новия си дон.
Другите фамилии, макар и ядосани от действията му, поне са доволни, че фамилията Гамбино е спокойна, и оставят Готи да продължи да действа като бос.
На същия този етап от преврата на Капонигро колегите му гангстери тикат банкноти в задника му, като че ли е автомат за продажби.
В случай на криза действайте бързо и намерете подходящ човек, който да предаде правилното послание. Използвайте агресивна дипломация. Независимо дали си имате работа със служители или с обществеността, правете услуги, за да получите подкрепа. Никоя криза не се разрешава сама.
Е да, те са мафиоти, престъпници, мародери, убийци – и все пак има какво да се научи от тях: да знаеш кога да спреш, да не се доверяваш изцяло на приятелите си и да не чакаш кризата да се оправи сама – добри уроци, макар и от сериозни престъпници…
Още супер ресурси за любимата ни и спорна тема – Мафията:
