Любомира Любенова – определя себе си като търсач на пътища и нови възможности. Важна част от търсенето й е телевизионната журналистика, която практикува в продължение на 8 години. След това пътят я отвежда към мечтата за собствен бизнес. Така се появява агенция за комуникации и реклама Media Start, благодарение на която се впуска в дълбоките води на предприемачеството. А с блога си “Бизнес уроци за начинаещи” подкрепя предприемаческата общност в България.
“Ти си единственият, който знае истината: дали си минал напряко, или си излъгал, или не си постъпил както трябва. Само вие знаете това.” – Джим Колинс
Обичате ли да чувате горчивите истини за лидерството?
В тази статия ще става въпрос само и единствено за лидерство, но не какво да е, а лидерство от ниво 5. Звучи мистериозно, нали?
За първи път чух термина „лидерство от ниво 5“ преди 5 години от изключителния Джим Колинс. От тогава чета, изследвам, вълнувам се от тази тема – повече от всяка друга.
Този богат и синтезиран материал е резултат от многото чути лекции, изгледани видеа, изчетени статии и книги на този изследовател.
Откакто чух всичко това, което ще прочетете и вие, въпросът: „Дали сега постъпвам като лидер от ниво 5?” ме преследва постоянно.
Дали ще преследва и вас?
Ще използвам терминът „лидерство от ниво 5“ доста. Той промени начина, по който гледам на обстоятелствата, на бизнеса, на трудните решения.
Често ще употребявам и думичката „велик“, нека не звучи толкова гръмко. Ако ви дразни, навсякъде, където я срещнете, си я заменяйте с английското great.
Надявам се да успея да въведа и Вас в това приключението да се стремиш да бъдеш лидер от ниво 5. Дали съм го постигнала? Разбира се, че не. Упражнявам се настойчиво.
Какво няма да направи тази статия за теб:
- Няма да подхрани гордостта ти;
- Няма да те остави да живееш удобно;
- Няма да те хвали ;
- Няма да ти каже, че си велик лидер;
- Няма да те гали с перце;
- Ще разбърка някои твои представи
Дали ще продължиш да четеш, решението е твое. Рискът също. Истините тук са плод на емпирични изследвания, а не на емоции, схващания и светоглед. Фактите говорят.
Грешните схващания за промяната, които ще направим на пух и прах:
- Промяната започва единствено, когато се случва криза и именно кризата убеждава хората да направят радикални стъпки.
- Състоянието на пазара, високите заплати и бонуси са онези неща, които задвижват колелата на промяната.
- Мощен генератор на промяна е страхът от това да останеш назад; да гледаш как другите печелят; от провала, който те очаква, ако не побързаш.
- Можеш да купиш своя растеж с пари, което означава, че можеш да купиш своето величие.
- Пробивът, от който се нуждаеш, е зависим само от техниката, с която разполагаш.
- Промяната е екстремна, болезнена, трогателна; разбиваща всичко, градено до сега.
Представям ви: Джим Колинс
Джим Колинс е с непоправимо любопитство. Започва изследванията си и преподавателската си кариера още докато учи бизнес в Станфорд.
През 1995 г. основава лаборатория за изследване на мениджърските процеси в Колорадо. Там той провежда хиляди разговори с топ мениджъри.
На всеки 25 покани за участия като лектор, той отхвърля 24.
И винаги има сериозна аргументация за поканата, която приема.
Джим Колинс има две книги на български – „Създадени вечни“ (Built to last) и „По пътя към величието“ (From Good to Great).
Тиражите отдавна са изчерпани. И има защо.
Първата му книга е резултат от 6-годишен труд, в който той и колегата му Дж. Порас изследват 1 435 компании и тяхното присъствие на сцената на бизнеса в продължение на 40 години.
Сред тях, те откриват 11, които са станали велики. Останалите са просто добри.
Откритията им ще Ви помогнат да промените мисленето си.
Но четенето само по себе си няма да Ви направи лидер от ниво 5.
Независимо колко прекрасна е работата Ви и колко невероятни са резултатите Ви, винаги се стремете към по-доброто. Не е приемливо да сте просто добри. Задължително трябва да се стремите да направите организациите си и самите себе си не просто добри, а чудесни.
Толкова пъти сме чували, че доброто е враг на най-доброто. Това, според Колинс, е сериозен проблем. То е пречката добрите неща да се превърнат във велики.
Ние обикновено правим добри неща: завършваме добро образование, имаме добри приятели, стремим се към добри неща.
И ето я шокиращата истина:
Повечето компании не са станали велики, защото са твърде добри.
За консуматорското общество, е характерно следното: трябва да стигнем до края на живота си, за да осъзнаем, че изобщо не сме имали чудесен живот или не сме помогнали на някой друг да живее прекрасно.
Причината за това е, че сме имали просто един добър живот.
Доброто е враг на великото.
Какво разделя великото от доброто? Как доброто да стане велико? Чрез какъв лидерски стил великото може да бъде? Дали всичко е въпрос на късмет?
Именно на тези въпроси ще търсим отговорите в тази статия.
Използваме емпиричния подход на Джим Колинс, заедно с неговия колега Джери Порас. Те изследват в продължение на 15 години каква е онази тайна, която обръща добрите компании в страхотни и ги кара да се задържат на върха.
Изследователският проект е дързък. А откритията – шокиращи.
Как можем да знаем точно кои действия на дадена компания ще я изведат на върха?
За да си отговорят на този въпрос, двамата изследователи проучват всички онези компании, които са на върха не просто от години, а от десетилетия.
Ако те са преуспяващи толкова дълго време, със сигурност успехът не се дължи само на късмет; нито на лъжи в продължение на 40 години; нито на факта, че са се появили в правилното време на точното място.
Не е и въпрос на един велик лидер.
Как успяват да установят кое прави една компания по-велика от друга?
Подходът, който решават да следват, е следният: поставят две фирми, които са като генетични близнаци, на една плоскост.
Те са на едно ниво: възникнали са по едно и също време и разполагали са с едни и същи ресурси. Тези две фирми стават обект на изследване, като условието е да бъде проучен поне 40-годишен период от историята им.
Откритието е, че при едни и същи обстоятелства едната компания става велика, а другата – не. Следват анализи, обработка на данни и денонощни терзания.
Така се появява книгата „Създадени вечни“. Основният извод, който сочат фактите, е, че:
Доброто е добро. Великото е велико. И те никога няма да са еднакви.
Шокиращото откритие: Великите компании са такива от самото начало. Те не са се превърнали в такива. В тяхната генетика е заложено величието, защото те са имали правилната основа, изграждани са от невероятни хора, които Колинс нарича „родители“. А добрите компании никога не стават велики.
Но изследователите не спират до тук.
Веднъж, по време на една лекция, Джим Колинс е провокиран от негов студент, който открито казва, че целият 6-годишен труд около това изследване е напразен, защото е депресиращ и не посочва пътя как добрите компании да станат велики.
А дали изобщо е възможно?
Това провокира още няколко години труд върху „Пътя към величието“.
Какво се случва с онези компании, които не са имали генезиса на величието още в началото? Дали няма компании, които са били на средното ниво, съществували са дълго време, но в един момент нещо се случва и те напълно сменят курса си и стават… велики? И защо едните правят скок, а другите – не?
Тези въпроси подтикват изследователския екип да потърси и онези компании, които от добри са станали велики. Дали има универсални принципи, които „великите“ прилагат и, ако да – можем ли да ги приложим и ние веднъж завинаги?
Започваме да търсим отговорите…
Първи принцип на великите: Първо КОЙ, а после – КАКВО
Започваме да обръщаме по-голямата част от лидерските учения, които сме чували, с главата надолу. Фактите сочат, че великите компании не чертаят първо маршрута, след това да намират автобуса, после да качват хората и накрая да ги отведат „някъде“.
Те правят точно обратното: най-напред взимат правилните хора в автобуса, свалят неподходящите, слагат подходящите хора на правилните места и тогава определят посоката, в която ще се движат.
Втори принцип на великите: Правилните хора са най-ценният актив
„Хората са най-ценният ни актив.“, сме свикнали да чуваме, четем и изповядваме. Грешно, грешно, грешно! ПРАВИЛНИТЕ хора са най-ценният актив във великите институции.
Ако си качил правилните хора в автобуса, не е нужно да губиш време, за да ги управляваш.
Ако инвестираш много време в това да ги управляваш, стимулираш или мотивираш, това със сигурност са неподходящите хора за организацията ти.
Правилните хора са дисциплинирани, знаят как да се самомотивират. Те намират начини.
Трети принцип на великите: Не бъди груб, но бъди строг
Изисква се желязна лидерска дисциплина, за да привлечеш правилните хора. (И отново припомняме: не „кои да е“ хора, а точните!)
Великата организация не се изгражда благодарение на извънредно случване на събития.
Градежът е низ от повтарящи се действия – всеки ден, всеки месец, всяка година; оборот след оборот; стъпка след стъпка.
Следва голямото откритие
След дългогодишни изследвания на данни, екипът на Джим Колинс стига до следното обобщение: Отговорът за това, как добрите компании се превръщат във велики, не е в ръководството, а във вида ръководство.
Има специален набор от лидерски качества, който разделя категорично добрите компании от великите компании. И той се крие в изводите за петте вида лидерство.
Има 5 нива на лидерство. На първите 4 от тях са добрите лидери.
Но има нещо необикновено в лидерите от Ниво 5. Какво е различното? За да си отговорим на този въпрос, ще разгледаме историята на Дарвин Смит и неговият тип ръководене:
Нехаризматичният лидер Дарвин Смит:
Опитвам се да се квалифицирам. Продайте мелниците!
Когато Дарвин е млад, във военното училище често чува думите: „Никога няма да бъдеш лидер, Смит.“
Причината била, че той е толкова нехаризматичен, че отблъсква хората около себе си.
По-късно той става адвокат, след това консултант в голяма компания, после – изпълнителен директор.
Но още помнел какво е чувал за себе си през младежките си години.
Дори директорът, който го назначил, му казал, че не го смята за достатъчно квалифициран, за да води толкова голяма компания.
И при първия момент, в който го улови в некомпетентност, ще го уволни.
Странно защо, Дарвин Смит попада на 5-то място в ТОП 10 класацията за велики лидери, което Джим Колинс и екипът му правят.
В края на кариерата си Смит обобщава:
„Просто се опитвах да съм квалифициран за работата си.“
Той не е търсел внимание. Дори отказал на “Уолстрийт джърнъл“ да напишат статия за него. Разрешил да пишат за компанията, за хората, за технологиите, за процесите, но забранил да пишат за него.
Когато репортерът започнал с въпросите, Дарвин през цялото време отклонявал отговорите. На всеки въпрос, свързан с него, той отговарял така, че да изпъкне компанията.
В крайна сметка, не публикували интервюто, защото той отговарял кратко и отклонявал вниманието от себе си.
Дарвин притежавал интересно качество: дълбокото усещане, че не е супер герой; искрена скромност. Знаел е, че не е харизматичен лидер.
Тази скромност форма на слабост ли е?
Ако мислите, че е така, грешите. Тази скромност е съчетана със страховита воля.
След назначаването си, на Дарвин му откриват рак на гърлото и му предвещават една година живот. Тогава той казва на борда:
„След година трябва да съм мъртъв, да знаете. Но все още съм жив.“
Всяка седмица пътува за лъчетерапии и се грижи за себе си. Така надживява рака още 25 години, през 20 от тях е изпълнителен директор.
Година по-късно, след като побеждава рака, той споделя с жена си:
Научих нещо от моя рак. Ако имаш рак на ръката, трябва да си достатъчно смел, за да ти отрежат ръката. Взех решение. Ще продадем мелниците.
Фирмата, в която работи Дарвин, има богата история в дърводобивната промишленост. Но той си задал въпроса: „Можем ли да бъдем най-добрите в света в нашия бранш?“.
Отговорът бил „не“.
В този момент той погледнал на всичките мелници като на рак. И ги продал. С тях продал и 70% от 100-годишната история на компанията.
Така отсякъл традициите, историята, част от приходите.
Но го направил с цел: да създаде потребителски продукт от хартия, чрез който имало реални шансове компанията да стане най-добрата в света.
Всичко от продажбата на мелниците вложил в потребителски стоки, като целта била да притиснат „Procter&Gamble“ и да започнат битка с тях.
След 25 години компанията му Kimberly-Clark става фирма номер 1 от индустрията с хартия за потребителски стоки.
Двете страни на примера с Дарвин и лидерство от ниво 5
Дарвин притежава две, на пръв поглед, противоречащи си качества: От една страна: изключителна автентична лична скромност, която през цялото време напомняла с поведението си: „Не става въпрос за мен.“ От друга страна: страховити воля и упоритост, с цел да постигне каузата за фирмата.
Всичко това се изразява накратко така:
„Опитвам се да се квалифицирам. Продайте мелниците!“.
Важният въпрос: Коя е най-силната ти амбиция?
Всички лидери от ниво 5 са амбицирани за каузата, за институцията, за фирмата, за общия успех, а не за себе си. Те имат волята да реализират тази амбиция, независимо какво се случва с тях и какво се излива върху тях.
Катрин Греъм от „Вашингтон пост“: интериора на класическото ниво 5
И у Катрин Греъм има тази „двойственост“ – съчетанието между лична скромност и крайна професионална воля. Нека да илюстрираме това:
На 3-ти август 1963, тя си почива вкъщи.
Чува изстрел на долния етаж, след който намира любовта на живота си Филип мъртъв. Самоубил се.
По същото време тя трябвало да даде отговор на предложението от „Вашингтон пост“ за много висока позиция.
От борда я попитали: „Да не продадеш компанията сега?“. А тя отговорила: „Все едно кралица Елизабет да каже: „Ще се предадем на французите“.
Тя не само поема ръководството на вестника, но и заявява: „Ще превърнем този посредствен вестник в един от малкото вестници по света, които ще се конкурират с „Ню Йорк таймс“.
В началото на 70-те тя решава дали да се отпечатват документи от Пентагона.
В този момент много по-опасно е било „Пост“ да публикува документите, отколкото „Таймс“, защото до момента „Таймс“ вече е публикувал документи, след което е получил съдебна забрана. Което означава, че „Пост“ би нарушил закона за шпионажа, в резултат на което, би загубил лиценза си на медия.
Какво прави Катрин Греъм? Публикува ги!
Адвокатът й я е съветвал да не ги публикува. Но, въпреки това, тя го прави. Повечето биха се уплашили и послушали адвокатите си.
Тя обаче не си преписва заслугите.
Ако прочете историята около Уотъргейт и нейните мемоари, тя споменава около 20 пъти думата „късмет“. Цялото й мислене е в стила:
„За щастие, намерихме касетите; така се случи, че имахме добри служители…“
Първата крачка към лидерство от ниво 5:
Свикни с прозореца и огледалото – разликата между добрите и великите
Лидерите от ниво 5 прехвърлят успеха към всички останали хора. Ако не могат да посочат конкретно име, обясняват успеха със случайности.
Фактите за успех са безкомпромисни, но те ще посочат през прозореца – всички възможни фактори, довели до успех, но винаги изключват себе си като такъв фактор. Ако нещата не вървят добре, те застават пред огледалото и казват: „Аз съм отговорен за всичко това.“
При добрите компании има една друга зависимост: когато нещата тръгнат добре, лидерите обикновено се поглеждат в огледалото и казват:
„Аз съм отговорен за това. Наистина съм много добър“.
Когато нещата не вървят, те търсят причините отвъд себе си: в пазара, в икономиката, в кризата, в хората. Това не е мислене от ниво 5.
Какво е твоето лидерство – лидерство на прозореца или лидерство на огледалото?
Наистина ли е възможно да се премине към лидерство от ниво 5? Вродено ли е? Генетично ли е? Може ли да се развие и да се открие?
Изследванията показват, че със сигурност не е вродено генетично. Против човешката природа е като се видиш в огледалото, да не се похвалиш колко си добър.
Добрата новина е, че има примери в историята на великите организации, които доказват, че е възможно да се премине към лидерство от ниво 5.
В следващата статия по темата ще разгледам как може да се случи това и ще посоча няколко примера на хора, които са го направили.
Големият въпрос за мен остава: ако цял живот си вървял по пътя на гордостта и аплодисментите са станали част от теб, възможно ли е да станеш скромен?
Вижте още и страхотното интервю, което Любомира Любенова даде за lifehack.bg
