Безценни уроци по мениджмънт и лидерство от основателя на VISA

martinСтатия, благодарение на Мартин Сребров: Предприемач. Избран от Forbes „30 под 30“ за една от най-успешните млади бизнес личности на България.

Истината е, че почти няма жив човек, който да не е чувал за VISA. Има много малко организации, които могат да заявят, че една-четвърт от населението на земята са техни клиенти. По последни данни това са над 2 милиарда човека, които на година осъществяват над 62 млрд. транзакции с общ оборот от над $4.4 трилиона долара.

След като тази компания е толкова впечатляваща, нека се запитаме няколко въпроса:

Кой е основателя й? Къде е нейната централа? Каква е пазарната и капитализация? Кой е нейния изпълнителен директор? Кой са най-големите акционери? Кой са топ мениджърите в компанията?

Не се притеснявайте ако нямате отговори на повечето въпроси. Една от причините за това е, че през последните десетина години е имало хиляди статии за компании като Майкрософт и Епъл в Бизнес Уйк, Форчън и Форбс, и едва 35 за VISA.

Уникалното всъщност при VISA e организацията на нейната корпоративна структура и мениджмънт. Още от момента на създаването си, собствеността и мениджмънта й са разпределени между нейните “партньори”, които през процеса си на развитие достигат до 21 000 субекта по целият свят. Системата на управление добива името chaordic /хаоредна/ – което е комбинация от две думи – хаус и ред. Основателят на тази гениална концепция е Дий Хок, който всъщност е й основателят на VISA.

В основни линии тази стратегия е организирана около едно по-ефективно тълкуване и прилагане на Лидерството. Внедряването и се превръща в една от основните причини VISA да се превърне в една от най-великите компании на нашето време.

Ето какво има да ни каже Дий Хок за Лидерството

visa

Какво е тълкуването на обикновени думи като “ръководя” и “следвам”, които често мислим, че знаем добре? В края на краищата се оказа, че не са толкова обикновени.

Предполага се, че лидерът има последовател. Последователят от своя страна се предполага, че има право на избор. Човек, който е принуден да следва целите, намеренията или предпочитанията на друг човек, не е последовател в истинския смисъл на думата, а обект на манипулация. Ако и двете страни приемат господството и принудата, връзката между тях остава съществено непроменена.

Понятията лидер и последовател включват в себе си вечната свобода и независимата преценка на двете. Истинският лидер не може да бъде задължен да ръководи. Един истински последовател не може да бъде задължен да следва.

В момента, в който те са задължени да го правят, те вече не са лидер или последовател.

Ако поведението на единия е принудено от другия, независимо дали със сила, от икономическа необходимост или договорно споразумение, връзката помежду им се променя и отношенията им стават като между началник / подчинен, мениджър / служител, майстор / калфа или владетел / роб. Всички тези взаимоотношения са коренно различни от тези между лидер / последовател.


Свободното поведение е същността на връзката лидер / последовател.

Принудителното поведение е в основата на всички останали. Там, където поведението е принудено, господства тиранията, колкото и незначителна да е тя. Където поведението е свободно, господства лидерството в пълната си мощ.

Лидерството не е непременно градивно, етично или открито. Напълно възможно е да има разрушително и лошо поведение и да го прави чрез корумпирани средства. Следователно, ясна, смислена цел и завладяващи, етични принципи, предизвикани и споделени от всички участници трябва да бъдат същност на всяка институция.

Проблемът се състои в това, как може да се гарантира, че тези, които управляват са градивни етични, открити и честни личности. Решението е да се следват само тези, които се държат по този начин. Всичко се свежда до индивидуалното и колективното усещане за това къде и как хората избират да бъдат ръководени. В истинския смисъл, последователите са тези, които ръководят, като сами избират къде да бъдат водени.

Въпросът къде ще бъде водена една общност е неразделна част от ценностите и убежденията, които споделят хората, които съставят тази общност.

Истинските лидери са тези, които дават възможност на всеки член на общността да прояви, предаде и съзнателно да сподели своите несъзнателни ценности и убеждения, – тези, които превъплъщават в своето собствено поведение основното обществено отношение – тези, които символизират, легитимират и укрепват поведението си в съответствие с отношението на общността – тези, които позволяват на това, което се опитва да се случи, наистина да се случи. Поведението на истинският лидер включва в себе си поведението на всеки един човек, който избира къде и как ще бъде ръководен.

Най-важното не е, че лидерството може да бъде градивно или разрушително, в зависимост от целта, принципите и метода, а това, че истинското лидерство се основава на свободно поведение и има афинитет към доброто, а неправилното лидерство се основава на принудително поведение и има афинитет към злото.

4-те основни отговорности на мениджъра според Дий Хок

menagement

Простичката, ясна цел и принципи пораждат комплексни и интелигентни резултати. Сложните правила и норми създават само глупаво и неефективно поведение. – Дий Хок

Когато Дий Хок моли няколко човека да опишат първата и най-важна отговорност на всеки мениджър, той получава отговори, които имат нещо общо помежду си.

Според тях всички отговорности на мениджъра са свързани с хората в екипа му – занимаващи се с подбора на служители, с мотивацията им, обучението, оценяването им, организирането, насочването и контролирането им.

Това възприятие според Дий Хок е напълно погрешно. Във всички организации мениджърът трябва да е на преден план.

Първата и основна отговорност на всеки, който претендира да управлява другите е да може да управлява преди всичко себе си – собствените си почтеност, характер, етика, знания, мъдрост, темперамент, думи и действия. Това е една безкрайна, трудна и често избягвана задача. Причината за това не е трудна за разбиране. Избягва се точно, защото тя е много по-трудна отколкото да определиш и контролираш поведението на другите.

Без да притежава изключителната способност да управлява себе си, никой не е способен да упражнява власт, независимо колко голяма власт са придобили.

В интерес на истината, колкото повече власт придобива човек, толкова по-опасен става. За да се научим да управляваме себе си трябва да отделим половината от времето си и да приложим най-добрите си умения. В този процес, етичните, моралните и духовните елементи на самоконтрол са неизбежни.

Когато Дий Хок моли група от хора да определят втората отговорност на всеки мениджър, те отново дават объркващо разнообразие от мнения, които отново са свързани с подчинените им служители. Още една грешка.

Втората им отговорност е да работят с тези, които имат власт над нас: шефове, ръководители, директори.

В един организиран свят, винаги има хора с власт над нас. Как бихме могли, без тяхната подкрепа, да следваме убежденията си, да упражняваме ума си, да използваме творческите си способности, да постигаме конструктивни резултати или да създадем условията, чрез които другите да могат да направят същото? Да отделяме една четвърт от времето и способностите си, за да работим с началниците си не е твърде много.

Когато Дий Хок пита за третата отговорност на мениджърите, хората вече са леко притеснени и неуверени в себе си, но мнението им отново бива свързано с подчинените им. Отново допуснаха грешка.

Третата отговорност е да работят с хора, които са на тяхното обществено положение – тези, над които ние нямаме власт и които нямат власт над нас – съдружници, конкуренти, доставчици, клиенти.

Без тяхното уважение и доверие, не може да се постигнат големи неща. Те могат да превърнат живота ни в рай или ад. В този случай, не е ли разумно да отделим поне една пета от времето и изобретателността си, за да си сътрудничим добре с тях?

Когато ги пита за четвъртата отговорност на мениджъра, хората се затрудняват да му дадат отговор. Вече бяха предпазливи по отношение на начина си на мислене относно подчинените им служители. В крайна сметка, те отново се съсредоточиха върху управлението на подчинените им, защото не им остана нищо друго. Този път бяха прави.

Четвъртата  отговорност е да управлява тези, над които има власт.

Инстинктивният отговор е, че мениджъра посвещава времето си на работа по самоконтрола си и сътрудничеството си с началниците и колегите си. Остава му много малко или почти никакво време да управлява подчинените си. Точно така!


Изберете способни хора, запознайте ги с концепцията, бъдете до тях и им покажете как да я прилагат. Насърчете ги да не насочват този процес към техните така наречени подчинени. Ако тези, над които имате власт правилно контролират себе си, работят добре с вас и с колегите си и възпроизвеждат точно по същия начин процеса със своите служители, тогава единственото, което остава е  да се уверите, че са добре оценени, възнаградени и оставени да работят спокойно.

Управлението не е в това да направиш другите хора по-добри. Неговата същност е ти да станеш по-добър. Парите, властта и титлата нямат нищо общо с това.

Тогава винаги се появява очевидният въпрос. Как може да ръководите шефове, колеги, съдружници и клиенти? Отговорът е също толкова очевиден. Не можете.

Но можете ли да ги разберете? Можете ли да ги убедите?

Можете ли да ги мотивирате? Можете ли да променяте плановете им, да оказвате влияние върху тях, да им прощавате? Можете ли да ги дадете за пример? Разбира се, че можете, но само при условие, че правилно ръководите самия себе си. Накрая ще се появи правилната дума. Можете ли да ги ръководите?

Няма толкова строги правила и регламенти, няма толкова йерархични организации, няма толкова груби началници, които да ви попречат да използвате енергията, способностите и изобретателността си. Те могат да ви създадат проблеми, но не и да ви спрат да ги използвате. Истинската власт е във вас, не в тях.

Забравете за управлението! Изтрийте тази дума от речника си!

Това, за което говорим няма нищо общо с него.

Контролирайте себе си, работете с началниците си, ръководете колегите си, наемайте добри служители и им позволете да направят същото. Всичко останало е незначително.

Ако следвате този път, винаги ще успявате във всичко. Успехът, тъй като ни дава кураж, изгражда увереност в нас и ни прави истински щастливи, често ни учи на коварен урок – да имаме твърде високо мнение за себе си.

Невероятното израстване и придобиването на ценни качества най-често са резултат не от нещо друго, а от самия неуспех, но само при условие, че можете да го осъзнаете, да го признаете, да се поучите от него, да се издигнете над него и да опитате отново.

Истинското лидерство предполага един стандарт доста над човешкото съвършенство и това е много добре, защото радостта и удовлетворението се състоят в преследването на дадена цел, а не в нейната реализация. Единственият въпрос, който има значение е дали човек непрекъснато се изкачва по стълбицата.

В най-дълбокия смисъл, разграничението между лидери и последователи е безсмислено.

Във всеки един момент от живота си, ние едновременно водим и следваме някого. Нашите знания, решения и мъдрост винаги са толкова полезни и приложими колкото на всеки друг. По всяко време, „другият“ може да бъде началник, подчинен или колега. Всеки е роден лидер. Кой може да отрече факта, че от момента на раждането си всеки един от нас започва да командва родителите си, братята и сестрите си и своите другарчета?

Ще ви дам следния пример: родителите чуват бебето си да плаче, веднага скачат и отиват при него да го успокоят. Ние всички сме лидери, докато не тръгнем на училище, където започват да ни заповядват, контролират и да ни учат да правим същото. Но хората не са „предмети“, за да бъдат манипулирани, да им се поставят етикети, да се опаковат, да се купуват и продават. Преди всичко друго, те не са и „човешки ресурси“.

Ние сме пълноценни човешки същества, които съдържаме в себе си цялата развиваща се вселена. Ние трябва да разглеждаме концепцията за висшестоящите и подчинените с нарастващ скептицизъм. Трябва да разглеждаме концепцията за управлението и труда с нови убеждения. Трябва да разглеждаме концепцията за лидер и последовател в нови перспективи.  Преди всичко друго, ние трябва да разглеждаме с ново съзнание същността на организациите, които правят такива разграничения.

Истинското лидерство е лидерството, което всеки може да прилага; лидерство навсякъде и във всичко, от което този свят, толкова силно се нуждае и доминиращо управление , което толкова малко получава.

Откъс от книгата “One from Many: VISA and the Rise of Chaordic Organization” на Dee Hock


Препоръчвам ти и:

Остави коментар

Notify of
avatar
wpDiscuz