Как да контролирате противниците си като ги оставите на драматичен кръстопът, където вие да сте единствения им избор?
Най-успешни са онези измами, при които се създава илюзията, че на жертвата е предоставена възможност за избор.
Най-много жертвите ви да си въобразят, че са наблюдавани зорко от вас, докато всъщност отдавна са станали ваши марионетки.
Много полезно ще бъде за каузата ви да предложите на хората няколко възможности, подбрани така, че винаги вие да печелите. Принуждавайте хората около вас да бъдат заставени да избират от две злини по-малката, като и двата варианта да са благоприятни за вас, макар и в различна степен.
Изправете ги пред нетърпяща отлагане дилема – да попаднат в заложените от вас капани, независимо какво ще изберат на този драматичен кръстопът.
Простичката, но много хитра маневра на Иван Грозни!
Още от самото начало на своето царуване великият московски княз Иван IV (известен по-късно като първия руски цар Иван Грозни) бил изправен пред нерадостната картина – страната отчаяно се нуждаела от реформи, но той не разполагал с властта, необходима за тяхното осъществяване.
Най-силно била ограничавана властта му от ненаситните за привилегии висши дворяни, или както ги наричали в Русия – боляри, които от десетилетия налагали навред своята воля и измъчвали безправното селячество.
През 1553 г. двадесет и три годишният Иван Грозни се разболял сериозно.
Прикован към леглото, той бил принуден да събере най-видните боляри в спалнята си, за да се опита да изтръгне от тях обещанието да служат предано на неговия син.
Някои се колебаели, а други направо отказали да се подчинят на заповедите му. Така Иван за сетен път се убедил, че не може да налага волята си над непокорното болярско съсловие.
Успял да превъзмогне болестта, но никога не забравил този горчив урок – болярите никога нямало да се откажат от мечтите си да го свалят от трона.
За съжаление мрачните предвиждания се сбъднали – повечето от най-знатните руски дворяни му изменили, като преминали на страната на Полша и Литва – върлите врагове на Московската Русия в онази смутна епоха.
Дори един от най-близките му приятели княз Андрей Курбски внезапно се опълчил срещу него, дезертирал в Литва през 1564 г. и се превърнал в най-опасния претендент за трона на Иван IV.
Докато княз Андрей Курбски събирал войски за предстоящото нападение на Московското княжество, властта на Иван IV Грозни ставала все по-нестабилна.
Точно когато побягналите на запад дворяни започнали да подготвят нахлуването в Русия, на изток татарите отново надигнали глави.
Останалите в страната боляри сеели размирици и смут.
Обширните размери на Московската шир извънредно много затруднявали защитата на нейните граници.
Иван Грозни бил изправен пред неразрешима дилема – ако избере да нападне на изток татарите, ще рискува съкрушителен удар в гърба, откъм западната граница с Литва. С тази смъртоносно опасна многоглава хидра можел да се справи само ако разполагал с абсолютна власт. Но с такава власт дотогава не бил удостояван нито един от великите московски князе.
Иван Грозни трескаво търсел изход от безнадеждната обстановка до сутринта на 3 декември 1564 г.
Тогава жителите на Москва станали свидетели на странна гледка – стотици шейни били подредени на площада пред Кремъл.
Слугите припряно товарели съкровищата от дворцовата хазна и от покоите на Иван IV заедно с хранителните припаси от избите на двореца.
Московчани не можели да повярват на очите си – Иван IV, съпроводен от всички свои придворни, изоставял двореца и дори столицата! Без никакви обяснения царят се настанил в едно глухо селце на юг от Москва.
Цял месец след това удивително събитие Москва била обзета от ужас – всички се опасявали, че Иван IV е решил да отстъпи престола от страх да не загуби главата си, когато жестоките боляри превземат цялата власт в страната.
Търговците побързали да затворят магазините си. По улиците кръстосвали необуздани тълпи, които грабели, а сетне палели навред, като убивали всеки, който се опитвал да им се противопостави.
Вече било опасно да се живее в Москва.
Едва на 3 януари 1656 г. пристигнало послание от великия московски княз Иван, в което се обяснявало, че той повече не можел да търпи безчинствата на болярите и затова решил завинаги да се откаже от престола.
Прочетено пред многохилядната тълпа на площада пред Кремъл, това прощално послание обаче имало много странен ефект: търговците и останалото простолюдие обвинили за всички несгоди не Иван IV, а коварните боляри – ненавиждани от десетилетия от простия народ заради тяхната алчност, надменност и жестокост /ей на това му се казва хитрост, манипулация и влияние/.
Разярени тълпи залели улиците, проехтели гръмки закани за кръвожадна разправа с дворяните, които побързали да се изпокрият вдън земя.
Набързо била подготвена група от първенците на града – най-богатите търговци, видни представители на висшето духовенство и дори на тези от дворяните, които досега не смеели да се противопоставят на Иван IV, – за да го помолят в името на Свещената Рус отново да заеме трона си в Кремъл.
Иван IV ги изслушал в селото край Москва с характерното за него каменно изражение, но не прекършил волята си.
Едва след няколко дни предложил ново решение, и то чак след като в това доскоро никому неизвестно селце се изредили пратеници от всички съсловия: или да му се закълнат като абсолютен монарх, цар-самодържец, който ще има пълните права да управлява, както намери за добре, или да си търсят нов пастир.
Изправени пред драматичния избор между кървава гражданска война и прекланянето пред неограничения царски деспотизъм, почти всички съсловия в Московското княжество одобрили решението да имат силен цар с непоклатима власт. Иван Грозни склонил да се върне в Москва и да се заеме с възстановяването на реда чак през февруари.
Церемониалното шествие било много тържествено и внушително.
Руснаците повече нямали право да се оплакват, защото сами си избрали да живеят при деспотична власт.
Поуката от хитрия ход на руския владетел?
Иван IV Грозни бил изправен пред много трудна за решаване дилема – да отстъпи пред натиска на болярите за него било равносилно на смъртна присъда.
Но другата възможност означавала страната да бъде хвърлена в братоубийствена гражданска война, заплашваща с пълно опустошение на Великото московско княжество. Дори ако Иван IV би успял да излезе победител в това масово кръвопролитие, страната щяла да бъде толкова изтощена и омаломощена, че тенденцията към разцепление лесно би могла да надделее над стремежите към укрепване на централизираната власт.
Дотогава младият Иван Грозни се справял успешно с всички препятствия благодарение главно на умението си да напада изненадващо, смело и съкрушително. Но сега подобна стратегия би се оказала пагубна най-вече за самия него – колкото по-свирепо се нахвърли върху своите многочислени противници, толкова по-яростна ще е тяхната ответна реакция.
Класическият метод, при който вие се опитвате да демонстрирате превъзходството си над противника, има една основна слабост – много често този метод причинява всеобщо негодувание.
Нещо повече – подобна тактика е възможно да предизвиква още по-необуздана реакция, която да помете светкавично вашата власт.
Иван IV Грозни, който никога не се е колебаел да използва смело всички възможни средства, за да закрепи още повече властта си, ясно е осъзнавал, че трябва да използва само едно средство, за да извоюва окончателната победа – привидното си оттегляне от светската власт, при това, колкото е възможно по-шумно и преднамерено. Естествено, царят въобще нямал намерение да отстъпи властта на своите непримирими врагове, но въпреки това предоставил на народа „правото сам да решава съдбата си” – или да поиска абдикацията на царя, след което неминуемо щяла да се възцари пълна анархия с непредвидими последици, или да признае абсолютния характер на царизма.
За да се застрахова срещу евентуален провал, Иван IV Грозни ясно дал да се разбере, че самият той предпочитал да се откаже от престола.
„Ако си мислите, че ви лъжа, ще се оттегля от трона – заявил той – и ще видите какво ще се случи…”
Разбира се, никой не пожелал да бъде изпробван този вариант. Всички руснаци се уверили от собствен опит какво станало, когато Иван IV Грозни се оттеглил временно, при това само за един месец.
Огромната страна настръхнала, изправена пред кошмарни очаквания вследствие неговата абдикация – нашествия на татарите, гражданска война и брато-убийствени междуособици, разрушения и смърт.
Всъщност всичко това наистина се сбъднало, но след смъртта на Иван IV Грозни, в така нареченото Смутно време.
Важни, финални думи: Как да създавате марионетки!
Временното оттегляне от политическата сцена е изпитан похват за овладяване на инициативата. По този начин ще предоставите на хората възможност да се замислят как ще изглежда животът им без вас, след което им предоставяте да избират, въпреки че всъщност вие сте този, който предрешава техния избор.
Все едно че сте им заявили открито:
„Аз ще се оттегля и ще стоя в сянка, а за вас остава перспективата да страдате заради последствията от моето оттегляне. Е, мога и да се върна и да поема в ръцете си тежкото кормило на властта, ала само ако бъдат спазени стриктно следните мои искания…”
Така можете да регулирате исканията на хората, защото те ще бъдат изправени пред силно ограничения избор: да приемат или да не приемат нашия ултиматум – както казахме по-горе да приемат по-малкото зло.
Разбира се, те ще се съгласят да удовлетворят желанията ви, защото алтернативният вариант е още по-неприемлив за тях. Все едно че им извивате ръцете, макар че това следва да се разбира само в преносния смисъл на думата, защото поне привидно на хората все пак им е оставен някакъв избор.
Запомнете: Когато обществото си въобразява, че му е позволено сАмо да избира бъдещето си, то много по-охотно ще влезе в капана.
Не вярвате ли – вижте политическата ситуация в България!
Вижте още и: