Философията на Ричард Брансън за наемане на най-добрите служители
Какво прави един от най-успешните предприемачи в света, за да намери най-добрите си служители? Вижте философията, която следва:
Работата е любов извадена наяве. Ако не можеш да работиш с любов, а само с отвращение, по-добре напусни работа и седни пред вратата на някой храм и помоли за милостиня онези, които работят с радост. – Халил Гибран
Обичате ли това, което правите?
Повечето хора биха отговорили с Не.
Не винаги е възможно да работим работата, която ни харесва. Повечето от нас още в най-ранна възраст започваме да следваме очакванията на семейството, обществото, вместо да преследваме собствените си хоризонти. Това може и да доведе до професионални успехи, но за сметка на смисълът и удовлетворението.
Когато следвате своето блаженство…врати ще се отворят там, където не бихте си помислили, че има врати и там, където няма да има врата за някой друг. – Джоузеф Кембъл
Не всеки се решава да промени живота си и да започне да прави това, което обича. Повечето хора са в коловоз, живеят в него и стигат там, на където ги отведе.
Това състояние Хенри Дейвид Торо нарича „тихо отчаяние“. Разбира се Вие и само Вие може да промените всичко това, стига да решите.
Има хора, които знаят точно какво искат да правят с живота си.
Те ходят на училище, преследват мечтаната работа, градят кариера. Но след тях остава другата, по-голяма част от нас, при които изборът на работа, която ни удовлетворява може да бъде труден. А рискът да прекараме години работейки нещо, което не харесваме, преди да предприемем промяна е меко казано огромен.
Ако постоянно сте обзети от чувство за тревожност, отегчени сте или просто не харасевате настоящата си работа, може би е време да направите преход в кариерата си. Работейки под стрес, гледайки непрекъснато часовника си, вглъбени в мечти за смяна на сегашната Ви работа е ясен знак, че имате нужда от промяна, от нещо, което да Ви удовлетворява.
Когато пристъпите към тази крачка, добре е да знаете, че има два различни типа компании – едните, които търсят хора с опит /готови специалисти/, и други, които “създават” професионалисти със собствени школи и обучения.
Ричард Брансън за привличането на правилните хора
“Hire character. Train skill.” – Peter Shulz
Най-добрите за работата, която предлагате не винаги ще минат директно през вратата Ви. Първото нещо, за което е добре да се оглеждате, когато търсите идеалния кандидат е той да не е просто човек с квалификации, а личност, която да се вписва в културата на компанията Ви. Повечето умения могат да се научат, но е трудно да обучаваш хората да бъдат личности. Ако можете да намерите такива, които са забавни, грижовни и обичат да помагат на другите – вие сте победител!
Личността е ключът, казва Ричард Брансън, когато говори за наемането на страхотни хора! Това обаче не е нещо, което винаги излиза наяве в интервюто, тъй като хората понякога са срамежливи.
Но определено трябва да се доверите на преценката си. Ако попаднете на човек, който е малко по-интровертен, но е страхотен като личност, използвайте опита си, за да го направите по-отворен към света и към останалите. С екстровертите е по-лесно, но внимавайте с хора, които са прекалено превъзбудени на интервю.
Някои мениджъри определено се тревожат за квалификацията.
Брансън например гледа към нея едва накрая. Не подценява квалификациите – просто не приема, че дипломите ще ми кажат всичко за характера на човека.
Схватливостта и личността са много по-важни от образованието.
Наученото може само да допълни качествата ви. Ако някой има само отлични оценки и постижения, които не могат да се поберат на една страница, това не означава непременно, че е най-точният човек за тази работа. Високите оценки, големите постижения на предишни работни места не се броят ако човекът не покрива широкия спектър от човешки качества и не е сериозен като личност.
Не бива да се притеснявате, че ще поемете риск. Брансън споделя, че някои от най-добрите хора, които е наемал, на пръв поглед въобще не са изглеждали подходящи за компанията му, но с течение на времето се оказали незаменими.
Физикът Алберт Айнщайн е казал: „Онова, което човек прави сам, без да е насърчаван от мислите и опита на другите хора, дори в най-добрите случаи е незначително и скучно.“
Почти нищо не е така потискащо, както стая, пълна с хора, които нямат какво да си кажат.
Затова създайте на служителите среда, в която да обменят идеи, да се сприятеляват, и ще видите как ще започнат да се обръщат към вас не с оплаквания и проблеми, а с решения и великолепни идеи.
Факт е, че в бизнеса хората идват и си отиват.
Предложенията за по-добри перспективи или напредък в кариерата естествено понякога привличат способните хора.
Но какво остава за другите – онези които напускат, за да вършат горе-долу същата работа за приблизително толкова пари на друго място? Каква е причината?
Мениджърите често приемат, че всичко е въпрос на заплащане, но това е мързелив начин на мислене.
Да, парите са важни.
От основно значение е да плащате на служителите си справедливо, според работата, която вършат, и да споделяте печалбите от успеха на компанията.
Но целта не е да ги засипвате с пари.
Често хората напускат, защото самите те не се чувстват добре.
Чувстват се отхвърлени и пренебрегнати. Смятат, че способностите им не се използват пълноценно. Съвсем малко хора прекарват всяка свободна минута в разглеждане на обявите за работа само заради по-високата заплата.
Е, какво мислите за философията на Брансън за намиране на най-добрите служители? Споделете мнението си в коментарите отдолу:
Много интересна статия,такива хора много ме вдъхновяват и радват.
За щастие през живота си съм срещала цели двама такива и никога няма да забравя уроците им и всичките ни хубави моменти, вперени в идеи и усилена работа.
За жалост са голяма рядкост.
Вече на няколко поредни интервюта за работа, например, ми се изсмиват в лицето, защото „съм тръгнала да работя без образование по дизайн“ и без опит.
Извинявайте, но определено мисля, че душата ти да е в това , което правиш е в пъти по-ценно от една хартия, която повечето „квалифицирани“ просто си купуват.
Образованието е важно, но съм и далеч от мисълта, че хилядите статии , книги, видеа, онлайн лекции и всичките ми експерименти в областта са просто за украса и нямат дори наполовина от неговата тежест.
Масово работодателите у нас просто не искат съвестни, работолюбиви хора. Искат племенничката, внучката или който там трябва да уредят , поредния тип с диплома в ръка и претенции за голяма клечка.
В момента се опитвам да работя самостоятелно, на свободна практика (отказах се да търся добрите работодатели, лошият опит си оказа влиянието) и ще се боря до последно това да се превърне в моя постоянна и сигурна работа, независимо от всичко.
Тъжната тенденция, която забелязвам е , че навън ми обръщат много повече внимание и се радват на работата ми, докато тук нещата са доста позамряли.
Предполагам, че в даден момент просто ще се насоча някъде далеч 🙂
Но пък на мое място веднага ще се настанят разни сладури с майчин английски език , които да работят в рандъм кол център за по 2000 лв., идващи в България само, защото им е по-евтино, работата им е по-лека, заплатите по-високи и всички ги гледат като богове 🙂
Привет Силия,
Права си, но няма да се отказваш 🙂
Но виж и другата гледна точка – ако попиташ повечето работодатели е точно обратното – няма свестни кадри. Може би истината е някъде по средата. Иначе това за дипломите, не им обръщай внимание…тъпо си е 😉
Да, истината е някъде по средата, но завинаги ще остане скрита, докато недоволните хора не виждат смисъл и нямат смелост да говорят за проблемите. Забелязвам, че в общия случай напускащите не казват реално защо напускат. Дали ще е защото не виждат перспектива, или не харесват фирмената политика/ ръководния кадър/ колегите – информация обикновено липсва (а и никой не ги пита, нека бъдем честни).
Не казват нищо, защото не ги е грижа. Все пак отиват някъде другаде, нали? Нека направим услуга на всички – работодатели и колегите ни, които ще останат там, и да започнем да си казваме какво не е наред. Никой не ни чете мислите, а с няколко изречения бихме могли да подобрим евентуално положението за тези след нас. Не ни коства нищо, а и не е толкова страшно да се изправиш пред шефа и на последния работен ден да кажеш „Мисля, че ще е полезно, ако…“ : )
п.с. точно в този момент готвя преместването си в друга фирма и старателно пиша съчинение-разсъждение на тема „Защо напускат тея хора?“ (до тук 3 страници, 5 опорни точки), което да връча на скоро бившия си шеф с най-добри чувства. Харесвам човека – и той и колегите ми заслужават помощ, за да подобрят системата, в която дружно съществуваме.
Страхотен коментар Алекс! Определено каза неща, които пропуснахме да засегнем, браво!
Страхотна статия, аз съм напълно съгласен с тази стратегия за създаване на добър екип. Не е важен опита и знанието колкото изградената личност. Основния и най-ценен мой кадър е единствения колега без образование в сферата на дизайна. Всички други с великите образования идват и си отиват бе значение от заплащането. Сега съм наел двама нови колеги един с образование желание и един само с желание 🙂 ще ги пробвам и пак ще пиша тук. Поздрави и продължавайте да пишете подобни статии!
Точно нацелване в десетката с темата, още повече, че все се говори за това колко квалифициран бил персонала в България. Няма такова нещо, а оше по-страшното е, че няма личности, харектери! Сякаш удобствата и икономическите принуди направиха младите хора приведени, че дори и повече от тези по времето на соца. Другите, които са малцинство, следват собствения си живот и правят стартъпи, напускат сигурна работа и започват да работят на свободна практика, ангажират се с каузи, но те все още са бутиковата част от работната сила в България.