Или как да накарате някой идиот да свърши цялата работа вместо вас
Всеки от нас притежава ограничен запас от енергия и рано или късно се стига до мига, когато нашата енергия започва да се изчерпва. Ако принудите някого да работи за вас, той ще изтощава своята енергия, ще прахосва своето време, но не за неговите, а за вашите цели.
През 1905 г. избухва Руско-японската война. Японците все още не са били приключили с модернизирането на флотата си, затова в началото на войната Русия притежава по-мощна бойна флота.
Но дезинформацията, ловко разпространявана от японския адмирал Того Хейхачиро, подлъгва руснаците да изведат най-мощните си бойни кораби от доковете в Балтийско море с наивната надежда, че лесно ще сразят японската флота. Руските кораби трябва да преплуват огромен маршрут – не могат да преминат през Гибралтар и Суецкия канал към Индийския океан, защото тези морски зони се контролират от британската флота, а по онова време Британия е съюзник на Япония. Руската флота е принудена да обходи цяла Африка покрай Кейптаун, с което маршрутът се увеличил с още 6000 морски мили.
След заобикалянето на нос Добра Надежда японците разпространили фалшивия слух, че подготвят контраатака някъде сред водите на Индийския океан.
По време на остатъка от това кошмарно дълго плаване руснаците непрекъснато били нащрек и стигнали до провлака Цушима (между Корея и Япония, където се разиграло решаващото в тази война морско сражение) изтощени, преуморени, с оскъдни запаси от гориво, докато японските сили били свежи и великолепно подготвени за бой.
Затова никак не е чудно, че въпреки липсата на боен опит и традиции, японската флота нанесла непоправимо поражение на руските кораби.
Когато се опитвате да принудите противника да се подчинява на вашите правила на играта, не забравяйте да се погрижите да си осигурите едно просто, ала много съществено предимство – неминуемо ще спечелите много, ако подлъжете врага да действа срещу вас на ваша територия. Точно така са постъпили японците срещу руснаците през Руско-японската война от 1904-1905 г.
Ако вашият неприятел се озове на враждебна за него територия, той ще започне много по-скоро да губи самообладание и ориентация, ще действа прибързано и все някога ще допусне някоя грешка.
При преговори или дипломатически срещи винаги е за предпочитане да поканите опонента си на ваша земя или поне вие да доберете мястото на срещата.
Така ще бъдете заобиколен от позната обстановка, докато на него всичко наоколо ще му бъде чуждо и това, макар и неуловимо, все пак ще подейства за отслабване на съпротивата му.
Манипулирането е тънка и рискована игра.
Ако някой ви заподозре, че се опитвате да го манипулирате, той веднага ще втвърди позицията си и за вас ще става все по-трудно да го обработвате, убеждавате, манипулирате.
За вас ще е най-добре, ако противникът въобще не подозира за невидимите конци, които вие дърпате, за да го отведете там, където желаете.
Всичко зависи от това, доколко е вкусна примамката за жертвата.
Ако вашият капан е достатъчно привлекателен, умът на вашия враг ще бъде до такава степен заслепен от емоции и желания, че ще остане сляп за суровата реалност. Колкото по-алчни са вашите врагове, толкова по-лесно ще се уловят в капана, който сте им заложили.
Историята на Даниъл Дрю
[sws_divider_line]
Дениъл Дрю, един от най-видните борсови спекуланти от XIX век, умеел да се справя поразително успешно с всякакви машинации с ценни книжа, дори и с най-сложните и заплетени комбинации.
Ако желаел да предизвика покачване или спадане на акциите на някоя компания, той рядко прибягвал до пряка намеса.
Един от прословутите му трикове бил да се отбива почти всяка сутрин в един от скъпите клубове, недалеч от Уолстрийт, разположен точно по пътя, който Дрю ежедневно изминавал от дома си до сградата на нюйоркската борса.
С привидно разсеян жест спекулантът издърпвал червената си кърпа, увита около врата му, за да избърше лицето си.
От кърпата изпадал сгънат на четири лист който Дрю, разбира се, никога не успявал да забележи и да го прибере обратно в джоба на сакото си, преди да напусне заведението.
Членовете на клуба, повечето от които били борсови брокери, зорко следели всеки негов ход с надеждата да предвидят ходовете му по време на наддаванията.
Секунди след като Дрю напускал клуба, те грабвали листа от пода и трескаво се заемали да разчитат бележките на прочутия спекулант, уверени, че ще успеят да разгадаят плановете му за близките дни.
Веднага се разпространявали тревожни слухове и спекулантите още преди обяд се заемали да купуват или продават именно тези акции, които желаел Дениъл Дрю, за да натрупа той още по-големи печалби за сметка на лековерните наивници.
Ако можете да заставите противника си сам да си изкопае гроба, защо да прахосвате ценно време и безчет усилия?
[sws_divider_line]
Отличен пример за тази хитра тактика ни дават джебчиите. Преди да бръкнеш в нечий джоб най важното е да разбереш по някакъв начин, че именно там се намира портфейла на жертвата. Опитните джебчии предпочитат да кръстосват пероните по гарите и други оживени места, при това точно около едрите надписи на стените и стълбовете: „Пазете се от крадците!
Всеки забързан пътник, щом съзре стряскащото предупреждение, неволно ще опипа джоба си, за да се увери, че портфейлът му все още е там. За наблюдателните джебчии това е огромно улеснение.
Дори е имало случаи, когато самите джебчии са окачвали по пероните надписи „Пазете се от крадците!’, за да улесняват бързия оглед върху обстановката и така да подбират по-лесно жертвите си.
Възможно е обаче да прибегнете и до точно противоположната тактика – въобще да не криете, че се опитвате да въздействате върху някого.
[sws_divider_line]
Нека всички узнаят, че здраво държите в свития си юмрук всички нишки на съдбата. От подобна доста рискова ситуация ще спечелите едно ценно психологическо предимство – всяка личност, която въздейства драматично върху най-близките си, винаги се сдобива с респект и с магнетично влияние, което се разпространява бързо върху всички останали.
Филипо Брунелески, прочут художник и архитект от Италианския ренесанс, владеел до съвършенство изкуството да подтиква другите да работят за него.
След като му възложили да оглави реставрацията на купола на флорентинската катедрала Санта Мария дел Фиоре – изключително престижна и доходна поръчка, – талантливият Брунелески останал неприятно изненадан, че градските управници решили да му натрапят помощник (Лоренцо Гилберти) под благовидния предлог да бъде ускорено изпълнението на сложната задача.
Брунелески добре познавал Гилберти и не се съмнявал, че няма да има никаква полза от този нежелан помощник, който на всичкото отгоре не криел апетита си за половината хонорар.
Затова прибягнал до следната хитрост – точно когато строителите достигнали до най-трудната фаза, Брунелески се престорил на болен.
Не се явил на скелето, а изпратил слугата си при градските съветници с вестта, че след като са наели Лоренцо Гилберти за първи помощник, редно е той сам да довърши строежа.
Скоро на всички станало ясно, че няма никаква полза от работата на Гилберти сред зидарите и мазачите. Градската управа веднага изпратила пратеници при Брунелески с гореща молба отново да поеме надзора над работниците.
Той обаче упорито отказвал да изпълни молбата им, докато накрая не се стигнало до неизбежната сурова развръзка – Лоренцо Гилберти бил уволнен и кракът му повече не стъпил на строителната площадка.
Само след няколко дни Филипо Брунелески „оздравял като по чудо. Благоразумният художник си спестил много главоболия, като принудил другите да се съобразяват с неговите предпочитания и да дойдат на крака при него в буквалния и в преносния смисъл на думата.
Ако поставите другите в безизходица и ги накарате поне веднъж да се съобразяват с вас, те ще продължат да постъпват по този начин дълго, дори и след като вие вече сте престанал да действате в тази насока.
Примамка с горски мед – опитните ловци не преследват мечките сред горските просеки, защото отлично знаят колко свирепи стават мечките, ако усетят. че ги преследват. Затова ловците залагат капани, обилно намазани с пчелен мед. Така не хабят напразно силите си и не рискуват нахалос живота си. Ловците само залагат примамката, след което изчакват жертвите си да се уловят в капаните.
„Способният военачалник принуждава другите да се съобразяват с волята му и никога не прекланя глава пред врага. Това е така нареченият принцип за изчерпване на мощта на противника и за допълване на собствената мощ. Ако успеете да накарате неприятеля да спазва вашите правила, тои скоро ще се изтощи. Ако вие не се съобразявате с неговите предпочитания, ще запазите силите си свежи и дори непокътнати. След което ще се нахвърлите срещу него с цялата си мощ и ще го стъпчете така безжалостно, както камъкът премазва яйцето! ДЖАН Ю, КОМЕНТАТОР ОТ XI ВЕК НА „ИЗКУСТВОТО НА ВОЙНАТА”
Разбира се има и изключения от правилото
[sws_divider_line]
Въпреки че в повечето случаи е по-мъдро да принудите противника да се изтощи от напразните усилия да ви залови и победи, понякога се срещат случаи, при които по-печеливша е обратната стратегия – да нападнете врага внезапно и съкрушително и да го деморализирате до такава степен, че той да бъде лишен от сили за съпротива.
Сега не принуждавате врага да дойде при вас, а вместо това вие отивате при него, действате с огромна сила и поемате инициативата в ръцете си.
Бързата атака също е страхотно въздействащ маньовър, защото принуждава неприятеля да действа, без да може да се окопити, без да има план за отбрана, да не говорим за някаква нападателна стратегия.
Това е точно противоположният маниер на досега описваната тактика със залагане на капани с апетитна стръв и с дълго изчакване. Обаче целта си остава същата – да принудите врага да играе играта по вашите правила.
Властни мъже като Наполеон умело са използвали фактора време в своя полза. Мълниеносните и неочакваните ходове са ужасяващи за врага и лесно го деморализират. Но трябва да подбирате тактическите си ходове в зависимост от ситуацията. Ако разполагате с достатъчно време и ако противникът не е по-слаб от вас, по-добре ще е да го подмамите той да се втурне по следите ви, за да отслабнат силите му. Но ако времето не работи във ваша полза – ако например в началото вашият враг е по-слаб, но с течение на времето силите му ще се възстановяват, тогава не му оставяйте шансове да се съвземе.
Ударете го мълниеносно и той няма да има друг изход, освен да се предаде. Или както е обичал да казва боксьорът Джо Луис:
„Може да побегне, но няма къде да се скрие.”
