Както е казал великия поет със звучния и остър прякор “Камата”: Който играй пичели, който не играй – не пичели…“
Та така стоят нещата и с това да си поискате повишение на заплатата.
Може да ви върже, а може и да не ви върже. Разбира се шанса е на страната на това да си спечелите едно голямо благозвучно НЕ, но кой знае…
Да видим какво мисли по въпроса доказалият се мениджър Дилън Джоунс:
“Значи четири процента е абсолютният максимум, така ли?”
Първо правило: ако не поискаш, няма да получиш.
Дилън Джоунс разказва, че през двайсетте години, през които е имал подчинени, почти никога не е увеличавал заплатата на някого, ако не си поиска.
Защо да го правя? – казва той.
На повечето места, на които съм работил, всички служители получават индексация на заплатите веднъж в годината – от 2% до 5%, в зависимост от инфлацията.
От време на време даваш повече, а по-често даваш по-малко, в зависимост от постиженията на конкретния човек (или липсата на такива), но много рядко се случва да го изненадаш, като изведнъж отидеш при него, потупаш го по рамото и кажеш:
“Какво толкова, по дяволите, вземи тези петнайсет процента увеличение”.
Като собственик на компания, Дилън Джоунс разказва още:
Колкото и да ми се иска да увеличавам заплатите на моите хора всеки петък следобед, бюджетът не го позволява, това ще съсипе финансовия баланс на компанията и, не на последно място, те и без това получават достатъчно добри заплати. (Или поне така си мисля.) От време на време, когато някой от тях ми съобщи, че е отказал конкурентно предложение за работа (и това ми прозвучи достоверно), или ако реша, че заслужават награда, защото са свършили нещо по някакъв особено впечатляващ начин, или ако заплатата им поначало е особено ниска, може и да направя онова с потупването по рамото и петнайсетте процента.
Но може и да не го направя. Така че трябва да си поискаш.
Най-подходящият момент за това е точно на самото годишно събиране на всяка фирма, където по традиция се припомнят миналите успехи и се чертаят бъдещи планове (ако имаш късмет; не е изключено и да се припомнят миналите провали и да се чертаят планове за съкращения).
Това е единственият момент в годината, когато имаш право да си поискаш повече пари, а шефът ти е подготвен за вероятността да се опиташ да му извиеш ръцете – и едва ли не го очаква от теб.
Не се притеснявай да го направиш.
Ако шефът ти е обхванат от щедрост (или пък е спестил увеличението на заплатата на някой друг, така че са му останали пари), може да се поддаде на натиска и да ти отпусне един-два допълнителни процента – макар че това изобщо не е сигурно.
Ако искаш повече, ще се наложи да кажеш точна цифра – така че той да има място за преговори и в крайна сметка да ти даде по-малко, отколкото си поискал, но все пак повече, отколкото е планирал да ти даде. (Във всеки случай ти печелиш.)
Най-важното е, че няма никакъв смисъл да разказваш на шефа си колко много работиш (и най-вече колко повече от всички останали), до колко часа стоиш в офиса, колко нови клиенти си докарал и прочие.
Недей да мотивираш искането си.
Не забравяй, че повечето шефове няма да ти увеличат заплатата само защото си вършиш работата както трябва – нали точно затова са те взели на работа?
А ако си вършиш работата както трябва, това пък на свой ред означава, че те не са сгрешили, като са те наели. Така че заслугите всъщност ще бъдат техни, защото са взели правилното решение.
От друга страна, ако оставиш шефа си с впечатлението, че наистина мислиш за бъдещето си и се намираш на кръстопът в кариерата, или пък си обхванат от някаква безпричинна депресия, тогава той може – но не е длъжен – да ти подхвърли по-голям кокал, за да се успокоиш малко.
В крайна сметка, ти работиш за него, така че ако те харесва, той ще се опита да те задържи.
Номерът с депресията обаче минава само ако наистина те гони депресия – ако се преструваш и шефът ти поне малко си разбира от работата, би трябвало да те хване веднага.
Освен това никога не искай увеличение на заплатата с писмо по електронната поща – така ще дадеш възможност на шефа си да формулира обмислени и привидно непоклатими доводи да ти откаже.
Винаги го прави очи в очи, без предупреждение. И никога не го прави в понеделник сутрин.
В началото на седмицата никой не е в добро настроение – особено онези хора, за които цялата седмица ще се състои от няколко десетки служители като теб, които ще влизат един по един в кабинета им, за да им създават проблеми.
Не го прави и в петък следобед, защото тогава създаваш впечатление, че се хващаш за последната шибана сламка. И никога не го прави след работа, извън офиса.
Шефът ти ще реши, че престъпваш границите (и ти наистина ще го направиш), и ще те избута някъде в периметъра на вниманието си.
Най-добрият момент да си поискаш увеличение на заплатата е в средата на седмицата -във вторник или в сряда, преди всички да се уморят.
Освен това никога не бива да се опитваш да прескочиш прекия си шеф, когато искаш увеличение на заплатата – това автоматично слага край на твоята кариера, поне в тази компания.
Шефовете просто ненавиждат служителите им да ги прескачат – както с оплаквания, така и с предложения. Така че просто не го прави.
Ако шефът ти откаже да ти даде увеличение на заплатата, поискай си нещо друго: служебна кола, лаптоп, допълнителна здравна осигуровка, запазено място за паркиране.
Никога не знаеш: може би някое от тези неща всъщност е толкова лесно за шефа ти, че ще го направи, без да се замисля.
И никога не бива да му разваляш настроението.
Ако реши, че си бил прекалено агресивен, настоятелен или наивен в опитите си да изкрънкаш още пари от него – пари, които той очевидно не смята, че заслужаваш – шефът ти ще те запомни с лошо.
А това никак няма да ти помогне следващия път, когато искаш увеличение на заплатата.
Ако реши, че си алчен и парите са основната ти мотивация да вършиш тази работа, шефът ти може да започне да се пита дали всъщност си подходящ за нея. И ще бъде прав.
Ако си мотивиран единствено от финансова нужда, значи очевидно не се чувстваш достатъчно щастлив на мястото си и може би трябва да си потърсиш друго.
Едно от ключовите неща, които трябва да запомниш е следното: искането за увеличение на заплатата е нещо като интервю за работа, на което те оценяват по представянето ти, поведението ти и по самия начин, по който искаш повече пари.
Така че се усмихвай, вместо да се мръщиш.
Шефовете винаги искат решения, а не проблеми – включително и в тази ситуация.
Освен това недей да блъфираш.
Ако му кажеш, че са ти предложили друга работа, трябва да си готов наистина да отидеш на нея, ако той ти откаже увеличение на заплатата. При това по най-бързия начин.
Дилън Джоунс разказва:
Понякога моите хора са блъфирали така – и в случаите, когато аз и без това се чудя дали имам нужда от тях, просто им стисвам ръката, давам да се разбере, че приемам оставката им (въпреки че все още не са я подали), казвам нещо за това, че всеки човек трябва да се развива, пожелавам им всичко хубаво и ги изпращам до вратата на кабинета си, преди да разберат откъде им е дошло. Веднъж направих така с един служител, когото и без това исках да уволня още преди няколко месеца, така че неговото предупреждение беше най-приятната изненада за мен. За нещастие, той всъщност не беше получил друго предложение за работа, а просто се опитваше да ме изнуди. Жалко за него.
В най-добрата ситуация, в която да си поискаш увеличение на заплатата, е, ако разбереш за някой друг служител в същата компания, който върши същата работа като твоята и носи същите отговорности, но получава повече от теб.
В такъв случай наистина имаш на какво да стъпиш.
Възможно е твоят шеф дори да не знае за това, защото въпросният тип с по-голямата заплата има друг пряк началник.
Това ще мотивира шефа ти да действа по-решително, след като разбере, че някой от неговите хора получава по-малко от някой друг в същата сграда, който върши същата работа.
Шефът ти ще се озове от твоята страна на барикадата и ще направи всичко възможно, за да получаваш толкова, колкото заслужаваш.
Може би дори ще ти даде малко повече.
И ако някой от моите служители случайно чете тази статия, отговорът ми е НЕ. Категорично не. – Дилън Джоунс
Е, ще рискуваш ли да си поискаш….?
