Ти ли си най-големия умник, този който раздава с широка ръка единствено пренебрежението си на останалите?
Мислите ли се за най-умният сред приятели те си? Почти съм сигурен, че отговорът Ви ще е положителен. Или поне този, който си дадете на самите вас.
Кой по дяволите би отговорил с НЕ.
Но почакайте, това може би не е толкова голямо предимство…, защо ли?
Четете надолу…
Знае се, че след чашка-две в кръчмата хората започват да разказват съмнителни истории. „Ние бяхме гаджета с тази манекенка, преди да стане известна.”
Ама разбира се, че сте били.
„Аз можех да спечеля битката, но не исках да нараня другото момче.”
Да бе. Или: „Сега можех да играя в националния футболен отбор на Англия, но контузия на палеца на крака ми провали кариерата”.
Айде бе, Полека!
В една студена и неприятна февруарска вечер през 1953 г. двама господа влезли в кръчмата „Орелът” в Кеймбридж и, след като си поръчали напитки, единият от тях заявил пред останалите нещо, което звучало като най-опашатата от всички лъжи:
„Ние открихме тайната на живота” – казал той!
Макар че твърдението им може и да изглеждало самохвално и арогантно, по една случайност било и вярно.
В онова утро учените Джеймс Уотсън и Франсис Крик наистина били открили тайната на живота: те открили структурата на двойната спирала на ДНК, биологичния материал, който носи генетичната информация на живота.
На петдесетата годишнина от това, което може да се определи като може би най-значителното научно откритие на нашето време, Уотсън взема участие в едно интервю по темата за това постижение.
Интервюто е проведено с цел да разкрие тези аспекти от работата на Уотсън и Крик, които са ги навели на това да разбулят тайната за структурата на ДНК преди редица други преуспели учени с висока репутация.
Отначало Уотсън изброява редица второстепенни фактори, които до голяма степен не са изненада: жизненоважно било, че той и Крик идентифицирали най-важният проблем, който трябвало да разрешат.
И двамата изпитвали страст към работата си; те се посвещавали и бивали напълно погълнати в задачата, която вършели в даден момент.
Те изявявали и желанието да възприемат методи, които са извън сферата на тяхната компетентност. Но после той прибавя още една причина за техния успех, която е направо потресаваща.
Той и Крик разчели убягващия код на ДНК, казва той, преди всичко защото не били най-интелигентните учени, търсещи отговора.
Повторете, моля? Как е възможно, както твърди Уотсън, това да смяташ себе си за способен на най-интелигентните решения, за най-умния присъстващ индивид, да се окаже всъщност най-страшната от всички пречки?
Нима съществуват скрити опасности в това да си най-умният човек в компанията?
По-нататък в интервюто Уотсън обяснява, че най-интелигентната личност, работеща върху проекта по онова време била Розалинд Франклин, британска учена, която тогава живеела в Париж:
„Розалинд беше толкова интелигентна, че рядко търсеше съвет от другите. А ако си най-умният от компанията, тогава имаш проблем”.
Коментарът на Уотсън хвърля светлина върху една позната грешка в действията на много лидери с добри намерения.
Един лидер на организация, който се занимава с някаква специфична тема или проблем – например как да продаде нещо на потенциален клиент или да създаде най-ефективната кампания за набиране на средства за определена родителско-учителска асоциация – би трябвало да си сътрудничи с членове на екипа за постигането на своята цел, макар и той да е най-добре информираният, най-опитният и най-способният човек в групата.
Може да се окаже безразсъдно да не постъпи така.
Всъщност ученият бихевиорист Патрик Лафлин и неговите колеги са доказали, че методите и резултатите на една група, която си сътрудничи в работата за постигането на някакво решение, са не само по-добри от самостоятелните резултатите на средностатистическия неин член,
…но са по-добри и от тези резултати на онзи член от групата, който се справя най-добре с проблемите.
Твърде често лидери, които по силата на своя по-голям опит, умения и мъдрост се смятат за най-способни да разрешат проблемите в една група, не съумяват да помолят членовете на своя екип за техния принос.
Изследването, проведено от Лафлин и неговите колеги, ни дава да разберем защо най-добрите лидери, когато действат индивидуално, биха загубили в постигането на дадено решение в сравнение с един по-малко опитен, но сътрудничещ си колектив.
Първо, един човек, който трябва да вземе решение сам, не може да се мери с разнообразието от познания и гледни точки в една група от много личности.
Приносът на другите може да стимулира мисловните процеси, които не биха се развили, когато работите сам.
Всички ние можем да си спомним за някое проникновение, на което ни е навел коментарът на някой колега – той не ни е дал самото проникновение, но е разпалил искрата на асоциацията.
Второ, търсещият решение, който се опитва да го намери сам, губи едно друго значително предимство – силата на паралелното процедиране.
Докато един сътрудничещ си екип може да разпредели сред колегите множество подзадачи, свързани с даден проблем, един служител, който действа сам, трябва да извършва последователно всяка една от задачите.
Това, в което лидерите трябва да се ангажират повече, е колективният процес на търсенето на принос – ето това е разковничето.
А тези, които насърчават редовния принос от страна на колектива, могат да очакват не само да постигнат по-добри резултати; в добавка на това те могат да очакват по-тесни взаимоотношения и разбирателство със своя екип, което улеснява бъдещото сътрудничество и влияние.
Но не съществува ли риск от наранено его и загубване на мотивацията, ако идеята на някой член от екипа в крайна сметка бъде отхвърлена?
Докато лидерът уверява екипа си, че всяка гледна точка – макар че може би не е решаващият фактор – ще бъде взета под внимание в процеса, подобно нещо не би трябвало да се прояви.
А кой знае: дори и изграждането на един екип от хора, които са подтиквани да си съдействат взаимно, да не ви доведе до това да провъзгласите, подобно на Уотсън и Крик, че сте „открили тайната на живота“, то поне може да ви помогне да намерите тайната на това как да отключите своя истински потенциал, както и този на групата.
Вижте още → Как да увеличите добива от вашите идеи…?
