Тази статия достига до вас благодарение на epis.bg – любопитно, полезно, забавно
Хората четат. Правили ли са го от хилядолетия и със сигурност ще продължат да го правят и още много дълго време. Четенето е най-разпространеният начин за придобиване на нова информация. И най-полезният. Какво се промени?
Източниците стават все по-разнообразни и писаното слово вече се разпространява в няколко вида на различни носители и формати. В началото се е пишело върху камък и хартия, като този тип „текстове“ са продължили да бъдат доминиращи за човечеството няколко хилядолетия. Първите азбуки и писмени системи са възникнали в Египет, Месопотамия и Шумер, без да сме сигурни коя цивилизация за пръв път е използвала графични символи, за да предаде информация. Така или иначе общото между всички древни писмености е вярването, че те са дело на боговете. Египетският Тот е еманация на Мъдростта, защото е дал на хората първите йероглифи. Същото важи и за вавилонския Набу – покровител на знанието.
Двете божества са се радвали на изключително голяма почит като дарители на писаното слово. И това е така по една много проста причина – знанието се предава най-сигурно и надеждно чрез записването му.
Законите, повелите на царе и богове, митове и легенди – всичко това остава за бъдещето само и единствено благодарение на писмеността. И на елитарното самочувствие на тези, които я създават. На 24 май празнувахме – Денят на буквите. Делото на солунските братя и техните ученици е почитано от всички, но даваме ли си сметка, че всъщност те са първите известни и единствени в историята създатели на азбука.
И това всъщност ги прави толкова велики.
Започнахме с четенето, а досега се говори за писане. Защо ли? Много просто – пише се, за да се чете! Това е толкова естествен и елементарен извод, че… обикновено не му обръщаме достатъчно сериозно внимание.
Никой текст не може да съществува без своите читатели, той се създава само и единствено за тях.
Независимо дали става дума за художествена литература, поезия, научни доклади или хайку – хората пишат, защото други хора имат нужда да четат. И то да четат полезна и качествена информация.
Какво ни кара да разгръщаме страници или да следим монитори:
# Нуждата – според изследване, над 65% от всички търсения в интернет са породени от задоволяване на някаква потребност. Бъдете сигурни, че и вие влизате в това число – нима никога не сте писали в търсачките „как да…“ Полезната информация е таз, която дава решение за конкретния казус.
# Любопитството – когато искаме да узнаем как са строени пирамидите, кои са основните фактори за оптимизация или има ли вода на един от спътниците на Юпитер правим очевидното – търсим отговорите на тези въпроси. Полезните знания повишават общата ни култура, но и могат съвсем реално да помогнат в труден момент.
# Принудата – има моменти, в които знанието се придобива „насила“. Тогава полезната информация е по-скоро враг, а не помощник. Все пак не забравяйте, че „излишни знания няма“.
# Скуката – няма как да не признаем, че понякога имайки прекалено свободно време решаваме да „поблеем“ пред книга или в интернет. В резултат на което обикновено се оказваме въвлечени в интересен роман или любопитна теория. Скуката може да се окаже много силен мотиватор за научаване на нещо ново.
Нуждата от четене е различна у всеки от нас и може да зависи от много неща.
През различните периоди на живота тя е ту голяма, ту спорадична, но съществува винаги под някаква форма.
Какво четем е въпрос, на който можем да дадем еднозначен отговор: четем всичко, което ни обогатява. Информационно, емоционално, психически. То може да бъде увлекателно или скучно, разбираемо или сложно.
Но във всички случаи ще влезе в употреба рано или късно. Затова при възможност правете така, че да бъде на разположение и на другите. Именно това прави проекти като Wikipedia уникално полезни за всички – лесна достъпност на информация.
Знанието е сила. И тя е на разположение на всеки, който иска да я използва. Нужно е само желание. Когато обаче решим да използваме полезната информация на практика, е добре да се замислим за нейната достоверност.
Новите технологии позволяват на все повече хора да станат автори на съдържание, без да има изискване това съдържание да е с проверена истинност. Появата на грешна или непълна информация не е изолирано явление.
Но това не ни пречи да я търсим и споделяме.
Как да създаваме полезна информация?
Ако знаем отговора на въпросите Какво искаме да кажем и На кого искаме да го кажем, лесно можем да станем предпочитан източник на знание. Това не е нужно да бъде някаква голяма и значима полза, понякога полезен означава просто интересен или правдив. Четящият човек е творец – той получава сбор от факти и въз основа на тях си създава предварителна представа за обекта на своето търсене. Образът в съзнанието ни става все „по-пълнокръвен“ с всеки нов байт информация. Той кореспондира с другите знания, които имаме и това всъщност е едно нелошо обяснение на човешкия интелект. Въпросът с рационалното ползване на всички знания е съвсем различен и тук няма да му обърнем внимание.
Защо хората обичат да четат полезна информация?
Много просто – защото светът иначе щеше да бъде много по-труден и сив. А това е толкова… безполезно.
Epis.bg: отговорите на вашите въпроси и търсения, бързи решения на ежедневните ви проблеми. Задоволете любопитството си и се порадвайте на живота с Epis!