Има един вид сънища, известни като ясни или осъзнати, при които знаете, че сънувате. Ако в съня си летите, знаете, че летите. Мислите си: „Я виж! Сънувам, че летя. Ще отлетя ей до там.“ Запазили сте достатъчно съзнателност, за да знаете, че летите насън и че сънувате този сън. Различава от обикновените сънища, при които сте напълно потопени в тях.
Точно тук е разликата между това да осъзнавате, че съзнавате във всекидневния си живот, и да не осъзнавате, че съзнавате. Когато сте осъзнато същество, вече не се потапяте напълно в събитията около себе си. Вместо това осъзнавате вътрешно, че вие сте този, който изживява едновременно събитията и съответстващите им мисли и емоции. Когато в това състояние на осъзнатост възникне някаква мисъл, вместо да се изгубите в нея, осъзнавате, че вие сте този, който мисли мисълта. Постигате яснота.
Вероятно сте прекарали времето си в началното училище, гимназията и колежа без никой да обсъжда природата на съзнанието. За щастие природата на съзнанието е изследвана много подробно в учения като йога.
Всъщност древните учения на йога са посветени изцяло на съзнанието. Най-добрият начин да опознаете съзнанието е посредством собствения ви опит. Например, много добре ви е известно, че съзнанието ви може да възприема широк диапазон от обекти или така да се е съсредоточило върху един обект, че да не осъзнавате нищо друго.
Тъкмо това се случва, когато се изгубите в размисъл. Може да четете – и изведнъж вече не четете. Постоянно се случва. Просто се замисляте за нещо друго. Външните обекти или мислите в ума могат да привлекат вниманието ви по всяко време. Но това си е все същото осъзнаване, без значение дали е фокусирано върху външното, или върху мислите ви.
Ключът към всичко това е, че съзнанието има способността да се съсредоточава върху различни неща. Субектът, съзнанието, умее да се фокусира избирателно върху специфични обекти. Ако отстъпите, съвсем ясно ще видите, че обектите непрекъснато минават пред вас на всичките три равнища: умствено, емоционално и физическо.
Когато не сте концентрирани, съзнанието ви неизменно бива привлечено към един или повече от тези обекти и се фокусира върху тях.
Ако се съсредоточи достатъчно, усещането ви за осъзнатост се губи в обекта. Вече не осъзнава, че осъзнава обекта; просто придобива съзнание за обекта.
Забелязвали ли сте, че когато сте погълнати от телевизора, не осъзнавате къде седите или какво друго се случва в стаята?
Аналогията с телевизора е идеална за изучаване на това как центърът на съзнанието ни се прехвърля от осъзнаването на Аз-а към пълно потапяне в обекта, върху който се е фокусирало. Разликата е, че вместо да седите във всекидневната, погълнати от ТВ, седите в центъра на съзнанието си, погълнати от екраните на ума, емоциите и външни образи.
Когато се концентрирате върху света на физическите усещания, той ви притегля. После емоционалните и умствените ви реакции ви притеглят още повече. В този момент вече не седите в центъра на Аз-а; погълнати сте от вътрешното представление, което наблюдавате.
Да разгледаме това ваше вътрешно представление.
Във вас е залегнал модел на мисли, които протичат непрекъснато. Този модел в общи линии не се променя. Свикнали сте и се чувствате удобно с познатия си мисловен модел също както и с жизненото пространство в дома ви. Освен това имате емоции, които са нормални за вас: определено количество страх, любов, а също така и несигурност. Знаете, че ако някои неща се случат, една или повече от тези емоции ще се възпламенят и ще започнат да доминират в съзнанието ви. След това рано или късно ще спаднат до нормата.
Толкова добре го разбирате, че вътрешно постоянно се грижите да не се случва нищо, което би създало такива смущения. Всъщност сте дотолкова погълнати да контролирате света на мислите, емоциите и физическите усещания, че дори не подозирате за себе си там вътре. Това е нормалното състояние за повечето хора.
Когато се намирате в това състояние на изгубеност, потъвате толкова дълбоко в обектите на мислите, чувствата и усещанията, че забравяте субекта.
В този момент стоите в центъра на съзнанието и наблюдавате личното си телевизионно предаване. Само че има толкова много различни интересни обекти, които отвличат вниманието ви, че е невъзможно да не бъдете привлечени от тях. По-силно е от вас.
Всичко е в три измерения. И ви заобикаля отвсякъде.
Всички ваши сетива ви привличат – образи, звук, вкус, мирис и допир, а също вашите чувства и мисли. В действителност обаче стоите тихо вътре и гледате всички тези обекти.
Също както слънцето не напуска позицията си в небето, за да освети обектите с лъчистата си светлина, така и съзнанието не напуска своя център, за да проектира осъзнатостта си върху обектите от форми, мисли и емоции.
А сега да се прехвърлим от малкия на големия екран.
Да изследваме съзнанието, ползвайки за пример филм. Когато отидете на кино, оставяте филма да ви погълне. Това е част от изживяването да гледаш филм.
При гледането на филм използвате две от сетивата си: зрение и слух. И е изключително важно тези сетива да бъдат в синхрон. Ако не са, филмът едва ли ви погълне така силно.
Представете си какво би станало, ако гледате филм за Джеймс Бонд, но звукът не е в синхрон с отделните сцени. Вместо да бъдете погълнати от вълшебния свят на филма, ще осъзнаете, че седите в киносалона и нещо не е наред.
Тъй като обаче звукът и съпътстващите го сцени по правило са в съвършен синхрон, филмите приковават съзнанието ви и забравяте, че седите в салона.
Забравяте личните си мисли и емоции, а филмът притегля съзнанието ви.
Всъщност разликата между тези две неща е феноменална – от една страна, седите до непознати в студения, тъмен салон, а от друга филмът ви поглъща до такава степен, че непълно забравяте къде се намирате. И наистина, особено ако филмът е интересен, можете да прекарате цели два часа, без да си спомните за себе си.
Така че синхронизацията на образ и звук е много важна, за да може съзнанието ви да бъде погълнато от филма. И говорим само за две от сетивата ви.
Какво би се случило, ако филмовото ви преживяване включваше мирис и вкус?
Представете си, че преживявате филм, в който някой яде, а вие опитвате, каквото те опитват, и подушвате онова, което те подушват. Със сигурност ще ви привлече.
Сензорните възприятия са се удвоили и следователно броят обекти, притеглящ съзнанието ви, също се е удвоил. Звук, образ, вкус, мирис, а дори още не сме споменали за най-важното – бихте ли посетили изобщо киносалон, където има и докосване?
Когато най-сетне успеят да въздействат едновременно и на петте ви сетива, няма да имате никакъв шанс! Ако бъдат синхронизирани, ще се потопите напълно в изживяването. Но не непременно. Представете си, че седите в салона и въпреки мощната атака върху сетивата ви филмът ви отегчава. Той не задържа вниманието ви и мислите ви започват да блуждаят.
Мислите си какво ще направите, като се приберете у дома. За нещо, което ви се е случило в миналото. След малко сте погълнати от мислите си и почти не осъзнавате, че гледате филм. Това се случва, независимо от факта, че и петте ви сетива продължават да изпращат своите филмови съобщения. И може да се случи, защото мислите ви могат да възникват, независимо от филма. Предоставят ви алтернативно място, върху което да се фокусира съзнанието.
Сега си представете друго – филмите са направени така, че не само да въздействат върху петте ви сетива, но и да принуждават мислите и емоциите ви да влязат в синхрон със случващото се на екрана. При това филмово изживяване чувате, виждате, вкусвате и внезапно започвате да усещате емоциите на героите и да мислите техните мисли.
Героят казва: „Толкова съм изнервен. Да й предложа ли да се омъжи за мен?“, и изведнъж несигурността се надига във вас.
Вече разполагате с пълноизмерно изживяване: пет физически сетива плюс мисли и емоции. Представете си как отивате на този филм и ви включват в него.
Внимавайте, това ще бъде краят на онова, което наричате „аз“. Няма да съществуват обекти на осъзнаване, които не са синхронизирани с изживяването.
Всяко едно място, към което се насочва съзнанието ви, ще бъде част от филма. Щом веднъж филмът придобие контрол над мислите, с вас е свършено.
Там вътре няма да има „вие“, който да каже: „Този филм не ми харесва. Искам да си изляза.“ За това се изисква независима мисъл, но мислите ви се превзети от филма.
Вече сте напълно изгубени.
Как изобщо ще се измъкнете?
Колкото и страшно да звучи, точно такова е положението ви в живота. Тъй като всички осъзнавани от вас обекти са синхронизирани, те ви засмукват и вече не осъзнавате, че сте нещо отделно от тях. Мислите и емоциите следват образите и звуците.
Всичко нахлува едновременно и съзнанието ви е напълно погълнато.
Ако не сте възприели напълно съзнанието на свидетел, не сте там вътре и не осъзнавате, че именно вие наблюдавате случващото се.
Ето какво значи да бъдете изгубени.
Изгубената душа е съзнанието, поставено на място, където мислите на един човек, неговите емоции и сетивни възприятия за образ, звук, вкус, докосване и мирис са в пълен синхрон. Всички тези съобщения са насочени в една точка.
Тогава съзнанието, което има способността да осъзнава всичко, допуска грешката да се фокусира прекалено отблизо върху тази една-единствена точка.
Когато съзнанието бъде засмукано в нея, то вече не познава себе си като себе си, а като обектите, които изживява. С други думи, вие възприемате себе си като тези обекти.
Смятате, че сте сумата от вашите преживявания.
Точно това бихте си помислили, ако отидете да гледате някой от тези високотехнологични филми. В такъв филм първо ще можете да изберете кой от героите да бъдете.
Да кажем, че решите: „Аз ще съм Джеймс Бонд.“ Добре, но щом веднъж натиснете бутона, край. Хубаво би било бутонът да действа само за известно време!
Вие, каквито се познавате понастоящем, вече не сте там. Тъй като всички ваши мисли сега са мислите на Джеймс Бонд, цялата ви представа за собствено аз изчезва.
Нека ви припомня, че представата ви за собственото аз е само сбор от мисли за вас самите. По същия начин сега емоциите ви принадлежат на Бонд и гледате филма от неговата визуална и звукова перспектива. Единственият аспект от вашето съществуване, който остава същият, е съзнанието, което възприема тези обекти. Това е същият център на осъзнаване, който е осъзнавал стария ви набор от мисли, емоции и сетивни възприятия.
Но ето че някой спира филма.
Мислите и емоциите на Бонд незабавно биват заменени от стария ви набор от мисли и емоции. Отново си мислите, че сте четиридесетгодишна жена.
Всички ваши мисли съответстват. Всички емоции съответстват. Всичко изглежда, мирише, има вкус и предизвиква усещане като по-рано.
Но това не променя факта, че всичко това е само нещо, което съзнанието изживява. Всичко е просто обекти на съзнанието, а вие сте съзнанието.
Онова, което отличава съзнателното, центрирано същество от човека, който не е толкова съзнателен, е само фокусът на тяхната осъзнатост.
Не говорим за разлика в самото съзнание. Всяко съзнание е същото. Също както светлината от слънцето е една и съща, така и осъзнаването е едно и също.
Съзнанието не е нито чисто, нито нечисто; то няма качества. Просто е там, осъзнаващо, че осъзнава. Разликата е в това, че когато съзнанието ви не е центрирано навътре, то се фокусира изцяло върху обектите на съзнанието.
Когато сте центрирано същество, съзнанието ви винаги знае, че осъзнава. Осъзнатостта ви е независима от случайните вътрешни и външни обекти, които забелязвате.
Ако наистина искате да разберете тази разлика, първо трябва да разберете, че съзнанието може да се фокусира върху всичко. След като е така, какво би станало, ако съзнанието се фокусира върху себе си? Когато това се случи, вместо да осъзнавате мислите си, осъзнавате, че осъзнавате мислите си. Обърнали сте светлината на съзнанието върху самото него.
Винаги размишлявате върху нещо, но този път размишлявате върху източника на съзнанието. Това е истинската медитация.
Истинската медитация е нещо повече от простата концентрация в една-единствена точка.
За най- дълбоката медитация трябва не само да имате способността да фокусирате съзнанието си напълно върху един обект, но трябва да сте способни да превърнете самото осъзнаване в този обект. В най-висшето състояние фокусът на съзнанието е обърнат към Аз-а. Когато размишлявате върху естеството на Аз-а, вие медитирате.
Ето защо медитацията е най-висшето състояние.
Тя е завръщане към корена на вашето съществуване, простото осъзнаване, че осъзнавате. Щом осъзнаете самото осъзнаване, постигате изцяло различно състояние.
Вече съзнавате кои сте. Превърнали сте се в пробудено същество. Което всъщност е най-естественото нещо на света. Ето ме. Ето къде съм бил винаги.
Все едно че до този момент сте били на дивана и сте гледали телевизия, но сте били дотолкова погълнати от програмата, че сте забравили къде сте.
После някой ви е разтърсил и сега отново се връщате към осъзнаването, че седите на дивана и гледате телевизия. Нищо друго не се е променило.
Просто сте престанали да проектирате своето аз върху точно този обект на съзнанието. Пробуждате се. Това е духовност.
Това е природата на Аз-а. Това сте вие.
С оттеглянето ви в съзнанието светът престава да бъде проблем, а е само нещо, което наблюдавате. Непрестанно се променя, но нямате усещането, че е проблем. Колкото по-силно имате желанието да оставите света да бъде просто нещо, което осъзнавате, толкова по-лесно ще ви позволи той да бъдете този, който сте – осъзнаването, Аз-ът, Атманът, Душата.
Осъзнавате, че не сте този, за който сте се мислели. Дори не сте човешко същество, а просто наблюдавате едно човешко същество.
Ще получите още по-задълбочени изживявания в центъра на собственото си съзнание. Това ще бъдат задълбочени, интуитивни преживявания за природата на Аз-а.
Ще откриете, че се разпростирате до безкрая.
Когато започнете да изучавате съзнанието вместо формата, ще осъзнаете, че съзнанието само на пръв поглед е малко и ограничено, защото се фокусирате върху малки и ограничени обекти. Точно това се случва, когато се фокусирате единствено върху телевизора.
Ако обаче се отдръпнете, можете да видите цялата стая, включително и телевизора. По същия начин, вместо да се фокусирате усилено само върху мислите, емоциите и сетивния свят на едно човешко същество, можете да се отдръпнете и да видите всичко.
Можете да преминете от крайното към безкрайното. Нима не са се опитвали да ни кажат точно това – Христос, Буда и великите светци и мъдреци от всички епохи и религии?
Един от тези велики светци, Рамана Махарши, често питаше: „Кой съм аз?“
Вече виждаме, че това е много дълбок въпрос. Задавайте си го непрестанно, постоянно.
Задавайте си го и ще забележите, че отговорът сте вие. Няма интелектуален отговор – вие сте отговорът. Бъдете отговорът и всичко ще се промени.
“Кой всъщност сте вие? И какво би станало, ако се освободите от вътрешните бариери и надхвърлите собствените си ограничения – с други думи, ако отвържете душата си?
Тук ще намерите прост, дълбоко интуитивен отговор на тези въпроси и той ще промени връзката ви със себе си и света около вас. Само вие можете да отнемете вътрешната си свобода и само вие – да си я върнете. Никой друг.
Майкъл Сингър представя есенцията на великите духовни учения през вековете.
Това е размисъл за човешките ни окови и за това как да се освободим от тях.” – Джеймс О’Дей, Президент на Института за ноетични науки за книгата “Отвързаната душа“, подготвена и разпространявана от Издателство Август
Прочетете тази книга внимателно и ще получите нещо повече от прозрение за вечността. – Дийпак Чопра
