5 истини, които прозрях след 2 години в областта на личностното развитие

Събота сутрин. Мястото е Пловдив.

Стоя и взирам празния си поглед в затворената пред мен метална врата.

Всеки момент очаквам да се отвори и да ме пуснат в залата, за началото на събитието по личностно развитие, за което съм се записал. Не съм сам. Около мен в тясното коридорче, има още петдесетина души. Някои вече започват да нервничат – „казаха, че ще почне в 10, а закъсняват“.

Но други мисли са се загнездили в моята глава. Въпроси като:

  1. „Защо съм тук?“
  2. „Какво очаквам да взема от това събитие?“
  3. „Какво ново пък мога да науча на този семинар, след като през последните 2 години съм посетил не един семинар за личностно развитие?“.
  4. „Защо много често едни и същи хора ходят на семинари за личностно развитие, след като посланието обикновено е едно и също – ДЕЙСТВАЙ!“

Точно тези въпроси, или по-скоро отговорите, които си дадох, ме провокираха да напиша този пост. Защото знам защо си в този сайт и знам защо четеш тази статия. Защото знам, че си приличаме в някои отношения. Точно заради теб я пиша – не да те поучавам, а да ти дам моята гледна точка.

Кой съм аз ли?

Петър КатъровКазвам се Петър Катъров, от близо 2 години се занимавам с онлайн маркетинг. И така се случиха нещата при мен, че от близо 2 години посещавам събития за личностно развитие, по една или друга причина. А и ще е пропуск, равносилен на лъжа, ако не ти кажа, че обожавам да пиша.

И така, нека отворим металната врата!

Нека да влезем в залата и да видим кои са тези 5 истини, които държа да споделя с теб.

books

#1 Винаги бъди с ум отворен за учене.

Ако не си чувал за шошин (shoshin), древна Дзен концепция, искрено ти препоръчвам да се поровиш и да прочетеш. Но накратко – шошин означава „ум на начинаещ“.

Отнася се за идеята да се освободиш от всички предубеждения и да подхождаш отворено, когато изучаваш някаква тема (дори и да си експерт, ОСОБЕНО, когато си експерт!).

Ако влезеш с нагласата, че знаеш всичко, нищо няма да вземеш.

Дори и да знаеш много неща, гарантирам ти, че не знаеш ВСИЧКО. И ти гарантирам, че винаги можеш да научиш нещо ново, да видиш нова перспектива, нова гледна точка.

Онова леко извъртане на перспективата, което да ти помогне да видиш нещата от нов ъгъл. И което да ти помогне да действаш по-адекватно и по-ефективно.

Толкова често виждам по събитията за личностно развитие хора, които идват с нагласата „Аз т’ва го знам.“. Някои от тези чешити дори се осмеляват да го изрекат на глас и в тея моменти ми иде да прилагам източните бойни умения, на които ме учиха като дете по киокушин. Както и въпросът „Ок, като ги знаеш и не искаш да слушаш, какво правиш тук?“.

Влизай с отворен ум и нагласа, че имаш какво ново да вземеш за себе си…

Иначе въобще не си губи времето да ходиш на такива събития.

Веднъж като развиеш това (просто?) умение да се освобождаваш от предразсъдъци и истински да СЛУШАШ, можеш да го прилагаш навсякъде, не само по семинарите. И няма да сгрешиш – напротив, ще научиш много, включително и от хора, от които не си очаквал, че има какво да научиш.

А и ще си спечелиш много приятели. 🙂
noun_21579_cc

#2 Упражненията са задължителни!

Виж, ако лекторът на семинара, те кара да правиш нещо, НАПРАВИ ГО. Ако те кара да се запознаеш с петнайсет нови хора в залата, както мен ме накара Ясар по време на „Живот на победител“, направи го.

Ако те кара да се изправиш и да потанцуваш на музиката (ако ще и твоите танцувални умения да се изразяват в неистово махане на крайници и неритмични подскоци), направи го. Ако те накара да излезеш пред всички и да споделиш своя страх или своята мечта – направи го!

Помисли за момент!

Този човек (водещият) се е подготвял за семинара часове наред.

Хиляди часове, не само подготовки вкъщи, но и тренирайки с хора индивидуално или водейки други семинари и развивайки себе си в процеса. Вероятно те кара да правиш всяко едно от тези неща с ЦЕЛ, а не просто, за да се чувстваш глупаво и да се „излагаш“.

energies

#3 Семинарите генерират огромна енергия

Някои хора отиват на такива събития, за да научат нещо ново. Други ходят заради енергията.

Осъзнах, че колективната енергия е много мощен инструмент. И, ако водещият на семинара е много добър в това да води и гради колективната енергия, се получава наистина електризиращо събитие. (онова зад металната врата в Пловдив беше от този тип).

По дяволите ученето, говорил съм с много хора, които ходят на подобни събития, просто защото се „надъхват“ и мотивират. А мотивацията е нещо страхотно и всеки има нужда от нея.

Нали знаеш, мотивацията е като къпането – трябва да го правиш ежедневно!
handshake

#4 Средата е безценна

Наистина не мога да наблегна достатъчно на това.

По тези семинари се запознах с толкова невероятни хора, с немалко от които все още поддържам връзка. А и около мен видях не един пример, където човек, който търси – намира.

За да не бъда празнословен, ето ти конкретни примери – момиче, което е написала книжка с поеми, но смята, че е адски трудно и почти невъзможно да си издаде книжката, среща съмишленичка, която вече е минала по нейния път и разполага дори с контактите, които да помогнат на първата.

Сигурен съм, че концепцията за 5-те души ти е позната. На тези семинари имаш страхотен шанс да намериш приятели за развитие, да намериш поне един от тези 5 души, който да те „дърпа“ нагоре.

goal

#5 ДЕЙСТВАЙ и ПРИЛАГАЙ!

Сори, нямаше как. Тази част е най-важната и без нея тази статия няма никакъв смисъл.

На колкото и семинари да ходим, колкото и клипчета на Тони Робинс да гледаме, колкото и книги за self-help да четем, колкото и да се НАДЪХВАМЕ И МОТИВИРАМЕ…

Без да прилагаме наученото, доникъде няма да стигнем.

Един приятел преди време дори стигна до там, че спря да чете. Толкова много такива книги му бяха минали през ръцете, че му писна само да чете и да не прилага. И ми каза – отсега нататък, като чета книга за личностно развитие, когато прочета за някаква техника или стратегия, оставям книгата и се опитвам всячески да приложа наученото. И докато не го приложа, не пипам книгата отново.

Всъщност този похват въобще не е лош и май и аз ще започна да го прилагам.

На „Живот на победител“ преди време, завършихме по следния начин – всеки си хвана „другарче“, запознахме се, и си обещахме един на друг (не просто на себе си, а на другия човек), какво точно ще приложим от този семинар, и то в конкретни измерими срокове. И с уговорка всяка седмица да поддържаме връзка и да се следим един друг дали прогресираме или скатаваме.

Данчо, скоро не съм ти писал, май е време да те проверя докъде си. 🙂

Е, искаш ли да се научиш да живееш като победител?

Ето едно страхотно място, от където да започнеш:

trophy

Както забеляза, няколко пъти споменах „Живот на победител„, събитие, на което единият водещ – Ясар Маркос, а другият е един от най-вдъхновяващите примери за предприемач в България, който съм срещал – Пламен Попов.

Разбира се, че не е случайно – в събота, 19-и ноември 2016 в София, за пореден път ще бъда на събитие за личностно развитие и това събитие ще е „Живот на победител“.

Да, пак ще слушам неща, които съм чувал и много хора „знаят“. Пак ще скачам и размахвам крайници. Пак ще се запознавам с нови интересни хора, с глад за успехи. И, проклет да съм, ще действам и прилагам след това, защото тези мои мечти няма да се реализират сами.

Ако и ти си като мен и не спираш да тьрсиш начини да се подобряваш всеки ден, заповядай в събота, 19.11. 2016 от 10 ч., мястото е Интерпред. Ще се радвам да се запознаем!

Успехът никога няма да е голяма стъпка в бъдещето – успехът е малка стъпка точно сега! – Йонатан Мартенсон

Сподели статията:

2
Остави коментар

avatar
2 Comment threads
0 Thread replies
0 Followers
 
Most reacted comment
Hottest comment thread
2 Comment authors
ЕлиВеселка Кюкова Recent comment authors
нови стари харесвани
Ели
Гост
Ели

Точно в десетката! Благодаря ти 🙂 И аз исках да посетя семинара на Ясар Маркос, точно и най-вече заради зареждането, енергията, а и да се запозная с него на живо. За съжаление не ми е възможно да пътувам до София в събота, но се надявам някой ден и това да стане.
Пожелавам ти успехи, много написани книги и адски много читатели 🙂 Стилът ти е много готин – пишеш едновременно кратко, ясно и забавно, което ми хареса. Върни усмивка, защото ме усмихна и до скоро!

Веселка Кюкова
Гост
Веселка Кюкова

Аз съм жена – учителка и съм на 60 години. След няколко месеца се пенсионирам, но чета тази статия, защото знам, че човек се учи до сетния си дъх. (Дори и преди смъртта се учи, например – да обича Бога. Във връзка с това – моля те, не употребявай изрази като „по дяволите“ и „проклет да съм“, защото думите, които вдъхновяват наистина носят енергия, за да го направят. И обратно думите, които употребяваме като клише и носят лош заряд (съдържание), наистина могат да нараняват.) Нито пенсионирането спира професионалното ни усъвършенстване, нито нещо друго би трябвало да спира личностното ни развитие.… Read more »

LIFEHACK е медия за бизнес и личностно развитие. Ежедневно публикуваме полезно съдържание по теми като дигитален маркетинг, онлайн бизнес, лидерство, предприемачество, мениджмънт, психология и продуктивност.