Ето 4 начина да бъдеш креативен и да мислиш различно!

Мисли различно

Страхотен материал за това, защо е необходимо да мислим различно и как да го правим, подкрепен с много и интересни примери!

Много хора биха предпочели да умрат, вместо да мислят. И на практика го правят. - Бертпранд Ръсел

Шестдесет минути мислене по даден проблем са достатъчни да се объркате и да се почувствате нещастни. - Джеймс Търбър

Заключението е мястото, на което сте се уморили да мислите. - Мартин X. Фишър

Начинът ви на мислене оказва влияние върху мислите, които се въртят в главата ви и на резултатите, които получавате в действителност.

А колкото повече мисли имате, толкова повече гориво давате на мелницата за идеи. Ето няколко различни начина на мислене чрез, които да генерирате още повече свежи идеи:

МИСЛИ ВИЗУАЛНО

Вие и аз сме научени да мислим в думи. И когато формираме някаква мисъл – каквато и да било, тя ще придобие формата на изявление: Който бърза, бърка. Целият свят е притаил дъх.

Нищо не гради по-успешно доверие от успеха. Но повечето творчески умове в историята мислят в образи, а не в думи. Алберт Айнщайн твърди, че рядко мисли в думи.

Идеите идват в главата му под формата на образи, които по-късно той прави опити да изрази чрез думи или формули.

Уилям Харвей наблюдавал сърцето на жива риба, когато изведнъж го видял като помпа. Франк Лойд Райт е мислел за къщите и сградите не като за отделни структури, а като неизменна част от пейзажа.

Алфред Вегенер забелязал, че западната част на Африка влиза точно в източната част на Южна Америка, и проумял, че всички континенти някога са били част от един-единствен континент. Мен Рей видял женския торс като виолончело.

Айнщайн се е чудел как би изглеждал светът през очите на човек, който препуска из пространството, яхнал светлинен лъч.

В опитите си да улови концепцията за безкрайността математикът Дейвид Хилберт си е представял хотел с безкраен брой стаи, при това заети.

След това си представил, че идва нов гост, който иска да наеме стая. Разбира се, отвърнал рецепционистът и преместил човека от стая едно в стая две, този от стая две в стая три, този от три – в четири и т.н. до безкрайност.

В крайна сметка стая едно се освобождава за новия гост.

Лорд Кевин открива идеята за огледалния галванометър, когато вижда отражението на светлината в своя монокъл.

Фройд осъзнава идеята за сублимацията на инстинктите, наблюдавайки две картинки – на първата малко момиченце пасе стадо гъски с тояжка в ръка, на втората момиченцето е пораснало и вече е гувернантка и пасе стадо малки момиченца с чадър в ръка.

Нилс Бор си представял, че атомът изглежда като Слънчевата система. Нютон изведнъж вижда, че Луната прилича на ябълка – намалява точно като ябълка при ядене.

Когато Бил Бартли, артдиректор в рекламна агенция, трябваше да създаде реклами, възхваляващи лидерската позиция на компанията, той виждаше образа на Чърчил с прословутия му знак V, Робърт Е. Лий – в битка, и Винс Ломбарди – понесен из игрището от своите играчи.

Всички тези хора не мислят с думи. Те мислят в образи, виждат взаимоотношения, представят си метафори, в главите им се въртят идеи.

„Веднъж открие ли се визуалната идея, думите са фасулска задача”. След като си представите намаляването на производството като тясно гърло на бутилка, като бент в реката или спряла кола на магистралата, вече можете да започнете да разширявате гърлото на бутилката, да преодолеете бента или да оправите повредата в колата.

И следващия път, когато се сблъскате с проблем, се опитайте да го визуализирате, вместо да го вербализирате. Как изглежда този проблем? На какво прилича? Каква картина създава в мислите ви?

МИСЛЕТЕ ЛАТЕРАЛНО

Вие и аз сме научени да мислим линеарно или вертикално, да мислим логично от една точка до следваща – и така, докато стигнем до надеждно решение и сложим една тухла върху друга тухла.

Подобно мислене е аналитично, последователно, целеустремено. Ако нещо не ни изглежда смислено, докато се придвижваме, спираме и тръгваме с логични стъпки в друга посока, докато достигнем до смислено решение.

Но съществува и друг начин на мислене, популяризиран от Едуард де Боно, наречен латерално мислене.

При латералното мислене прескачате. Не е необходимо да следвате пътя на логиката – можете да се разхождате по странични пътеки, които сякаш водят навсякъде.

От само себе си се разбира, че е трудно постфактум да се каже как е бил решен проблемът, латерално или вертикално. Така е, защото всички добри решения имат смисъл и следователно към тях водят логични пътища.

Но дори и да приемем, че всички решения са очевидни, след като вече са открити, трудно е да си представим, че някои са открити по логичен път.

Нека ви дам пример: Малка компания се сблъсква с проблема закъсняване за работа. Всяка седмица 20 служители идват все по-късно и по-късно на работа.

Собственикът говори с всекиго поотделно (вертикално решение). Незначително подобрение. След това ги събира всички заедно и споделя притесненията си (още едно вертикално решение).

Малко по-голям ефект. Но само месец по-късно ситуацията се възстановява, дори се влошава.

И прави нещо, което решава проблема окончателно. Взима фотоапарат за моментални снимки „Полароид” и като започва от 9.00 часа сутринта, през всеки 15 минути, прави снимки на офиса.

Написва на всяка снимка точния час и на обед ги окачва на таблото за обяви. Снимката от 9.00 часа показва, че в офиса няма никого. Снимката от 9.15 часа показва, че само един служител е на работното си място. Снимката от 9.30 часа показва, че осем служители са на работните си места. Снимката от 10.00 часа показва, че все още липсват петима служители.

Снимките от следващия ден показват леко по-добрение, на по-следващия ден – чувствително подобрение. В края на седмицата всички са на работните си места в 9.00 часа.

След още една седмица собственикът спира със снимките, а проблемът изчезва, сякаш никога не го е имало. Дали щеше да достигне до това решение чрез логично, вертикално мислене?

Вероятно. Направил ли го е? Съмнявам се.

Нека ви дам още един пример: Една голяма телефонна компания в Средния запад, където се развива действието, точно след края на войната в Корея създава много добра програма за подготовка на супервайзъри на телефонни оператори.

Завършилите програмата са изключително добре подготвени, програмата получава много награди, за нея пишат в списанията, а другите организации се опитват да я копират.

Изведнъж обаче се появява проблем – студентите са толкова добри, че веднага след дипломирането повечето си намират работа в други компании.

Автомобилна компания се нуждае от 3-4 супервайзъри за комуникационния си отдел, петролна компания търси 5-6, правителството на Канада – 10. Дори и другите телефонни компании обират супервайзърите на компанията.

Телефонната компания опитва всичко, за да задържи своите дипломирани студенти – дава им по-високи заплати и примамливи длъжности, създава „Стена на честта”, където изписва имената им, закупува скъпо работно облекло, на всеки празник изпраща цветя на съпругите, удължава отпуската – и всичко това без никакъв ефект.

Останалите компании просто им даваха по- високи заплати, дори още по-примамливи длъжности и още по-дълги отпуски.

Както можете да си представите, управленският екип на компанията провежда многобройни заседания, на които се опитва да намери решение и да задържи студентите.

По време на една такава среща един от мениджърите загубва самообладание и изкрещява: „Бих искал да отрежа проклетите им крака – така няма да могат да напускат.”

Всички го приемат на майтап. Освен един от присъстващите, който възкликва: „Разбира се, това е.” „Как така това е”, пита директорът. „Точно това е отговорът.

Ще наемаме само хора в инвалидни колички за обучение в програмата, започва обяснението си. Ще преправим всичките си входни врати, асансьорите, тоалетните.

Ще оборудваме за тях специални коли, с които да идват и да си отиват. Ще работим с лекари и терапевти за създаването на програми с упражнения. И…” Така и направили.

А другите компании вече спрели да вземат техните студенти, защото знаят, че трябва да преправят всички свои врати, асансьори, тоалетни, да преоборудват коли и т.н.

И всичко започнало, защото някой предложил едно нелогично решение – „да им отрежат проклетите крака”. Това е латерално мислене.

Господин Едуард Де Боно написа много книги, в които обяснява разликата между латералното и вертикалното мислене и показва как се решават проблеми, мислейки латерално. Препоръчвам ви ги.

НЕ СПАЗВАЙТЕ ОГРАНИЧЕНИЯ, КОИТО НЕ СЪЩЕСТВУВАТ

Ако приличате на повечето хора, много често мисленето ви е възпрепятствано, защото подсъзнателно приемате, че проблемът има ограничения, граници и бариери, дори и на практика да няма.

Ако някой ви накара например да посадите четири дървета така, че всяко да бъде на еднакво разстояние от останалите три, вероятно ще предположите, че всички трябва да бъдат на едно и също ниво.

Започвате да се мъчите да подредите четири точки на лист хартия така, че всяка да бъде на еднакво разстояние от станалите, и много бързо установявате, че това е невъзможно.

И няма как да разрешите проблема, ако не се откажете от предположението, че всички дървета трябва да бъдат на едно ниво.

След което засаждате едно дърво на върха на един хълм и останалите три по склоновете и бинго – проблемът ви е решен.

Но, много ви моля, обърнете внимание, че сами си създадохте бариера към решението на проблема, защото предположихте, че всички дървета трябва да бъдат засадени на едно ниво.

Накарайте някой да застане до една права линия, след това му възложете да направи хартиен самолет и да го метне до срещуположната стена – около 6 метра.

Човека започва да прави какви ли не видове самолети, които така и не успяват да прелетят разстоянието. После отидете при него и му кажете: „ОК, приятелю. Сега виж световния шампион по прелитане на дълги разстояния с хартиени самолети в действие.”

Намачкайте добре лист хартия, до размера на топка за голф и го запратете до другата стена. Бинго. Кой е казал, че хартиените самолети трябва да изглеждат като хартиени самолети?

Следващия път, когато имате затруднения при разрешаването на даден проблем, запитайте се какви ненужни ограничения сте си поставили.

ПОСТАВЕТЕ НЯКАКВИ ГРАНИЦИ

Чувам ви как възмутено ми казвате: „Почакайте малко. Нали точно вие преди малко ми казахте да не си поставям никакви ненужни ограничения? Сега ми казвате да поставя някакви граници. Какво става?”

Ограниченията, за които говорих преди това, са измислени граници, подсъзнателни предположения, които често правим за природата на проблема.

Сега говорим за нуждата да имате рамка, в която да работите за намирането на решение. Знам, че звучи малко като парадокс – творчеството се нуждае от рамка. Луд ли сте – сигурно това искате да ме попитате.

Творческият ум трябва да бъде свободен да се скита, да изследва, да търси каквото си иска. Сложиш ли му ограничения, ще се сбръчка като червей на слънце. Съгласен съм. Това е парадокс.

В „Кураж да твориш” Ройо Мей го нарича феномен, но обяснява, че „самото творчество изисква граници, тъй като творческият акт се ражда от борбата на човешките същества със и срещу това, което ги ограничава”.

Вижте следния пример: Прекалената свобода е хаос. Но когато трябва да хората да работят, следвайки творческата стратегия, определен бюджет, времетраене 30 секунди, определена тематична линия и, разбира се, срок, винаги намират решение.

И Джоузеф Хелър е открил същото: „Идеите идват при мен. Аз не ги произвеждам по поръчка. Те пристигат при мен под формата на нещо като дневен сън, планиран блян.

„Малките пространства дисциплинират ума, големите го разсейват”, е казал Леонардо да Винчи. „Има есе на Т. С. Елиът, в което той възхвалява дисциплината при писането, твърдейки, че ако някой е принуден да пише в определена рамка, въображението се напряга до краен предел и достига до най-добрите си идеи.

Дайте пълна свобода и вероятността работата да се проточи във времето е доста голяма.” Дюк Елингтън е композирал музика, следвайки ограниченията на инструментите, за които е пишел, и способностите на музикантите, които ще свирят.

„Добре е да имаш ограничения”, казва самият той.

Уолтър Хънт много се грижел да не загуби парите си. Решава да създаде нещо много необходимо, нещо просто, което може да се скицира за няколко часа.

Така създава персоналния идентификационен номер. Прословутата салата „Цезар” е измислена, защото готвачът е трябвало да приготви нещо с продуктите, които са му останали.

По същия начин са се родили и много други известни ястия. И тутманикът. И вероятно вареният омар.

Драйдън споделя, че предпочита да пише стихове в рими, защото „често най-хубавите му мисли идват, докато търси подходящата рима”. Ройо Мей е съгласен: „Когато пишете поема, откривате, че истинската нужда да вкарате мислите си в такава и такава форма ви кара да търсите във въображението си нови значения.

Отхвърляте определени начини на изказване, избирате други, винаги следвайки ритъма на поемата.

И така чрез различните форми достигате до нови и още по-дълбоки значения, за които дори не сте си и мечтали.”

Най-стимулиращото ограничение, което досега съм открил, е времето. Сроковете ви стимулират да свършите нещото. Дайте си някакъв срок.

Приятно мислене!

GD Star Rating
loading...

Етикети: featured, как да, креативност, мотивация, съвети